Смирението

[Mirotvorec]

 Наистина  приемам  лично  всяко  прочетено  мнение,  но  ми  обясни  може  ли  друго  яче  и  как  да  стане  това??

Може, Митко-когато се потопиш в онова вътрешно, лично твое състояние, наречено Смирение.    Разбира се, пожелавам го и на себе си и на всяко живо същество!

[mitko]

   Вътрешно смирение пред Силата на Този, който вижда по далече от нас и външна непримиримост към всички обстоятества и неща, който мога да променя. Боря се до последно, но никога не губя мира в себе си.

 
     Много  искам  да  коментирам,  но  нямам  думи!!!  Значи  и  аз  съм  смирен  ура!  Ели  поздрави!!   

[LORA_DANA]

Всъщност научих, че за да стигнеш до смирението трябва да усвоиш търпението, за себе си разбрах, че това е най-трудния ми урок, който усвоявам отдавна.Смирението и търпението се усвояват в пътя и това наистина е специфично за всеки. Аз лично се чувствам безкрайна смирена пред Красотата на Природата както и пред нейната Сила- за добро или лошо.

[Tangrata_]

Ммда, баш кат` в "Матрицата"

Едит: Още малко оф-топик- човек направо може да се задави лично като стане свидетел на какви неща е способен като влезе в мира Танграта- ти лично имаш ли наблюдения? И изобщо- някой друг, който е тренирал?

Наблюдения дали някой го е постигнал в крайност? Или дали някой тренира с такава нагласа?
Да, такива хора има, макар да са много рядко. Познавам такива. Всъщност познавам цели такива школи, които възпитават такъв начин на мислене. Имах късмета да попадна в една такава докато бях съвсем млад.
За съжаление тия школи изобщо не са популярни.

[Joro Velev]

  Цитата, който следва, описва смирението най-близо до моето разбиране.

"АКО...

АКО УМЕЕШ СВОЯ ДУХ НЕПОКЛАТИМ ДА ПАЗИШ ЗДРАВО,
КОГАТО ВСЕКИ ГУБИ ДУХ И ТЕБ В ТОВА ВИНИ,
АКО САМ ВЯРВАШ В СЕБЕ СИ, КОГАТО В ТЕБЕ СЕ СЪМНЯВАТ,
НО ВСЛУШВАШ СЕ И ВЪВ СЪМНЕНИЕТО ОТ СТРАНИ,
АКО УМЕЕШ ДА ИЗЧАКВАШ И ДА СЕ НЕ ОТЕГЧАВАШ
ИЛИ, КЛЕВЕТЕН, НЕ СИ СЛУЖИШ САМ СЪС КЛЕВЕТИ
ИЛИ ПЪК, МРАЗЕН, НА ОМРАЗАТА САМ ТИ НЕ СЕ ПОДДАВАШ,
НО НЕ УМУВАШ И НЕ СЕ ДЪРЖИШ НАДМЕННО ТИ.

АКО МЕЧТАЕШ, БЕЗ ДА СТАНЕ ГОСПОДАР НАД ТЕБ МЕЧТАТА,
АКО ТИ МИСЛИШ, БЕЗ ДА ПРАВИШ МИСЛИТЕ СИ ЦЕЛ,
АКО УМЕЕШ ДА СЕ СТЕЩНЕШ И С УСПЕХА, И С БЕДАТА,
И БЪДЕШ С ДВАМАТА ИЗМАМНИЦИ ЕДНАКВО СМЕЛ;
АКО ОСТАНЕШ ТВЪРД, КОГАТО ИЗВЪРТЕНИ СЕ ПОВТАРЯТ
ПРЕД ТЕБ ИЗРЕЧЕНИ ОТ ТЕБЕ ИСКРЕНИ СЛОВА
ИЛИ, ВИДЯЛ ТРУДА НА ЦЯЛ ЖИВОТ В ПРАХА ДА СЕ СЪБАРЯ,
НАНОВО ГО ИЗДИГНЕШ С ПОХАБЕНИ СЕЧИВА.

