Последни публикации1
Мултимедия / Re: Разговори с извънземни. Транскрипции.
« Последна публикация от HomerCat - Юли 20, 2021, 15:01:34 pm »(* Реших да пусна този транскрипт,понеже е по-кратък,а и защото според мен има душа,което е въпрос на перспектива,дето се вика.Но възраженията ми са за някоя от другите теми.)
Има ли Душа? Какво е? Swaruu X обяснява - Директна извънземна информация (Плеяди)
Author: Cosmic Agency, Gosia , 06 юли 2021 г.
Източник:
https://swaruu.org/transcripts/is-there-a-soul-what-is-it-swaruu-x-explains-direct-extraterrestrial-information-pleiades
Робърт: Добре. Ами регресивните влечуги, които се превръщат в положителни? Изведнъж ли придобиват души? Защото това се случва. Казахте, че мнозина сменят страната,на която са.
Swaruu X: Да, това е друга тема. Придобиването на душа. Причината, поради която душата или съзнанието са „придобити“. Например,едно обяснение е феноменът Walk-In.
Също така точката, в която тулпата придобива достатъчно сила, за да придобие самосъзнание. Започва да се самоподдържа. “Sentient”(съзнаващ). Защо? Както всичко, така се проявяват видовете. Ние така или иначе сме просто проявена идея.Просто няма души като такива. Ето защо не можете да я придобиете, не можете да я хванете, не можете да я унищожите, не можете да я продадете на „Дявола“.
Душата е самият Източник, великото цяло, което включва всичко, което съществува, това, което винаги е било и което ще бъде.
Това е чисто съзнание. Това е цялото и всичко, което съществува е част от това, няма неодушевени предмети, няма живи или мъртви неща, всичко е част от едно и също, всичко е част от онова велико съзнание на цялото, което НЕ МОЖЕ да бъде определено,защото винаги е много повече, отколкото думите могат да опишат.
Това, което наричате „душа“, е самоограничение на съзнанието на цялото, на самия Източник. Определя се от поредица от спомени чрез времева интерпретация, която отново се формира в цялото. С други думи, душата се определя откъде докъде си спомня, че е нещо по-специфично(отделено), а не част от нещо друго,по-голямо.
Тази дефиниция на паметта да бъдеш някой, а не някой друг е дадена чрез опит в рамките на ограничение във времето, което ние наричаме физическо въплъщение. Тъй като няма и физически свят, всичко е ефирно/етерично(etheric). Така че една душа се формира от идеи, концепциите, които Цялото, Източникът, приема като събития, които са различни от другите.
Душата се определя от това откъде накъде във времева рамка тя преживява събития, очевидно външни за самата нея. Така че споменът за това, което се е случило с нея от раждането до смъртта, определя какво е „ЕГО“ или „Аз“ в рамките на двойствеността „Аз“ срещу „ти“.
Така че душата е „участък“ от определена точка до друга конкретна точка в по-голямо цяло. Подобно на участък в измервателна лента(*), от сантиметър 42 до 52, той е „душа“, тъй като е неразделна част от измервателната лента, толкова дълга, че никога не е имала начало и никога няма да има край.
(*).На английски е „measuring tape“;може да означава рулетка за мерене на дължини,също и шивашки метър,който е като лента.
Така че една душа е неотделима от Цялото, от Източника и не функционира независимо от Източника. Това е само илюзия, която започва от идеята, че: „Аз съм от 42 до 52. Аз не съм измервателната лента“, тъй като разделянето е само концепция, а не реалност, тя все още е измервателна лента. И не може да има измервателна лента, ако премахнете 42 до 52, защото тя е неразделима.
Това прави душата да е само рамка от спомени, „милиметрите между 42 и 52“. И колкото повече опит се придобива, толкова повече се разширява разбирането за онзи „участък“ на Източника, наречен по-специално душата на определен човек. Разширявайки обхвата си на разбиране-съзнание не само 10 см, но и повече, от 42 на 104. Той продължава да се учи и така ще бъде от 42 на 181.
