Автор Тема: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...  (Прочетена 82312 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #285 -: Ноември 27, 2012, 21:00:16 pm »
С две думи: с хората с които си свързан емоционално, дори и след смъртта им, вие се срещате докато спите. Проблемът е, че повечето живи хора не помнят тези срещи след като се събудят. А аз помня всичко. Ако съм разказвала подробно за това, то е в раздел "Езотерика". Влез ми в профила и прочети постовете ми. Така е най-лесно, ако те интересува.
А мислите...Също всеки ги има, но не всеки ги различава в какафонията в главата си. Те са тихи, беззвучни, безстрастни, еднократни, /т.е. без повторения с цел назидаване/ и касаят неща, които няма как егото ти да ги е сътворило само. Варират от битовизми до огромни прозрения и според мен имат пряка връзка с въпросите, които истински и дълбоко те вълнуват и които задаваш. Отделно от този вид мисли, чувала съм в ума си и мисли, излъчени от вече мъртъв човек. Ние сме в непрестанен контакт с отвъдното - знаем го или не...Това е положението. Всеки от нас!!!
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #286 -: Ноември 27, 2012, 21:39:26 pm »
За филма..Кърти мивки!Особено заигравката с персонажите на сина и дъщерята..
Много мисля за самоубийството.Ако аз и само и единствено аз имам права на себе си,и ако тези права се изразяват и в правата ми в инкарнациите..Ако аз съм избрала да живея,то значи аз и само аз имам право да реша,как и кога да умра.В този ред на мисли..самоубийството е О.К.  Проблемът идва от там,че ако се самоубиеш с идеята да"умреш"(т.е.да изчезнеш)те чака мноо неприятен сюрприз.Умрели са ти парцалките.Но ти все още Си.И става мазало..Пълен шаш..А един миг на "безумство"би могъл да трае цяла вечност.Всъщност..Дори да умре човек от естествена смърт пак не е застрахован..Всичко е в "ума",съзнанието.
Но пък от друга страна,мисля,че ако си дръпна шалтера с ясното съзнание,че си отивам у дома,на сигурно и готино местенце,създадено от мен самата(моите мисли,съзнание)то точно там ще попадна.На готиното местенце.Ментална Вселена.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #287 -: Ноември 27, 2012, 23:09:55 pm »
 АСТРАЛЪТ  И  НЕГОВАТА  ЙЕРАРХИЯ
        Това е светът на другите енергийно-полеви форми на живот. Свят, съществуващ редом и независимо от триизмерния реален земен свят. В Астрала преминават духовните субстанции на всички мъртви земни хора и в зависимост от достигнатата степен в духовната им еволюция те се отправят към различни астрални и космически нива. Астралът също е част от Космоса, така както и земният видим и реален свят е част от него. Но Астралът е сфера главно на духовни същества от земен тип. Тук никога не присъстват извънземни хорми на разум, освен когато е нужно да се предаде важно послание или за друга мисия.
       В Астрала има същите паралелни светове, които са редом със Земята. И на Земята , и в Астрала има "врати на времето", през които посветените Духове и Учители могат да преминават в други светове и измерения. "Ключовете" за тези врати се поверяват на малцина.
        Йерархията на Астрала е по-различна от вселенската. Астралът е измерение за премоделиране на енергията при определени условия /степен на енергийно излъчване, определена гама на светлинния спектър, честота на импулсите, определяни от отделната духовна енергетична същност и ред други физико-химични реакции/ при прехода на живата материя в нов вид, с нови качества и нови параметри.
        В света на Астрала важат общите вселенски принципи и закони. Астралният свят и неговите нива са училище на земните души. Тук те получават възможност да видят своя бъдещ живот, да анализират стария, да получат знания и отново да се върнат в ново тяло за нов урок и нови опитности.
          В нивата на Астрала се гради различният тип човек. Те са и степените за преминаване от раса в раса - като цвят и като ниво на разума от космическа гледна точка.
          Нивата са групирани в сфери.
          Те са 4 с по 7 поднива, а останалите 5 са над тях и като висши класове за преминалите 7-те в отделните сфери.
          В Астрала има астрални учители - наставници на всички новодошли духовни същности. Те помагат при тяхната адаптация.
          Онези, които в земния си живот са били ученици и служители на Тъмното начало и на Злото, след края на земния си път преминават през едно астрално ниво, където преживяват онова, което са причинили на другите приживе. То е извън останалите нива и е вид "чистилище". Тук енергийната субстанция трябва да се пречисти, да се приведе в хармоничен духовен заряд. Ако успее да синтезира положителни заряди и енергия сама  - чрез разкаяние и осъзнаване на грешките си, тази духовна субстанция преминава в едно от първите нива на определената й сфера за опитности. Всеки Дух преминава последователно и през 4-те сфери - за да придобие различни опитности и сръчности, за да натрупа познание.
          Земен човек получава правото на общуване с Космоса само ако е завършил астралното си училище и обучение с приличен заряд от знания.
          Проявите на Черното начало в Астралния свят са също под формата на различни енергии и полета. В Астрала има отрязък /сектор/, както и във Вселената, за "черно училище" за черните духовни субстанции /отрицателни енергийни субстанции/, или това е мястото, което земните религии определят като "ад". В земните религиозни книги краските са сгъстени и са обрисувани за примитивното земно съзнание.
          В тези астрални полета на отрицателните енергийни духове се обучава отрицателният духовен потенциал, който служи на черния разум, готви се за нова духовна битка в новите прераждания.
         Не случайно при смъртта си земните хора виждат различни "посрещачи" - едни изпитват ужас, други си отиват с усмивка. Хората виждат различното "лице" на смъртта - за едни череп с коса с черна качулка, за други - светлина  и същества, пълни с любов и нежност.
         Религията  е много по-близо да истината за Астрала, отколкото до познанията за Космоса.
         Около всяко космическо тяло, включително и около Земята, има зона, подобна на Астрала - преход към Космоса и неговия свят. Това може да се приме като сито на духовните същности, устремени нагоре.
         В Астрала се моделират кармите и съдбите на онези, които все още не са дорасли да преминат в космическиа свят и в космическото училище. Там съдбата и кармата вече е зависима от ред други характеристики на разума и духа.

