Има ли Бог? Доказателства, За и Против

[kalan]

Интересно, а къде са научните доказателства, че не съществува?

[Z-931]

Ами как да съществува, след като  тези дето контролират религиите, контолират и науката, но нашият  SoturinTie , все още не зацепва за какво става въпрос и чака директен отговор  и специално внимание с обяснения и доказателства от върховния разум ... ;D

[Passiflora]

За атомите имаме изходна точка - материята. Както можем да натрошим един камък и да го смелим на прах така можем да предположим, че това има лимит някъде. Това е разсъждение.

Като стана дума за материя, хайде да поразсъждаваме! Какво е живот? Можеш ли да го пипнеш, видиш, усетиш? Как си го обясняват учените, н'кви си процеси, които протичат в тялото. Но какво точно ги кара да протичат по този начин, какво въобще ги задвижва?
Какво виждаш (не като материя - тяло)?: Виждаш проявлението на живота. Обясни ми научната част на живота, но да не е свързана с материята, щото ако отидеш в моргата има материя, но няма живот.

[SoturinTie]

Ние познаваме голяма част от химичните процеси, които се случват в човешкото тяло. Сигурен съм, че ще ме заклеймите като пълен материалист като кажа, че животът е една много сложна химична реакция. Тъкмо в това се крие истинската красота на природата. От елементарното малко по малко да постигне нещо толкова сложно като човека. Това обаче ще си остане въпрос занимаващ учените и философите. Не мога да разбера къде тук се вмества религията. Ясно е че не можем да си обясним много неща, но липсата на информация не означава автоматично съществуването на бог.
Можем да дефинираме думата "живот" дотолкова доколкото го познаваме. Все пак знаем само за една планета с живот на нея. Как бихме дефинирали нещо коренно различно от нашите представи за живот? Може би няма дори да го разпознаем като такъв.
За мен е сигурно едно. Само науката ще може да даде отговор какво е живот.

[SoturinTie]

Не е вярно,просто не е постижим за ума.

Като не е постижим за ума как стигна до извода , че съществува?

[P.E.A.C.E.]

Аз ще отговоря за пореден път, въпреки, че не ми опонираш на нищо от написаното

Ние познаваме голяма част от химичните процеси, които се случват в човешкото тяло. Сигурен съм, че ще ме заклеймите като пълен материалист като кажа, че животът е една много сложна химична реакция.

Не само пълен материалист, а филистер, подвластен до голяма степен на Антихриста.
Слагането на материята над духа е точно това. И аз няма да пиша този текст (същото важи и за предните коментари) за да разубеждавам теб, а заради другите, да не ги заблудиш тях.

Тъкмо в това се крие истинската красота на природата.

В химичните процеси? Слагаш  каруцата пред коня.
Ще се повторя, дано вденеш нещо и ти. АЗ се любувам на цветята в парка, а не химичните процеси. След като направя това нещо (да се любувам на цветята) - тогава се задействат те. Химичните процеси са следствие, а не причина.

От елементарното малко по малко да постигне нещо толкова сложно като човека.

Силно антихтистко изказване. Лявата ръка на дявола (Ариман=Сатана=Антихрист) иска точно това - да затвори човека изцяло в материята и да го лиши от какъвто и да е духовен живот. Информативно само - Дясната ръка (Луцифер) иска същото, но вместо в материята, чрез егоцентризъм, да се затвори човек сам в един измислен псевдо-духовен свят.

Това обаче ще си остане въпрос занимаващ учените и философите.

Ти каза "истината", нали си учен и философ, и сега ни намекваш просто да я приемем, защото ние не сме?  

Не мога да разбера къде тук се вмества религията.

Никъде.
Всъщност ти си единствения, който продължава да пише за религия и чието съзнание е неспособно да проумее "парадокса" - Бог да ни пази от религията.
Инфорамативно отново - там е Луцифер и неговата крива духовност. Но нашият вярващ атеист (още един парадокс:)), е на далеч по-опасния и тепърва усилващ се импулс.

Ясно е че не можем да си обясним много неща, но липсата на информация не означава автоматично съществуването на бог.

