Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eses в Декември 11, 2009, 11:58:12 am
-
Как разбирате вие смирението? Смирени ли сте и смятате ли че е нужно хората да са смирени?
Започвам да си мисля че смирението е равно на доверието.Доверие в това че само по висшото ни аз и висшите същества виждат общата картина,големия пъзел.Аз обичам да контролирам положението,да се налагам,защото често смятам че съм права,затова стигнах до извода че ми трябва малко повече доверие в висшото,в причинно следствената връзка,в големия замисъл.Но как се става смирен?
-
Започвам да си мисля че смирението е равно на доверието.
Няма нищо общо ! Прочети за Св. праведни Йов Многострадални и ще разбереш какво е смирение !
-
Как разбирате вие смирението? Смирени ли сте и смятате ли че е нужно хората да са смирени?
Започвам да си мисля че смирението е равно на доверието.Доверие в това че само по висшото ни аз и висшите същества виждат общата картина,големия пъзел.Аз обичам да контролирам положението,да се налагам,защото често смятам че съм права,затова стигнах до извода че ми трябва малко повече доверие в висшото,в причинно следствената връзка,в големия замисъл.Но как се става смирен?
Смирение! - Пред кого и за какво???
Доверие! - за какво искаш заем?
Довирие от горе не се иска, когато го заслужиш то ти се дава даже неискано! Доверие и смирение е даже вредно да се отъждествяват.
-
Започвам да си мисля че смирението е равно на доверието.
Няма нищо общо ! Прочети за Св. праведни Йов Многострадални и ще разбереш какво е смирение !
Защо да няма нищо общо? Той е вярвал че Господ знае и той решава,вяра и доверие са с един корен.Не говоря за вяра в Бога а за доверие в големия замисъл,в причинно следствената връзка.
Митко,ти имаш май повече въпроси от колкото отговори,но звучиш сякаш запознат с материята.
Кажете какво за вас е смирение.Йов няма кво да го обсъждаме. И задължително ли смирение трябва да го свързваме със страдание.Нека погледнем на смирението от чисто ежедневие,което не е изпълнено с страдание.
-
Ако задълбочено прочетеш какво си написала и помислиш , ще разбереш разликата !
Според мен трудно ще разбереш какво е да се смириш , поне за сега !
-
Разбирам смирението така: Като ми се случи нещо нежелано, да не изпитам никакво отрицателно чувство, нито да започна да обвинявам наляво-надясно хората, системата, Бог или каквото и да е друго, а просто да приема, че се е случило. Разбира се смирението не изключва опитите от моя страна да направя всичко възможно за да променя това, което не ми харесва, но ако не успея, смирението предполага да приема и това, и да изчакам по-добър момент в бъдеще за да опитам отново. Значи, смирението не изключва това, човек да държи на целите и възгледите си. Смирение е да не си зависим от собственото си самочувствие и реализирането на собствените си планове. Не да ги нямаш, но да не си зависим от тях и от изпълнението им.
-
Iris :hi: Точно !
-
Смирението мисля,че се състои в това да приемаш и понасяш безропотно всичко което ти се случва,да благодариш във всяка ситуация особено когато е тежка и трудна,за възможността да"платиш"за някоя грешка,па макар и с цената на сълзите, и да се опиташ да намериш нещо за себе си във всяко изживяване.Смирението,да признаеш пред самият себе си,че не всичко е в твоят контрол.Когато признаеш и осъзнаеш,че не си повече от никой друг.Когато се освободиш от собственото си его.Колкото и да казват,че сами творим реалноста си и имаме свободен избор,има неща които не зависят от нас.Това е.
Естествено нещата никога не са толкова прости и лесни колкото изглеждат.На мен ми е трудно да се смиря,и си понасям последствията от това.Само вчера на два пъти в мигове на ярост и безсилие почувствах омраза и гняв към Бог.За това,че ме е създал...Макар да беше за стотна от секундата,го почувствах..И още се срамувам и се чувствам разстроена от това.Обвиних Го за моите грешки.Осъзнавам нещата,разбирам ги,но понякога една част от мен,която не искам да вадя на показ дори пред себе си,надделява.Ако бях по-смирена нямаше да стигна до тези моменти.
-
В подкрепа на мненията на Iris и konstantin2007 ще допълня, че смирението е в пряка връзка с осъзнаването. Осъзнаването кой си, защо си тук; осъзнаването на изживяванията и опитностите си; осъзнаването на същността на нещата, случващи се с теб и около теб; осъзнаването на живота като цяло. Колкото осъзнаването е по-дълбоко, толкова по-смирен ставаш.
-
Митко,ти имаш май повече въпроси от колкото отговори,но звучиш сякаш запознат с материята.
Кажете какво за вас е смирение.Йов няма кво да го обсъждаме. И задължително ли смирение трябва да го свързваме със страдание.Нека погледнем на смирението от чисто ежедневие,което не е изпълнено с страдание.
ESES права си всеки отговор всъщност не е отговор а възникнали нови въпроси! Главата ми е пълна само с въпроси и нито един отговор! Ето имам въпроси към тебе лично! Въпросите към Миротвореца са много! Въпроси към всички, но отговори няма да има защото гледате на нещата от позицията на знаещи, а това не ми е достатъчно!
Смирението в никакъв случай не е свързано със страдание! Нима трябва да страдам смирявайки се пред староста! Смирението трябва да е само пред необратимото, инак се превръща в овчидушие!!
-
В подкрепа на мненията на Iris и konstantin2007 ще допълня, че смирението е в пряка връзка с осъзнаването. Осъзнаването кой си, защо си тук; осъзнаването на изживяванията и опитностите си; осъзнаването на същността на нещата, случващи се с теб и около теб; осъзнаването на живота като цяло. Колкото осъзнаването е по-дълбоко, толкова по-смирен ставаш.
Възхитена съм от отговора!Толкова точно и кратко казано и толкова истинско. :bye2:
Аз подържам казаното защото от опит.(Дори мисля че това е еднo от учението в живота ми тук.)
Най-трудното нещо според мен е търпението, а с търпение идва от самосебе си смирение. :yes:
-
iris,konstantin i mirotvorec Абсолютно съм съгласна с вас,но понякога смирението означава бездействие.Ще ви дам един пример и ще се радвам да отговорите какво бихте направили и дали това е смирено.Представете си че имате дъщеря или жена, тя бива нападната и зверски пребита,комоцио,бушони и тн.вие знаете кой го е направил.Какво ще направите? Ще се оплачете в полицията?Ще се саморазправите или ще кажете -тя сигурно плаща/учи урок? В този смисъл в ежедневието ни се случват много неща който са в подобна дилема,само че с по малка сила.Имах един познат който веднъж го помолих да направим заедно с няколко човека обща медитация с цел да помогнем излекуването на наш много скъп човек, той отказа с презумпцията че не иска да се бърка в хода на съдбата. Това според мен не е смирение.По тази логика ние нищо не трябва да правим,защото нашите действия водят до някъде. Ще ви кажа какво направих аз в по горната случка с пребитото момиче,казах на приятеля и че според мен нападателя трябва да си получи заслуженото, и той го е прибил.Ако това се сметне за несмирение от моя страна,то означава че аз е трябвало да не изказвам мнение и да не взимам участие въобще с надеждата че тя учи урок или нещо подобно.
-
Чисто човешки и аз бих искала да го пребия изрода..Но едва ли това е правилното.Забелязвам,че с годините малко улягам и като,че станах по-въздържана,особено в такива сложни ситуации.Но това не бих гио нарекла смирение..За вторият случай,бих помогнала..Не мисля,че е правилна постъпка да откажеш помощ която е по силите ти,още по-малко пък с такъв идиотски мотив.И в тази постъпка,така както я разказваш не виждам нищо смирено..По-скоро една студенина и надутост.По-логиката на този човек,всички онези които по един или друг начин спасяват живот се намесват в съдбата..Е и?И така да е?Какво?Не е ли цел да се научим да се грижим един за друг и да си помагаме?
-
Също така, част от смирението е да се уважава свободния избор на човека и ако той си реши да не се занимава с медитации, да не се одумва излишно.
Дали е студен, лицемер или каквото и да е е ваше лично и субективно мнение, което пък е проява на дребнавост, съдене и грандомания. Сиреч его. Не може да решавате вместо друг, и не може да съдите решенията на другите. Дори само мисълта, че можете е причина за гореизброените, което пък от своя страна е белег, че не можете да напътствате никого в пътищата им.
-
Също така, част от смирението е да се уважава свободния избор на човека и ако той си реши да не се занимава с медитации, да не се одумва излишно.
Дали е студен, лицемер или каквото и да е е ваше лично и субективно мнение, което пък е проява на дребнавост, съдене и грандомания. Сиреч его. Не може да решавате вместо друг, и не може да съдите решенията на другите. Дори само мисълта, че можете е причина за гореизброените, което пък от своя страна е белег, че не можете да напътствате никого в пътищата им.
Не претендирам за смиреност и какво и защо ще уважавам си е мой приоритет.И естествено,че ще изкажа лично мнение.Ти какво очакваш да бъде?Обществено ли?Не съдя никого.Само си казах мнението и то защото беше поискано.
И не напътствам никого...
На теб какъв ти е проблемът всъщност..Ти в качеството си на какъв ми казваш какво мога или не мога?Това не е ли твоето его?Защо си мислиш,че след написаното горе си по-различен от мен,която съди,одумва,страда от грандомания и дребнавост ??? ???
-
...
Ще ви дам един пример и ще се радвам да отговорите какво бихте направили и дали това е смирено.Представете си че имате дъщеря или жена, тя бива нападната и зверски пребита,комоцио,бушони и тн.вие знаете кой го е направил.Какво ще направите? Ще се оплачете в полицията?Ще се саморазправите или ще кажете -тя сигурно плаща/учи урок?
Ще тръгна отзад-напред. Няма значение дали случилото се е кармичен урок. Какво ако е? Какво ако не е? Заслужено или незаслужено, случилото се е факт. Ще се оплача на полицията, въпреки че им нямам много доверие. Все пак зависи какви точно ще се случат полицаите. Ако освен това имам възможност за лична саморазправа, честно казано не знам точно как ще реагирам. Мога да предположа, но дали в действителност ще постъпя така, не мога да знам, докато не попадна в реална ситуация. Зависи от много неща. Ако жена ми/дъщеря ми е много зле, ще мисля единствено за тяхното здраве, а не за отмъщение.