АКО ТИ МОЖЕШ ВСИЧКО ПРИПЕЧЕЛЕНО ОТ ТЕБ ИЗЦЯЛО
ДА СЛОЖИШ САМО НА ЕДНО ПОДХВЪРЛЯНЕ НА ЗАР,
И ДА ЗАГУБИШ ДО ИГЛА, И ДА ЗАПОЧНЕШ ОТНАЧАЛО
БЕЗ ВСЯКАКВО ОПЛАКВАНЕ С ПРЕДИШНИЯ СИ ЖАР;
АКО ТИ МОЖЕШ НЕРВИ, И СЪРЦЕ, И МИШЦИ НА НАСИЛИШ
НА ТВОЙТА ЦЕЛ ДА СЛУЖАТ ДЪЛГО И СЛЕД ТВОЯ КРАЙ
И ТЪЙ ДА СЕ ДЪРЖИШ, КОГАТО ВЕЧЕ НЯМАШ ДРУГИ СИЛИ
И САМО В О Л Я Т А ПОВТАРЯ:” ЩЕ ДЪРЖИШ ДО КРАЙ!”

АКО ОБЩУВАШ СЪС ТЪЛПИ И ПАК ДОСТОЕН СИ ОСТАВАШ,
АКО ДРУЖИШ С ЦАРЕ, ОСТАВАЙКИ НАРОДЕН СИН,
АКО НИ ВРАГ, НИТО ПРИЯТЕЛ НЯКОГА ТЕ УЯЗВЯВА
И ВСИЧКИ ТЕ ЗАЧИТАТ, НО СВРЪХ МЯРА – НИ ЕДИН;
АКО В МИНУТКАТА ЛЕТЯЩА БЕЗВЪЗВРАТНО ТИ УМЕЕШ
СЪС ШЕСТДЕСЕТ СЕКУНДИ ДА НАПРЕДНЕШ В ПЪТЯ СВОЙ,-
ЗЕМЯТА ТВОЯ Е – ТИ ВСЯКО НЕЩО В НЕЯ ЩЕ ВЛАДЕЕШ,
И НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТУЙ – Ч О В Е К ЩЕ БЪДЕШ, СИНЕ МОЙ!"

РЪДИАРД КИПЛИНГ

P.S.
   В духа на написаното от Миротворец: смирението не върви без осъзнаване.
   В подобна светлина е и следното, от непознат за мене автор:

Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя,
дари ме със силата да променя нещата, които не мога да приема
и с мъдростта да направя разлика между тях.

[JG]

  Думата смирение, би трябвало да е състояние на духа. Така, че за да съм по ясен ще си позволя да я нарека СМИРЕНОМЪДРИЕ Да взимаш решения не на базата на твоите първични импулси а да позволиш на ума си да анализира ситуацията.
 Не бих се съгласил да преклоня глава пред всеки по-силен или по-хитър или по-умен от мен. Защото първо трябва да анализирам неговите мотиви и идеали. В противен случай чрез моето смирение бих станал неусетно маша в ръцете на подъл и нечист човечец. Дон-Кихот казва: Свободата е на върха на копието Санчо! Аз го тълкувам, че за всяка свобода се иска битка и то с по силни от теб самия. Инъче бихме се превърнали в гнусни плоски червеи, като подчинените на режима през псевдо комунизма в България които се гавреха с цвета на нацията а после се оправдаваха, че нямали друг избор времето било такова. Тяхното смирение ли е било?
За мен трябва да се смиря пред любовта дори в момента да ми бие шамари и в противовес да се опълча с меч против злото, дори в момента да ме ласкае и да ми носи скъпи дарове!
Що се отнася до враговете, Линкълн е казал "Аз унищожавам моите врагове като ги правя свои Приятели! За съжаление враговете му нямаха същото кредо и му отвърнаха с куршум. И въпреки това аз приемам, че Линкълн победи враговете си дори от гроба, защото се смири пред Пътя, Истината и Живота 

[Tangrata_]

Смирение се постига, като победиш себе си, а не враговете.

Не че е лошо да победиш враговете си, но в случая това не влияе на личното ти смирение.

[JG]

  За мен за да си смирен това значи да победиш най-големия си враг -  Собствения си Егоизъм. Така, че преди прекланянето на главата има люта битка! А кой ще победи зависи от това колко си смиреномъдър!

