Смирението

[ДАВИД]

В този свят...смирението,примирението, според мен, са безполезни! 
Да, философски звучи много добре! Да си смирен, да си знаещ...Повярвайте ми ,ЗНАМ, че ако не направим нещо , за да станем по-добри, ни остава наистина да се примирим с духовната деградация, мазохизма и садизма на съвремието ни!
Не мога да съм сляпа и смирена, опитвам се да съм остен- и за себе си ,  за другите!
Та това имах предвид!

[Tangrata_]

Смирението, така както го разбирам, и така както вярвам, че са го преподавали Учителите, е изцяло ВЪТРЕШНО състояние. Състояние на хармония; на мир; на връзка със света. Смирение, това е да ти е свързана душата с Цялото. Но това ни най-малко не означава бездействие!!!
Външно ти пак може да си остен и да си действаш делата, но правейки го не с личен интерес.

Май някои хора объркват понятията 'смирена' и 'примирена'. Наистина много хора така са ги преподавали, но това е НЕВЕЖЕСТВО.

[ДАВИД]

Хм.....

Аз също вече съм казвала как приемам истинското смирение - като поклон, да! като хармония...
Но ако наистина се опитаме да се отдалечим от идеалистичното философстване по темата и помислим за смирението на съвремието, ще пропаднем в черна дупка!
Личният ми интерес в случая е как да се борим с НЕВЕЖОТО смирение??? Другото е гъдел от играта с понятията!

[mitko]

      Днес  на  гости  ми  беше  Госпожата  пред  която  всички  сме  равни!  Попитах  я  пропадайки  в  тъмното:
      -  Време  ли  е?
      -  Не  отговори  ми  тя,  само  проверявам  дали  си  готов?  Защо  не  се  борищ  (духовното  ми  име)! 
      -  Вече  знам  кога  трябва! 
      -  Знам,  че  знаеш,  но  все  още  те  е  страх  от  мен! 
Започнах  да  изплувам  сърцето  ме  болеше  и  биеше  като  лудо,  дали  ми  бяха  нитроглицерин,  е  ще  пиша  още  във  форума  по  темата  смирение! 
      Лека  и  спокойна!
       

[Tangrata_]

Хм.....

Аз също вече съм казвала как приемам истинското смирение - като поклон, да! като хармония...
Но ако наистина се опитаме да се отдалечим от идеалистичното философстване по темата и помислим за смирението на съвремието, ще пропаднем в черна дупка!
Личният ми интерес в случая е как да се борим с НЕВЕЖОТО смирение??? Другото е гъдел от играта с понятията!

На теб случвало ли ти се е да постигнеш нещо трудно и бавнопостижимо? Например да учиш в университет изпит след изпит, или да градиш къща тухла по тухла?

Работата "нагоре" също се гради тухла по тухла. Затова и единственото, което може да направим е да се опираме на ПРИНЦИПИТЕ. Т.е. човек трябва да познава ПРИНЦИПИТЕ, а после къде успял, къде неуспял да ги спазва да си продължава живота.
Ако гледаш всичко в черно и бяло рискуваш да не стигнеш никъде. Защото една стена се гради тухла по тухла.
Не е казано, че трябва да си смирен в крайна и идеалистична форма. Но е добре да знаеш принципите, за да знаеш какво вършиш със себе си и  с  живота си.
Т.е. да осъзнаваш какво правиш.
Ако пак ти се струва, че говоря абстракции, сори, явно тоя пост не е за тебе.

[LORA_DANA]

Митко, знаеш, ли случиха ми се две неща-
1 писах на едни хора много гневно писмо- те отговаряха за едно жизненоважно лекарство за около 2000 човека сред които съм и аз.
И попитах Бог дали така не вървя против неговите призива за Прошка и Любов а Той каза НЕ, защото така, ти защитаваш и др.слаби , а това СЪЩО Е ПРОЯВА НА ЛЮБОВ
2.Едни хора ми изплагиатстваха книгите и аз питах ако кажа Истината- къде ми е Прошката?!А Бог ми каза:"Ако не кажеш истината ти заставаш зад лъжата- кражбата, а Моето име е Истина"
и 3заговори за джамия м нашия град- аз започнах да говоря с групите в града- имаме доста такива за протест и пак попитах не греша ли и не нарушавам ли Любовта- а Бог ми "Не се тревожи дете Аз те подкрепяв в твоята мисия защото тя е продиктувана от Любовта4
Казвам ти всичко това не заради мен, но щом ТЯ ти е казала, че имаш още за какво да се бориш- бори се и смирението е тогава когато отстояваме Истината, любовта и Вярата независимо от това дали се приема- само ако ти не си отстоял своето Душата ти не е извършила Мисията си и ТЯ ти дава ВРЕМЕ. Вече казах да се смириш и да се примириш са различни- все едно да се намираш на двата края на едно решение

[mitko]

Личният ми интерес в случая е как да се борим с НЕВЕЖОТО смирение??? Другото е гъдел от играта с понятията!