Липсата на информация е само при теб драги. И обратното твърдение на твоето е също вярно.
Бог, когато бях атеист пак го пишех с главна буква - такива са правилата на правописа, а може освен заради уважение към българският език, да пробваш и заради другите хора. Или искам прекалено голяма "жертва"? Или като го пишеш с малка буква го омаловажаваш? Или ти помага да си вярваш, че не съществува, храниш си илюзиите?

Можем да дефинираме думата "живот" дотолкова доколкото го познаваме.

Последно според теб Бог ли няма, живот ли няма?

Все пак знаем само за една планета с живот на нея.

Все пак нека не говорим от устата на другите, моля.
"Мъртви" планети няма. Виж Марс е бил разрушен, но само в материален план.

Как бихме дефинирали нещо коренно различно от нашите представи за живот? Може би няма дори да го разпознаем като такъв.

Това правиш и ти. Бог е жив и е навсякъде. И всичко що го има, благодарение на Него го има.

За мен е сигурно едно. Само науката ще може да даде отговор какво е живот.

Някой да вижда за пореден път колко всъщност е вярващ този човек? "Науката" не е дала отговор. Той няма доказателства. Обаче вярва, а спори, че не вярва
Да цитирам Passiflora, но с кавички само, да не се бърка твоята част с тази:
"Обясни ми научната част на живота, но да не е свързана с материята, щото ако отидеш в моргата има материя, но няма живот." - закова го на място  

[SoturinTie]

Честно, човек, отказвам се! Вярвай в каквото искаш. Няма да промениш факта, че аз мисля. Антихрист .. луцифер ... гноми и феички ... не знам смешно ли е или тъжно ... 

[Passiflora]

SoturinTie, не се отказвай толкоз лесно де!   
Интересно ми е да споря с теб и не влагам абсолютно никакви лоши чувства, дори напротив!  (Това за протокола, за да няма недоразумения.)
Щом пишеш в тази тема, значи имаш съмнения, че е много вероятно да съществува Бог. Това е съзнанието на човек на науката - иска да вярва в нещо, но само когато има научни доказателства иначе си мисли, че ще изглежда като глупак. Разбирам те напълно, защото този процес и при мен протече.

Но... Погледни назад в историята и виж колко велики учени са религиозни, вярващи... Няма да ги изброявам...

Сега пак на темата. В предната си публикация като доказателство за съществуването на Бог дадох жиота, сега следващото: мисълта.
Мозъкът е материята, а мисълта тогава какво е? Нима не съществува? Не можеш да я пипнеш, не можеш да я видиш (все още), а съвременните учени не са достигнали все още възможността да я изследват. И в случая се случва нещо нечувано в съвременната ни история: вярата изпреварва доказателствено науката: "Силата на мисълта", "Подсъзнанието може всичко"...
Но трябва да се подчертае нещо много важно, учените имат напредък в тази област, а именно теорията им за торсионните полета или хеликалните структури, а колко се опитват да открият какво е душата; молекулата на духа - ДМТ... На крачка са от преминаването на науката в нови предели.
 
Приемам цялата Вселена като едно: и материята е важна и духовното е важно, хармония съществува само тогава когато има баланс. Всички същества са обвързани и от там се предизвикват т.нар. "случайности". 
Да се върна на "мисъл", след като Бог ни е създал по свой образ и подобие (каквото и да означава това, защото според мен все още не са разгадани истинските послания на Библията), защо тогава да не съществува Вселенски разум, мъдрост...

И още нещо какво има във вътрешността на най-малката неделима частица? За съжаление учените още не са открили. Но има хора, които не чакат научните открития, само че тези хора няма да провъзгласят познанията си, защото знаят колко опасно може да е това за духовно незрялото човечество. Да не споменавам само с откритието на атома какви трагедии се предизвикаха... Как тогава да напредне науката като ѝ липсва духовност? Но съм сигурна, че в настоящите времена големите научни открития ще бъдат направени от хора с богата душевност, останалите само ще им пречат  ;D . И в това няма нищо случайно! Според мен предстои науката и религията да си подадат ръка и едва тогава ще се разбере истинският смисъл на свещените религиозни книги...