[fishbone]

Смирение се постига, като победиш себе си, а не враговете.

Не че е лошо да победиш враговете си, но в случая това не влияе на личното ти смирение.

Вярно казано, но зависи какво разбираме под "себе си".

[konstantin2007]

Смирение се постига, като победиш себе си, а не враговете.

Да.Точно.В крайна сметка всичко опира до вътрешният мир.И вътрешната борба.Тя е най-трудна

[LORA_DANA]

Момчета всичко обаче опира до БОРБА- аз обаче смятам че смирението е Любов- т.е. да приемам хората КАКВИТО СА, а не каквито БИХ ИСКАЛА ДА БЪДАТ разбира се истината трябва да се каже, защото ако се премълчи- заставаме зад лъжата, но смирението в човешки аспекте да приемем ВСЕКИ- С ЛЮБОВ БЕЗ ДА ОСЪЖДАМЕ. Е разбира се и аз съм далеч от това състояние.

[JG]

  В самата Любов има страшна борба. Опитай се да се поставиш на мястото на Христос на кръста, понеси мисленно поне  лъжесвидетелствата, заплюванията, бичуването, гвоздеите и присмеха. И тогава се опитай да кажеш "Прости им, те не знаят какво правят" И тогава ще разбереш поне един процент колко борба има в любовта и смирението.

 Филипяни 2: 5. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
  6. Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
  7. но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
  8. и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

[LORA_DANA]

Исус отиде там призовавайки ни към Любов и Прошка, той изпи тази чаша за да смъкне от нас отговорността на греха не само м онова но и в сегашно време и така ни показа Пътя, а Любовта не е борба тя е Свобода, както и Прошката всеки от нас е по-милостив към тези които обича и по- критичен към врага, но кой е врагът всъщност не е ли онзи строг учител пред когото ни е на себе си доказваме колко ни е прошксата и колко Любовта!? Не ви ли се е случвало да обикнете врага си ?!( говоря за човек от същия пол не за любовни чувства между половете)Н е сте ли били доволни  от  така променени неща. - това 3е всъщност важното в цялото битие на душата- да обикне всички и себе си както обича Бог така да остане това което е - божие чедо- това е Преходът към който се приближаваме ежечасно. И съвсем не се присмивам с онова че Бог не може нещо- всеки който има Вяра- знае,че Бог може ВСИЧКО, а който не вярва- няма защо да го убеждавам!

[Iris]

Момчета всичко обаче опира до БОРБА- аз обаче смятам че смирението е Любов- т.е. да приемам хората КАКВИТО СА, а не каквито БИХ ИСКАЛА ДА БЪДАТ разбира се истината трябва да се каже, защото ако се премълчи- заставаме зад лъжата, но смирението в човешки аспекте да приемем ВСЕКИ- С ЛЮБОВ БЕЗ ДА ОСЪЖДАМЕ. Е разбира се и аз съм далеч от това състояние.

Да, може би думата „борба“ е добре да се замени с „усилие (за промяна на себе си)“, което е добре да бъде съзнателно, целенасочено, добронамерено... Борбата най-често се разбира като противопоставяне, а в случая става дума за самоналагане на един идеал.

[JG]

  Бог не може Всичко. Ако беше така то той би бил виновен за нашите грешки. Бог съветва но не взема решения вместо теб. Но в един момент е готов да понесе твоите грешки. Бог по някога ни изпраща страдания, например аз преди няколко месеца бях парализиран на легло в продължение на около 60 дни в адски болки от дискова херния, но дали Той се смири вместо мен? Не, аз трябваше да се смиря. Хапчетата и инжекциите само влошиха положението. Но тогава аз започнах да благодаря на Бог че ме смирява и тогава за първи път усетих че не ми пука от болката. Тогава започнах и да пиша в този форум. Не знам колко от вас са разбрали че в онзи момент съм прикован на легло.Може би щяхте да ме съжалите като инвалид защото бях такъв. Но на мен сърцето ми пееше и пишех поезия в благодарност към Бога за това че ме смирява. Сега съм на крака но не желая да изпусна нишката на смирението, понеже смирението в мен е като нишката на Ариадна