Смирението

[eses]

z-931 абсолютно съм съгласнас теб.
Митко това за което говориш е мноооого далеч от смирението.Смирение пред интелекта казваш. Смирението е пред всеки и всичко,независимо колко му е интелекта или какво е предназначението му,защото ти няма как да знаеш на кой каква роля му е отредена .Един дух може да си е избрал в този живот да е глупав грозен и сакат,за да изживее нещо много по значимо от някой много интелигентен.Смирение към стростта,пред безсилието,това е примирение,защото ти сам казваш че ако можеш нещо да направиш ставаш воля и устременост.В този смисъл ние съдим за смирението по знанието което имаме.Ако знаем че някой е много извисен,ние към него изпитваме снизходителност и гледаме на него с смирени очи а на простия гледаме гордо от високо и смятаме за по неразвит.Затова още в началото на темата уеднаквих смирението с доверие, защото  доверието не може да се сбърка с примирението и защото доверието към висшия замисъл,план,пъзел или както искате го наречете е смирението за което говорим.Когато незнаем защо хора и събития се случват в живота ни ,ако имаме доверие в общия план ние няма да ги съдим,колкото и лоши да са,а ако нямаме доверие ще решим че ние всичко сме направили и ще почнем да се борим срещу това.

[Iris]

     Когато  си  винаги  смирен,  Хунг  го  дифинира  най-добре - овчедушие!  

Да си винаги смирен означава случващото се около тебе да не ти влияе. Ти влияеш на случващото се около тебе според възможностите си, но случващото се около тебе ти влияе точно толкова, колкото ти пожелаеш. Не виждам никакво овчедушие или примиреност. Смирението се отнася до подчертаното в зелено. Смирението се състои в това, че човек няма власт над всичко и не всичко може да става според желанията му. Независимостта и свободата на човека се състоят в подчертаното в синьо. Никой не може да повлияе на вътрешния свят на човек, освен ако самият той не го допусне.

[mitko]

      ESES, Благодаря  ти,  разбрах,  не  съм  за  тази  тема  защото  не  попадам  в  графата  разбиращ  смирението!  В  същото  време  се  радвам,  че  мога  искрено  да  призная  превъзходството  на  интелекта  на  личности  които  са  на  годините  да  децата  ми!  Поклон  пред  по-знаещите  от  следващото  поколение  пожелавам  им  и  да  станат  и  по-можещи!  Мога  само  да  се  поклоня,  като  израз  на  смирение,  повече  не  мога,  защото  се  отасявам,  че  ще  пострада  достойнството  ми!

[konstantin2007]

 
Вижте примери за ситуации на смирение много..Въпросът е кога истински човек е смирен?
Едно е да приемаш нещата и да си знаеш,че си безсилен да промениш каквото и да било,да се пуснеш по течението и да казваш"аз съм смирен"!Да,ама не!Това е примирие.Разбираш собствената си слабост,но вместо да я превърнеш в сила,ти си оставаш слаб.Я от мързел,я от овчедушие..
Смиреност е когато можеш да реагираш,да предприемеш нещо,то е във възможностите ти,но знаеш,че не бива.Че то не е"добро".Че е в разрез със самият теб.Не да нямаш силата,а да не искаш да я използваш в определени ситуации.
Да вземем примерът с пребитото момиче...Аз нямам чисто физическата възможност да пребия насилникът.Но мога да намеря хора и да им платя за да го сторят.Значи е във възможностите ми.Въпросът е дали трябва?Дали това е правилното?И ако вътрешният ми глас,или съвестта ми казват,че не,и аз постъпя във съответствие със вътрешният си мир,значи съм се смирила.Приела съм постъпката на другия,без ответен удар.Това мисля,че би било смиреност.Ако отвърна с насилие,няма да бъда по-различна от насилникът.Моята правилна реакция в една такава ситуация,би била да дам всичко от себе си,да направя най-доброто за пострадалото момиче,да му помогна да преодолее случилото се.
Не така седят нещата обаче,ако съм пряк свидетел на насилието.Тоест да виждам как някой пребива едно безпомощно същество и да седя и да гледам без да се намеся..В такъв случай със сигурност бих се притекла на помощ,и бих се опитала да спра насилието.Ако не го направя,тогава говорим за овчедушие.