Още доказателства искаш ли?
 
   

[Mercury]

Мога ли да вмъкна един коментар? 

Мисля, че навсякъде може да видите следтното: "Бог е Любов".
Какво е Любовта? Чувство, което на свой ред е една емоция.
Емоциите зависят от самите нас. Те са психологически фактор, определящи състоянието и действията на един човек. Ако един човек обича някого, нещо или там каквото и да е, той мисли за него. Когато мисли, в него се пораждат едни или други чувства, в случай те са хубави(влечение/любов). В мозъка се пораждат едни или други процеси, които се състоят - според мойто мнение - от ел. импулси.
Например, един художник. Седи си той в кабинетчето и решава, че иска да нарисува нещо. Но не му идва вдъхновение. Започва малко по малко да цапа със четката по платното. Появяват се някакви очертания, наподобяващи еди ква си форма. Художникът я дооформя, получава се обект. Например си кава: "Този обект може да стане еди кво си" и продължава да го извайва. Когато обичаш дадено нещо, в случая рисуването, се стараеш то да бъде мах перфектно. Незвисимо дали е рисуване, музика, скулптура или още нещо, всичко което можеш да създаде човек в тези сфери, той иска да е максимално красиво. Влага се ЛЮБОВ в тази дейност. Според мен това е едно от общите ни неща с Бог - стремежа на човека към красота и съвършенство, чрез любов, колкото и наивно да звучи за някои.    Вярващ съм и съм християнин, да.
Сега за мисълта. Какво е мисленето. Тя е следствие от действието на цялата мозъчна кора(за инф. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5). Как си комуникират клетките в мозъка? Според мен е чрез ел. импулси. Тези импулси минават през невроните на мозъка, създавайки сложни процеси, в резултат на което мислим.
Ел импулси и енергията са свързани помежду си(поне според мен). Тоест когато мислим, ние изразходваме енергия. Енергията преминава през тялото ни, достига крайниците ни, задвижва ръце, крака, глава, всичко. И художникът започва да рисува. Върху бялото платно той започва да създава нещо. Това е резултат от енергията, която е задвижила ръката му.
Та ако енергията, която протича в тялото ни, ни кара да създаваме едни или други неща, тогава това не е ли Божествената частица във нас? Той(художникът)/ние създаваме.
Бог също създава. Защо тогава Бог да не е някаква енергия?
Любовта не поражда ли енергия? Енергия, проявяваща се под ентусиазъм, щастие? Скачаш из целия апартамент, викаш, не можеш да стоиш на едно място, но не усещаш умора, а само радост и енергия, която няма къде да изразходваш? На всеки се е случвало поне веднъж.
Следователно, ако Енергия=Любов и Любов=Бог, то не трябва ли Бог=Енергия? Зле съм с математиката като цяло, но тук въпроса е философски. 

[GaBOSS]

Прочети "Странник в странна страна" от Робърт Хайнлайн
Романа е фантастика, но засяга точно това което питаш./писан е през 1961 г./

[mitko]

     Може  ли  да  попитам?
     Ако  срещнете  един  млад  човек    и  той  ви  заяв:  Аз  съм  Бог!!  Как  би  ви  убедил,  че  наистина  е  това  за  което  се  представя!

[SoturinTie]

