Влизам в тази тема защото бях попитана за спомените си от предишни животи. Не очаквах, че намерената тема е на такова високо философско ниво, но прочитайки първите страници открих запитвания за практически опит в това, което ще се опитам и да направя.
Разбрах и вярвам, че ние само помним предишните си животи в първите си години докато не ни "прмият мозъците".
Като малка си спомням, че помнех неща, които не са ставали – при което са ми казвали да не си измислям. Например виждайки стар кораб във филм „О – този е същия като на пристанището, където живеехме!” Никога не сме живели край морето. Малките деца нямат реална представа за сегашен и предишен живот. Те по-скоро живеят със спомени от предишните. Затова е толкова важно за родителите да ги разпитат и да си записват такива „странности”.
Предишните животи сънувах като събития – както сънувах и събития от сегашния живот. Само че се виждах в другото тяло.
Постоянно излизах от тялото си и обикалях света или около земното кълбо. И досега помня музиката на сферите, клатейки си „краката” от спътника „Мир”. Но това е друга тема. В случая помага да кажа, че когато бях нещастна, не исках да живея и се опитвах да се върна "ТАМ" - в света на духовете. Сякаш излизах от пещера в светлина, но на изхода ме чакаха „пазачите”. Предполагам както и духа ми, те бяха форми с цвят от сияйно бяло до сиво. Има и „консул” – обикновено 3-ма, 4-ма, с които спорех, че не искам да живея и искам да се върна. Те ми казваха, че мога само да постигна задачите си, ако съм жива (в тяло). Там няма имена, но всеки знае всеки – телепатично. Всеки дух е уникален. Отдавна спрях да излизам, не съм сигурна, че мога да го направя, а и не искам.
Първия показател за предишни животи са фобии и заболявания, които нямат обяснение в сегашния живот. Например:
Прекомерните ми страхове за децата ми и нуждата постоянно да ги защитавам.
В предишен живот се бях скрила с децата си в пещера високо на една скала, а мъжете бяха на война. Излязох на входа, защото чух нещо. Последното, което помня беше остра болка в тила, как се навеждам и виждам бялата си туника и златните ми сандали и това беше края, защото ме убиха с копие. Сегашните ми комплекси са чувство на вина от този живот, че не съм се опазила жива, за да ги защитя. Интересно, че бях на 36 години, когато ми снимаха тила и откриха, че 6 и 7 прешлен са срастнали – точно където забиха копието в предишния живот.
Моето злоядство в семейство което няма никакви хранителни проблеми.
Бях голям инат – помня, че стоях 4 часа над чаша мляко и не я изпих, докато не ме нашамариха. Това си беше болест за родителите ми, което сега наричат анорексия, но много години по-късно попаднах на една книга за момиче от Киев хванато в плен от турците и в последствие става султанка – сега намерих книгата – казвала се е Роксолана. Не твърдя, че съм била нея, но като четох книгата че обзе неописум ужас и през главата ми минаваха картини на харем със стаи без врати, подслушващи очи и уши на всякъде и дебели жени, които ме насилваха да ям, защото съм мършава и не съм достойна за султана. Заедно с това се промъкна и неописуема мъка, че не мога да виждам децата си.
Склоността ми да мисля за самоубиство като средство да зачеркна (и се отърва) от този живот и да започна нов.
Сега това е интересно! Този живот специално и досега ме преследва. Била съм на 13 години и живеех в Черноморски град, който сега е под водата. Помня как дойдоха хора и ми казаха, че родителите ми и единствения ми по-голям брат са умрели, защото кораба им е потънал в моркса буря. Помня как вървях по улиците със синя дълга рокля и как прескочих стената да отида на вълнолома. Самоубих се.
Първия път като ми дойдоха мисли да се самоубивам много нощи сънувах тези сцени и натрапчива мисъл, че трябва да изживея „любов”. Когато имах любов и я загубих, пак ме нападнаха такива мисли, но този път кошмарите бяха различни. Някой (Кой?) заведе духа ми в параклис под водата, където АЗ бях погребана – пак със синята рокля. Тялото ми лежеше в една ниша с отпусната ръка и в ръката имаше древно колие, което аз рабрах, че трябва да взема. Когато го докоснах „чух” – „Не си отивай без да имаш деца – аз не можах да изживея любов и деца, но ти трябва.”
Евтин паркинг в Лондон.
Това на шега разбира се, но когато попаднах в Лондон, ме изпратиха в Лондон- близо до кръчмата Червения Лъв в центъра. Бях само на една седмица в града и ползвах карта докато пристигна до Биг Бен, но като го подминах нещо превключих – взех да си карам по улиците, сякаш всичко си знам и стигнах до мястото където са снимали Джак Изкормвача. Там завих на едно място – не знам защо и стигнах до едни подземия под моста на Темза. Имаше малка бележка на стената за паркинг. Вкарах вътре и човека ми поиска 8 паунда за деня. Когато срещнах по-късно мои колеги, те се бяха притеснили, че не ми казали къде да паркирам. Техните паркинзи бяха от 28 до 32 паунда на ден. Когато им казах за „моя” ченетата им увиснаха. Необяснимо защо вярвах, че ще имам късмет през деня ако чуя камбаните на Биг Бен. Години по-късно разбрах, че и местните вярват в това и не само, но и всички родени на места където не се чуват камбаните му не се смятат за Лондончани.
Предишните ми животи се връщаха (и продължават), когато изпадна в ситуация, в която съм била и ме е наранила, както и когато чета определени новини или книги.
Знам че най-популярния начин е хипноза – както Майкъл Нютон е вкарвал своите пациенти не само в предишни животи, ами и между прераждания. Автохипнозата например се прави като всяка вечер медитирате и се връщате все по-назад и по-назад в детството докато помните. Опитвайте се да програмирате съня си „назад”.
Другите начини са да се четат книги и да се гледат филми от всички епохи и места – нещо от тях ще ви се стори познато и близко. От нещо ще се развълнувате. Храната е важна - дали обичате китайско и ориз, или сладки неща и сиропи и т.н. Ако ви влече определен тип дреха, или шапка или материал, разгледайте в търсачките картини от различни епохи и страни и се ориентирайте. Ако решите например, че ви прилича на френски, слушайте френски и вижте дали ви звучи познато.
Чувала съм и за автоматично писане, когато човек се вкара в полу-хипноза и драска по лист без да мисли. Чела съм, че понякога излизат или думи на чужди езици или картини от предишни животи.
Поздрави
