Смирението

[Iris]

...
Ще ви дам един пример и ще се радвам да отговорите какво бихте направили и дали това е смирено.Представете си че имате дъщеря или жена, тя бива нападната и зверски пребита,комоцио,бушони и тн.вие знаете кой го е направил.Какво ще направите? Ще се оплачете в полицията?Ще се саморазправите или ще кажете -тя сигурно плаща/учи урок?

Ще тръгна отзад-напред. Няма значение дали случилото се е кармичен урок. Какво ако е? Какво ако не е? Заслужено или незаслужено, случилото се е факт. Ще се оплача на полицията, въпреки че им нямам много доверие. Все пак зависи какви точно ще се случат полицаите. Ако освен това имам възможност за лична саморазправа, честно казано не знам точно как ще реагирам. Мога да предположа, но дали в действителност ще постъпя така, не мога да знам, докато не попадна в реална ситуация. Зависи от много неща. Ако жена ми/дъщеря ми е много зле, ще мисля единствено за тяхното здраве, а не за отмъщение.  

В този смисъл в ежедневието ни се случват много неща който са в подобна дилема,само че с по малка сила.Имах един познат който веднъж го помолих да направим заедно с няколко човека обща медитация с цел да помогнем излекуването на наш много скъп човек, той отказа с презумпцията че не иска да се бърка в хода на съдбата. Това според мен не е смирение.По тази логика ние нищо не трябва да правим,защото нашите действия водят до някъде. Ще ви кажа какво направих аз в по горната случка с пребитото момиче,казах на приятеля и че според мен нападателя трябва да си получи заслуженото, и той го е прибил.Ако това се сметне за несмирение от моя страна,то означава че аз е трябвало да не изказвам мнение и да не взимам участие въобще с надеждата че тя учи урок или нещо подобно.

Съгласен съм, че това не е смирение. Човек трябва да дава максималното от себе си според възможностите си и това по никакъв начин не противоречи на смирението.

[Tangrata_]

Също така, част от смирението е да се уважава свободния избор на човека и ако той си реши да не се занимава с медитации, да не се одумва излишно.
Дали е студен, лицемер или каквото и да е е ваше лично и субективно мнение, което пък е проява на дребнавост, съдене и грандомания. Сиреч его. Не може да решавате вместо друг, и не може да съдите решенията на другите. Дори само мисълта, че можете е причина за гореизброените, което пък от своя страна е белег, че не можете да напътствате никого в пътищата им.

Не претендирам за смиреност и какво и защо ще уважавам си е мой приоритет.И естествено,че ще изкажа лично мнение.Ти какво очакваш да бъде?Обществено ли?Не съдя никого.Само си казах мнението и то защото беше поискано.
И не напътствам никого...
На теб какъв ти е проблемът всъщност..Ти в качеството си на какъв ми казваш какво мога или не  мога?Това не е ли твоето его?Защо си мислиш,че след написаното горе си по-различен от мен,която съди,одумва,страда от грандомания и дребнавост

Ето, видя ли?
А ти говореше за тоя човек по същия начин. При това зад гърба му. А сега не ти харесва аз как говоря на теб.
Може и да има его в моите думи, може и да няма. Колко точно е зависи не от думите, а от нагласата с която съм, докато ги пиша.

Едва когато личното мнение е казано с безпристрастност, тогава няма съдене. А в твоите думи видях оценка:

Не мисля,че е правилна постъпка да откажеш помощ която е по силите ти,още по-малко пък с такъв идиотски мотив.И в тази постъпка,така както я разказваш не виждам нищо смирено..По-скоро една студенина и надутост.

Разликите между моето и твоето мнение са няколко ...
Първо, аз не се впрягам емоционално.
Второ, не казвам кое е правилно и кое не.
Трето, не квалифицирам с епитети (студенина, надутост, идиотски ...).

Това си е точно съдене.
 
Няма нищо, всички сме много духовни, все пак сме от форума, нали?