Там е идеята , mitko. Ние не сме онези силно ограничени откъм информация и научни достижения обикновени селяни, пастири и т.н. Няма да ме убеди , защото ще искам сериозни доказателства вместо да се хващам на някой евтин трик.
Колкото до това, което Passiflora казва:
Ако направиш проучване ще се изненадаш , че всъщност най-големите умове живели някога са били атеисти. И ако те са споменавали думата бог по някаква причина постарай се да не го приемаш буквално, защото и Айнщайн и много други са го казвали, но изобщо не са вярващи.
Passiflora, много неща не можем да видим и да пипнем, ама нека не бъдем като малките деца. Не мога да пипна мисълта и следователно е божие дело. Учените отдавна са регистрирали мисълта и знаят механизмите й. Науката ни позволява да разширим неимоверно кръгозора си. Можем да виждаме далече отвъд способностите на окото, да открием неща толкова причудливи, че да ни се завие свят и все пак да можем да ги докажем. Ако използваш само собствените си възприятия как може да си сигурна, че това,което виждаш е пълната истина? Човешкото око улавя електромагнитни вълни с дължина на вълната от 390nm до около 700nm (нано метра). Нарича се видим спектър и е много малка част от целия електромагнитен спектър. Ние сме на практика слепи и глухи и не трябва да взимаме за даденост това, което виждаме. Има огромна опасност да видим това, което ни се иска да видим. Припомни си примера (ако си го прочела) за самолета с "горящия" двигател, който дадох.
От тук лесно можем да изходим, че човек особено когато няма научни познания най-малкото да му подскажат, че възприятията са му силно ограничени и не е редно да си прави големи изводи на базата на тях, е много податлив и склонен към грешка. Концепцията за бог е чисто човешка концепция. Тя е плод на погрешни схващания нямащи никаква научна обосновка. Достигнали сме такова ниво на развитие , в което си задаваме множество въпроси. Човек има нужда да вярва и да мисли, че има създател, но това е човешка концепция. Какво значи, че бог е любов? Да не би той да обича скалите или звездите? За колко други същества знаете да изпитват любов освен човека? Не виждате ли колко е очебийно! Господ е с прекалено човешки черти. Ако все пак той обичаше нещо сигурно щеше да обича много повече звездите , защото само в нашата галактика има 250 милиарда от тях. Има още много пъти по толкова галактики. И ако се поинтересувате от научните сведения за мащабите на вселената последното, за което ще ви дойде наум е че сме важни и че бог изпитва любов. Не мисля, че тези чисто човешки черти като любовта, радостта, агресията, допускането на грешки, изморяването и нуждата от почивка, отсъждането, справедливостта и много други не би трябвало да са присъщи на едно всеможещо и всезнаещо същество. Нали бог е перфектен. Защо тогава изпитва чисто човешки емоции и допуска грешки и дори има нужда от нещо. Нуждаят се несъвършените същества. Ако един бог е перфектен и всесилен не би следвало да се държи като обикновен допускащ грешки човек. Помислете върху това.

[fishbone]

Ако един бог е перфектен и всесилен не би следвало да се държи като обикновен допускащ грешки човек.

 Така мислеха и тези които разпнаха Христос.

Това не е ли пак чисто човешка концепция. Или не допускаш, че Бог може да е и човек и Бог т.е Бого-човек.

[Mercury]

Ако един бог е перфектен и всесилен не би следвало да се държи като обикновен допускащ грешки човек.

Но Библията ни казва, че човек е създаден по Божия образ и подобие. Защо тогава хората да не го оприличяват като човек? Вярно, че може да става дума за душевността, но все пак...? 

[SoturinTie]

Първо аз не приемам библията за даденост като вас. Това е просто книга писана от хора. Да приемате , че тя е миродавна за каквито и да било понататъшни изводи е абсурдно. Не мога да си обясня кое в тази библия ви кара да вярвате толкова силно в нея?
Но понеже го споменахте ще се повторя.
Щом ние сме създадени по образ и подобие на господ, не трябва ли да предположим, че и той има очи, крака, ръце, нос, вежди?... За какво са му??
Разбира се може да кажем, че само духовно си приличаме с него. Но най-доброто му творение - човекът (Адам) не е бил дори близо до съвършенството. Подлъгал се е и е сгрешил, чувствал се е самотен и всякакви такива несъвършени неща. Защо му е на господ да създава нещо толкова несъвършено?
fishbone, как да го допусна това? Ти как го допускаш на базата на някакви легенди отпреди 2000 години описани от необразовани хора, които биха приели и елементарен фокус за магия или божие дело? Засрамете се бре! Големи хора сте станали а мислите като деца! Все едно спорим за съществуването на Дядо Коледа, с тая разлика, че децата все някога успяват да го надраснат.