В този смисъл в ежедневието ни се случват много неща който са в подобна дилема,само че с по малка сила.Имах един познат който веднъж го помолих да направим заедно с няколко човека обща медитация с цел да помогнем излекуването на наш много скъп човек, той отказа с презумпцията че не иска да се бърка в хода на съдбата. Това според мен не е смирение.По тази логика ние нищо не трябва да правим,защото нашите действия водят до някъде. Ще ви кажа какво направих аз в по горната случка с пребитото момиче,казах на приятеля и че според мен нападателя трябва да си получи заслуженото, и той го е прибил.Ако това се сметне за несмирение от моя страна,то означава че аз е трябвало да не изказвам мнение и да не взимам участие въобще с надеждата че тя учи урок или нещо подобно.
Съгласен съм, че това не е смирение. Човек трябва да дава максималното от себе си според възможностите си и това по никакъв начин не противоречи на смирението.
-
Също така, част от смирението е да се уважава свободния избор на човека и ако той си реши да не се занимава с медитации, да не се одумва излишно.
Дали е студен, лицемер или каквото и да е е ваше лично и субективно мнение, което пък е проява на дребнавост, съдене и грандомания. Сиреч его. Не може да решавате вместо друг, и не може да съдите решенията на другите. Дори само мисълта, че можете е причина за гореизброените, което пък от своя страна е белег, че не можете да напътствате никого в пътищата им.
Не претендирам за смиреност и какво и защо ще уважавам си е мой приоритет.И естествено,че ще изкажа лично мнение.Ти какво очакваш да бъде?Обществено ли?Не съдя никого.Само си казах мнението и то защото беше поискано.
И не напътствам никого...
На теб какъв ти е проблемът всъщност..Ти в качеството си на какъв ми казваш какво мога или не мога?Това не е ли твоето его?Защо си мислиш,че след написаното горе си по-различен от мен,която съди,одумва,страда от грандомания и дребнавост ??? ???
Ето, видя ли?
А ти говореше за тоя човек по същия начин. При това зад гърба му. А сега не ти харесва аз как говоря на теб.
Може и да има его в моите думи, може и да няма. Колко точно е зависи не от думите, а от нагласата с която съм, докато ги пиша.
Едва когато личното мнение е казано с безпристрастност, тогава няма съдене. А в твоите думи видях оценка:Не мисля,че е правилна постъпка да откажеш помощ която е по силите ти,още по-малко пък с такъв идиотски мотив.И в тази постъпка,така както я разказваш не виждам нищо смирено..По-скоро една студенина и надутост.
Разликите между моето и твоето мнение са няколко ...
Първо, аз не се впрягам емоционално.
Второ, не казвам кое е правилно и кое не.
Трето, не квалифицирам с епитети (студенина, надутост, идиотски ...).
Това си е точно съдене.
:drinks:
Няма нищо, всички сме много духовни, все пак сме от форума, нали?
-
Tangrata, :hi:
Cъвсем не съм казала,че не ми харесва написаното от теб за мен.Все ми е едно ти как ме "преценяваш"Всъщност не си много далеч от истината,но аз пък съвсем не претендирам да имам крилца на гърба си!За влагане на емоции също не може да говорим:nea:
Въпросът е,че ти си този който се подразни от това,е някой си изказва личното мнение.И ако в крайна сметка се обявяваш против нещо,защо го правиш същото?Исках да ти кажа,че ако случайно в теб едно гласче ти казва,че ти си над нещата,и си по-по-най, ами явно още не си..Защото ако беше,щеше да се въздържиш от порива си да ме поставиш на мястото ми ;D И съответно нямаше да се"принизиш" до моето ниво..
Пак казвам,аз изобщо не претендирам за смиреност.Още се уча на това.И не си давам много зор!
-
Е, значи няма проблеми, разбрахме се. Аз също далеч не претендирам да съм нещо извънредно. Ако някой си мисли такива работи, това са илюзии.
-
Ето какво ми бе казано за смирението Смирение има тогава, когато сме благодарни за това което ВЕЧЕ имаме, да искаме каквото искаме и когато го получим да благодарим, и когато НЕ ГО ПОЛУЧИМ ПАК ДА БЛАГОДАРИМ, ЗАЩОТО ТАКА ПРОЯВЯВАМЕ БЕЗПРИКОСЛОВНАТА СИ ВЯРА, че Бог най-добре знае кога и какво ни е нвужно. а ПРИМИРЕНИЕ ИМА ТОГАВА, КОГАТО нямаме вяра в божия промисъл и любов.
-
Смирение има тогава, когато сме благодарни за това което ВЕЧЕ имаме, да искаме каквото искаме и когато го получим да благодарим, и когато НЕ ГО ПОЛУЧИМ ПАК ДА БЛАГОДАРИМ, ЗАЩОТО ТАКА ПРОЯВЯВАМЕ БЕЗПРИКОСЛОВНАТА СИ ВЯРА, че Бог най-добре знае кога и какво ни е нвужно.
Да.Точно казано.
-
В контекста на възникналия спор,остановявам ,че смирен човек не познавам.Най малко пък аз да съм такава. Благодарността е много важна но тя не изпълва целия смисъл на смирението. Замислям се в нашия объркан свят в който все повече търсим мир и хармония смирението е утопия,защото ние първо слагаме ред в нещата а той изключва смирението,поне според мойте разбирания. Когато пуснах тази темаимах впредвид нещо точно определено.Направих си списък с нещата които нехаресвам себе си,за да видя кое е следващото нещо върху което да работя.Извода от списъкабеше че имам нужда от повече доверие в съдбата,в причинно следственатттт връзка,в глобалното. Често се "заемам" с нещата,да ги поправя,да ги организирам,подредя и в крайна сметка налгам това което смятам за правилно.Не търпя възражения защото аз се заемам а другите не.Тогава си казах,ако имам повече доверие може би няма да се налага да полагам тези усилия.В същия момент аз съм продукт на себе си и не съм случайно тук,имам разни таланти и заложби и може би това че съм именно такава,че се налагам,че поправям,че уреждам е част от големия план, или може би това е извунение да не направя промяната от която имам нужда.Това са си мой разсъждения,за мен си ,за мойте слабости,но ще ми е интересна и друга гледна точка.
-
Смирение! - Пред кого и за какво??
Та питам всички участници в темата, пред какво бихте се смирили конкретно? Пред какви житейски ситуации бихте застанали благовейно и безропотно (даже без коментар)? Оставете за малко теорията и споделете нещо лично!
-
Както вече споменах въпроса не е в действията, а нагласата. До колко влагаш его в действията си. До колко си в действителност проводник на Божието дело, и до колко плод на лични желания.
Т.е. казано с други думи, ти, точно, твоето лично ниво е мерило до колко правиш нещата със смирение (или пък с липса на его)
-
Според мен само един отшелник би могъл да говори за смирение !
В обществото което живеем сред лъжата зависта и т.н. просто не може да съществува смирение ,така мисля аз .
-
Old, :hi:
Мисля си,че си е голямо предизвикателство да намериш смирение тъкмо там където е най-трудно.Сред многото"изкушения"
-
Old, :hi:
Мисля си,че си е голямо предизвикателство да намериш смирение тъкмо там където е най-трудно.Сред многото"изкушения"
Охх трудно е ..... много е трудно а за такива като мен , може би невъзможно .
-
Ето един личен пример който може да се провери! С Танграта кръстосахме шпаги! След това прочетох публикациите му. Установих, че капацитета на интелекта му е по-голям от моя и вече не го коментирам! Смирих се защото не мога да го променя - даденост!!
-
Написаното ме подтикна към разсъждения в една друга посока:
„Смирих се. Това показва колко съм духовен. Повечето хора не могат да бъдат смирени, но аз мога. Аз знам за силата на смирението и мога да я използвам на моя страна.“
Надявам се някой да не приеме лично написаното и да не ми се разсърди. Умишлено съм подсилил някои моменти за да изпъкнат по-добре, въпреки че така нещата изглеждат малко крайни. Примери за такова „смирение“ обаче не са рядкост. Кажеш ли „Аз съм смирен“, вече не си. Смирението не е постижение, което да изтъкваш. Смирението е безпристрастно отношение към живота. Надявам се, че всеки прави разлика между чувства и пристрастия. Чувствата не пречат на преценката и решенията ни.
-
Ето един личен пример който може да се провери! С Танграта кръстосахме шпаги! След това прочетох публикациите му. Установих, че капацитета на интелекта му е по-голям от моя и вече не го коментирам! Смирих се защото не мога да го променя - даденост!!
Това малко звучи като ласкателство.
Нещата винаги са в движение, няма непроменливи и абсолютни твърдения.
А относно проверките, хубаво е да се проверяваме взаимно отвреме на време, за взаимното добро, но без лоша умисъл.
Относно лични примери за смирение, наистина, почти за всяко нещо човек съди и емоционалната му крива "прави" "нагоре-надолу". Дори и за някой червен светофар. Или за загуба на някой близък.
Понякога има случки, към които времето ни помага да бъдем смирени. Ако веднага след случката изпитваме нещо, то може след месец, година, две да се смирим и емоционалното оценяне да отшуми.
Най-важното е да познаваме принципите. Т.е. в дадената ситуация да виждаме общия принцип. Дали ще го изпълним правилно или не не е чак толкова важно. Също е добре да не се самонавиваме и да бъдем перфекционисти. Да не се обвиняваме, когато не сме успели да реагираме според принципите. Защото тези обвинения са съдене спрямо самите нас, това е нова доза не-смирение, и се получава затворен кръг. Зацикляне.
Много хора искат да постигнат съвършенството бързо и са толкова нетърпеливи, че попадат в капана на перфекционизма: да се самообвиняваш за своите грешки. А това е непродуктивно и оковаващо.
Не, че трябва да си безотговорен, но не и да си негативно настроен.
Затова и най-правилното е
Първо: Наблюдение, адекватност (липса на илюзии)
Второ: Приемане, несъдене, независимо дали смяташ чуждите или своите постъпки (или тези на Бог) за редни или нередни.
Никой не може да се научи наведнъж. И в изкуствата или спорта постиженията не стават за една нощ. Ако искаш да се развиваш, тогава приемаш принципите като начин на живот и малко по малко с годините и хилядите преживени случки от скулптурата ще се дялка треска по треска и ще вървим напред. В тази връзка ние сме и длетото и камъка, и докато има нещо за дялкане трябва да дерзаем.
-
Истината не може да бъде лискателство! Опровергай ме
Смирението не е качество определящо те като духовен или не, а по-скоро израз на възможноста реално да преценяваме способностите си.
-
Истината не може да бъде лискателство! Опровергай ме
Смирението не е качество определящо те като духовен или не, а по-скоро израз на възможноста реално да преценяваме способностите си.
Митко , не съм виждал смирен Ротвайлер .... това е в кръга на шегата .
И аз съм на мнението че смирението не те прави по духовен но един духовно извисен човек може да бъде смирен!
-
Олд по-лошо това е питбул!
Аз съм смирен само когато съм безсилен да променя нещо, но има ли и част от процента да променя ситуацията ставам само воля и устременост и уверявам те малко са нещата които биха ме спрели!