 
      Привет, 
      Този  цитат  ме  кара  да  мисля  следното:  Как  да  разпознаем  фалшивото  от  истинското  и  не  само  смирението,  а  и  много  други  неща  в  живота?  Може  и  да  бъркам,  но  на  такива  мисли  ме  навежда,  така,  че  когато  коментирам  аз  расъждавам  не  върху  написаното,  а  върху  асоциациите  които  възникват  в  мен  вследствие  на  прочетеното!  В  този  ред  на  расъждения,  не  стигаме  ли  до  въпроса - Как  да  познаем  коя  пътека  към  какво  води? 
      "Пътеката  по  която  се  върви  трудно,  но  можеш  да  се  върнеш  леко  винаги  води  до  някаква  истина  свързана  с  положителни  емоции  и  обратно - пътека  по  която  се  върви  леко,  но  връщането  е  трудно,  понякога  невъзможно,  води  до  усвояване  на  уроци  свързани  с  негативни  емоции"  Hool

    Например - Трудно  се  следва,  но  върнеш  ли  се  назад  с  лекота  ще  намериш  знания!  Лесно  се  свиква  с  наркотици;  алкохол  и  цигара,  но  връщането....   

[Tangrata_]

Личният ми интерес в случая е как да се борим с НЕВЕЖОТО смирение??? Другото е гъдел от играта с понятията!

Може би едва сега те разбрах.
В смисъл, ако някой друг си мисли, че трябва да се смирява външно, но не и вътрешно как да му се помогне?
Ами освен с личен пример, и тук там с казване, не виждам как. То затова е и целият смисъл с форумите, една идея да стигне до повече хора.
Поведението ( и развитието) са лична работа, и всеки сам си решава.

[mitko]

      Привет, 
      От  къде  да  започне  смирението -  Трябва  да  се  смирим  първо  пред  самите  себе си! 
      1 - Мозък  мой,  обичам  те  и  няма  да  те  измъчвам  с  алкохол  и  наркотици!
      2 - Дробове  мои - вече  никакви  цигари!
      3 - Крачета  мои,  никакви  високи  токове,  край  на  мъките  ви!!
      4 - Сърце  мое - Напишете  го  вие! 
      Искате  да  обичате,  да  изпитвате  любов,  започнете  оттук!  Искате  да  изпитвате  състрадание  започнете  от  тях!  Можеш  ли  да  ги  разбереш  тях  и  да  се  смириш  пред  тях  значи  си  направил  първата  стъпка,  в  правилна  посока!

[Tangrata_]

Трудна работа.

Ние ако успеем да се смирим пред всичко от себе си от А до Я, то тогава ще постигнем голямото Смирение и пред всичко.

В края на краищата Егото е само вътре в нас. И то включва може би цялата борба.

Колко инстинкти има за борене, то сексуален, то самосъхранителен и тн и тн.

[meander]

Здравейте.Давам ви два примера за смирение.
1.Каквото му дойде(т.е. каквото ние си сътворим).
2.Толкоз му е акъла(ако пострадаме от някой но в смисъл че не сме съгласни с деянието му).
  На вас оставям да потърсите в нашия бит и култура българска.Има колкото щете.Нашите предци са ни оставили всичко от което имаме нужда да се научим да живеем правилно.
Живи и здрави.

[aldonea]

  Където има СМИРЕНИЕ там ЕГО почти няма.

[insomnia1304]

Манастир "Св. ап. Петър и Павел"

http://vodpod.com/watch/4106880--?u=beggins&c=pravoslavie

[aldonea]

  insomnia1304 Прекрасен материал изпълва със спокойствие.
 Но нещо ме човърка идеята , която по-долу съм подхванала "Където има СМИРЕНИЕ там ЕГО почти няма."
 Нещо не ми се връзва днес това,което съм писала миналият път, защото смирението винаги може да бъде и двулично, заради нещо, заради някого нали? Така може да се допусне, че смирението е едно от лицата на ЕГО-то. Как мислите?
Имаше една притча, замонаха който живеел в един хан с/у стаята на проститутка и целият му живот преминал в пост и молитва, а за нейният се досеща всеки. Обаче, когато му дошъл краят и отишъл при Св.Петър той бил определен за ада а тя за Рая, защо ли? Ми защото той цял живот и е завиждал и искал да е на нейно място, а тя му се възхищавала и искала да бъде като него.
 У КОГО ОТ ДВАМАТА Е СМИРЕНИЕТО? 

[old4]

Имаше една притча, замонаха който живеел в един хан с/у стаята на проститутка и целият му живот преминал в пост и молитва, а за нейният се досеща всеки. Обаче, когато му дошъл краят и отишъл при Св.Петър той бил определен за ада а тя за Рая, защо ли? Ми защото той цял живот и е завиждал и искал да е на нейно място, а тя му се възхищавала и искала да бъде като него.
 У КОГО ОТ ДВАМАТА Е СМИРЕНИЕТО? 

В нито един от двамата!