С това
нещо не ми се проверява
много гадно ми тестваш търпението. А за
а пък интуицията ми подсказва, че ако се поровя малко, много бързо ще изхвръкне от списъка с доводите ти
просто нямам думи. Самочувствието е хубаво нещо, но прекаляваш. То ако беше така всички, които ползвахме интернет щяхме да сме професори.
Ако те мързи чети си на Путин стенограмите. Мисли си, че Обама е поел правия път щом му очертават фейса с петолъчки и все неща от този сорт.
Доводите ми почват от няколко страници назад. Довод ми е още, че държавната намеса винаги е пречела повече отколкото е помагала. Ей това как ще хвръкне не знам.
Поне четящите тук, които разбират английски да се върнат назад и да погледнат линковете.
Но порови се и ти(когато ти дойде кефа де, да не се разровиш сега) да видим какво ще откриеш за успешно реализираните икономически планове. Тъкмо бях забил, защото понякога е по-добре да си замълчи човек и да не спори, след като просто няма смисъл, но пак ми стана интересно.
Виж сега, няма да откриеш нищо от сорта на "успешно реализирани планове" на австрийската школа. Техните идеи не са били приемани, защото това означава минимум контрол на правителствата върху частните стопанства. Има една максима в живота - тъпаците и двойкаджиите искат като завършат да управляват останалите, а отличниците искат да правят собствени бизнеси и да стоят настрана от държавата, защото по дефаулт знаят, че тя е пълна с двойкаджии дето са неуправляеми. Та тези хора не са част от властта, не са част от контролния апарат. Но са непрекъсната част от критиката вече близо 100 години. И все се оказват прави хората и все никой не ги слуша, и все се намира някой, който да го домързи или друг, който да е скептик. Въпреки тъпотията забележи - скептикът не е скептик спряме вече издънили се системи, а е скептик спрямо нещо което даже не е и помирисвал.
Малко хора знаят за депресията в Щатите през 1920г. И това е така, защото благодарение на нулево държавно вмешателство Америка излиза от дупката буквално за месеци. Удроу Уилсън не е направил почти нищо по времето на тази криза, тъй като през последната си година от втория мандат е имал много сериозни сърдечни проблеми(удари), които на практика са го направили неспособен за нищо. Но въпреки това е било взето решение от Конгреса да остне на власт до края на мандата си, като обществото не е и подозирало за неговите здравословни проблеми.
Намесата на държавата в икономиката започва едва Март 1921г. когато стъпва в длъжност следващия президент Уорън Хардинг, но дори тогава тя е минимална, а и страната е била вече на път към излизане от рецесията. Звучи неприятно, но според някои точно физическите проблеми на Уилсън са спасили хората от по-сериозна криза. Кризата започва с много по-сериозни показатели от тези за голямата депресия през 30-те. Статистиките на безработицата и на продуктивността са били много по-отчайващи. За щастие обаче наследилия Уилсън Хардинг е направил много малко за регулацията, дори е описан от истотиците и учебниците днес за неактивен президент, абе нехранимайко направо. Федералните разходи и бюджета са били в противовес с взиманите днес решения, били са понижени. Единствения път на криза, когато правителството всъщност се оттегля и е пасивно. Прави се точно обратното на това, което всички "специалисти" днес ще кажат, че е нужно. Федералния резерв започва интервенции в операциите на свободния пазар едва през 1922г. - никога друг път така пасивен в историята. Федералните разходи се понижават от 6.3млрд през 1920г. до 5млрд през 1921г. до 3.2млрд през 1922г. и резултатът е, че лятото на 1921г. вече се виждат индикации за краят на кризата.
Но от този период не се взема поука?
Ето какво казва самият Хардинг когато е избран през 1920г.:"Бих осляпял пред отговорностите, които бележат този почитен момент ако не предупредя работниците на Америка, че увеличаването на заплатите и понижаването на продукцията може да доведе само до индустриален и икономически срив... Експанзията на валутата е неблагоприятна за долара, така както инфлацията унищожава монетите по света. Изкуствено надуваме цените и трябва да възтановим нивото им предпазливо. Девалвираме долара чрез безразсъдно финансиране, трябва почтенно да го възтановим. Ще спрем увеличаването на държавния дълг, което увеличава злото и ще се опитаме да създадем дефлация. Ще се борим срещу правителствените разходи с всички възможни средства." Как се е измъкнал жив с тези си разсъждения? Нямало ли е кой да го застеля?
