Мартинизъм и театър
Предполагам, че за целите на по-дълбокото вникване в „египетската” тема ще ни бъде полезно да направим макар и кратък обзор на историята на разпространението на мартинизма в Русия. Прецизното определение на етапите на предварителната подготовка на проекта ССР-Мицраим би могло да ни помогне да изясним, как този проект е набирал сила и по какъв начин постепенно ни доведе до безизходна ситуация(или по-вярно казано в паста) на Египетския крокодил РФ.
В последващото изложение, сред останалите източници, от които ползвам данни за масонството, отдавам предпочитание на научното изследване на професора от Санкт-Петербургския университет В. С. Брачев „Масоните във властта”(М. 2006;)
Няма да започваме нашият очерк с Петър I – на Петър, разбира се, няма свободно място за поставяне на масонски знаци и освен това, не предизвиква съмнение, че именно от него и „птиченцата от Петровото гнездо” беше разрушено Православното руско царство и се положиха основите на съвършено нова „управленска традиция” и на мистериите на робството в Русия, - но все пак това е още различна епоха. Ще започнем с 2-та половина на XVIII век, тоест непосредствено, с зараждането на египетското масонство и мартинизма.
И така, през 1754-а година португалският(по други сведения - испански) евреин Мартинес де Паскуалис(Пасхалис), розенкройцер и кабалист, основава във Франция свой Орден на Избраните Коени, или избраните жреци. Впоследствие членовете на ордена получили известност като „Мартинисти”, или френски илюминати, и много започнали да свързват самото название с името(псевдонима) на най-известния ученик на Паскуалис – вече познатият ни Сен-Мартен. „Мартинес” и „Сен-Мартен” – действително са много сходни по звучене, и това съзвучие едва ли се явява случайно.
По версията на известния френски метафизик Рене Генон, Мартинес Паскуалис бил упълномощен представител на северо-африканските(египетските?) кабалисти, и за зона на неговото „влияние” била определена цяла Европа.
Към момента на възникването на мартинизма масонството вече било станало обща европейска болест. Затова новият мартинистки ритуал се внедрявал не в качеството на нова орденова структура, а като система на висшите степени на посвещение във вече съществуващите към това време масонски ложи. Долу оставала масата измамени и манипулирани профани, а на висшите степени започвало изучаването на луциферианската „кабалистична премъдрост”. В Русия по това време масонската система на управление също вече била напълно установена.
Петър Фьодорович, херцог Голщайн-Хоторпски, 1728-62, 7-и император Всеруски(1761-61)
Един от най-активните масони по това време бил личният секретар на Петър III Дмитрий Василевич Волков, на перото на когото, собствено, и принадлежат знаменитите укази на императора „За волността на дворянството” и за унищожението на Тайната канцелария(1762)».
също там, с.126-127(с позоваване на Г. В. Вернадски”Руското масонство в царстването на Екатерина II”, Пг. 1917, с.9)
„Екатерина II... дошла ва власт с помощта на аристократическата групировка(Н.И.Панин), оръдие на когото в това време се явявали масоните. Това и предопределило благожелателното на първо време отношение към масоните от страна на владетелката.”
също там, с. 127
Именно в годините на царстването на Екатерина II възникнало и се разпространило в Русия розенкройцерството, мартинизма и илюминизма, египетското масонство.
Следва да се има в предвид, че „граф Алесандро Калиостро”, известен също така и като еврейският авантюрист и мистик-кабалист Джузепе Балзамо, официално е считан за „изобретател” (в 1782 г.) на така нареченото египетско масонство. При това, както отбелязвал английският окултист и теоретик на масонството Джон Яркър, 1833-1913,„египетският ритуал на Калиостро” бил напълно идентичен със системата на Мартинес де Паскуалис, тоест мартинизмът.
Разбира се, сам по себе си магът и мошеник Калиостро бил определено второстепенна, може даже да се каже, чисто „представителна” фигура, зад която се криели „висшите посветени” кабалисти-баалшеми(«les Supérieurs inconnus»), но към края на 1770-а година той успял вече да придобие определена репутация и тежест в европейските масонски кръгове и носел титлата гросмайстор на Шотландския ритуал и на розенкройцерите-Филалети. Освен това, благодарение на личното познанство с Мартинес Паскуалис, Вилермоз и Сен-Мартен, той бил иницииран във висшата степен «Рео Круа» на мартинистките „избрани коени”. Това било степента на посвещение в тайните на „теургията”, или черната магия.
Калиостро много пътешествал в Европа и завързал широк кръг от познанства чрез масонските канали. Специалистите предполагат, че той е бил един от най-активните координатори в подготовката на „френската революция” и последващият режим на терор RF. На него даже му се наложило да проведе няколко месеца в Бастилията за своите дела, а завършил дните си, съгласно официалната историческа версия, в затвора на папската инквизиция.
Въпреки че Калиостро не е споменат направо в „Крокодил” на Сен-Мартен, него, може да считаме за един от прототипите на въведения в поемата образ на космополитния ръководител на „Обществото на независимите” (S.I., Société des Indépendans) -загадъчната „мадам Йоф”, за която не е известно почти нищо, освен годината и на раждане – 1743 (по странно съвпадение, през 1743 г.се родили както Калиостро, така и самият Сен-Мартен).