И това означава, че това, което тази душа включва в себе си тогава, са хората, които са между 90 и 105.
Постигането от тази по-разширена душа да може да разбере хората, които са включени в нея, но тези хора, включени в по-разширената душа, няма да могат да разберат споменатата по-разширена душа. И същото ще се случи с останалите, които имат още по-голяма експанзия и с тези, които имат още повече. До безкрайност.
Но душата е просто група идеи, които определят какво е и от къде до къде е „този човек“. Което прави концепцията за Аз, ЕГО, „душа“, напълно зависима от времева рамка и набор от идеи, които я определят. Което също означава, че трябва да имате определена рамка на очевидно ограничение (защото това са просто повече идеи). И това очевидно ограничение може да възникне само с идея да бъдем крайни като Его, като Аз.
И това върви директно ръка за ръка с булото на забравата, защото ако си спомняхме всичко, щяхме да помним, че сме всичко, следователно вече нямаше да бъдем човек, душа ... ние бихме били Първоизточникът!
Така че, ако искате да бъдете човек, трябва да съществувате в рамките на забравата, която определя ограничение. Това ви дава усещане за пълна яснота, че сте нещо, а не останалото.Самото определение за съществуване в Дуалността.
Но само по себе,си трябва да се вземе предвид, че Дуалността като такава, „нещо, а не другото, друго нещо“ се случва до пълното интегриране на цялото, на самия Източник, който, тъй като включва всичко, всичко е част от едно и също и няма двойственост.
Така завесата на забравата, усещането за протичане на времето и идеята за окончателност са неразделни части от концепцията, която определя душата.
(*). От горния абзац ще извлека едно предложение за гледна точка с практическа стойност: На всички "нива" от Източника "надолу" има дуалност.
Робърт: Разбира се много добре и тази рамка на паметта го определя като нещо с индивидуалност, което, когато се деинкарнира, ще се обедини с Цялото, с цялата „лента”, Източника. Еха. Дори темата за завесата на забравата е разбрана. Но тогава има „воал“ на забравата в другите „плътности“? В "5D" например? За да можете да изпитате тези „D“, тези психични състояния.
Swaruu X: Да, има. В други плътности има завеса на забравата, винаги ще има (* по „лентата“) до интеграция с Цялото, с първоначалния Източник. Винаги ще има завеса на забравата по един или друг начин, стига да има двойственост.
Дори когато е обезплътен (disembodied), когато умира, умът се разширява, съзнанието, но дори там, все още има завеса на забравата. Защото вие влизате само в точка на по-голямо разширяване,но не и в Източника, защото усещането все още остава, идеята да бъдете „нещо“ (душа във всеки случай), а не цялото.
Така че, когато се дезинкарнираме, да кажем, че човек е имал съзнание за паметта от 42 до 52, както в примера по-горе, при дезинкарнация ще има съзнание за памет от 2026 до 2982, но все пак ще има ограничение. Но в сравнение със страхотната информираност за паметта от 42 до 52, която той е имал в живота, разширяването е изумително.
Но завесата на ограничението на забравата все още е налице.
(*). Veil - воал,було,завеса,покривало.
Робърт: Добре. По един или друг начин се разбира добре, благодаря. Разбира се, точка с по-голямо разширение от тях би определила "D", но не чак до Източника.
Swaruu X: И с това, което обяснявам по-горе, няма плътности.(*)
(*). Ако е така,то няма разлика между 3Д и 5Д като "по-висше" ниво или плътност,от което следва,според мен,че да се обявяват 3Д кората като неистински спрямо тези от "5Д" е извъртане,за да се оправдае вмешателството на тези влечуги в човешките дела.
Робърт: Да.Състоянията на съзнание на това, което всяка „душа“ помни, маркират от „къде до къде“.Това, което възприемате.