http://www.ezominerali.com/read_post.php?newsid=100&a=&firstorder=&email=&lg=

« Последна редакция: Ноември 27, 2012, 23:15:15 pm от konstantin2007 »

Неактивен Borislava

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #288 -: Ноември 28, 2012, 09:02:10 am »
  Нито Живота,нито смъртта ни принадлежат.Щом не сме самородени,не сме извора на Живот,то той не ни принадлежи.Прекъсвайки връзката на физическото тяло с Живота-не убиваме самия Живот.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #289 -: Ноември 28, 2012, 10:30:31 am »
Хахааааа.И животът МИ и смъртта Ми принадлежат само и единствено на МЕН!Или ти или някой друг,може би имате някви авторски претенции към тях?Нещо..не ти вдянах писаниците..

Ние сме самородени!
« Последна редакция: Ноември 28, 2012, 10:43:53 am от konstantin2007 »

Неактивен Уко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 21
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #290 -: Ноември 28, 2012, 14:27:42 pm »
  Нито Живота,нито смъртта ни принадлежат.Щом не сме самородени,не сме извора на Живот,то той не ни принадлежи.Прекъсвайки връзката на физическото тяло с Живота-не убиваме самия Живот.
        Принадлежат  на  кого?  Значи ли,  че  друг  страда  и  се  радва  в  този  живот,  а  аз  какво  съм?   Не  сме  самородени  такова  животно  нЕма!  И  защо  не  сме  извор  на  живот,  нима  децата  не  са  плод  на  родителите  си? 

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #291 -: Ноември 28, 2012, 14:39:44 pm »
Уко,кат не сме самородени,може би знаеш кой ме е "родил"?Не инкарнацията Константин.МЕН.АЗ.Кой ме е родил?