[konstantin2007]

Tangrata,
Cъвсем не съм казала,че не ми харесва написаното от теб за мен.Все ми е едно ти как ме "преценяваш"Всъщност не си много далеч от истината,но аз пък съвсем не претендирам да имам крилца на гърба си!За влагане на емоции също не може да говорим:nea:
Въпросът е,че ти си този който се подразни от това,е някой си изказва личното мнение.И ако в крайна сметка се обявяваш против нещо,защо го правиш същото?Исках да ти кажа,че ако случайно в теб едно гласче ти казва,че ти си над нещата,и си по-по-най, ами явно още не си..Защото ако беше,щеше да се въздържиш от порива си да ме поставиш на мястото ми ;D И съответно нямаше да се"принизиш" до моето ниво..
Пак казвам,аз изобщо не претендирам за смиреност.Още се уча на това.И не си давам много зор!

[Tangrata_]

Е, значи няма проблеми, разбрахме се. Аз също далеч не претендирам да съм нещо извънредно. Ако някой си мисли такива работи, това са илюзии.

[LORA_DANA]

Ето какво ми бе казано за смирението Смирение има тогава, когато сме благодарни за това което ВЕЧЕ имаме, да искаме каквото искаме и когато го получим да благодарим, и когато НЕ ГО ПОЛУЧИМ ПАК ДА БЛАГОДАРИМ, ЗАЩОТО ТАКА ПРОЯВЯВАМЕ БЕЗПРИКОСЛОВНАТА СИ ВЯРА, че Бог най-добре знае кога и какво ни е нвужно. а ПРИМИРЕНИЕ ИМА ТОГАВА, КОГАТО нямаме вяра в божия промисъл и любов.

[konstantin2007]

Смирение има тогава, когато сме благодарни за това което ВЕЧЕ имаме, да искаме каквото искаме и когато го получим да благодарим, и когато НЕ ГО ПОЛУЧИМ ПАК ДА БЛАГОДАРИМ, ЗАЩОТО ТАКА ПРОЯВЯВАМЕ БЕЗПРИКОСЛОВНАТА СИ ВЯРА, че Бог най-добре знае кога и какво ни е нвужно.

Да.Точно казано.

[eses]

В контекста на възникналия спор,остановявам ,че смирен човек не познавам.Най малко пък аз да съм такава. Благодарността е много важна но тя не изпълва целия смисъл на смирението. Замислям се в нашия объркан свят в който все повече търсим мир и хармония смирението е утопия,защото ние първо слагаме ред в нещата а той изключва смирението,поне според мойте разбирания. Когато пуснах тази темаимах впредвид нещо точно определено.Направих си списък с нещата които нехаресвам  себе си,за да видя кое е следващото нещо върху което да работя.Извода от списъкабеше че имам нужда от повече доверие в съдбата,в причинно следственатттт връзка,в глобалното. Често се "заемам" с нещата,да ги поправя,да ги организирам,подредя и в крайна сметка налгам това което смятам за правилно.Не търпя възражения защото аз се заемам а другите не.Тогава си казах,ако имам повече доверие може би няма да се налага да полагам тези усилия.В същия момент аз съм продукт на себе си и не съм случайно тук,имам разни таланти и заложби и може би това че съм именно такава,че се налагам,че поправям,че уреждам е част от големия план, или може би това е извунение да не направя промяната от която имам нужда.Това са си мой разсъждения,за мен си ,за мойте слабости,но ще ми е интересна и друга гледна точка.

[mitko]

   
    Смирение! - Пред  кого  и  за  какво??

    Та  питам  всички  участници  в  темата,  пред  какво  бихте  се  смирили  конкретно?  Пред  какви  житейски  ситуации  бихте  застанали  благовейно  и  безропотно  (даже  без  коментар)?  Оставете  за  малко  теорията  и  споделете  нещо  лично!  

[Tangrata_]

Както вече споменах въпроса не е в действията, а нагласата. До колко влагаш его в действията си. До колко си в действителност проводник на Божието дело, и до колко плод на лични желания.

