Смирението

[old4]

Може би щяхте да ме съжалите като инвалид защото бях такъв. Но на мен сърцето ми пееше и пишех поезия в благодарност към Бога за това че ме смирява.

JG тук ми се струва че няма нищо общо смирението и Господ а силата на духа ти !
Човешките възможности са огромни !

[Iris]

Не е ли смирението, което канализира силата на духа ни и не позволява на енергията ни да се разпилява в излишни посоки като самосъжаление, униние, омраза и ненавист?

[Tangrata_]

и аз така мисля.

[Tangrata_]

Момчета всичко обаче опира до БОРБА- аз обаче смятам че смирението е Любов- т.е. да приемам хората КАКВИТО СА, а не каквито БИХ ИСКАЛА ДА БЪДАТ разбира се истината трябва да се каже, защото ако се премълчи- заставаме зад лъжата, но смирението в човешки аспекте да приемем ВСЕКИ- С ЛЮБОВ БЕЗ ДА ОСЪЖДАМЕ. Е разбира се и аз съм далеч от това състояние.

Хмм, не мисля.
В това да победиш себе си няма борба, а по-скоро отказ от борбата, именно приемане.

Ако имаш локва с малко кал на дъното, за да имаш образ срещу теб не трябва да бъркаш локвата. Това е смирението, това е приемането и това е отказа от борбата. Локвата е Егото, а бъркането в нея, е борбата в теб.

По време на процеса на постигане, както казва Ирис има усилия, но крайния резултат е приемане; а също и любов.
Можеш да си Войн, да водиш борби, битки и пак да има Любов в тебе. Тези неща не се самоизключват. Особено ако си съумял да се пребориш със самия себе си.

[LORA_DANA]

Така е ако обичаш себе си като част от  БОГ ТО Е ЛЕСНО И ДА СИ ПРОСТИШ, към това и ни призовават всички  УЧИТЕЛИ,А ТОГАВА И ДА ПРОСТИШ И ДА ОБИКНЕШ И ВРАГА СИ И ТОГАВА Е ЛЕСНО ДА ЖИВЕЕШ, ТОВА Е И СМИРЕНИЕТО ВСЪЩНОСТ.

[mitko]

     Как  да  стане  Лора,  как  да  стане,  теории  много,  странични  съветници  много,  но  да  не  се  заблуждаваме  с  приказки! 

[Iris]

Докато си задаваш подобни въпроси, няма да успееш. Просто приеми, че си простил и не си задавай въпроси като: простил ли съм наистина? Ако желанието ти да простиш е било искрено, всичко ще бъде наред. А ако не е било искрено..., ами тогава няма как да се получи истинска прошка.

[old4]

Димитър е абсолютно прав !
Лесно е да се дават съвети когато ти е "широко около врата" !

[Iris]

Да, това че отстрани е по-лесно е безспорно вярно. Но това не означава, че дадените отстрани съвети не са верни и служат за заблуждение.

[mitko]

Докато си задаваш подобни въпроси, няма да успееш. Просто приеми, че си простил и не си задавай въпроси като: простил ли съм наистина? Ако желанието ти да простиш е било искрено, всичко ще бъде наред. А ако не е било искрено..., ами тогава няма как да се получи истинска прошка.

 
     Не  става  въпрос  аз  да  прощавам  с  това  нямам  проблем,  а  на  мен  да  прощават  и  как  да  успокоя  собствената  си  съвест!  И  споделям  собствет  опит -  няма  по-строг  (безмилостен) съдник  от  собствената  ни  съвест!!!

[Iris]

На себе си, мисля че единствено сами можем да си простим. Въобще и в двата случая единствено ние сме тези, от които зависи развитието ни.
Да, за съвестта може би си прав, затова предпочитам да я слушам предварително, а не в последствие.

[Joro Velev]

     Не  става  въпрос  аз  да  прощавам  с  това  нямам  проблем,  а  на  мен  да  прощават  и  как  да  успокоя  собствената  си  съвест!  И  споделям  собствет  опит -  няма  по-строг  (безмилостен) съдник  от  собствената  ни  съвест!!!

   Смирения човек, според моите разбирани, не би поискал да получава прошка, а смирено = осъзнато ще приеме непрощаването. А съвестта забелязвам, че често се бърка с чувството за вина и задълженост. Нямам идея защо... или пък не ми е работа. Животното, наречено съвест, може да се успокои (според мен) когато човек осъзнае и приеме, че никому с нищо и за нищо не е длъжен. Както и че никой с нищо не му е длъжен.
   Не знам дали вече съм ви досадил, но нещо сходно писах в друг форум:

За хората съм приел, че са свободни и могат да постъпват и говорят както намерят за добре. Не може определени индивиди или Светът да са ми задължени с каквото и да е, че чак да постъпват според моите разбирания. Ако си искам свободата е логично да позволя и свободата на всички. Никому не съм длъжен, но мога и ще направя всичко каквото мога за всеки за когото мога, само при условие, че ми е поискано и съм обещал. В моя живот аз решавам с Любов към всичко.

