Смирението

[Iris]

... Учуден съм къде е основното(най-ценно)качество на жените смирението.Навярно еманципацията е виновна,защото смирението и еманципацията са две взаимно изключващи се неща.Пример:Еманципацията е борба на жените за равноправие(дали не е бягство от отговорност). ...

Смирението е изключително мъжко качество. Това не означава, че жените не могат да го проявяват, но качеството си е мъжко. Смирението е активен волеви самоконтрол, а не пасивно и безсмислено примиренчество. Женското качество съпътстващо смирението е способността за разбиране. Не мисля че еманципацията и смирението са взаимно изключващи се, но крайностите, разбира се, винаги са вредни. Колкото до борбата: животът е борба навсякъде във Вселената. Но между борбата от една страна и агресивността и насилието от друга, има разлика.

п.п. Тъпо е да се бориш за равноправие, защото равноправието далеч не означава пълноправие.

[Tangrata_]

Съвеста  ни  наказва  с  чуството  за  вина,  затова,  че  не  сме  чули  гласът  й  навреме!

Не знам точно какво се разбира под понятието "съвест". Може би и всеки от нас разбира различни неща. Затова и има разлика в мненията.
Но повече ми допада мнението на Жоро Велев в случая. Определено чувството за вина е лошо нещо. Не съм сигурен дали съвестта го поражда.
Не съм имал някакви непоправими и тежки случаи, когато се чувстваш виновен за нещо непоправимо. Смърт на човек или нещо подобно.
Затова и не зная какво е точно. Опитвам се да си го представя, но картината няма тези истински емоции.
Но за по-дребни неща знам със сигурност. Човек трябва да се избави до колкото може от чувството за вина. Трябва да ПРИЕМЕ случката, себе си. Много е важно да си простиш. Точно толкова важно е колкото да простиш на другите, колкото и да простиш на Господ, колкото и той да ти прости. Горе долу все за едно и също нещо става въпрос.
Дори ми се е случвало да говоря за горните неща да говоря с разменени думи. Когато съм искал да простя на някого, който ме е наранил невероятно много, аз съм казвал (десетки пъти) "Господи, прости ми ...". Никога не съм казвал "Господи, прости й ...". Странно, нали?
(Един вид, да ми прости за болката, която изпитвам, за наказанието, да отстрани възела, който имам в мен.)
Също съм изричал и много пъти "Благодаря ти!" (за урока), мислейки за постъпката на този човек, но уви без особен ефект ... Болката си оставаше.

[mitko]

      Да  простиш  на  някого  значи  да  не  гониш  гарес,  а  да  простиш  на  себе  си,  да  не  изпитваш  вина,  така  ли?  А  как  да  забравим???

[Tangrata_]

Когато някой те е наранил, ти си казваш "Тоя пък откъде накъде ще ме наранява!? Аз съм важен, той не вижда ли?!"

Това е гласа на егото.
Ако някой много те нарани, егото ти много се афектира. И оттам (може би само) временно се подува и разраства. Става по-голямо и е трудно да се овладее;
Дори и когато с ума си знаеш точно какво става.

Та трябва да си простиш, че изпитваш тези чувства.

А как да забравиш ...
Аз никога за сега не съм забравял нищо. Но повечето ми спомени, може би почти всички са вече утихнали. Не предизвикват емоционални спазми, болки, плач. Помня, но без чувства. Тях съм ги преживял. А как точно ги преживяваш?
- Спазваш правилните принципи - стараеш се да простиш, и малко по малко с времето наистина успяваш. Понякога трябва време - месец, година, две, три.


Ако наистина поискаш да дойде момент, когато да си на чисто, то такъв момент ще дойде.

Това, разбира се, са нещата на теория. Така както аз си я мисля. А на практика всеки си преценя. Ако някой ти е убил децата, то може би ще ходиш да го преследваш и ще искаш мъст и отмъщение.

Има обаче нещо друго. Както някои хора не обичат никаква отговорност, така други хора взимат повече отговорност отколкото им се полага, повече отколкото е тяхната лична. Това не е редно. Човек отговаря само за тук и сега. Редно е да спазваш свой собствен етикет, но не трябва да го превръщаш в бреме; в товар, който вечно носиш.

За Света, като цяло само Господ носи отговорност, и никой друг. А дори и в този случай, това е на пределната граница и спокойно може да се тълкува и като тотална безотговорност в нейната крайност.

Относно чувството за вина и съденето на самия себе си.
В "Магьосникът от Землемория" ясно е казано.
В 1та част магьосникът извършва зло, извиква демон от отдвъдното. Но после успява да го овладее. Той приема и тъмното и светлото у себе си. Приема го без повече да съди.
Стореното не може да се промени. Приемаш го и продължаваш нататък. Думата е 'приемане'.

[mitko]

    Привет, 
    Благодаря  за  изчерпателният  отговор!  Мимоходом  си  докоснал  точно  моя  личен  проблем!
   
     

Има обаче нещо друго. Както някои хора не обичат никаква отговорност, така други хора взимат повече отговорност отколкото им се полага, повече отколкото е тяхната лична. Това не е редно. Човек отговаря само за тук и сега. Редно е да спазваш свой собствен етикет, но не трябва да го превръщаш в бреме; в товар, който вечно носиш.