Т.е. казано с други думи, ти, точно, твоето лично ниво е мерило до колко правиш нещата със смирение (или пък с липса на его)

[old4]

Според мен само един отшелник би могъл да говори за смирение !
В обществото което живеем сред лъжата зависта и т.н. просто не може да съществува смирение ,така мисля аз .

[konstantin2007]

Old,
Мисля си,че си е голямо предизвикателство да намериш смирение тъкмо там където е най-трудно.Сред многото"изкушения"

[old4]

Old,
Мисля си,че си е голямо предизвикателство да намериш смирение тъкмо там където е най-трудно.Сред многото"изкушения"

Охх трудно е ..... много е трудно а за такива като мен , може би невъзможно .

[mitko]

     Ето  един  личен  пример  който  може  да  се  провери!  С  Танграта  кръстосахме  шпаги!  След  това  прочетох  публикациите  му.  Установих,  че  капацитета  на  интелекта  му  е  по-голям  от  моя  и  вече  не  го  коментирам!  Смирих  се  защото  не  мога  да  го  променя - даденост!!   

[Iris]

Написаното ме подтикна към разсъждения в една друга посока:

„Смирих се. Това показва колко съм духовен. Повечето хора не могат да бъдат смирени, но аз мога. Аз знам за силата на смирението и мога да я използвам на моя страна.“

Надявам се някой да не приеме лично написаното и да не ми се разсърди. Умишлено съм подсилил някои моменти за да изпъкнат по-добре, въпреки че така нещата изглеждат малко крайни. Примери за такова „смирение“ обаче не са рядкост. Кажеш ли „Аз съм смирен“, вече не си. Смирението не е постижение, което да изтъкваш. Смирението е безпристрастно отношение към живота. Надявам се, че всеки прави разлика между чувства и пристрастия. Чувствата не пречат на преценката и решенията ни.

[Tangrata_]

     Ето  един  личен  пример  който  може  да  се  провери!  С  Танграта  кръстосахме  шпаги!  След  това  прочетох  публикациите  му.  Установих,  че  капацитета  на  интелекта  му  е  по-голям  от  моя  и  вече  не  го  коментирам!  Смирих  се  защото  не  мога  да  го  променя - даденост!!   

Това малко звучи като ласкателство.
Нещата винаги са в движение, няма непроменливи и абсолютни твърдения.
А относно проверките, хубаво е да се проверяваме взаимно отвреме на време, за взаимното добро, но без лоша умисъл.

Относно лични примери за смирение, наистина, почти за всяко нещо човек съди и емоционалната му крива "прави" "нагоре-надолу". Дори и за някой червен светофар. Или за загуба на някой близък.

Понякога има случки, към които времето ни помага да бъдем смирени. Ако веднага след случката изпитваме нещо, то може след месец, година, две да се смирим и емоционалното оценяне да отшуми.

Най-важното е да познаваме принципите. Т.е. в дадената ситуация да виждаме общия принцип. Дали ще го изпълним правилно или не не е чак толкова важно. Също е добре да не се самонавиваме и да бъдем перфекционисти. Да не се обвиняваме, когато не сме успели да реагираме според принципите. Защото тези обвинения са съдене спрямо самите нас, това е нова доза не-смирение, и се получава затворен кръг. Зацикляне.
Много хора искат да постигнат съвършенството бързо и са толкова нетърпеливи, че попадат в капана на перфекционизма: да се самообвиняваш за своите грешки. А това е непродуктивно и оковаващо.
Не, че трябва да си безотговорен, но не и да си негативно настроен.
Затова и най-правилното е
Първо: Наблюдение, адекватност (липса на илюзии)
Второ: Приемане, несъдене, независимо дали смяташ чуждите или своите постъпки (или тези на Бог) за редни или нередни.
Никой не може да се научи наведнъж. И в изкуствата или спорта постиженията не стават за една нощ. Ако искаш да се развиваш, тогава приемаш принципите като начин на живот и малко по малко с годините и хилядите преживени случки от скулптурата ще се дялка треска по треска и ще вървим напред. В тази връзка ние сме и длетото и камъка, и докато има нещо за дялкане трябва да дерзаем.