-
Има 2вида смирение.
Първи вид - смирението означава като ти ударят една песница от ляво, да си обърнеш и дясната страна за нов удар. Аз мисля, че такъв вид смирение е за слаби или духовно обработени хора.
Вторият вид - е благородно смирение. Когато се срещнеш с виш ум или страхотна дама(за мъжете) онемяваш :P
-
Истината не може да бъде лискателство! Опровергай ме
Смирението не е качество определящо те като духовен или не, а по-скоро израз на възможноста реално да преценяваме способностите си.
Твоето разбиране за истината. Може да е правилно, може да е погрешно, но винаги трябва да имаш едно наум, че това е само твоето разбиране за истината. Излишно е да казваш, че си смирен, ако действията ти го показват.
Олд по-лошо това е питбул!
Аз съм смирен само когато съм безсилен да променя нещо, но има ли и част от процента да променя ситуацията ставам само воля и устременост и уверявам те малко са нещата които биха ме спрели!
Много странно е да си смирен само, когато си безсилен. Или си смирен или не си смирен. Трябва да бъдеш смирен и през останалото време. Какъв е проблемът да си смирен и докато постигаш целите си? Ако смирението ни зависи от външните обстоятелства, то това смирение ли е или принуда?
-
Iris аз разбирам написаното от Димитър по този начин :
"Може да съм смирен но не и овчедушник"
Ако не съм разбрал правилно нека Димитър ме поправи .
-
Разлика между смиреност и примиреност е много тънка.
-
Разлика между смиреност и примиреност е много тънка.
[/quote
:hi: Измори ми се ръката да свалям шапка ..... радвам се че има такива млади хора ...!
Константин трябва да се радва че има такава майка !
-
Old,Аз съм тази която трябва да сваля шапка в знак на искрено възхищение,най-вече за силата на духът ти.
:hi:
-
Разлика между смиреност и примиреност е много тънка.
Вярно е защото и при смирението и при примиреността съгласието присъства, като основен компонент. И за това трябва да се обърне известно внимание. :yes:
Смятам, че безизборността не трябва да е условие или причина да се смирим, защото ако е така, то това вече е примирие а не смирение.
Смирението е по-скоро съгласие, отношение към Бога, към ближния, към самия себе си. И най-накрая то се явява като резултат от тази хармония, като добродетел.
-
Абе примиреност и смиреност са съвсем различни понятия!!!!
-
Така e trader...Но защо тогава толкова много хора ги бъркат тези понятия в смисъл смесват ... не правят разлика? Нямам предвид конкретно тука във форума ::)
-
Твоето разбиране за истината. Може да е правилно, може да е погрешно, но винаги трябва да имаш едно наум, че това е само твоето разбиране за истината. Излишно е да казваш, че си смирен, ако действията ти го показват.
Много странно е да си смирен само, когато си безсилен. Или си смирен или не си смирен. Трябва да бъдеш смирен и през останалото време. Какъв е проблемът да си смирен и докато постигаш целите си? Ако смирението ни зависи от външните обстоятелства, то това смирение ли е или принуда?
Прав си за истината, но аз живея с моята истина, а тя е винаги проверена в практиката! За мен истина позволяваща тълкуване не е цялостна истина! Чуждата истина я приемам само за сведение, размисъл и проверка в практиката, чак след това мога да я допусна в себе си като моя!!
Не е излишно да казваш, че си смирен защото много хора бъркат понятието смирен с подчинен или примирен!
Винаги се чуствам спокоен и смирен пред интелект с по-голям капацитет от моя и пред нещата които са даденост, но тези дадености не ги приемам за застинали във времето! Всичко друго за мен е предизвикателство и тези предизвикателства ме поддържат все още жив!!
И ако смирението ни зависи от външните обстоятелства, то това смирение ли е или принуда?
Когато си винаги смирен, Хунг го дифинира най-добре - овчедушие! Със сигурност не съм такъв!!! Истинското, достойното смириние е да да не чустваш принудата като бреме, а като нещо с което трябва да свикнеш, да стане част от тебе!
-
Винаги се чуствам спокоен и смирен пред интелект с по-голям капацитет от моя и пред нещата които са даденост, но тези дадености не ги приемам за застинали във времето!
Това е! Смирението не е примирение! То е поклон! Уважение! Признание!
Съгласна съм и с Танграта , че..."Нещата винаги са в движение, няма непроменливи и абсолютни твърдения."
Понякога има и разочарования! А друг път надминаваме авторитетите си!
Мое мнение... :)
-
Истинското смирение в дълбочина води човека към нищото. Там изчезват абсолютно всички врагове, в нищото няма врагове. В смирението не може да има зло и затова смирението е много важно. Достатъчно е само една капка гордост и тогава, щеш не щеш ще обикнеш определени заблуждения, ще настояваш на тях, ще четеш книги, но всичко ще бъде една тънка заблуда, един дълъг път на заблуждение и в този и в онзи свят. Злото никога не може да разрушава нищото, защото това е пустотата, няма условия за разрушаване и Истинският човек никога не може да бъде разрушен.
-
z-931 абсолютно съм съгласнас теб.
Митко това за което говориш е мноооого далеч от смирението.Смирение пред интелекта казваш. Смирението е пред всеки и всичко,независимо колко му е интелекта или какво е предназначението му,защото ти няма как да знаеш на кой каква роля му е отредена .Един дух може да си е избрал в този живот да е глупав грозен и сакат,за да изживее нещо много по значимо от някой много интелигентен.Смирение към стростта,пред безсилието,това е примирение,защото ти сам казваш че ако можеш нещо да направиш ставаш воля и устременост.В този смисъл ние съдим за смирението по знанието което имаме.Ако знаем че някой е много извисен,ние към него изпитваме снизходителност и гледаме на него с смирени очи а на простия гледаме гордо от високо и смятаме за по неразвит.Затова още в началото на темата уеднаквих смирението с доверие, защото доверието не може да се сбърка с примирението и защото доверието към висшия замисъл,план,пъзел или както искате го наречете е смирението за което говорим.Когато незнаем защо хора и събития се случват в живота ни ,ако имаме доверие в общия план ние няма да ги съдим,колкото и лоши да са,а ако нямаме доверие ще решим че ние всичко сме направили и ще почнем да се борим срещу това.
-
Когато си винаги смирен, Хунг го дифинира най-добре - овчедушие!
Да си винаги смирен означава случващото се около тебе да не ти влияе. Ти влияеш на случващото се около тебе според възможностите си, но случващото се около тебе ти влияе точно толкова, колкото ти пожелаеш. Не виждам никакво овчедушие или примиреност. Смирението се отнася до подчертаното в зелено. Смирението се състои в това, че човек няма власт над всичко и не всичко може да става според желанията му. Независимостта и свободата на човека се състоят в подчертаното в синьо. Никой не може да повлияе на вътрешния свят на човек, освен ако самият той не го допусне.
-
ESES, Благодаря ти, разбрах, не съм за тази тема защото не попадам в графата разбиращ смирението! В същото време се радвам, че мога искрено да призная превъзходството на интелекта на личности които са на годините да децата ми! Поклон пред по-знаещите от следващото поколение пожелавам им и да станат и по-можещи! Мога само да се поклоня, като израз на смирение, повече не мога, защото се отасявам, че ще пострада достойнството ми!
-
:hi: :hi:
Вижте примери за ситуации на смирение много..Въпросът е кога истински човек е смирен?
Едно е да приемаш нещата и да си знаеш,че си безсилен да промениш каквото и да било,да се пуснеш по течението и да казваш"аз съм смирен"!Да,ама не!Това е примирие.Разбираш собствената си слабост,но вместо да я превърнеш в сила,ти си оставаш слаб.Я от мързел,я от овчедушие..
Смиреност е когато можеш да реагираш,да предприемеш нещо,то е във възможностите ти,но знаеш,че не бива.Че то не е"добро".Че е в разрез със самият теб.Не да нямаш силата,а да не искаш да я използваш в определени ситуации.
Да вземем примерът с пребитото момиче...Аз нямам чисто физическата възможност да пребия насилникът.Но мога да намеря хора и да им платя за да го сторят.Значи е във възможностите ми.Въпросът е дали трябва?Дали това е правилното?И ако вътрешният ми глас,или съвестта ми казват,че не,и аз постъпя във съответствие със вътрешният си мир,значи съм се смирила.Приела съм постъпката на другия,без ответен удар.Това мисля,че би било смиреност.Ако отвърна с насилие,няма да бъда по-различна от насилникът.Моята правилна реакция в една такава ситуация,би била да дам всичко от себе си,да направя най-доброто за пострадалото момиче,да му помогна да преодолее случилото се.
Не така седят нещата обаче,ако съм пряк свидетел на насилието.Тоест да виждам как някой пребива едно безпомощно същество и да седя и да гледам без да се намеся..В такъв случай със сигурност бих се притекла на помощ,и бих се опитала да спра насилието.Ако не го направя,тогава говорим за овчедушие.
-
Митко, незнам какво си разбрал ,но смятам че се затрудняваш да разбираш кавото и да е било адресирано до теб. Започваш постовете си като смирен и мъдър човек а ги завършваш като горделив. Не ме разбирай погрешно но парадирайки с възраста си се замисли дали това не ти носи минуси предвид невъзможността ти да дискутираш без да приемаш лично мнението на другите.
-
Знаете ли ... има някои последователи на Айкидо, които смятат че тяхното изкуство е по-добро, защото имало много мир, смиреност, хармония и любов.
Според мен, обаче в ударните бойни изкуства също може да има смиреност и мир. Нищо че замахваш, удряш и поразяваш. Всичко е в ума, в нагласата. Някои виждат в тия работи хамалски бой. Но те успяват да видят само външния израз и гледат доста повърхностно на нещата. Истината е, че можеш да удряш и пак да си в хармония с целия свят и смирен. Ако действаш без его, нещата ще са правилни. Като се замисля за мен "със смирение" е почти синоним на "без его".
Смирен, това е все едно "с мира", т.е. "в едно с целия свят", т.е. "в едно с Бога", т.е. да усещаш връзката, да действаш от Негово име, т.е. без личен интерес, без всякакви негативни чувста от сорта на злоба, омраза, страх, гняв, раздразнение и тн; без да се търси отмъщение, без да се търси наказание. Само чисто съзнание.
-
Ммда, баш кат` в "Матрицата" (http://factoryjoe.s3.amazonaws.com/emoticons/emoticon-0126-nerd.gif)
Едит: Още малко оф-топик- човек направо може да се задави лично като стане свидетел на какви неща е способен като влезе в мира :) Танграта- ти лично имаш ли наблюдения? И изобщо- някой друг, който е тренирал?
