Читателю,дано не си се отказал да четеш,но аз пишейки тук...паралелно си провеждам домашна терапия,което води до реактивация на някои симптоми,което е част от процеса,но досадното е,че това води до прекъсвания.Не съм се отказал от тази тема изобщо.
Преди да предложа моя прочит на историята на Йона,ще представя извадки от статия на една психиатърка,която е за сериала Westworld,а това е тема широкообхватна.След мaлко.
.....
Паци,ти се върна навреме,за да коментираме тия трима хубостници,които споменаваш,а и не само тях,понеже мисля да в ляза в политиката.
В смисъл - като тема с коментари на тази пред-след-пред-изборна патология.
Не точно спорим с Норис,но ако така изглежда,то е понеже не успявам да държа нишката на мисълта си достатъчно успешно.
И всеки може да си каже мнението.И мненията на Норис имат значение,защото от тях ми идвад някои идеи за моето писане.
.....
Норис, зададох ти конкретен въпрос, на картинка и писмено,а ти не отговори(не си длъжна),а вместо това ми подхвърляш отклоняващи информации.
Само ще предположа - може би чувстваш християнските си възгледи за атакувани и това те дразни.
Всички сме подвластни в някаква степен на такива его-идентификации (със Системата си от Вярвания, на англ. Belief System (BS),което съкращение може да се използва разговорно и за bullshit ).
Но ако крепка е вяратата ти...в к‘вото там вярваш,то тогаз не ще бъде уязвена тя от неуважителното ми отношение към фалшивите бо
гове и техните бо
тове.Видите ли как си приличат двете думи...една буква разлика.
Норис, в Отговор 17 каза,че не приемаш насилието.Насилието има фини форми...е,някои може да не се усещат,че прилагат насилие..макар че както пише
Спрингмайер:
„Първо, изследователите са открили, че дълбоко в човека мозъкът наистина разбира в чисто съзнание всичко за себе си.Това важи за всички.“
"Тази чиста осъзнатост е наречена с различни имена, включително Скрит Наблюдател. Ако човек е отвратителен и изглежда, че има пълна липса на осъзнаване, че дразни хората,просто знайте,че дълбоко в себе си осъзнава точно какъв е и какво прави.“
Източник:
https://forum.xnetbg.net/index.php?topic=21708.msg270883#msg270883
Имам предвид,че Читателят сподели накратко за проблема си,той е в някаква степен на психическа нестабилност,съответно уязвимост,а ти го тласкаш по коловоза на чувството за вина и цитираш некакъв патологичен бог,който наказва децата за кривините на родителите им.
Чудя се,Норис,дали на едно дълбоко ниво ти имаш такова осъзнаване...защото ако не...ботовете може би нямат.
Просто теоретизирам като неексперт.
Теб не мога да те ограмотя,защото си се залостила здраво в своята версия на някакво християнство,но за някои Читатели може да е интересно какво пише в първоизточника на Християнската Библия - Еврейските писания (има си тема за Библията).
Но някои полезни неща си написала/цитирала в друга тема и аз по-нататък ще ги представя накратко тук,защото те са приложими и за тази тема.
А сега обещаните извадки превод:
Наративно съзнание, памет и посттравматично стресово разстройство в WestworldИзследването на разказа в шоуто отразява как ПТСР действа в ума
Източник:
https://www.psychologytoday.com/us/blog/culture-shrink/201612/narrative-consciousness-memory-and-ptsd-in-westworld„Сериалът Westworld на HBO, в премиерния си сезон, изследва природата на съзнанието и това, което определя живота чрез своя тематичен парк за андроиди. Подобни проблеми често са били изследвани в научно-фантастични филми и литература като репликантите в Блейд Рънър, андроидът Дейта от Стар Трек... или приказката за Пинокио, през мотивът за изкуствения интелект и имитацията на хора, независимо дали са робот или генетично модифициран клонинг или биоорганична комбинация. Това, което отличава историята на Westworld, е нейният фокус върху историята: актът на авторство, разказ, писане и как тя се свързва със съзнанието и паметта.“
(...)
„Шоуто аргументира и демонстрира, че актът на разказване на истории е това, което определя живота като живот, което създава усещане за себе си.“(...)
„Историите са действие, извършвано от хората от зората на времето; и актът на разказване на истории се цитира като начин за разграничаване на хората от животните; че имаме тази магическа способност да създаваме и възпроизвеждаме и преоценяваме съществуването си, че имаме силата да въвеждаме измислица като отражение на нашата собствена реалност, което на свой ред засилва нашето разбиране за тази реалност.“
(...)