[eses]

Митко, незнам какво си разбрал ,но смятам че се затрудняваш да разбираш кавото и да е било адресирано до теб. Започваш постовете си като смирен и мъдър човек а ги завършваш като горделив. Не ме разбирай погрешно но парадирайки с възраста си се замисли дали това не ти носи минуси предвид невъзможността ти да дискутираш без да приемаш лично мнението на другите.

[Tangrata_]

Знаете ли ... има някои последователи на Айкидо, които смятат че тяхното изкуство е по-добро, защото имало много мир, смиреност, хармония и любов.
Според мен, обаче в ударните бойни изкуства също може да има смиреност и мир. Нищо че замахваш, удряш и поразяваш. Всичко е в ума, в нагласата. Някои виждат в тия работи хамалски бой. Но те успяват да видят само външния израз и гледат доста повърхностно на нещата. Истината е, че можеш да удряш и пак да си в хармония с целия свят и смирен. Ако действаш без его, нещата ще са правилни. Като се замисля за мен "със смирение" е почти синоним на "без его".

Смирен, това е все едно "с мира", т.е. "в едно с целия свят", т.е. "в едно с Бога", т.е. да усещаш връзката, да действаш от Негово име, т.е. без личен интерес, без всякакви негативни чувста от сорта на злоба, омраза, страх, гняв, раздразнение и тн; без да се търси отмъщение, без да се търси наказание. Само чисто съзнание.

[merulious]

Ммда, баш кат` в "Матрицата"

Едит: Още малко оф-топик- човек направо може да се задави лично като стане свидетел на какви неща е способен като влезе в мира Танграта- ти лично имаш ли наблюдения? И изобщо- някой друг, който е тренирал?

[konstantin2007]

Смирен, това е все едно "с мира", т.е. "в едно с целия свят", т.е. "в едно с Бога", т.е. да усещаш връзката, да действаш от Негово име, т.е. без личен интерес, без всякакви негативни чувста от сорта на злоба, омраза, страх, гняв, раздразнение и тн; без да се търси отмъщение, без да се търси наказание. Само чисто съзнание.

Мисля,че това обощава и определя най-точно смисълът на думата смирение.

[mitko]

Митко, незнам какво си разбрал ,но смятам че се затрудняваш да разбираш кавото и да е било адресирано до теб. Започваш постовете си като смирен и мъдър човек а ги завършваш като горделив. Не ме разбирай погрешно но парадирайки с възраста си се замисли дали това не ти носи минуси предвид невъзможността ти да дискутираш без да приемаш лично мнението на другите.

 
      Привет  ESES,
      Първо  изречение!  Протестирам!!!!  Изобщо  не  се  затруднявам  да  ви  разбирам,  само,  че  аз  виждам  нещата  от  друг  ъгъл!  Например,  отговора  на  Константин - Тя  се  смирява  пред  факта,  но  ако  този  факт  се  оформя  в  момента  тя  няма  да  е  смирена!!  Следователно  според  теб  и  .....  тя  не  е  смирена  по  простата  причина,  че  тя  избира!  Според  мен тя  е  права  защото  и  аз  ще  постъпя  като  нея!!!  И  още  нещо  избора  го  прави  съвеста  й!    Въпросът е кога истински човек е смирен?  Ще  отговоря: -  Когато  му  го  диктува  съвеста  (ако  я  има)  Може  да  е  грешен  коментар,  или  не,  но  така  ме  карат  да  мисля  нейните  думи  и  какво  съм  виновен,  че  така  виждам  нещата!  
      Второ  изречение - Направо  ме  радва,  значи  мога  да  бъда  мъдър,  смирен  и  в  същото  време  горделив,  мога  да  бъда  едновременно  и  добър  и  лош,  в  зависимост  от  това  което  ми  шепне  съвеста,  а  пред  нея  не  смея  да  шукна!
      Трето  изречение - Не  парадирам  с  възраста  си,  а  подчертавам  от  каква  гледна  точка  разглеждам  нещата,  като  се  надявах  да  проявите  разбиране,  но  уви!!  Разбира  се,  че  възраста  ми  носи  минуси  когато  дискутирам  със  следващото  поколение  защото  ме  приемат  като  отживелица!  Наистина  приемам  лично  всяко  прочетено  мнение,  но  ми  обясни  може  ли  друго  яче  и  как  да  стане  това??
       "Ако  не  можете  да  обясните  нещо  на  едно  шест  годишно  дете,  то  това  значи,  че  вие  въобще  нямате  понятие  какво  означава  това  нещо"      АЙНЩАЙН

