Хм.....
Аз също вече съм казвала как приемам истинското смирение - като поклон, да! като хармония...
Но ако наистина се опитаме да се отдалечим от идеалистичното философстване по темата и помислим за смирението на съвремието, ще пропаднем в черна дупка!
Личният ми интерес в случая е как да се борим с НЕВЕЖОТО смирение??? Другото е гъдел от играта с понятията!
На теб случвало ли ти се е да постигнеш нещо трудно и бавнопостижимо? Например да учиш в университет изпит след изпит, или да градиш къща тухла по тухла?
Работата "нагоре" също се гради тухла по тухла. Затова и единственото, което може да направим е да се опираме на ПРИНЦИПИТЕ. Т.е. човек трябва да познава ПРИНЦИПИТЕ, а после къде успял, къде неуспял да ги спазва да си продължава живота.
Ако гледаш всичко в черно и бяло рискуваш да не стигнеш никъде. Защото една стена се гради тухла по тухла.
Не е казано, че трябва да си смирен в крайна и идеалистична форма. Но е добре да знаеш принципите, за да знаеш какво вършиш със себе си и с живота си.
Т.е. да осъзнаваш какво правиш.
Ако пак ти се струва, че говоря абстракции, сори, явно тоя пост не е за тебе.