-
Смирен, това е все едно "с мира", т.е. "в едно с целия свят", т.е. "в едно с Бога", т.е. да усещаш връзката, да действаш от Негово име, т.е. без личен интерес, без всякакви негативни чувста от сорта на злоба, омраза, страх, гняв, раздразнение и тн; без да се търси отмъщение, без да се търси наказание. Само чисто съзнание.
:hi: Мисля,че това обощава и определя най-точно смисълът на думата смирение.
-
Митко, незнам какво си разбрал ,но смятам че се затрудняваш да разбираш кавото и да е било адресирано до теб. Започваш постовете си като смирен и мъдър човек а ги завършваш като горделив. Не ме разбирай погрешно но парадирайки с възраста си се замисли дали това не ти носи минуси предвид невъзможността ти да дискутираш без да приемаш лично мнението на другите.
Привет ESES,
Първо изречение! Протестирам!!!! Изобщо не се затруднявам да ви разбирам, само, че аз виждам нещата от друг ъгъл! Например, отговора на Константин - Тя се смирява пред факта, но ако този факт се оформя в момента тя няма да е смирена!! Следователно според теб и ..... тя не е смирена по простата причина, че тя избира! Според мен тя е права защото и аз ще постъпя като нея!!! И още нещо избора го прави съвеста й! Въпросът е кога истински човек е смирен? Ще отговоря: - Когато му го диктува съвеста (ако я има) Може да е грешен коментар, или не, но така ме карат да мисля нейните думи и какво съм виновен, че така виждам нещата!
Второ изречение - Направо ме радва, значи мога да бъда мъдър, смирен и в същото време горделив, мога да бъда едновременно и добър и лош, в зависимост от това което ми шепне съвеста, а пред нея не смея да шукна!
Трето изречение - Не парадирам с възраста си, а подчертавам от каква гледна точка разглеждам нещата, като се надявах да проявите разбиране, но уви!! Разбира се, че възраста ми носи минуси когато дискутирам със следващото поколение защото ме приемат като отживелица! Наистина приемам лично всяко прочетено мнение, но ми обясни може ли друго яче и как да стане това??
"Ако не можете да обясните нещо на едно шест годишно дете, то това значи, че вие въобще нямате понятие какво означава това нещо" АЙНЩАЙН
-
... Например, отговора на Константин - Тя се смирява пред факта, но ако този факт се оформя в момента тя няма да е смирена!! ...
Защо да не е смирена. Тя прави всичко според възможностите си. Когато не можеш да постигнеш нещо, но желаеш да го постигнеш и това разстройва психиката ти – тогава нямаме смирение. Когато не можеш да постигнем нещо и това не се отразява върху психиката ти, тогава имаме смирение. Овчедушие имаме когато човек дава твърде малко от себе си в сравнение с това, на което е способен. В цитирания случай ако решавайки да помогнем, се окаже, че това е извън възможностите ни, именно това е ситуацията в която може да се разбере дали сме смирени или не. Ако да помогнем се окаже във възможностите ни проявата на смирение също съществува, но по-прикрита. Тя би се изразила в нагласата да проявим смирение, ако оказването на помощ беше извън възможностите ни.
-
Митко, поста ти потвърждава че нищо не си разбрал от мойте думи,а константин нека каже за своите.Не ми се спори ,разбирай ме както ти си можеш най добре.
-
Замислих се и аз за примери на смирение...Сетих се за баба ми...безкрайно добър човек, алтруист на 100%.
Смиреният човек е благ, безропотен, точно "с мира" ! Да няма претенции, да няма недоразумения, да няма конфликти...Смирението е извор само на добродетели! В съвременния свят обаче толкова добродетелност наричаме глупава , примиренческа!
По значение тази думичка ми звучи да е "родена" да служи на Църквата! "Божиите наместници" най-имат изгода от смирени и благи, безропотни души!!!
Разбирам Митко, разбирам и Константин, и Танграта...Може би смирението не може да се дифинира с едно изречение и в една посока! Всеки го разбира и прилага по своему, и в това няма лошо!
-
Точно казано Давид. Смирението е извор само на добродетели. Но то е и най -красивата такава и най-трудно достижимата.
То е пълната противоположност на гордостта. Истински Смиреният човек е покорен всекиму дори и на животните, да приемеш , че ти си нищо именно там се изразява третата най - висшата степен на смирението. До тази степен са стигали само светците.
-
Въпросът е кога истински човек е смирен? Ще отговоря: - Когато му го диктува съвеста (ако я има)
Митко,много правилно си ме разбрал.И май всъщност не можем да говорим за никакво смирение ако няма съвест.
-
"Трябва ни смирение, за да разберем кои сме"
Това прочетох вчера в един много хубав филм /Ink/.
Иначе за себе си съм открила формулата във вътрешното смирение и външната непримиримост. Вътрешно смирение пред Силата на Този, който вижда по далече от нас и външна непримиримост към всички обстоятества и неща, който мога да променя. Боря се до последно, но никога не губя мира в себе си.
-
Наистина приемам лично всяко прочетено мнение, но ми обясни може ли друго яче и как да стане това??
Може, Митко-когато се потопиш в онова вътрешно, лично твое състояние, наречено Смирение. ;) Разбира се, пожелавам го и на себе си и на всяко живо същество!
-
Вътрешно смирение пред Силата на Този, който вижда по далече от нас и външна непримиримост към всички обстоятества и неща, който мога да променя. Боря се до последно, но никога не губя мира в себе си.
Много искам да коментирам, но нямам думи!!! Значи и аз съм смирен ура! Ели поздрави!!
-
Всъщност научих, че за да стигнеш до смирението трябва да усвоиш търпението, за себе си разбрах, че това е най-трудния ми урок, който усвоявам отдавна.Смирението и търпението се усвояват в пътя и това наистина е специфично за всеки. Аз лично се чувствам безкрайна смирена пред Красотата на Природата както и пред нейната Сила- за добро или лошо.
-
Ммда, баш кат` в "Матрицата" (http://factoryjoe.s3.amazonaws.com/emoticons/emoticon-0126-nerd.gif)
Едит: Още малко оф-топик- човек направо може да се задави лично като стане свидетел на какви неща е способен като влезе в мира :) Танграта- ти лично имаш ли наблюдения? И изобщо- някой друг, който е тренирал?
Наблюдения дали някой го е постигнал в крайност? Или дали някой тренира с такава нагласа?
Да, такива хора има, макар да са много рядко. Познавам такива. Всъщност познавам цели такива школи, които възпитават такъв начин на мислене. Имах късмета да попадна в една такава докато бях съвсем млад.
За съжаление тия школи изобщо не са популярни.
-
Цитата, който следва, описва смирението най-близо до моето разбиране.
"АКО...
АКО УМЕЕШ СВОЯ ДУХ НЕПОКЛАТИМ ДА ПАЗИШ ЗДРАВО,
КОГАТО ВСЕКИ ГУБИ ДУХ И ТЕБ В ТОВА ВИНИ,
АКО САМ ВЯРВАШ В СЕБЕ СИ, КОГАТО В ТЕБЕ СЕ СЪМНЯВАТ,
НО ВСЛУШВАШ СЕ И ВЪВ СЪМНЕНИЕТО ОТ СТРАНИ,
АКО УМЕЕШ ДА ИЗЧАКВАШ И ДА СЕ НЕ ОТЕГЧАВАШ
ИЛИ, КЛЕВЕТЕН, НЕ СИ СЛУЖИШ САМ СЪС КЛЕВЕТИ
ИЛИ ПЪК, МРАЗЕН, НА ОМРАЗАТА САМ ТИ НЕ СЕ ПОДДАВАШ,
НО НЕ УМУВАШ И НЕ СЕ ДЪРЖИШ НАДМЕННО ТИ.
АКО МЕЧТАЕШ, БЕЗ ДА СТАНЕ ГОСПОДАР НАД ТЕБ МЕЧТАТА,
АКО ТИ МИСЛИШ, БЕЗ ДА ПРАВИШ МИСЛИТЕ СИ ЦЕЛ,
АКО УМЕЕШ ДА СЕ СТЕЩНЕШ И С УСПЕХА, И С БЕДАТА,
И БЪДЕШ С ДВАМАТА ИЗМАМНИЦИ ЕДНАКВО СМЕЛ;
АКО ОСТАНЕШ ТВЪРД, КОГАТО ИЗВЪРТЕНИ СЕ ПОВТАРЯТ
ПРЕД ТЕБ ИЗРЕЧЕНИ ОТ ТЕБЕ ИСКРЕНИ СЛОВА
ИЛИ, ВИДЯЛ ТРУДА НА ЦЯЛ ЖИВОТ В ПРАХА ДА СЕ СЪБАРЯ,
НАНОВО ГО ИЗДИГНЕШ С ПОХАБЕНИ СЕЧИВА.
АКО ТИ МОЖЕШ ВСИЧКО ПРИПЕЧЕЛЕНО ОТ ТЕБ ИЗЦЯЛО
ДА СЛОЖИШ САМО НА ЕДНО ПОДХВЪРЛЯНЕ НА ЗАР,
И ДА ЗАГУБИШ ДО ИГЛА, И ДА ЗАПОЧНЕШ ОТНАЧАЛО
БЕЗ ВСЯКАКВО ОПЛАКВАНЕ С ПРЕДИШНИЯ СИ ЖАР;
АКО ТИ МОЖЕШ НЕРВИ, И СЪРЦЕ, И МИШЦИ НА НАСИЛИШ
НА ТВОЙТА ЦЕЛ ДА СЛУЖАТ ДЪЛГО И СЛЕД ТВОЯ КРАЙ
И ТЪЙ ДА СЕ ДЪРЖИШ, КОГАТО ВЕЧЕ НЯМАШ ДРУГИ СИЛИ
И САМО В О Л Я Т А ПОВТАРЯ:” ЩЕ ДЪРЖИШ ДО КРАЙ!”
АКО ОБЩУВАШ СЪС ТЪЛПИ И ПАК ДОСТОЕН СИ ОСТАВАШ,
АКО ДРУЖИШ С ЦАРЕ, ОСТАВАЙКИ НАРОДЕН СИН,
АКО НИ ВРАГ, НИТО ПРИЯТЕЛ НЯКОГА ТЕ УЯЗВЯВА
И ВСИЧКИ ТЕ ЗАЧИТАТ, НО СВРЪХ МЯРА – НИ ЕДИН;
АКО В МИНУТКАТА ЛЕТЯЩА БЕЗВЪЗВРАТНО ТИ УМЕЕШ
СЪС ШЕСТДЕСЕТ СЕКУНДИ ДА НАПРЕДНЕШ В ПЪТЯ СВОЙ,-
ЗЕМЯТА ТВОЯ Е – ТИ ВСЯКО НЕЩО В НЕЯ ЩЕ ВЛАДЕЕШ,
И НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТУЙ – Ч О В Е К ЩЕ БЪДЕШ, СИНЕ МОЙ!"