„ Интригуващо в Westworld, травмата се смята за най-добрия начин да се формира „крайъгълен камък“ наратив за хоста, за да ги направи по-реалистични.“[ От мен: Невървенето в живота може да е резултат от наратив,който човек си разказва сам.
Хората му казват разговорно кратко - „самонавиване“.Думата е много подходяща,защото се навиват пружините на разни играчки,включително кукли.
И тогава човек действа като автомат/автоматон/ автоматична кукла:
https://www.youtube.com/watch?v=lcJJVQFaBz8Това е механика.А в психологията има израз „защитни механизми“.Иронията е,че точно те могат да причинят невървене в живота.
Зад гърба на съзнанието,така да се каже,са механизмите на не-съзнателното.Всички сме така.
И такава е механиката на твоето „проклятие“,“крайъгълния камък“ на твоето самонавиване,за да не ти върви в живота.
> Това го приеми не като твърдение на специалист,а като предложена гледна точка,която да обмислиш,когато си готов.
В това е и положителния потенциал,защото след като причината за проблема е в Теб,на същото място е и възможността за решаването или облекчаването му.
Горното изречение е смисълът,който намирам в писането си в тази тема.Аз конкретно решение не мога да ти предложа.Това е за специалисти.Но като пишещ във Форума, мога да ти дам някои насоки за посоката и някои малки стъпки,които можеш да опиташ.]
„Третирането на ретроспекциите в шоуто е особено проницателно по отношение на това какво казват тези части от паметта за природата на травмата и нейното мъчително разклонение, посттравматичното стресово разстройство, и как трябва да се справяме с тези спомени. Трябва ли просто да ги „изтрием“, сякаш са просто неудобни части от нежелана история; трябва ли да се страхуваме от тях, тъй като живеят неконтролируем живот; или трябва да ги съживим стратегически или да съществуваме заедно с тях, за да възстановим чувството си за смисъл и разбиране, за да възстановим чувството си за себе си? За да направим историята отново цяла?“(...)
„Мейв най-накрая остава „будна“ в реалния свят и си спомня всичко, което показва новооткрита сила и интеграция на себе си, претенция за себеавторство. Изтриването всъщност е равно на потискане на истината; средство за манипулация и загуба на контрол. Въпреки че я кара да си спомня отново множество болезнени спомени, в случая на Мейв пълната памет я (възстановява) връща към живота.“
"Това възстановяване отразява лечебния процес, предложен от определени видове терапия на посттравматично стресово разстройство, като терапия с продължителна експозиция (PET), където човек е стратегически насочван да се изправи срещу и директно да съживи травматичните спомени, с надеждата да реинтегрира тези спомени в нов контекст или разказ, безопасността на кабинета на терапевта, на силно контролирана обстановка.“[ От мен: специалистите са тези,които предлагат безопасната среда,а подчертаното е това,към което искам да те насоча,за да видиш тази посока като възможност.Да ти посоча правилния път,но не съм специалист да водя никого по него.
А Норис с нейните религиозни задръствания прави средата небезопасна,но това не е фатално,защото не може да навреди много,ако не се връзваш на проповедите ѝ,плюс и аз пиша в противовес,при това всичко е в рамките на форумни обсъждания между неспециалисти.
Всички,които се опитват да вменяват вина,както тяснорелигиозни,така и псевдодуховни езотерици са многото погрешни пътища.
С чувството за вина трябва да се работи по правилния начин,което отново е за специалисти,но като щрихиране на общите насоки,аз мога да дам малък неекспертен принос чрез преосмисляне на наратива на историята за Йона.]
„И накрая, както беше отбелязано на неотдавнашна интердисциплинарна конференция, наречена „Изслушване на травмата“ от Международния център за изследване на травматичния стрес, възстановяването на самия разказ и разказването на истории и наличието на някой, който да слуша и свидетелства, може да се превърне в собствена форма на терапия.“„Дали чрез психоаналитична терапия, която класически разчита на разказа на „свободната асоциация“ на пациента, за да разкрие скрити теми и грижи, които информират за патологията на пациента, или чрез новопоявяващата се област на писмена терапия, където пациентите с травма се насърчават да пишат своите истории и да ги споделят с връстници...самият акт на разказване на истории е този, който осигурява рамката, за да може човек да реинтегрира своята идентичност и чувството си за контрол и действително авторство над травматичния „ крайъгълен камък“, която му е бил натрапен. Също така присъствието на желаеща публика, съпричастно ухо, което осигурява потвърждаване на истинността на историята, което води до пълен кръг на изцеление.“*****
Последни публикации