[Iris]

... Например,  отговора  на  Константин - Тя  се  смирява  пред  факта,  но  ако  този  факт  се  оформя  в  момента  тя  няма  да  е  смирена!!  ...  

Защо да не е смирена. Тя прави всичко според възможностите си. Когато не можеш да постигнеш нещо, но желаеш да го постигнеш и това разстройва психиката ти – тогава нямаме смирение. Когато не можеш да постигнем нещо и това не се отразява върху психиката ти, тогава имаме смирение. Овчедушие имаме когато човек дава твърде малко от себе си в сравнение с това, на което е способен. В цитирания случай ако решавайки да помогнем, се окаже, че това е извън възможностите ни, именно това е ситуацията в която може да се разбере дали сме смирени или не. Ако да помогнем се окаже във възможностите ни проявата на смирение също съществува, но по-прикрита. Тя би се изразила в нагласата да проявим смирение, ако оказването на помощ беше извън възможностите ни.

[eses]

Митко, поста ти потвърждава че нищо не си разбрал от мойте думи,а константин нека каже за своите.Не ми се спори ,разбирай ме както ти си можеш най добре.

[ДАВИД]

Замислих се и аз за примери на смирение...Сетих се за баба ми...безкрайно добър човек, алтруист на 100%.
 Смиреният човек е благ, безропотен, точно "с мира" ! Да няма претенции, да няма недоразумения, да няма конфликти...Смирението е извор само на добродетели! В съвременния свят обаче толкова добродетелност наричаме глупава , примиренческа!
По значение тази думичка ми звучи да е "родена" да служи на Църквата! "Божиите наместници" най-имат изгода от смирени и благи, безропотни души!!!   
Разбирам Митко, разбирам и Константин, и Танграта...Може би смирението не може да се дифинира с едно изречение и в една посока! Всеки го разбира и прилага по своему, и в това няма лошо!

[fishbone]

Точно казано Давид. Смирението е извор само на добродетели. Но то е и най -красивата такава и най-трудно достижимата.
 То е пълната противоположност на гордостта. Истински Смиреният човек е покорен всекиму дори и на животните, да приемеш , че ти си нищо именно там се изразява третата най - висшата степен на смирението. До тази степен са стигали само светците.

[konstantin2007]

Въпросът е кога истински човек е смирен?  Ще  отговоря: -  Когато  му  го  диктува  съвеста  (ако  я  има)

Митко,много правилно си  ме разбрал.И май всъщност не можем да говорим за никакво смирение ако няма съвест.

[eli]

"Трябва ни смирение, за да разберем кои сме"
Това прочетох вчера в един много хубав филм /Ink/.

Иначе за себе си съм открила формулата във вътрешното смирение и външната непримиримост. Вътрешно смирение пред Силата на Този, който вижда по далече от нас и външна непримиримост към всички обстоятества и неща, който мога да променя. Боря се до последно, но никога не губя мира в себе си.