РЪДИАРД КИПЛИНГ
P.S.
В духа на написаното от Миротворец: смирението не върви без осъзнаване.
В подобна светлина е и следното, от непознат за мене автор:
Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя,
дари ме със силата да променя нещата, които не мога да приема
и с мъдростта да направя разлика между тях.
:hi:
-
:hi: Думата смирение, би трябвало да е състояние на духа. Така, че за да съм по ясен ще си позволя да я нарека СМИРЕНОМЪДРИЕ Да взимаш решения не на базата на твоите първични импулси а да позволиш на ума си да анализира ситуацията.
Не бих се съгласил да преклоня глава пред всеки по-силен или по-хитър или по-умен от мен. Защото първо трябва да анализирам неговите мотиви и идеали. В противен случай чрез моето смирение бих станал неусетно маша в ръцете на подъл и нечист човечец. Дон-Кихот казва: Свободата е на върха на копието Санчо! Аз го тълкувам, че за всяка свобода се иска битка и то с по силни от теб самия. Инъче бихме се превърнали в гнусни плоски червеи, като подчинените на режима през псевдо комунизма в България които се гавреха с цвета на нацията а после се оправдаваха, че нямали друг избор времето било такова. Тяхното смирение ли е било?
За мен трябва да се смиря пред любовта дори в момента да ми бие шамари и в противовес да се опълча с меч против злото, дори в момента да ме ласкае и да ми носи скъпи дарове!
Що се отнася до враговете, Линкълн е казал "Аз унищожавам моите врагове като ги правя свои Приятели! За съжаление враговете му нямаха същото кредо и му отвърнаха с куршум. И въпреки това аз приемам, че Линкълн победи враговете си дори от гроба, защото се смири пред Пътя, Истината и Живота :)
-
Смирение се постига, като победиш себе си, а не враговете.
Не че е лошо да победиш враговете си, но в случая това не влияе на личното ти смирение.
-
:hi: За мен за да си смирен това значи да победиш най-големия си враг - Собствения си Егоизъм. Така, че преди прекланянето на главата има люта битка! А кой ще победи зависи от това колко си смиреномъдър!
-
Смирение се постига, като победиш себе си, а не враговете.
Не че е лошо да победиш враговете си, но в случая това не влияе на личното ти смирение.
Вярно казано, но зависи какво разбираме под "себе си".
-
Смирение се постига, като победиш себе си, а не враговете.
Да.Точно.В крайна сметка всичко опира до вътрешният мир.И вътрешната борба.Тя е най-трудна
-
Момчета всичко обаче опира до БОРБА- аз обаче смятам че смирението е Любов- т.е. да приемам хората КАКВИТО СА, а не каквито БИХ ИСКАЛА ДА БЪДАТ разбира се истината трябва да се каже, защото ако се премълчи- заставаме зад лъжата, но смирението в човешки аспекте да приемем ВСЕКИ- С ЛЮБОВ БЕЗ ДА ОСЪЖДАМЕ. Е разбира се и аз съм далеч от това състояние.
-
:hi: В самата Любов има страшна борба. Опитай се да се поставиш на мястото на Христос на кръста, понеси мисленно поне :o лъжесвидетелствата, заплюванията, бичуването, гвоздеите и присмеха. И тогава се опитай да кажеш "Прости им, те не знаят какво правят" И тогава ще разбереш поне един процент колко борба има в любовта и смирението.
Филипяни 2: 5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
6. Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7. но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8. и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
-
Исус отиде там призовавайки ни към Любов и Прошка, той изпи тази чаша за да смъкне от нас отговорността на греха не само м онова но и в сегашно време и така ни показа Пътя, а Любовта не е борба тя е Свобода, както и Прошката всеки от нас е по-милостив към тези които обича и по- критичен към врага, но кой е врагът всъщност не е ли онзи строг учител пред когото ни е на себе си доказваме колко ни е прошксата и колко Любовта!? Не ви ли се е случвало да обикнете врага си ?!( говоря за човек от същия пол не за любовни чувства между половете)Н е сте ли били доволни от така променени неща. - това 3е всъщност важното в цялото битие на душата- да обикне всички и себе си както обича Бог така да остане това което е - божие чедо- това е Преходът към който се приближаваме ежечасно. И съвсем не се присмивам с онова че Бог не може нещо- всеки който има Вяра- знае,че Бог може ВСИЧКО, а който не вярва- няма защо да го убеждавам!
-
Момчета всичко обаче опира до БОРБА- аз обаче смятам че смирението е Любов- т.е. да приемам хората КАКВИТО СА, а не каквито БИХ ИСКАЛА ДА БЪДАТ разбира се истината трябва да се каже, защото ако се премълчи- заставаме зад лъжата, но смирението в човешки аспекте да приемем ВСЕКИ- С ЛЮБОВ БЕЗ ДА ОСЪЖДАМЕ. Е разбира се и аз съм далеч от това състояние.
Да, може би думата „борба“ е добре да се замени с „усилие (за промяна на себе си)“, което е добре да бъде съзнателно, целенасочено, добронамерено... Борбата най-често се разбира като противопоставяне, а в случая става дума за самоналагане на един идеал.
-
:hi: Бог не може Всичко. Ако беше така то той би бил виновен за нашите грешки. Бог съветва но не взема решения вместо теб. Но в един момент е готов да понесе твоите грешки. Бог по някога ни изпраща страдания, например аз преди няколко месеца бях парализиран на легло в продължение на около 60 дни в адски болки от дискова херния, но дали Той се смири вместо мен? Не, аз трябваше да се смиря. Хапчетата и инжекциите само влошиха положението. Но тогава аз започнах да благодаря на Бог че ме смирява и тогава за първи път усетих че не ми пука от болката. Тогава започнах и да пиша в този форум. Не знам колко от вас са разбрали че в онзи момент съм прикован на легло.Може би щяхте да ме съжалите като инвалид защото бях такъв. Но на мен сърцето ми пееше и пишех поезия в благодарност към Бога за това че ме смирява. Сега съм на крака но не желая да изпусна нишката на смирението, понеже смирението в мен е като нишката на Ариадна :)
-
:hi: Може би щяхте да ме съжалите като инвалид защото бях такъв. Но на мен сърцето ми пееше и пишех поезия в благодарност към Бога за това че ме смирява.
JG тук ми се струва че няма нищо общо смирението и Господ а силата на духа ти !
Човешките възможности са огромни !
-
Не е ли смирението, което канализира силата на духа ни и не позволява на енергията ни да се разпилява в излишни посоки като самосъжаление, униние, омраза и ненавист?
-
и аз така мисля.
-
Момчета всичко обаче опира до БОРБА- аз обаче смятам че смирението е Любов- т.е. да приемам хората КАКВИТО СА, а не каквито БИХ ИСКАЛА ДА БЪДАТ разбира се истината трябва да се каже, защото ако се премълчи- заставаме зад лъжата, но смирението в човешки аспекте да приемем ВСЕКИ- С ЛЮБОВ БЕЗ ДА ОСЪЖДАМЕ. Е разбира се и аз съм далеч от това състояние.
Хмм, не мисля.
В това да победиш себе си няма борба, а по-скоро отказ от борбата, именно приемане.
Ако имаш локва с малко кал на дъното, за да имаш образ срещу теб не трябва да бъркаш локвата. Това е смирението, това е приемането и това е отказа от борбата. Локвата е Егото, а бъркането в нея, е борбата в теб.
По време на процеса на постигане, както казва Ирис има усилия, но крайния резултат е приемане; а също и любов.
Можеш да си Войн, да водиш борби, битки и пак да има Любов в тебе. Тези неща не се самоизключват. Особено ако си съумял да се пребориш със самия себе си.
-
Така е ако обичаш себе си като част от БОГ ТО Е ЛЕСНО И ДА СИ ПРОСТИШ, към това и ни призовават всички УЧИТЕЛИ,А ТОГАВА И ДА ПРОСТИШ И ДА ОБИКНЕШ И ВРАГА СИ И ТОГАВА Е ЛЕСНО ДА ЖИВЕЕШ, ТОВА Е И СМИРЕНИЕТО ВСЪЩНОСТ.
-
Как да стане Лора, как да стане, теории много, странични съветници много, но да не се заблуждаваме с приказки!
-
Докато си задаваш подобни въпроси, няма да успееш. Просто приеми, че си простил и не си задавай въпроси като: простил ли съм наистина? Ако желанието ти да простиш е било искрено, всичко ще бъде наред. А ако не е било искрено..., ами тогава няма как да се получи истинска прошка.
-
Димитър е абсолютно прав !
Лесно е да се дават съвети когато ти е "широко около врата" !
-
Да, това че отстрани е по-лесно е безспорно вярно. Но това не означава, че дадените отстрани съвети не са верни и служат за заблуждение.
-
Докато си задаваш подобни въпроси, няма да успееш. Просто приеми, че си простил и не си задавай въпроси като: простил ли съм наистина? Ако желанието ти да простиш е било искрено, всичко ще бъде наред. А ако не е било искрено..., ами тогава няма как да се получи истинска прошка.
Не става въпрос аз да прощавам с това нямам проблем, а на мен да прощават и как да успокоя собствената си съвест! И споделям собствет опит - няма по-строг (безмилостен) съдник от собствената ни съвест!!!
-
На себе си, мисля че единствено сами можем да си простим. Въобще и в двата случая единствено ние сме тези, от които зависи развитието ни.
Да, за съвестта може би си прав, затова предпочитам да я слушам предварително, а не в последствие.
-
Не става въпрос аз да прощавам с това нямам проблем, а на мен да прощават и как да успокоя собствената си съвест! И споделям собствет опит - няма по-строг (безмилостен) съдник от собствената ни съвест!!!
Смирения човек, според моите разбирани, не би поискал да получава прошка, а смирено = осъзнато ще приеме непрощаването. А съвестта забелязвам, че често се бърка с чувството за вина и задълженост. Нямам идея защо... или пък не ми е работа. Животното, наречено съвест, може да се успокои (според мен) когато човек осъзнае и приеме, че никому с нищо и за нищо не е длъжен. Както и че никой с нищо не му е длъжен.
Не знам дали вече съм ви досадил, но нещо сходно писах в друг форум:
За хората съм приел, че са свободни и могат да постъпват и говорят както намерят за добре. Не може определени индивиди или Светът да са ми задължени с каквото и да е, че чак да постъпват според моите разбирания. Ако си искам свободата е логично да позволя и свободата на всички. Никому не съм длъжен, но мога и ще направя всичко каквото мога за всеки за когото мога, само при условие, че ми е поискано и съм обещал. В моя живот аз решавам с Любов към всичко.