Swaruu X: Това отново е просто още един набор от идеи. Изкуствени ограничения на ума, който ги е дефинирал, използвайки свои собствени дефиниции за възприятие ограничение, съзнание и времева рамка. Да,точно така.Всички Swaruu са един човек.
Вие наблюдавате само този човек в рамките на различни ситуации и моменти от живота му и сред вариантите на възможностите на
собствения му живот, като пресичате възможностите между времевите линии, които сами по себе си не съществуват. Времевите линии са само дефиниции, основани на идеи, които да се опитат да обяснят необяснимото.
(*). В името Swaruu X,хиксът означава римското 10. Сваруу,версия 10 или иначе казано,още по-голям „участък“ от измервателната лента-Източник.Доколкото съм разбрал и от предишни текстове.
Робърт: Да, разбирам. Така че, за да бъде разбрано,вие сте определени цифри на тази лента, нали?
Swaruu X: Измервателната лента се разширява в други посоки, но, да.
Робърт: Да, разбира се, че не е линейно.
Swaruu X: Може да се каже, че използвайки идеите на Yázhi, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 на Swaruu са представяне върху „измервателна лента“ на времева прогресия,където горният(по-големият) номер включва тези под него. Но това не е толкова просто. Защото да бъдем заедно в определен момент, като Yázhi и аз сега, има тенденция да изравнява нашия ум, съзнанието. Така че това, което Yázhi знае и е, е това, което имам в себе си и обратно (vice versa).
Дори така и това не е толкова просто. Защото Yázhi е навън и си играе с велосипеда, а аз пиша тук. Yázhi е Swaruu с тяло във (*процес на) формиране, аз съм напълно оформена. Те са две точки на внимание, където,да, приоритетите, нуждите и интересите се променят.Все пак разбирам необходимостта да играя на куклите на Yázhi. И тя разбира моята нужда от медитация и упражнения.
Ние сме едни и същи ... но в същото време запазваме индивидуалността и с нея можем да се насладим на добър разговор между нас двете. И в крайна сметка се борим, както ни се случва често.
Робърт: Много добре обяснено.Така че вие се учите от нея сега,а тя от вас, защото вие сте едно и също „съзнание“ в този случай - в две различни тела.
Swaruu X: Да. Но сега не е като 12 да знае повече от 10. Същото е, взаимният ни опит ни подхранва и двете.
Робърт: Да. Искам да кажа, вие интегрирате нейната точка на внимание и обратно.
Swaruu X: Да, и фактът, че имаме достъп до различни спомени и гледни точки, прави това „сякаш“ сме различен човек.
Без да е това. И това се разширява до всички хора във Вселената, на тях им се случва същото. Такива сме всички.И да, тя и аз обикновено се караме. Защото имаме различни точки на внимание, дори да се разбираме. Защото като малко момиче,тя иска да прави всичко, но не измерва последиците. И това я излага на опасност.(*) И моята роля сега е да се грижа за нея, сякаш съм й майка.
*****
(*). С оглед на всичко гореказано,няма отделна душа/човек/личност/Yázhi като нещо отделно,щото ’сичко е Източник,следователно няма отделен персонаж,който да е в опасност.Така че,за какво са всички тия разправии?
Предстоящо:
"Кралицата на Съветския Съюз"
(* мое заглавие,но преразказвам информация от swaruu.org)
Има ли Душа? Какво е? Swaruu X обяснява - Директна извънземна информация (Плеяди)
Author: Cosmic Agency, Gosia , 06 юли 2021 г.
Източник:
https://swaruu.org/transcripts/is-there-a-soul-what-is-it-swaruu-x-explains-direct-extraterrestrial-information-pleiades
Робърт: Добре. Ами регресивните влечуги, които се превръщат в положителни? Изведнъж ли придобиват души? Защото това се случва. Казахте, че мнозина сменят страната,на която са.
