Въпрос около прераждането

[mitko]

mitko Не съм съгласна,че помним само негативните преживявания.Често мозъкът ги "забравя",за да предпази индивида от други кармични грешки.Мога да ти дам пример-родител прави опит да убие детето си,детето е на 4-5 години.Забравя този опит за убийство.Но след много време мозъкът му връща този спомен.
В същото време положителните  спомени не се помнят чак толкова добре,забравят се по-леко.Явно от тях нямаме какво да научим .
А за Япония и вълните цунами-със сигурност японците ще помнят ,но дали така ще се преборят да не допускат същите грешки-силно се съмнявам.Светът дали ще помни случилото се в Япония също се съмнявам,човек обикновено помни само онова,което има някаква стойност за самия него.Колективното съзнание явно е на доста ниско ниво и такива спомени не му вършат работа.

        Ралико @---,  не  си  ме  разбрала,  става  дума  за  спомени  от  минали  прераждания.  Помним  и  положителните  и  отрицателните  опитности,  но  си  спомняме  цялостната  картина  когато  сме  си  у  дома.  Когато  сме  въплътени,  ако  поискаме,  можем  си  спомняме  само  негативните  защото  те  ни  обясняват  защо  сме  това  което  сме! 
     Тук  мозъка  няма  нищо  общо,  той  е  орган  обслужващ  активното  съзнание,  а  спомените  за  които  говоря  са  от  картотеката  на  същинското  съснание  (подсъзнанието)
     Няма  такова  нещо  като  колективно  съзнание!

[raliko]

mitko Аз пък мисля,че мозъкът е приемникът,и спомените идват точно чрез него...Съзнанието има спомени,но няма пряка връзка с тях,а мозъкът е приемникът.

[N*e*a]

mitko
А за Япония и вълните цунами-със сигурност японците ще помнят ,но дали така ще се преборят да не допускат същите грешки-силно се съмнявам.Светът дали ще помни случилото се в Япония също се съмнявам,човек обикновено помни само онова,което има някаква стойност за самия него.Колективното съзнание явно е на доста ниско ниво и такива спомени не му вършат работа.

Само аз ли мисля, че е неадекватно и грубо, да обвиняваме хилядите японци за смъртта им. Кармата е добро обяснение за много неща, но е недоказано и не можем да проследим всичко за да сме толкова сигурни.

[raliko]

N*e*aТи адвокат на японците ли мислиш да ставаш?Много скоро ще им трябва такъв.

[N*e*a]

 хах.. ето пак се получава, както и в други теми. Ти какъв мислиш да ставаш? Виж се какъв си глупав, едва ли не, че да зададеш такъв въпрос, който не е бил зададен досега или да се съмняваш, че когато умрат 20хиляди човека на куп, сред тях може да има някои, които не са заслужили да умрат.
 Предпочитам да им стана адвокат, пред това да казвам, кой си е  заслужил да умре с такава увереност.
 Raliko, ти можеш ли да опишеш биографията или да разбереш там по някакъв телепатичен начин, всеки японец с какво е заслужил да умре? Или поне нещо по-конкретно, което да доказва твърдението ти?

 
 

[mitko]

mitko Аз пък мисля,че мозъкът е приемникът,и спомените идват точно чрез него...Съзнанието има спомени,но няма пряка връзка с тях,а мозъкът е приемникът.

       Ралико,  Мозъкът  е  просто  преводач  и  нищо  повече,  но  ако  дискусията  поеме  натам,  че  да  изясняваме  функциите  му,  не  знам  дали  модераторите  няма  да  корегират  лиричното  ни  отклонение?

[raliko]

mitkoЗа някои-всичко е игра на мозъка,включително усещането за светлина в тунела и летене над тялото.Така,че може да се каже,че си е баш в темата.

Казвам приемник,понеже приема информация от информационното поле било на дадена душа,събитие или място.Т.е.ако в дадена инкарнация човек е преживял насилие/разбира се не помни,но има куп фобии по темата/то в даден момент може това да му дойде като информация/спомен/и  съзнанието на душата си казва"Аха,спомних си."Но всъщност Кейси е казвал,че четенето в книгите на живота на душите всъщност представлява гледане,т.е. приемане на звукова и зрителна картина от полето на събитията на дадената душа.
Или "спомените" са всъщност връщане във времево-пространствения отсек на дадената същност или попадане там на друга такава като зрител.Тъй като никой няма право за намеса и оказване влияние върху волята на която и да е същност.
Или човек ако иска да си "спомни" някоя своя инкарнация,то тя ще изплува в съзнанието му като "спомен"

[raliko]

хах.. ето пак се получава, както и в други теми. Ти какъв мислиш да ставаш? Виж се какъв си глупав, едва ли не, че да зададеш такъв въпрос, който не е бил зададен досега или да се съмняваш, че когато умрат 20хиляди човека на куп, сред тях може да има някои, които не са заслужили да умрат.
 Предпочитам да им стана адвокат, пред това да казвам, кой си е  заслужил да умре с такава увереност.
 Raliko, ти можеш ли да опишеш биографията или да разбереш там по някакъв телепатичен начин, всеки японец с какво е заслужил да умре? Или поне нещо по-конкретно, което да доказва твърдението ти?