И да споделя за финал една идея породена от:
Как да стане Лора, как да стане, теории много, странични съветници много, но да не се заблуждаваме с приказки!
Много точно. Да не се заблуждаваме с приказки. Дори да не се заблуждаваме с мисли. Като просто е достатъчно да го направим. Да направим, да приложим избора си без ропот срещу чужди неодобрения. Без самоосъждане поради късно събудила се съвест. Съвестта и чувството за вина се различават по това, че съвестта е преди а вината след постъпката ни. Никога не бих поискал смирено прошка, примерно че при катастрофа съм заличил или наранил човек. Това не е съвест а вина. Съвест ще е когато колата ми е подготвена и аз я управлявам отговорно и безопасно.
Толкова ми е леко и просто, че.... ми е все тая
П.С.
mitko, :hi:
забелязах, по твои думи, че приемаш нещата лично. Затова подчертавам, че говоря единствено по принцип и споделям събудилите се в мен размисли за евентуална обща полза. :drinks:
-
Смирения човек, според моите разбирани, не би поискал да получава прошка, а смирено = осъзнато ще приеме непрощаването.
Не може определени индивиди или Светът да са ми задължени с каквото и да е, че чак да постъпват според моите разбирания.
Съвестта и чувството за вина се различават по това, че съвестта е преди а вината след постъпката ни. Никога не бих поискал смирено прошка, примерно че при катастрофа съм заличил или наранил човек. Това не е съвест а вина. Съвест ще е когато колата ми е подготвена и аз я управлявам отговорно и безопасно.
Толкова ми е леко и просто, че.... ми е все тая
Толкова ми е трудно и мъчно, че....не ми е все тая! Вмъкнато от Митко П.С.
mitko, :hi:
забелязах, по твои думи, че приемаш нещата лично. Затова подчертавам, че говоря единствено по принцип и споделям събудилите се в мен размисли за евентуална обща полза. :drinks:
Привет Велев,
Приемам лично всичко което ме кара да мисля или да действам, но никога не се самонаказвам като се сърдя и обиждам!! Ето, по-горе са цитирани три твои мисли които ми допадат и ги присвоявам за собствена употреба какво лошо има в това! Към горните мисли ще добавя само, че: Съвеста ни наказва с чуството за вина, затова, че не сме чули гласът й навреме!
Да, за съвестта може би си прав, затова предпочитам да я слушам предварително, а не в последствие.
Да така е, но аз говоря за съвеста тук и сега и съвеста от предишен живот където морал и ценности са били други!!
И нещо извън темата! Интелекта може да слиза на по-ниски нива, но не може да се качва нагоре, тавана му е даденост!!!
-
Във връзка с прошката към себе си- когато за първи път ми бе казано, че е добре да се науча да се обичам и да си прощавам- не разбрах дотогава бях учена на друго, БОГ МИ КАЗА: Как смееш да твърдиш тогава, че Ме обичаш, ако не обичаш себе си като Мое Творение?!Тогава и осъзнах, че да си простиш означава да се приемеш какъвто си ако искаш да промениш нещо- промени го..но има неща които не можеш- е тук вече идва смирението, а всичко това дава хармонията на човека което според наученото от мен е желанието на Душата в дългия й Път, което става най-вече чрез смирението да простим, но и да си простим, като така Урокът живот е пълноценен. Като и не забравяйте, че човешките ценности са едно божиите друго, а Душата е именно божественото в нас, а сърцето ни и съвестта ни са тази божествена съставка, затова ако те са спокойни- то значи животът ни има смисъл.
-
Весела Коледа, желая много щастие, Мир, Любов и Светлина в Пъта, нека страхът остане зад вас , обичайте се и бъдете обичани, благоденствие на всички хора, мир и Хармония на Земята !
-
... Учуден съм къде е основното(най-ценно)качество на жените смирението.Навярно еманципацията е виновна,защото смирението и еманципацията са две взаимно изключващи се неща.Пример:Еманципацията е борба на жените за равноправие(дали не е бягство от отговорност). ...
Смирението е изключително мъжко качество. Това не означава, че жените не могат да го проявяват, но качеството си е мъжко. Смирението е активен волеви самоконтрол, а не пасивно и безсмислено примиренчество. Женското качество съпътстващо смирението е способността за разбиране. Не мисля че еманципацията и смирението са взаимно изключващи се, но крайностите, разбира се, винаги са вредни. Колкото до борбата: животът е борба навсякъде във Вселената. Но между борбата от една страна и агресивността и насилието от друга, има разлика.
п.п. Тъпо е да се бориш за равноправие, защото равноправието далеч не означава пълноправие.
-
Съвеста ни наказва с чуството за вина, затова, че не сме чули гласът й навреме!
Не знам точно какво се разбира под понятието "съвест". Може би и всеки от нас разбира различни неща. Затова и има разлика в мненията.
Но повече ми допада мнението на Жоро Велев в случая. Определено чувството за вина е лошо нещо. Не съм сигурен дали съвестта го поражда.
Не съм имал някакви непоправими и тежки случаи, когато се чувстваш виновен за нещо непоправимо. Смърт на човек или нещо подобно.
Затова и не зная какво е точно. Опитвам се да си го представя, но картината няма тези истински емоции.
Но за по-дребни неща знам със сигурност. Човек трябва да се избави до колкото може от чувството за вина. Трябва да ПРИЕМЕ случката, себе си. Много е важно да си простиш. Точно толкова важно е колкото да простиш на другите, колкото и да простиш на Господ, колкото и той да ти прости. Горе долу все за едно и също нещо става въпрос.
Дори ми се е случвало да говоря за горните неща да говоря с разменени думи. Когато съм искал да простя на някого, който ме е наранил невероятно много, аз съм казвал (десетки пъти) "Господи, прости ми ...". Никога не съм казвал "Господи, прости й ...". Странно, нали?
(Един вид, да ми прости за болката, която изпитвам, за наказанието, да отстрани възела, който имам в мен.)
Също съм изричал и много пъти "Благодаря ти!" (за урока), мислейки за постъпката на този човек, но уви без особен ефект ... Болката си оставаше.
-
Да простиш на някого значи да не гониш гарес, а да простиш на себе си, да не изпитваш вина, така ли? А как да забравим???
-
Когато някой те е наранил, ти си казваш "Тоя пък откъде накъде ще ме наранява!? Аз съм важен, той не вижда ли?!"
Това е гласа на егото.
Ако някой много те нарани, егото ти много се афектира. И оттам (може би само) временно се подува и разраства. Става по-голямо и е трудно да се овладее;
Дори и когато с ума си знаеш точно какво става.
Та трябва да си простиш, че изпитваш тези чувства.
А как да забравиш ...
Аз никога за сега не съм забравял нищо. Но повечето ми спомени, може би почти всички са вече утихнали. Не предизвикват емоционални спазми, болки, плач. Помня, но без чувства. Тях съм ги преживял. А как точно ги преживяваш?
- Спазваш правилните принципи - стараеш се да простиш, и малко по малко с времето наистина успяваш. Понякога трябва време - месец, година, две, три.
Ако наистина поискаш да дойде момент, когато да си на чисто, то такъв момент ще дойде.
Това, разбира се, са нещата на теория. Така както аз си я мисля. А на практика всеки си преценя. Ако някой ти е убил децата, то може би ще ходиш да го преследваш и ще искаш мъст и отмъщение.
Има обаче нещо друго. Както някои хора не обичат никаква отговорност, така други хора взимат повече отговорност отколкото им се полага, повече отколкото е тяхната лична. Това не е редно. Човек отговаря само за тук и сега. Редно е да спазваш свой собствен етикет, но не трябва да го превръщаш в бреме; в товар, който вечно носиш.
За Света, като цяло само Господ носи отговорност, и никой друг. А дори и в този случай, това е на пределната граница и спокойно може да се тълкува и като тотална безотговорност в нейната крайност.
Относно чувството за вина и съденето на самия себе си.
В "Магьосникът от Землемория" ясно е казано.
В 1та част магьосникът извършва зло, извиква демон от отдвъдното. Но после успява да го овладее. Той приема и тъмното и светлото у себе си. Приема го без повече да съди.
Стореното не може да се промени. Приемаш го и продължаваш нататък. Думата е 'приемане'.
-
Привет,
Благодаря за изчерпателният отговор! Мимоходом си докоснал точно моя личен проблем!
Има обаче нещо друго. Както някои хора не обичат никаква отговорност, така други хора взимат повече отговорност отколкото им се полага, повече отколкото е тяхната лична. Това не е редно. Човек отговаря само за тук и сега. Редно е да спазваш свой собствен етикет, но не трябва да го превръщаш в бреме; в товар, който вечно носиш.
"Човек отговаря само за тук и сега", не Тангра, не, човек отговаря само тук и сега, но не само за тук и сега! И ето моят проблем - цял един живот протекъл в изкупване на негативи от минали животи! Тук няма на кого да се прощава, към кого да изпитваш вина, просто трябва да смириш Егото си и да приемеш съдбата си! Мисля, че на практика знам какво е смирено Его! Да правиш това което трябва без да се влияеш от това дали ти харесва или не, дали околните одобряват или не и т.н. А мъдроста е да разбереш защо трябва и да го поискаш! Оправдания не се приемат!
На практика (на собствен гърб) мога да кажа какво е кармичното наказание за родители пренебрегнали обичта и отговорноста към децата си, какво е наказанието за убииства от алчност и убииства в името на бога и за още един два гряха!
-
:hi: Според мен по добре да е неприемане. Приемаме само миналото но с 2 наум. Все пак нали не става въпрос за забравяне на греховете, а за изкупуване има разлика. Да си смирен не означава, че трябва да спреш да се бориш напротив точно обратното. Смирението е победа.
-
Не разбирам защо и да забравиш - да простиш означава ако можеш нещо да промениш -промени го, ако ли не - приеми го и не забравяй- напротив помни, за да не правиш и друг път същите грешки - вече знаеш какво ти струват и какво причиняваш- именно това е Урокът на Душата дошла тук и сега да се себеопознае, а уроците се извършват чрез делата ни, по които и ни приема Бог- с Прошка и Любов.
-
Лора Дана не намесвай сега прошката тя друг дерт. Не всеки може да прощава лесно, да го приемем и да забравим викам аз. Какво мислиш а?
п.С Знам, че е много тъпо когато някой не иска да ти прости дори те намразва още повече. Макар, че всичко остава в подсъзнанието може само видимо да си простила някому. Зависи от продължителността на дерзанието.
