Две думи за „обемното” кино – лично мен ме измори гледането на 2 часа и 40 минути на въпросния филм във формат 3D. Първо за обема – на мен не ми се видя никак реалистичен образа по простата причина, че ти се поднася една огромна площ, каквато е прожекционният екран, цялата която виждаш обемно през цялото време, което за мозъка не е нормално състояние и той работи на високи обороти да декодира образите. За нормалното зрение на човек фокусната точка е винаги само една (там, където се пресичат двата въображаеми лъча на погледа от двете очи), а не цяла площ, точно тук е и недостатъка на този тип технология, според мен. В случая технологията ти диктува кое да ти е на фокус, вместо това да прави твоят мозък при съпоставяне на двата зрителни канала от двете ти очи. И изобщо тези филми не стават за гледане без очилата, които ти дават. Без тях се вижда раздвоен образ, или размазан, като степента на раздвояването зависи от това в каква „дълбочина” е съответния фрагмент от картината. Надписите се виждат най-силно раздвоени и практически не може да се чете без очилата, понеже в обема на картината те се виждат някак си най-отпред. Колкото по-близо трябва да се вижда образа в обема, толкова по-раздвоен е образа без очилата. Относно самите очила, ако сте обърнали внимание, едното стъкло зеленее, а другото – червенее. Това значи, че мозъкът се лъже да филтрира образа различно през двете очи и да събира в декодиран общ образ двата филтрирани образа в обемен резултат. Именно това обработване изморява мозъка, дори ми се струва, че ако се прекали с времетраенето може да има и клинични отклонения. А доколко това спомага за подсъзнателните внушения от тип 3D вече не мога да гадая.
В този филм се пресичат много идеи, има елементи от „Матрицата”, „Селестинското пророчество” на Редфийлд, „Изкуството на сънуването” на Кастанеда и мн. др. Има игра с архетипни образи, каквито са драконите, пак не минахме без тях, както и котешките очи на „хората”. Не ми стана особено ясно защо „човек” трябва да си избере драконче, което също трябва да си избере човека като се опита да го убие, и едва след това може да се получи пълноценен информационен обмен между двамата, който да доведе дотам, че човекът да полети на гърба на дракона като негов пръв приятел. Може би защото това е намек за опит да се хармонизират технологии и духовност, което пък е спорно дали е наистина необходимо. Или пък е намек за обединяване на противоположности, не знам. Като цяло, филмът е задължителен за пробуждащи се или все още спящи индивиди, но почти няма какво ново да поднесе на събудените, освен поредната различна гледна точка в 3D опаковка. Бих се въздържал от суперлативи.