Оттам драматичната повест на Алексей Николаевич Толстой получила в ръцете на Григорий Горин съмнителното звучене на лирически фарс. Вината за всичко това е на лъжливата метафизика.
„Формулата на любовта”, Мосфилм, 1984 г.; основателят на египетското масонство и орденът Мемфис-Мицраим граф Калиостро в Русия, на територията, избрана от масоните за провеждане на глобалния людоедски експеримент СССР-Египет-Мицраим
Разбира се, значително по-правилно би било трагокикомичният филм на М. Захаров да се нарече „Формулата на Терора”. В измисления от Г. Горин диалог на Калиостро с неговата съпруга Лоренца Феличиани – едва ли не единственият епизод във филма, подбуждащ към сериозно размишление, - въпросът за кабалистичната „формула на любовта” се оказва повдигнат на метафизическа висота, съответстваща на преломния момент в историята на СССР-Мицраим, а може би и на цялата ни цивилизация. Със всички по-горе указани уговорки, заслужава да се отбележи блестящата актьорска игра на Нодар Мгалоблишвили(роля озвучена от Армен Джигарханян).
„Ти отново омагьосваш любовта,Джузи?
- Какво означава любовта към жената в сравнение с любовта към истината? А истината се състои в това, че човек е нещастен, небето се е отвърнало от него. Единствено аз на земята го правя щастлив. Той иска богатства – аз му приготвям злато, той иска да узнае бъдещето – аз предсказвам съдбата му...
- Но това е измама.
- Човек иска да е измамен, запомни това. Всички мамят всички, но правят това доста примитивно. Само аз превърнах измамата във висше изкуство, затова станах знаменит. Но тук на мен ми се откри друга истина, - струва ми се че някой там горе е намислил да измами мен. Ти знаеш, че на мен не ми е дадено да предизвиквам любов. Страх, възторг, уважение аз лесно пробуждам в хората, а любов... уви...
... Не е справедливо, - защо да откриваш тайните на сложното, ако простото е необяснимо. Тсс, аз искам да изнамеря формулата на любовта.
- Ти си полудял, любов моя – това е божествено чувство...
- Всеобщо заблуждение, - огънят също се е считал за божествен, докато Прометей не го откраднал. Сега ние кипваме вода на него. Същото ще направя с любовта – не за себе си, за всички. Хората ще престанат да страдат и ще бъдат щастливи.
- Всички?
- Всички, поголовно.
- А ако някой не поиска да живее щастлив?
- Тогава той ще умре. Всички желания трябва де се изпълняват. Аз все по-често мисля за преобразуванието.
- Чие?
- На всичко по света, в това число и на любовта. В тази формула всичко е отчетено – познанствата, влеченията, ревността,отчаянието, всички крайни степении. Аз ще прведа това момиче из целия лабиринт. Да, и ако накрая избухне чувствен огън, то значи, - не Бог го е запалил, а човек. И ще следва, че ние сме равни.
- Ах, ето с кой се съревноваш ти!
- - Да, да. Да, другите съперници не са ми интересни.
В приведените откъси ясно се усеща влиянието на „Легенди за великия инквизитор” на Ф. М. Достоевски, написан, всъщност, за същото това явление. Взаимствайки няколко мисли от Достоевски, Григорий Израилевич Горин достига в своя сценарий върхът на философската рефлексия.
Циничните разсъждения на Калиостро, разбира се, не са лишени от основания(относно множеството „желаещи да бъдат измамени” той, несъмнено е прав) и даже засяга самата сърцевина на занимаващите ни проблеми, но въпреки това доста по-високо изкуство, от артистичната измама, се явява способността да свидетелстваш за истината, а точно тя не е достигнала на еврейските кинематографисти.
Характерно, е това че като „опонент” на Калиостро в спора встъпва жена – неговата очарователна и подчертано аморална съпруга Лоренца(Е.Аминова). Филмът излиза на екран в годината на Оруел(1984, «ташмад»-744,), и се оказва, че препоръките на Марк „Зохаров” по имитацията на борба с Големия брат по нищо не се отличават от оруеловските:
- Между другото, за съперниците – ти си длъжна да съблазниш този млад мечтател, той ми се пречка в краката и ми обърква сметките.
- Добре, Джузи, аз ще направя всичко, каквото пожелаеш: ще съблазнявам, ще очаровам, ще убивам, - само за да не страдаш... Погледни, каква нощ, Джузи, включи я в своята формула – след като си решил да направиш целият свят щастлив, започни с мен(издухва свещта)…
На изпитаната през вековете взривоопасна кабалистическа смес на аритметика, магия и еротика, изучена от Калиостро по мартинистките фолианти, авторите на филма не са успяли да противопоставят нищо по-добро, от тоталния скепсис, пошлият лиризъм и все тази еротика. Доминанта за тяхната собствена творческа формула отново се оказва така любезният на сърцето на р. Исаак Лурия(АРИ) принцип за съединението на мъжкото и женското начало(Зеир Анпин и Нуквы, 6 и 5):
„Необходимо е да бъдеш внимателен и да не забравяш преди всяко дело да произнесеш: „В името на съединението на Името на Свещенния и Благословения в страх, любов и благововение, с име Израел”, винаги следва да се съединят мъжкото и женското.”
Нищо друго не се оказва в душата им. А може ли после това да се повярва в искренността и сериозността на еврейската борба със социалистическата матриархална утопия? При това, моля да обърнете внимание, нито в един момент другарите „Горин” и „Захаров” не излизат извън рамките на „новата гръцка комедия” и шилеровската естетика:
„Шегите, които биха ни възмутили, ако би си ги позволил човек, благовъзпитан, ни забавляват в устата на безпростветността. Към тази област се отнасят много сцени при Аристофан, които обаче, от време на време престъпват и тази граница и трябва да бъдат искрено отхвърлени. Ето защо така нас ни разсмиват пародиите, където помислите и действията, свойствени за безпросветността, са приписани на същите тези почтени хора, които поетът е изобразил с цялото свойствено им достойнство и благопристойност. Когато цел на поета е била само фарса, и той е имал в предвид само да ни позабавлява, ние можем и да му разрешим и низкото, - само при положение че не подбужда в нас неудоволствие и отвращение.”
Ф. Шилер „Мисли за употребяването вна пошлото и низкото в изкуството”
Но, ако сам Шилер им е разрешил да лъжат и да се шегуват с „безпросветността” (добрите православни руски хора)…
А междувременно, още няколко епизода показват, че автора на сценария и режисьорът на филма прекрасно са разбирали каква действително зловеща роля, е изиграна от Калиостро в историята на Русия, както и политическата актуалност на филма. На конярът и превозвач на графа(А.Абдулов) е обещана от неговия господар реинкарнация след 200 години като „Уелският принц”, а на спиритически сеанс за висшата аристокрация в Петербург(в самото начало на филма) наблюдаващите постепенното изчезване на Калиостро през анфиладата на дворцовите зали зрители си разменят такива забележки:
- Премества се
- Изчезва
- Накъде?
- Къде, къде, - в бъдещето.
Граф Феникс – Калиостро и внесените от него в Русия ритуали на египетското масонство,, както и др. Сталин, „ не са отминали в миналото, а са се разтворили в бъдещето”.
В бъдещият СССР и египетският крокодил РФ. Прожектиран 1-2 години преди началото на перестройката(поредното „преобразувание на всичко по света, в това число, и на любовта), филмът станал още едно напомняне за „посветените” за приближаването на поредната еврейска операция „Изход”.