И да споделя за финал една идея породена от:

     Как  да  стане  Лора,  как  да  стане,  теории  много,  странични  съветници  много,  но  да  не  се  заблуждаваме  с  приказки! 

   Много точно. Да не се заблуждаваме с приказки. Дори да не се заблуждаваме с мисли. Като просто е достатъчно да го направим. Да направим, да приложим избора си без ропот срещу чужди неодобрения. Без самоосъждане поради късно събудила се съвест. Съвестта и чувството за вина се различават по това, че съвестта е преди а вината след постъпката ни. Никога не бих поискал смирено прошка, примерно че при катастрофа съм заличил или наранил човек. Това не е съвест а вина. Съвест ще е когато колата ми е подготвена и аз я управлявам отговорно и безопасно.
    Толкова ми е леко и просто, че.... ми е все тая


П.С.
mitko,
забелязах, по твои думи, че приемаш нещата лично. Затова подчертавам, че говоря единствено по принцип и споделям събудилите се в мен размисли за евентуална обща полза.

[mitko]

  Смирения човек, според моите разбирани, не би поискал да получава прошка, а смирено = осъзнато ще приеме непрощаването.
 

Не може определени индивиди или Светът да са ми задължени с каквото и да е, че чак да постъпват според моите разбирания.

Съвестта и чувството за вина се различават по това, че съвестта е преди а вината след постъпката ни. Никога не бих поискал смирено прошка, примерно че при катастрофа съм заличил или наранил човек. Това не е съвест а вина. Съвест ще е когато колата ми е подготвена и аз я управлявам отговорно и безопасно.
    Толкова ми е леко и просто, че.... ми е все тая
    Толкова ми е трудно и мъчно, че....не  ми  е  все  тая! Вмъкнато  от  Митко                                                            П.С.
mitko,
забелязах, по твои думи, че приемаш нещата лично. Затова подчертавам, че говоря единствено по принцип и споделям събудилите се в мен размисли за евентуална обща полза.

      Привет  Велев,
      Приемам  лично  всичко  което  ме  кара  да  мисля  или  да  действам,  но  никога  не  се  самонаказвам  като  се  сърдя  и  обиждам!!  Ето,  по-горе  са  цитирани  три  твои  мисли  които  ми  допадат  и  ги  присвоявам  за  собствена  употреба  какво  лошо  има  в  това!  Към  горните  мисли  ще  добавя  само,  че:  Съвеста  ни  наказва  с  чуството  за  вина,  затова,  че  не  сме  чули  гласът  й  навреме!

Да, за съвестта може би си прав, затова предпочитам да я слушам предварително, а не в последствие.

 
    Да  така  е,  но  аз  говоря  за  съвеста  тук  и  сега  и  съвеста  от  предишен  живот  където  морал  и  ценности  са  били  други!!


     И  нещо  извън  темата!  Интелекта  може  да  слиза  на  по-ниски  нива,  но  не  може  да  се  качва  нагоре,  тавана  му  е  даденост!!!

[LORA_DANA]

Във връзка с прошката към себе си- когато за първи път ми бе казано, че е добре да се науча да се обичам и да си прощавам- не разбрах дотогава бях учена на друго, БОГ МИ КАЗА: Как смееш да твърдиш тогава, че Ме обичаш, ако не обичаш себе си като Мое Творение?!Тогава и осъзнах, че да си простиш означава да се приемеш какъвто си ако искаш да промениш нещо- промени го..но има неща които не можеш- е тук вече идва смирението, а всичко това дава хармонията на човека което според наученото от мен е желанието на Душата в дългия й Път, което става най-вече чрез смирението да простим, но и да си простим, като така Урокът живот е пълноценен. Като и не забравяйте, че човешките ценности са едно божиите друго, а Душата е именно божественото в нас, а сърцето ни и съвестта ни са тази божествена съставка, затова ако те са спокойни- то значи животът ни има смисъл.

[LORA_DANA]

Весела Коледа, желая много щастие, Мир, Любов и Светлина в Пъта, нека страхът остане зад вас , обичайте се и бъдете обичани, благоденствие на всички хора, мир и Хармония на Земята !