-
Нали разбирате, че има разлика между смирение и примерение- в смирението има Вяра в божия промисъл и Любов, а в примерението- няма вяра а това води до отчаяние ивсички други, но да проявиш Прошка е също смирение, защото това означава, че знаеш Пътя и знаеш, че Врагът е твоя изпит на Вяра и Любов, както и тежките ситуации в живота и наистина не е необходимо да забравяме, а да не правим стари неща и така да продължаваме напред
-
Привет,
Много интересно понятие е това смирението! Четейки отговорите, ми стана интересно, за какво смирение говорим като от доста постове лъха нещо което е далеч от темата! Независимо от невъзможноста да стигнем до единомислие все пак това е еднозначно понятие, но що е то!
Пример за смирение в темата е спорът между Танграта и Костантин!
Примет за обратното е спора между Митко и Eses, с привкус на висоскомерие и още нещо!
Цитат
"Ако Ви трябва пример за смирение, вижте как Бог се отнася с нас хората" неизвестен
-
Мисля си - добре е че сме толкова различни, защото всеки от нас си смирява различни неща, а това показва колко безбройни са Пътищата
-
Прощавам , но не забравям!
Ако смирението е победа, то тя не е моята победа!
Аз имам нужда да действам, да променям,... да ровя в огнището, а не просто да се наслаждавам на тлеещия огън...
-
Радвам се, че си искренна и така трябва да е, но що за прошка е тогава като не забравяш ? Това е половин прошка. Това е заради егото и неговата памет. И може би затова смирението не е победа за теб, а е победа на твоето его.
А онази нужда да действаме тя изтича от духът, който ни тласка да вървим,да се рзвиваме, да търсим, да се борим и гледаме напред. Казвам го на всички, не само на теб, ДАВИД.
-
MММ, не е така.
Нуждата да действаме, дори когато няма смисъл идва от липсата на смирение.
Който знае достатъчно действа само, когато се налага. През останалото време силата се натрупва в потенциал.
Безразборното действие не е признак на сила, а е признак на нейното разхищение.
Също както в тази история, която някой публикува наскоро, наличието на спирачен път по асфалта не е причина за катастрофите, а по-скоро следствие.
В "Магьосникът от Землемория" е обяснено по-подробно.
-
:hi: Tangrata_
Ако човек е наистина смирен няма нужда да действа. Той има всичко и ако действа, действа отвътре навън. Дава това което има. Нямам предвид както се изрази по горе с уважение ДАВИД - да имаш нужда да търсиш и играеш с огъня и т.н. Смиреният човек е намерил това което търси. Той е свръхосъзнат откъдето и да го погледнеш.
Нуждата да действаме идва от липсата на примирение.
-
В този свят...смирението,примирението, според мен, са безполезни!
Да, философски звучи много добре! Да си смирен, да си знаещ...Повярвайте ми ,ЗНАМ, че ако не направим нещо , за да станем по-добри, ни остава наистина да се примирим с духовната деградация, мазохизма и садизма на съвремието ни!
Не мога да съм сляпа и смирена, опитвам се да съм остен- и за себе си , за другите!
Та това имах предвид! :hi:
-
Смирението, така както го разбирам, и така както вярвам, че са го преподавали Учителите, е изцяло ВЪТРЕШНО състояние. Състояние на хармония; на мир; на връзка със света. Смирение, това е да ти е свързана душата с Цялото. Но това ни най-малко не означава бездействие!!!
Външно ти пак може да си остен и да си действаш делата, но правейки го не с личен интерес.
Май някои хора объркват понятията 'смирена' и 'примирена'. Наистина много хора така са ги преподавали, но това е НЕВЕЖЕСТВО.
-
Хм.....
Аз също вече съм казвала как приемам истинското смирение - като поклон, да! като хармония...
Но ако наистина се опитаме да се отдалечим от идеалистичното философстване по темата и помислим за смирението на съвремието, ще пропаднем в черна дупка!
Личният ми интерес в случая е как да се борим с НЕВЕЖОТО смирение??? Другото е гъдел от играта с понятията!
-
Днес на гости ми беше Госпожата пред която всички сме равни! Попитах я пропадайки в тъмното:
- Време ли е?
- Не отговори ми тя, само проверявам дали си готов? Защо не се борищ (духовното ми име)!
- Вече знам кога трябва!
- Знам, че знаеш, но все още те е страх от мен!
Започнах да изплувам сърцето ме болеше и биеше като лудо, дали ми бяха нитроглицерин, е ще пиша още във форума по темата смирение!
Лека и спокойна!
-
Хм.....
Аз също вече съм казвала как приемам истинското смирение - като поклон, да! като хармония...
Но ако наистина се опитаме да се отдалечим от идеалистичното философстване по темата и помислим за смирението на съвремието, ще пропаднем в черна дупка!
Личният ми интерес в случая е как да се борим с НЕВЕЖОТО смирение??? Другото е гъдел от играта с понятията!
На теб случвало ли ти се е да постигнеш нещо трудно и бавнопостижимо? Например да учиш в университет изпит след изпит, или да градиш къща тухла по тухла?
Работата "нагоре" също се гради тухла по тухла. Затова и единственото, което може да направим е да се опираме на ПРИНЦИПИТЕ. Т.е. човек трябва да познава ПРИНЦИПИТЕ, а после къде успял, къде неуспял да ги спазва да си продължава живота.
Ако гледаш всичко в черно и бяло рискуваш да не стигнеш никъде. Защото една стена се гради тухла по тухла.
Не е казано, че трябва да си смирен в крайна и идеалистична форма. Но е добре да знаеш принципите, за да знаеш какво вършиш със себе си и с живота си.
Т.е. да осъзнаваш какво правиш.
Ако пак ти се струва, че говоря абстракции, сори, явно тоя пост не е за тебе.
-
Митко, знаеш, ли случиха ми се две неща-
1 писах на едни хора много гневно писмо- те отговаряха за едно жизненоважно лекарство за около 2000 човека сред които съм и аз.
И попитах Бог дали така не вървя против неговите призива за Прошка и Любов а Той каза НЕ, защото така, ти защитаваш и др.слаби , а това СЪЩО Е ПРОЯВА НА ЛЮБОВ
2.Едни хора ми изплагиатстваха книгите и аз питах ако кажа Истината- къде ми е Прошката?!А Бог ми каза:"Ако не кажеш истината ти заставаш зад лъжата- кражбата, а Моето име е Истина"
и 3заговори за джамия м нашия град- аз започнах да говоря с групите в града- имаме доста такива за протест и пак попитах не греша ли и не нарушавам ли Любовта- а Бог ми "Не се тревожи дете Аз те подкрепяв в твоята мисия защото тя е продиктувана от Любовта4
Казвам ти всичко това не заради мен, но щом ТЯ ти е казала, че имаш още за какво да се бориш- бори се и смирението е тогава когато отстояваме Истината, любовта и Вярата независимо от това дали се приема- само ако ти не си отстоял своето Душата ти не е извършила Мисията си и ТЯ ти дава ВРЕМЕ. Вече казах да се смириш и да се примириш са различни- все едно да се намираш на двата края на едно решение
-
Личният ми интерес в случая е как да се борим с НЕВЕЖОТО смирение??? Другото е гъдел от играта с понятията!
Привет,
Този цитат ме кара да мисля следното: Как да разпознаем фалшивото от истинското и не само смирението, а и много други неща в живота? Може и да бъркам, но на такива мисли ме навежда, така, че когато коментирам аз расъждавам не върху написаното, а върху асоциациите които възникват в мен вследствие на прочетеното! В този ред на расъждения, не стигаме ли до въпроса - Как да познаем коя пътека към какво води?
"Пътеката по която се върви трудно, но можеш да се върнеш леко винаги води до някаква истина свързана с положителни емоции и обратно - пътека по която се върви леко, но връщането е трудно, понякога невъзможно, води до усвояване на уроци свързани с негативни емоции" Hool
Например - Трудно се следва, но върнеш ли се назад с лекота ще намериш знания! Лесно се свиква с наркотици; алкохол и цигара, но връщането....
-
Личният ми интерес в случая е как да се борим с НЕВЕЖОТО смирение??? Другото е гъдел от играта с понятията!
Може би едва сега те разбрах.
В смисъл, ако някой друг си мисли, че трябва да се смирява външно, но не и вътрешно как да му се помогне?
Ами освен с личен пример, и тук там с казване, не виждам как. То затова е и целият смисъл с форумите, една идея да стигне до повече хора.
Поведението ( и развитието) са лична работа, и всеки сам си решава.
-
Привет,
От къде да започне смирението ??? - Трябва да се смирим първо пред самите себе си!
1 - Мозък мой, обичам те и няма да те измъчвам с алкохол и наркотици!
2 - Дробове мои - вече никакви цигари!
3 - Крачета мои, никакви високи токове, край на мъките ви!!
4 - Сърце мое - Напишете го вие!
Искате да обичате, да изпитвате любов, започнете оттук! Искате да изпитвате състрадание започнете от тях! Можеш ли да ги разбереш тях и да се смириш пред тях значи си направил първата стъпка, в правилна посока!
-
Трудна работа.
Ние ако успеем да се смирим пред всичко от себе си от А до Я, то тогава ще постигнем голямото Смирение и пред всичко.
В края на краищата Егото е само вътре в нас. И то включва може би цялата борба.
Колко инстинкти има за борене, то сексуален, то самосъхранителен и тн и тн.
-
Здравейте.Давам ви два примера за смирение.
1.Каквото му дойде(т.е. каквото ние си сътворим).
2.Толкоз му е акъла(ако пострадаме от някой но в смисъл че не сме съгласни с деянието му).
На вас оставям да потърсите в нашия бит и култура българска.Има колкото щете.Нашите предци са ни оставили всичко от което имаме нужда да се научим да живеем правилно.
Живи и здрави. :hi:
-
:) Където има СМИРЕНИЕ там ЕГО почти няма. :hi:
-
Манастир "Св. ап. Петър и Павел"
http://vodpod.com/watch/4106880--?u=beggins&c=pravoslavie
-
:) insomnia1304 Прекрасен материал изпълва със спокойствие.
Но нещо ме човърка идеята , която по-долу съм подхванала "Където има СМИРЕНИЕ там ЕГО почти няма."
Нещо не ми се връзва днес това,което съм писала миналият път, защото смирението винаги може да бъде и двулично, заради нещо, заради някого нали? Така може да се допусне, че смирението е едно от лицата на ЕГО-то. Как мислите?
Имаше една притча, замонаха който живеел в един хан с/у стаята на проститутка и целият му живот преминал в пост и молитва, а за нейният се досеща всеки. Обаче, когато му дошъл краят и отишъл при Св.Петър той бил определен за ада а тя за Рая, защо ли? Ми защото той цял живот и е завиждал и искал да е на нейно място, а тя му се възхищавала и искала да бъде като него.
