Говориш за скрити замисли и други глупости, но истината е че оправдание няма. Децата в Сомалия НЯМАТ ПРАВО НА ИЗБОР. Тези, които се разболяват от нелечими болести НЯМАТ ПРАВО НА ИЗБОР. Осакатените НЯМАТ ПРАВО НА ИЗБОР. За какво ни е създал такива твоят Бог, като няма да ни наглежда? Какъв му е замисъла? Театър ли си прави? Защо вярваш, че сме нещо специално след като има тонове доказателства, че идваме от по-прости организми?
Исках с няколко изречения да кажеш защо си убеден, че има Бог.
Няма и нужда от оправдание.
Един от проблемите според мен на човечеството, че ни е изкуствено насадено, че
смъртта е нещо ужасно, а живота нещо безсмислено, а то е точно обратното.Живота има смисъл, а смъртта не е нищо повече от завръщане "у дома" за кратка и приятна почивка.
Проблема на умиращите от болести е не това, че умират, а това, че ги е страх от смъртта, също, че и близките им не искат да ги пуснат, а непрестанно реват и се жалват, че са останали "по-сами".
Живеейки пасивно в страхове, че ще умрем някой ден и оплаквайки всички, които са си отишли вече от този свят, не си помагаме много.
Защо вярваш, че сме нещо специално след като има тонове доказателства, че идваме от по-прости организми?
За произхода няма да споря, не съм се интересувала.
Аз вярвам, че и по-простите организми са нещо специално.
Вярвам, че сме нещо "специално" не заради произхода на тялото, въпреки, че и то е една перфектна система, която не е за подценяване.
За какво ни е създал такива твоят Бог, като няма да ни наглежда? Какъв му е замисъла? Театър ли си прави? Защо вярваш, че сме нещо специално след като има тонове доказателства, че идваме от по-прости организми?
Исках с няколко изречения да кажеш защо си убеден, че има Бог.
Точно си прави нещо като театър, но с по-подвижен сценарии. Театър, от който всички имаме полза, но докато си вътре в театъра понякога е трудно да го разбереш, защото си се "слепнал" с героя, който играеш.
Имам бегъл досег до усещането на смъртта и беше прекрасно. Но погледнато от тукашна гледна точка, толкова прекрасно, че чак да ти втръсне. ;D Имайки предвид, че смъртта няма да ни избяга, намирам за по-смислено, да оползотворим времето, в което сме тук. Да не говорим, че емоциите са нещо ценно и хубаво. Усещането на смъртта беше все едно оставяш "раница" пълна с камъни, която си носил безкрайно много време на гърба си навсякъде с теб. Лекота, хармония, любов. Ти просто си. Оттогава намирам живота за безкрайно ценен.
Децата излизат навън да играят. Всяко влиза в определена роля за да се получи играта. Едните са лошите, другите добрите, третите сакатите, четвъртите се появяват само за малко и ги убиват рано. Колкото повече се вживяват в играта толкова по-добра е тя, толкова повече ги радва. Има сценарий, но той не е ограничен, играта се създава докато се играе. Когато децата се изморят или имат друга работа, или тази им роля в играта трябва да приключи - те се прибират вкъщи - почиват си и след време се завръщат отново в тази или друга игра с нова роля.
Ние сме нещо подобно. Тъй като играта е голяма и целта е да продължава максимално дълго- е малко по-трудно. Играейки, освен, че се забавляваме, се обогатяваме. Емоциите, опита ни от играта е енергия. Част от тази енергия ни се връща обратно на нас, за да можем да продължим да играем, друга част от енергията отива за да може да се създаде още по-голямо разнообразие в света на играта... разбира се останалата енергията отива и на разни други места.... които хич не са ми ясни
Като децата сме, но имаме много "поддържаш персонал", а и май няколко игри са една в друга, за да е по-интересно.
Исках с няколко изречения да кажеш защо си убеден, че има Бог.
Доказателствата, които ти може би би възприел като такива и мога да приложа:(на мен не ми се виждат много доказващи, но вътрешното ми усещане и убеденост, явно няма как да ги споделя с теб, та прибягваме до човешкото дребнаво доказване, което често ни обърква допълнително)*уверила се, че смъртта не е края на всичко.
*знам, че преди да дойдем си правим някакъв сложен и обемен план за ролята, в която ще влезем. Как знам? Няколко години преди да се появя на този свят - майка ми е била наясно как ще се казвам и как ще изглеждам като порасна (а дори не е познавала все още баща ми). Имам познат, който си спомня сватбата на майка си и баща си, без дори да е бил заченат по това време.(Куп подобни истории) Което ме навява на идеята: 1) децата избират семействата си 2) децата се навъртат около родителите си преди да се появят на бял свят, понякога решават да се свържат с тях и да ги известят за идването си.
*знам, че насън човек преглежда своя "план" за живота и го синхронизира с общата картина и собствените си нужди.
*знам, че има план, а Дежа ву не е просто "дисбаланс във функциите на мозъка", то е спомен за плана ни, който по една или друга причина се провира под завесата на забравата, която получаваме идвайки тук. (Спомен едва ли е правилната дума, защото се свърза с нещо минало) Сънувала съм безсмислени откъси, които съм записвала и след години са се случвали същите до най-малкия детайл. Сънувала съм и други неща, пак от същата категория, които не са се сбъднали и няма да се сбъднат, защото съм хванала посока на пътя си, която ги заобикаля. Те са били просто възможности, които съм решила да пропусна.
Всичко това е една перфектна система. Ако ти наричаш това "перфектна система", а аз го наричам Бог, няма огромно значение....
Пак казвам, това е моята гледна точка, това не значи, че съм права.
Също трябва да поясня, че не намирам моментното общочовешкото състояние на планетата за прекрасно.
