Хмм.. много хора избират да се развиват само в това в което са добри. Онуфри е тъп и не се мъчи над книгите, затова се хваща за щангата. Серафимчо е нисък кекав и му върви ученето, но винаги гледа да страни от физическа активност...
Хората ги е страх от промените. Те си намират ниша в живота, място(състояние, усещане) където им е удобно и се стремят да се задържат там колкото могат повече. И избягват да се набутват в ситуации които ги предизвикват, с нещо в което не са добри и възможността за неуспех и т.н. философии ги плаши. Това удобно място се нарича Зона на комфорт.
Здрав дух в здраво тяло. Зад клишето има много смисъл. Тренирайки човек добива още един вид опитност, различна от книгите, пианото. Развиваш наред с тялото си и някаква част от характера си. Въпреки, че е на пръв поглед дейност обвързана изцяло с материалното, има и обратна страна.
Както бях споменал в една друга тема, важното е с каква идея подхождаш към дадена дейност. Може да рисуваш съвършенни портрети, а през цялото време да си мислиш за това как ще прегазиш 10 човека днес.
По същият начин е и стренировките. Някои се хващат и блъскат в залата, защото се чувстват непълноценни и избиват комплекси. За по - бърз ефект почват и химията. Мислят си че ще станат по - щастливи. Ти не си релефната си преса...
А защо искам аз мускулна маса? С нарастването на мускулната маса ще нарастне и силата ми, бързината... Не търся билдърсо оформяне, търся качествени промени, които ще са ми от реална полза в живота. Тренирам бойни изкуства и залата ще подобри представянето ми там. Прибави и горното описание за останалите ефекти от тренирането и получаваш една доста добра причина, която може да се приеме даже и в секцията Езотерик
Валидирах ли се достатъчно?