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #292 -: Ноември 28, 2012, 16:47:52 pm »
И пак за самоубийството,за правото на живот и правото ни да прекратим този живот по всяко време..Та..Какво значи самоубийство?Ако отнема живота който сама съм си"дала",чия воля нарушавам?Своята.Следователно..Ако говорим за"наказание"само аз и единствено аз мога да налагам такова.Ако сега си тегля чертата,точно сега,ще оставя след себе си куп недовършени неща.И макар да съм с ясното съзнание,че се самоубивам за да си отида"в къщи",пътят до това в"къщи"ще се окаже по-дълъг от предвиденото..Защото..Съзнанието ми ще се терзае за онова което съм оставила на Земята съвсем съзнателно и целенасочено.И от там ще възникне вътрешният конфликт.Ще се окажа в капана на съжалението и самонабиване на канчето.Защо съм постъпила така глупаво и не съм останала.Аз ъфкорс,ще се опитам да променя мислите..Но не вярвам да е толкоз просто.Защото знам, колко е трудно и болезнено да избягаш от себе си,и макар понякога тук да успяваме да заглушим гласа на съвестта си(Аза,съзнанието)то горе сме само това съзнание.И кат знам тука,как боли..За горе не мисли..
От друга страна..Ако се самоубие човек с чиста съвест..Примерно вече стар,много болен нямащ нищо което да го задържа..Просто знае,че е свършил всичко за което е дошъл..Тогава нещата стават други мисля..Съзнанието е друго.Подобен акт е просто прибиране у дома.И след като няма кво да ме задържа тук,откъде накъде да нямам право да се кача на влака когато Аз поскам,ми тряя да чакам?Няма логика просто..
Постъпката на Христос(доколкото приемам тая история за вярна)е пример за живо самоубийство!Защото той е знаел какво го чака и какво върши!Това е неговият избор!Отиваш на война и знаеш 100% че ще умреш.Камикадзе дето спасява света примерно!Ооо,тва е геройство!Не е самоубийство..Едно време българките са се самоубивали,за да не бъдат опозорени!Геройство?!?Малодушие?Отказ да приемеш избрания от теб сценарии...В случая..Сценарии в който да бъдеш изнасилен..Или пък..Гонят ви банда психари със всевъзможните им касапски принадлежности,знаете,че смъртта ви ще бъде бавна,жестока и мъчителна.Имате пистолет и можете да се гръмнете.Ще го направите ли,или ще се примирите със съдбата си и ще си изчакате бавната мъчителна смърт?Ако да,ако се гръмнете,това не е ли пак самоубийство?Във всички случаи говорим за умишлено причиняване на смърт на физическото тяло.Ма в единия случай саможертва,а в другия видиш ли било грях?!?Дрън-дрън!Или пък..защо не..Ми даа..Отново показва,че Вселената е ментална и всичко е въпрос на гледна точка!Но просто не може едно и също действие и то от такава величина да бъде мерено с различно мерило.Тц!
Мерилото е едно единствено и универсално за всички.Нарича се"собствено съзнание".
Обаче пък ако се самоубие човек от отчаяние,който не вижда никакъв смисъл в нищо,и се самоубива с идеята да"изчезне",да спре да съществува(надявайки,се че и проблемите ще изчезнат)..Е тогава вече наистина е страшно.Не искам и да мисля в къв кошмар попадат..

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #293 -: Ноември 28, 2012, 19:06:28 pm »
Съгласна съм с разсъжденията ти за самоубийството. Последното ти изречение аз го допълвам така: представи си какво е да не си представяш себе си, нито да проектираш себе си в някакво бъдеще /т.е. както ти казваш: да искаш да изчезнеш/. В един свят , в който ти си мислите си, а обкръжението ти се определя от честотата на емоциите ти...попадаш в абсолютен капан сам на себе си.
Има още една страна на самоубийството: близките. С действието си ти емоционално ги съсипваш. Енергийно също./Знам го от собствен опит това/...Такова чувство за вина, такова огромно страдание причиняваш на близките си, че те дълго не могат да се съвземат след постъпката ти. И ти, който си свързан емоционално с тях, страдаш и от това, което виждаш, че си сътворил и за тях...Защото го виждаш и вече нищо не можеш да поправиш. И дори и да се осъзнаеш и т.н. отвъд, то близо до земята ще те държи, ако не друго, то угнетеността на близките ти.
Помня как в съня си се срещнах с приятеля ми, който се самоуби..Той не искаше да ме погледне в очите. Мълчеше. И бяхме на едно скапано грозно място - нещо като дървен кей, но през нощта, сиво, гадно, мъгливо...Но явно някой чрез мен успя да му помогне, защото след време го изпратих /в съня си/ до нещо като бяла завеса , нещо като бял водопад и той премина , а аз останах. Каква равносметка го е чакала отвъд е друг разговор, но поне знам, че се прибра у дома. Хубаво е, че имаме помощ от другата страна. Лошото е, че не винаги сме в състояние да я видим и пожелаем. И мисля, че ние /живите/ биваме активно използвани в опитите за "реабилитиране" на самоубийците...Имам предвид - по начина, по който използваха мен за да помогнат на него.
« Последна редакция: Ноември 28, 2012, 19:10:17 pm от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Borislava