Това е точно обратното на това което става сега. Междудругото днешното не е признак на капитализъм, онова през 1921г. е било обаче такъв признак. Днес Америка се разпада поради този откачен комунизъм, за който ревът днес всички.
Хардинг междудругото умира по време на мандата си. А историците го определят като човек с незначими постижения.
Офтопик: Във форума се говори доста за история, но с времето ми се вижда какво точно представляват голяма част от тези хора. Това са един "кулинарен ардауш" от интелектуалци, които си мислят, че разбират от всичко и винаги пресъздават миналото според желанията на "силните на деня".
В реалния свят(свободния пазар) заплатите не се увеличават в прекия смисъл. Пазара се насища с дадена стока и цената й спада от самосебе си, а се покачва стойноста на парите. Днес високите цени се поддържат изкусвтено от контролните органи. Те са тези, които правят инфлациите, които ни бъркат в джобовете, а не свободата на пазара.
Широко разпостраненото схващане днес е, че не може да се излезе от рецесия, криза или каквото и да е там неблагоприятно икономическо състояние без намесата/помоща на правителството. Това е грешно без значение за Америка, Европа, Русия или друга страна става въпрос.
Кризите биват овладявани с времето разбира се, но с моного жертви от страна на индивидите. Ето, че има моменти в историята, които ни подсказват, че това не е правилния подход.
Трябва да се пробват неща, които наистна са работели. Днес всички вече говорят, че може да се повтори "голямата депресия" и въпреки това предприемат същите решения и грешки. Кой не вижда глупостта тук?
Австрийското икономическо училище говори с такава простота за тази на пръв поглед суха наука, че тъмната стаичка в която са изпадали икономиките наистина биват осветени. Но за слепите и това няма как да помагне.
Едно интересно изказване на бившия директор на AIG:"Междудругото спасителните планове не работят и щеше да е най-добре да оставят AIG да фалира". Забавно нали.
Обсъдихме ги - не се приемат.
Тук нещо се гласува за бъдещите строеве ли? Защото аз не обсъждам дали капитализма е по-добър. Аз съм приел, че той е по-добрата система. Не ви предлагам нищо, просто защитавам каквото мога.
Това да решаваш съдбите на хората не е като няколко часова работа в екип, от което зависи дневната надница. Мога да решавам моята съдба и го правя по-добре, когато няма трета страна, която да ми се намиса при вземането на решения.
Несправедливост, която се преписва на свободния пазар е детския труд. Умниците казват:"Не можем да имаме свободен пазар, защото децата работят" и приемат закони срещу това.
Но да си зададем въпроса, защо децата работят? Защото обществата, където те живеят са толкова непродуктивни, че ако децата спрат да работят семействата ще гладуват. Детския труд не се е появил с капитализма и свободния пазар, той съществува от както свят светува:"Към мините деца, удари часът на капитализма". В действителност в държавите с най-добре развит капитализъм е възможно натрупването на капитал, за да могат децата след нас да не работят и да им се даде по-добър старт.
Има примери с Бангладеш, какво е станало след като се предприемат мерки срещу детския труд(в никакъв случай не казвам, че трябва да го има) - децата или почнали да проституират или да измират от глад. Значи другаде е проблема, а не в липсата на закони надраскани и разписани от този или онзи умник.
Всъщност те мат нужда от повече капитализъм, което едва ли някой ще приеме насериозно. Защото звучи откачено, както по-рано споменах, че бягате като дявол от тамян.
-използвал съм части от една лекция на Том Уудс
п.п.Поръчал съм си една книжка и като я прочета ще искам да я дам на този и онзи да я прочетат и те. На теб, otnesen, обаче не знам да я давам ли(ако случайно я поискаш), да не вземеш да я изгориш в името на общото благо.
Капитализмът учи на отговорност. Колективната такава е безотговорност. Примери в обществото много.