Твоето разбиране за истината. Може да е правилно, може да е погрешно, но винаги трябва да имаш едно наум, че това е само твоето разбиране за истината. Излишно е да казваш, че си смирен, ако действията ти го показват.
Много странно е да си смирен само, когато си безсилен. Или си смирен или не си смирен. Трябва да бъдеш смирен и през останалото време. Какъв е проблемът да си смирен и докато постигаш целите си? Ако смирението ни зависи от външните обстоятелства, то това смирение ли е или принуда?
Прав си за истината, но аз живея с моята истина, а тя е винаги проверена в практиката! За мен истина позволяваща тълкуване не е цялостна истина! Чуждата истина я приемам само за сведение, размисъл и проверка в практиката, чак след това мога да я допусна в себе си като моя!!
Не е излишно да казваш, че си смирен защото много хора бъркат понятието смирен с подчинен или примирен!
Винаги се чуствам спокоен и смирен пред интелект с по-голям капацитет от моя и пред нещата които са даденост, но тези дадености не ги приемам за застинали във времето! Всичко друго за мен е предизвикателство и тези предизвикателства ме поддържат все още жив!!
И ако смирението ни зависи от външните обстоятелства, то това смирение ли е или принуда? Когато си винаги смирен, Хунг го дифинира най-добре - овчедушие! Със сигурност не съм такъв!!! Истинското, достойното смириние е да да не чустваш принудата като бреме, а като нещо с което трябва да свикнеш, да стане част от тебе!