У КОГО ОТ ДВАМАТА Е СМИРЕНИЕТО? :hi:
-
Имаше една притча, замонаха който живеел в един хан с/у стаята на проститутка и целият му живот преминал в пост и молитва, а за нейният се досеща всеки. Обаче, когато му дошъл краят и отишъл при Св.Петър той бил определен за ада а тя за Рая, защо ли? Ми защото той цял живот и е завиждал и искал да е на нейно място, а тя му се възхищавала и искала да бъде като него.
У КОГО ОТ ДВАМАТА Е СМИРЕНИЕТО? :hi:
В нито един от двамата!
-
:) old4 за теб в какво се изразява СМИРЕНИЕТО? И до колко смяташ , че присъства на планетата ? :hi:
-
Имаше една притча, замонаха който живеел в един хан с/у стаята на проститутка и целият му живот преминал в пост и молитва, а за нейният се досеща всеки. Обаче, когато му дошъл краят и отишъл при Св.Петър той бил определен за ада а тя за Рая, защо ли? Ми защото той цял живот и е завиждал и искал да е на нейно място, а тя му се възхищавала и искала да бъде като него.
У КОГО ОТ ДВАМАТА Е СМИРЕНИЕТО? :hi:
В нито един от двамата!
И двамата са гледали в чужда паница!
-
Ха Митко е отговорил вместо мен :hi:
-
И аз мисля така. :writer:
-
:) old4 за теб в какво се изразява СМИРЕНИЕТО? И до колко смяташ , че присъства на планетата ? :hi:
Здравей aldonea, прочети за Йов, а аз досега смирен човек не съм видял нито срещнал, примирен да, но смирен не.
Какво е смирението и има ли почва то у нас и планетата, отговора ми е не.
П.С.Възможно е да има такива човеци, но процента е толкова минимален че ние бихме били щасливи да срещнем поне един такъв в живота си за да разберем какво стои зад думата смиреност.
-
За мен смирението се дели на два вида:
Първото е смирение, което се поражда от невъзможността ми да променя или да въздействам по какъвто да било начин на обекта/суекта, с който трябва да се примиря.
А второто е когато трябва да се примиря с факта, че мога да направя толкова много неща ...че мога да бъда, не човек, а бог (че мога да променя и да въздействам както си искам и когато си искам всякакви обекти/субекти)... и въпреки това не го правя 8)
-
Смирението за мен означава да се прекланяш пред всичко, от което зависиш: растения, животни, минерали и хора.
-
Я прочети още веднъж какво си написал! Ако не го разбереш ще ти го разтълкувам!
-
Нищо нередно не виждам в изказването ми. Христос е миел краката на неговите апостоли, а в духовно отношение е бил много над тях. Това е контекста на изказването ми.
-
Христос е миел краката на неговите апостоли,...............
Ще те помоля да дадеш цитат от Библията за това.
-
sidewinder:
"Смирението за мен означава да се прекланяш пред всичко, от което зависиш: растения, животни, минерали и хора.
Христос е миел краката на неговите апостоли, а в духовно отношение е бил много над тях."
Рудолф Щайнер:
"Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.
Христос измива краката на апостолите. Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат. В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: “Наблюдавал съм всички същества - камъни, растения, животни - и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно.”
:)
-
Христос е миел краката на неговите апостоли,...............
Ще те помоля да дадеш цитат от Библията за това.
Да има го това, намерих си го сам (Йоан 13:4 глава)
На Тайната вечеря
Исус измива ритуално краката на апостолите. Последните се дърпат,
Петър негодува, «Не, вие никога няма да ми миете краката», но тук идва
смразяващия отговор на Исус: «Ако не ви измия, вие нямате част в мен.»
(«Unless I wash you, you have no part with me», Йоан 13:8 ). На
мистериален език това означава: с измиването на краката ви
приобщавам към себе си, за да мога да ви спася в последния ден. Ето
как измиването на краката се превръща в причастие, символно
идентично с евхаристията с хляб и вино.
Но дали има нещо общо със смирението :(?
-
Смирението за мен означава да се прекланяш пред всичко, от което зависиш: растения, животни, минерали и хора.
Точно обратното е - да се прекланяш пред всичко което зависи от теб, тоест да носиш отговорност за зависещите от теб и в същото време да не се правиш на велик!
-
:) old4 за теб в какво се изразява СМИРЕНИЕТО? И до колко смяташ , че присъства на планетата ? :hi:
Здравей aldonea, прочети за Йов, а аз досега смирен човек не съм видял нито срещнал, примирен да, но смирен не.
Какво е смирението и има ли почва то у нас и планетата, отговора ми е не.
П.С.Възможно е да има такива човеци, но процента е толкова минимален че ние бихме били щасливи да срещнем поне един такъв в живота си за да разберем какво стои зад думата смиреност.
:) Там където има желания, мисли,Его там смирение няма! Но все пак дали е така? :hi:
-
Някой по-горе много добре го е обяснил. Но ако анализираме конкретно представената история с монаха и леката жена не е въпросът кой къде гледа, а това, че в собствените си помисли и желания, с които една Душа е чиста или покварена ние можем и приемаме живота.
Това, че някой външно и по конвенция показва някаква принадлежност към Бог или определена религия не означава, че вярва с душата си и е искрен в това което показва. Докато една изпаднала жена може да изглежда като последната развратница отдавайки тялото си, но да е запазила чистотата на душата си като не е позволила Душата й да е на нивото на телесните въжделения.
Реално Смирението е в това да приемеш и да си в служба на нещо по-висше- в случая докато сме Хора това е Душата ни. Трябва да я запазим чиста. Това е трудно. Да се смириш, не означава непременно да се подчиниш, а да приемеш живота си такъв какъвто е безусловно и да го изживееш достойно ... с чиста душа.
-
Там където има желания, мисли,Его там смирение няма! Но все пак дали е така?
Един от отговорите е че когато липсват Его, смирение и мисли може да става въпрос за вградена програма в индивида.
Пример : МК ULTRA " Монарх" - програмиране - наблюдава се пълна смиреност на индивида и изпълнение на зададените му задачи, както и неспособност да се oсвободи от вградената му програма самостоятелно.
Егото е напълно унищоженo.
-
Нека да не се бърка смирение с примирение. Последното масово е вкарано като програма в българите.
-
Да, бъркат се понятията и понякога съвсем целенасочено.
СМИрението - това е по-скоро стратегия. Стратегическо поведение на НЕотреагиране, подплатено със знание. Знане, че отреагирането, реакцията на злото (казано образно)умножава злото, свързваш се с него. НЕотреагирането е отвързване от злото. При неотреагирането не се чувства негодувание в душата.Това е мъдрост
ПРИмириението е насилствено подтискане на реакцията. Вътрешно негодуваш...по един или друг начин, но въшно не даваш ход на това, подтискаш реагирането. Това е нещо много лошо, защото всяко подтискане действа на принципа на тенджерата под налягане. Не се справяш с проблема ами го нагнетяваш под налягане.
Така, че правете разлика за какво става дума - за СМИрение, ПРИмирение или задръжка.
-
Смирение:
Синоними
смиреност, послушание, примирение, покорство, покорност, подчинение, кротост, скромност, изпълнителност
спокойствие
отстъпване, отстъпчивост
търпение
;D
Май си играете само на думички ;).
-
Може и да ти се струва, че си играем на думички, но аз ще ти кажа, че нашите индивидуални затвори са посторени именно от думички.
Според мен този..."умник" дето е написал тези ..синоними си е играл на думички.
-
Може и да ти се струва, че си играем на думички..............
Не ми се струва а съм уверен в това, не изключвам и себе си де ;).
-
Смирението за мен е способността да признаеш моментното си несъвършенство и ограничеността си, но в същото време да осъзнаваш неограничеността на своя потенциал и възможности. Именно това, което човек е, съотнесено към това, което може да бъде (а други вече са постигнали) е смирението, което носи сила, а не чувство за безпомощност. Истинското смирение е пред нещо, което човек уважава, към което се стреми, а не следствие от страх и безпомощност.
-
Смирение-с мир.Да си едно с това,което те заобикаля.Да отсъстват агресията,злобата,чувството на превъзходство над останалите.Да имаш силата и знанието и това да те прави скромен.Да имаш търпението на дърветата,да раздаваш себе си като слънцето.Смирединение!
-
Браво! Чудесна дума! Аз бих изхвърлила старата поради това, че е оплетена със "синоними" с друго значение и най-вече, че се бърка с примирение.
СМИРЕДИНЕНИЕ е чудесна дума, ДЕВСТВЕНА още!
-
..................Истинското смирение е пред нещо, което човек уважава, към което се стреми, а не следствие от страх и безпомощност.
Как е започнал човек да го уважава това нещо? :-X
Иначе с останалата част съгласието ми е налице. Само си мисля, че едно нещо в което човек ВЯРВА е по-заслужило смирението ни... почти като "преклонение" едва ли не се получава, но не като робство, а като пример за подражание... като интенция, която да осмисли /освети/ пътя ти.
-
Някой по-горе много добре го е обяснил. Но ако анализираме конкретно представената история с монаха и леката жена не е въпросът кой къде гледа, а това, че в собствените си помисли и желания, с които една Душа е чиста или покварена ние можем и приемаме живота.
Това, че някой външно и по конвенция показва някаква принадлежност към Бог или определена религия не означава, че вярва с душата си и е искрен в това което показва. Докато една изпаднала жена може да изглежда като последната развратница отдавайки тялото си, но да е запазила чистотата на душата си като не е позволила Душата й да е на нивото на телесните въжделения.
Реално Смирението е в това да приемеш и да си в служба на нещо по-висше- в случая докато сме Хора това е Душата ни. Трябва да я запазим чиста. Това е трудно. Да се смириш, не означава непременно да се подчиниш, а да приемеш живота си такъв какъвто е безусловно и да го изживееш достойно ... с чиста душа.
:) Именно така разбирам тази притча и за това е в темата. Радвам се, на прочита ти по този начин :hi:
-
Смирението за мен е способността да признаеш моментното си несъвършенство и ограничеността си, но в същото време да осъзнаваш неограничеността на своя потенциал и възможности. Именно това, което човек е, съотнесено към това, което може да бъде (а други вече са постигнали) е смирението, което носи сила, а не чувство за безпомощност. Истинското смирение е пред нещо, което човек уважава, към което се стреми, а не следствие от страх и безпомощност.
:) Ирис разбира се, че смирението(НЕ ОВЧЕДУШИЕ) няма за цел да ни обезсили, а точно обратното само силният духом може да бъде смирен в моменти когато бива яростно нападан, отритван и други подобни изпитания. НО не мислиш ли, че има смирение там където има покой? Ако вътре в себе си сме спокойни, нищо не може да ни наруши душевният мир и смирение? Дали пък покоя=спокойният поглед в живота не предхожда смирението? :hi:
-
Бих заменил думата „покой“ с „равновесие“. Покоят ми се струва някак прекалено статичен, докато равновесието не изключва движението.