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #294 -: Ноември 29, 2012, 08:07:58 am »
  Константин,по твоята логика,не можеш ли след самоубийството пак да се самородиш ;)
 А на Исус му е просветнало на кръста,тогава "Татко му"му е зашлевил един огромен шамар,че да се опомни,да се огледа и разбере истинската ситуация.И тихо,тихо-в Кашмир,до 112......

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #295 -: Ноември 29, 2012, 11:56:05 am »
Можеш!
Но като гледам,логиката ми изобщо не си я схванала.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #296 -: Ноември 29, 2012, 13:03:17 pm »
Самороденото е онова което е самосъздадено.Ние сме част/градивните елементи на една самосъздаваща и самоподдържаща се система.И като такива,ние сме самородени/самосъздадени.
Инкарнациите ни са друга бира,продукт на нас самите.Създадени/родени от нас.
Избора на живот/инкарнация е наше дело.
Кой ако не ние самите,сме животът?Къде е изворът на тоя живот според теб Борислава?И на кой принадлежи тоя"живот",ако не на нас самите?
Прекъсвайки живота на тялото,прекъсваш живот.Това е.Не късаш вестник,а прекъсваш живот.

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #297 -: Ноември 29, 2012, 14:25:42 pm »
. . .  Проблемът е, че повечето живи хора не помнят тези срещи след като се събудят. А аз помня всичко. . .
mf2, благодаря, че ми отговори!
Но се запитах нещо: Как е възможно човек да каже, че помни всичко, без да си дава сметката дали това "всичко" може да е само нещото което си спомня?

. . . Ние сме в непрестанен контакт с отвъдното - знаем го или не...Това е положението. Всеки от нас!!! . . .
. . .  Астралът също е част от Космоса, така както и земният видим и реален свят е част от него. . .

Как е възможно душата, постъпила в Астрала, да бъде напълно откъсната от материалното, след като материалното е част от Него? Как може едно нещо да бъде откъснато от друго, след като има връзка с него?


Неактивен Yoda

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 150
  • Must be force be with you
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #298 -: Ноември 29, 2012, 14:37:22 pm »
mf2, благодаря, че ми отговори!
Но се запитах нещо: Как е възможно човек да каже, че помни всичко, без да си дава сметката дали това "всичко" може да е само нещото което си спомня?

Как е възможно душата, постъпила в Астрала, да бъде напълно откъсната от материалното, след като материалното е част от Него? Как може едно нещо да бъде откъснато от друго, след като има връзка с него?

А как правите разлика между сън и спомен?
Защо това, което си спомняте да не е сън, а реално преживяване или въобще да се осъществява в невидима, но съществува според вас реалност?
Аз не разбирам какво е толкова сложна в разбирането на край. Защо човешката смърт да е с нещо по-специална от тази на животно, дърво или ... комар  :unknown:

И като сте такива почитатели на филми разбрахте ли ,в какво се превръщат мечтите, или просто оценихте добрата работа на филмовия екип и продуцентите?

Неактивен вещичка

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 202
  • Виждам те!
    • Уникални подаръци за любими хора
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #299 -: Ноември 29, 2012, 14:39:59 pm »
Как е възможно душата, постъпила в Астрала, да бъде напълно откъсната от материалното, след като материалното е част от Него? Как може едно нещо да бъде откъснато от друго, след като има връзка с него?

Ами понякога може  :D. Значи има един основен закон за вибрациите: по-висока вибрация може да проникне в по-ниска, но по-ниска вибрация не може да проникне в по-висока. Следствие на това всяка една душа, вдигнала достатъчно вибрациите си, може да се откъсне от материалното. Не е толкова сложно. Великите неща са обикновено простички, само че хората имат невероятното свойство да усложняват всичко до което се докосват.
Отсъствието на доказателство не е доказателство за отсъствие!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27