 

Очевидно на тебе ти е приятно да се заяждаш и обикаляш темите само затова.На мене обаче не ми пречи.Мога да ти отговоря.
Има колективно съзнание,има и колективна карма,ако мислиш за японците като народ,то трябва да си наясно,че всеки в този народ има своята заслуга за такава съдба.
И  те са я приели,защо ти не можеш да я приемеш?

[Iris]

...
 Само аз ли мисля, че е неадекватно и грубо, да обвиняваме хилядите японци за смъртта им. Кармата е добро обяснение за много неща, но е недоказано и не можем да проследим всичко за да сме толкова сигурни.

Не, не си само ти. И да, карма е, но освен индивидуална и национална, има и общопланетарна карма. И по-скоро трябва да се преклоним пред японците, че понасят част от общата карма на човечеството и то с такова достойноство, вместо да ги съдим за грешките, които самите ние също допускаме.

[Passiflora]

Щом сме го забравили, значи така е трябвало... Забравяме дори травмиращи случки от настоящия ни живот. Спомняме си ги едва когато сме готови да преодолеем шока.

Относно темата за японците и националната карма: мисля си, че всеки може да избяга от националната карма просто като отиде да живее в друга държава. Но не мисля, че японците са наказани за каквото и да е, просто се намират на неподходящо място, но те си го знаят и въпреки това изборът им си остава същия. Запознати са с рисковете и вероятните последици, но пак си живеят там. Поне аз се прекланям пред такава решителност и смелост, макар и понякога да ми изглеждат крайни и непонятни, но за тях това е въпрос на чест, така са възпитавани поколения наред.
Историята е доказала, че най-смелите понасят най-жестоките удари, но устояват! 

[raliko]

Passiflora Така е.На силните и смелите им се полагат по-големи изпитания,защото знае се,че ще им устоят.

[N*e*a]

Очевидно на тебе ти е приятно да се заяждаш и обикаляш темите само затова.На мене обаче не ми пречи.Мога да ти отговоря.
Има колективно съзнание,има и колективна карма,ако мислиш за японците като народ,то трябва да си наясно,че всеки в този народ има своята заслуга за такава съдба.
И  те са я приели,защо ти не можеш да я приемеш?

 Това, че приемаш различно мнение от твоето като заяждане, си е твоя работа, и никой не е длъжен да приема личните ти убеждения за факти. Първо си го бяха "заслужили", сега са смели, нещо не се връзва.
 Ирис, може да си прав, като се има предвид цялата негативна енергия, която се излива последно време. След всяка икономическа криза има смърт. Може да се приеме и варианта с кармата, но може да има и нещо друго. Все пак наистина е редно да се отнасяме с уважение към тях.
 
 

[raliko]

N*e*aПрочети повече за причинно-следствените връзки и тогава пак ще говорим.Щом има какво да се плаща има и защо.
Уважението няма общо с лицемерните "съжаления",които в крайна сметка на японците особено хич не им вършат работа,ама хич.Това,че си гъделичкаш егото, колко си състрадателен е съвсем друг въпрос.

[mitko]

   Защо  сте  се  вторачили  в  японците?  Предполагам  защото  е  катаклизъм?  За  двадесет  години  сме  се  стопили  повече  от  един  милион,  говоря  за  нас  българите  като  етност,  накой,  някъде  да  е  прочел  или  видял  някой  да  ни  съжали  като  народ?  Съжаляват  циганите,  но  не  те  са  изчезващите!!  Та  сметнете  дами  колко  са  жертвите  за  една  година? 
    Питам  защо  японците  или  който  и  да  е  не  ни  съжали?   

[raliko]

Изобщо да се съжалява както писах вече е само в полза на собственото ни его.Така,че дори и за циганите-няма място за съжаление.За собствения ни народ-ами явно има защо да минава през такива изпитания.Всички  духовно богати хора-поети и надарени художници,музиканти и др. таланти - по правило са бедни финансово.Така,че вероятно това е единственото,което може да ни утеши в случая,тъй като има много неща независещи от нас и други,които зависят,но не ни се иска да правим за общото благо и колективното ни съзнание и карма.