Не е кожна аномалия, а се нарича мутация. И има доста хора с аномалии и мутации. Като се почне от сиамските близнаци и се стигне до различни ракови образования и израстъци като брадавици и кокоши трън.
Какво общо има всичко това с темата ти? В която от толкова време не виждам да си стигнал до някакъв ясен отговор.
Аз ще ти обърна внимание на две неща. Едното е, връзката между вяра и разум, а другото е свързано със седемте смъртни гряха.
"Тогава защо вярата и разумът трябва да се страхуват един от друг, щом като ако се срещнат и диалогират могат да се изразят най-добре? Вярата предполага разума и го усъвършенства, а разумът озарен от вярата, намира силата да се издигне до познанието на Бог и духовните реалности. Човешкият разум не губи нищо, разгръщайки се към съдържанията на вярата, те дори изискват неговата свобода и съзнателно приемане”. - интерпетация по Тома Аквински- т.е. чрез разумност ще се укрепи вярата (в Бог)
При описание на един от седемте смъртни гряха- завист- именно със змия се изобразява. Дори като символика в сънищата е така- лукавство и завист означава, ако сънуваш змия.
Проблемът е, че тълкуването в различните култури е доста двустранно. И то антогонистично-двустранно. От една страна като символ на злото и Сатана, а от друга на мъдростта и познанието.
Змията е много отличително и забележително животно, което е доста елементарно на външен вид и визуално - студено, без крака, без коса, но това може да се приеме и като удобен начин и вид за метаморфоза.
Като абсолютен контраст с човека, тя въплъщава долната психика, това е нещо, което е непонятно и загадъчно. Това е една абстрактна линия, без начало и без край, но това е линия, която е жива. Това е така, защото на змиите се гледа като на живот-дарители, принцип на живота.
Например, халдейците имат една дума за живот и змия. Със смисъл на "съживява" и "запазва".
Това е двоен символ на душата и либидото. В тантризма това е Кундалини. В индийската митология Вишну от хилядо-глава змия, изпраща първичната вибрация, жизненост- като източник на Вселената.
Като непрекъснат кръг захапала опашката си, се нарича Ouroboros. Този символ означава цикъл на сексуално единение в себе си. Чрез постоянен самоконтрол в оплождането, е вечна трансформацията от смъртта към живота. Това изображение на кръга е динамично. Ouroboros е универсална продължителност, тя създава време.
В египетската митология, за божеството създател на света от воднистия хаос се води Атум- понякога е представен като змия. Всяка нощ Слънцето е трябвало да влезе в подземния свят, управляван от змии. Да се превърне в змия, за да се бори с тях и да се прероди в сутринта. Това е вечен цикъл на регенерация.
В гръцката митология Аполон освобождава Делфийския Оракул от змията Python. Това означава, освобождението на душата и интелигентност, която трябва да оплодотворява ума и да установи ред.
Дионис е фигура, която напълно въплъщава образа на змия. Това е общата свобода: общи екстаз, транс, бунт на змията в рамките на индивида. Бащата на Дионис, Зевс се превръща в змия, за да направи съюз с Персефона, майка на Дионис ". Това е съюз на душата и ума. Змията е символ на сексуалността, на плодовитост.
В християнството символиката на змията е по-скоро негативно, но свещените текстове свидетелстват, че е двоен аспект. Регенерирането на Христос понякога се представя като змия на кръста. Въпреки това, през Средновековието, тази змия на кръста се разбира като змията на Ева.
Като заключение, аз мисля че е взаимствана положителната "поанта" от източните религии като змията символизираща мъдрост.