       "Човек  отговаря  само  за  тук  и  сега",  не  Тангра,  не,  човек  отговаря  само  тук  и  сега,  но  не  само  за  тук  и  сега!  И  ето  моят  проблем - цял  един  живот  протекъл  в  изкупване  на  негативи  от  минали  животи!  Тук  няма  на  кого  да  се  прощава,  към  кого  да  изпитваш  вина,  просто  трябва  да  смириш  Егото  си  и  да  приемеш  съдбата  си!  Мисля,  че  на  практика  знам  какво  е  смирено  Его!  Да  правиш  това  което  трябва  без  да  се  влияеш  от  това  дали  ти  харесва  или  не,  дали  околните  одобряват  или  не  и  т.н.  А  мъдроста  е  да  разбереш  защо  трябва  и  да  го  поискаш!  Оправдания  не  се  приемат! 
        На  практика  (на  собствен  гърб)  мога  да  кажа  какво  е  кармичното  наказание  за  родители  пренебрегнали  обичта  и  отговорноста  към  децата  си,  какво  е  наказанието  за  убииства  от  алчност  и  убииства  в  името  на  бога  и  за  още  един  два  гряха!   

[fishbone]

  Според мен по добре да е неприемане. Приемаме само миналото но с 2 наум. Все пак нали не става въпрос за забравяне на греховете, а за изкупуване има разлика. Да си смирен не означава, че трябва да спреш да се бориш напротив точно обратното. Смирението е победа.

[LORA_DANA]

Не разбирам защо и да забравиш - да простиш означава ако можеш нещо да промениш -промени го, ако ли не - приеми го и не забравяй- напротив помни, за да не правиш и друг път същите грешки - вече знаеш какво ти струват и какво причиняваш- именно това е Урокът на Душата дошла тук и сега да се себеопознае, а уроците се извършват чрез делата ни, по които и ни приема Бог- с Прошка и Любов.

[fishbone]

Лора Дана не намесвай сега прошката тя друг дерт. Не всеки може да прощава лесно, да го приемем и да забравим викам аз. Какво мислиш а?
 п.С Знам, че е много тъпо когато някой не иска да ти прости дори те намразва още повече. Макар, че всичко остава в подсъзнанието може само видимо да си простила някому. Зависи от продължителността на дерзанието.

[LORA_DANA]

Нали разбирате, че има разлика между смирение и примерение- в смирението има Вяра  в божия промисъл и Любов, а в примерението- няма вяра а това води до отчаяние  ивсички други, но да проявиш Прошка е също смирение, защото това означава, че знаеш Пътя и знаеш, че Врагът е твоя изпит на Вяра и Любов, както и тежките ситуации в живота и наистина не е необходимо да забравяме, а да не правим стари неща и така да продължаваме напред

[mitko]

    Привет,
    Много  интересно  понятие  е  това  смирението!  Четейки  отговорите,  ми  стана  интересно,  за  какво  смирение  говорим  като  от  доста  постове  лъха  нещо  което  е  далеч  от  темата!  Независимо  от  невъзможноста  да  стигнем  до  единомислие  все  пак  това  е  еднозначно  понятие,  но  що  е  то! 
    Пример  за  смирение  в  темата  е  спорът  между  Танграта  и  Костантин! 
    Примет  за  обратното  е  спора  между  Митко  и  Eses,  с  привкус  на  висоскомерие  и  още  нещо! 
    Цитат
    "Ако  Ви  трябва  пример  за  смирение,  вижте  как  Бог  се  отнася  с  нас  хората"  неизвестен 

[LORA_DANA]

Мисля си - добре е че сме толкова различни, защото всеки от нас си смирява различни неща, а това показва колко безбройни са Пътищата

[ДАВИД]

Прощавам , но не забравям!
Ако смирението е победа, то тя не е моята победа!
Аз имам нужда да действам, да променям,... да ровя в огнището, а не просто да се наслаждавам на тлеещия огън...

[fishbone]

Радвам се, че си искренна и така трябва да е, но що за прошка е тогава като не забравяш ? Това е половин прошка. Това е заради егото и неговата памет. И може би  затова смирението не е победа за теб, а е победа на твоето его.
А онази нужда да действаме тя  изтича от духът, който ни тласка да вървим,да се рзвиваме, да търсим, да се борим и гледаме напред. Казвам го на всички, не само на теб, ДАВИД.

[Tangrata_]

MММ, не е така.

Нуждата да действаме, дори когато няма смисъл идва от липсата на смирение.

Който знае достатъчно действа само, когато се налага. През останалото време силата се натрупва в потенциал.

Безразборното действие не е признак на сила, а е признак на нейното разхищение.
Също както в тази история, която някой публикува наскоро, наличието на спирачен път по асфалта не е причина за катастрофите, а по-скоро следствие.

В "Магьосникът от Землемория" е обяснено по-подробно.

[fishbone]

   Tangrata_
   Ако човек е наистина смирен няма нужда да действа. Той има всичко и ако действа, действа отвътре навън. Дава това което има. Нямам предвид както се изрази по горе с уважение ДАВИД - да имаш нужда да търсиш и играеш с огъня и т.н. Смиреният човек е намерил това което търси. Той е свръхосъзнат откъдето и да го погледнеш.
Нуждата да действаме идва от липсата на примирение.