Swaruu X: Да, това е друга тема. Придобиването на душа. Причината, поради която душата или съзнанието са „придобити“. Например,едно обяснение е феноменът Walk-In.
Също така точката, в която тулпата придобива достатъчно сила, за да придобие самосъзнание. Започва да се самоподдържа. “Sentient”(съзнаващ). Защо? Както всичко, така се проявяват видовете. Ние така или иначе сме просто проявена идея.Просто няма души като такива. Ето защо не можете да я придобиете, не можете да я хванете, не можете да я унищожите, не можете да я продадете на „Дявола“.
Душата е самият Източник, великото цяло, което включва всичко, което съществува, това, което винаги е било и което ще бъде.
Това е чисто съзнание. Това е цялото и всичко, което съществува е част от това, няма неодушевени предмети, няма живи или мъртви неща, всичко е част от едно и също, всичко е част от онова велико съзнание на цялото, което НЕ МОЖЕ да бъде определено,защото винаги е много повече, отколкото думите могат да опишат.
Това, което наричате „душа“, е самоограничение на съзнанието на цялото, на самия Източник. Определя се от поредица от спомени чрез времева интерпретация, която отново се формира в цялото. С други думи, душата се определя откъде докъде си спомня, че е нещо по-специфично(отделено), а не част от нещо друго,по-голямо.
Тази дефиниция на паметта да бъдеш някой, а не някой друг е дадена чрез опит в рамките на ограничение във времето, което ние наричаме физическо въплъщение. Тъй като няма и физически свят, всичко е ефирно/етерично(etheric). Така че една душа се формира от идеи, концепциите, които Цялото, Източникът, приема като събития, които са различни от другите.
Душата се определя от това откъде накъде във времева рамка тя преживява събития, очевидно външни за самата нея. Така че споменът за това, което се е случило с нея от раждането до смъртта, определя какво е „ЕГО“ или „Аз“ в рамките на двойствеността „Аз“ срещу „ти“.
Така че душата е „участък“ от определена точка до друга конкретна точка в по-голямо цяло. Подобно на участък в измервателна лента(*), от сантиметър 42 до 52, той е „душа“, тъй като е неразделна част от измервателната лента, толкова дълга, че никога не е имала начало и никога няма да има край.
(*).На английски е „measuring tape“;може да означава рулетка за мерене на дължини,също и шивашки метър,който е като лента.
Така че една душа е неотделима от Цялото, от Източника и не функционира независимо от Източника. Това е само илюзия, която започва от идеята, че: „Аз съм от 42 до 52. Аз не съм измервателната лента“, тъй като разделянето е само концепция, а не реалност, тя все още е измервателна лента. И не може да има измервателна лента, ако премахнете 42 до 52, защото тя е неразделима.
Това прави душата да е само рамка от спомени, „милиметрите между 42 и 52“. И колкото повече опит се придобива, толкова повече се разширява разбирането за онзи „участък“ на Източника, наречен по-специално душата на определен човек. Разширявайки обхвата си на разбиране-съзнание не само 10 см, но и повече, от 42 на 104. Той продължава да се учи и така ще бъде от 42 на 181.
И това означава, че това, което тази душа включва в себе си тогава, са хората, които са между 90 и 105.
Постигането от тази по-разширена душа да може да разбере хората, които са включени в нея, но тези хора, включени в по-разширената душа, няма да могат да разберат споменатата по-разширена душа. И същото ще се случи с останалите, които имат още по-голяма експанзия и с тези, които имат още повече. До безкрайност.
Но душата е просто група идеи, които определят какво е и от къде до къде е „този човек“. Което прави концепцията за Аз, ЕГО, „душа“, напълно зависима от времева рамка и набор от идеи, които я определят. Което също означава, че трябва да имате определена рамка на очевидно ограничение (защото това са просто повече идеи). И това очевидно ограничение може да възникне само с идея да бъдем крайни като Его, като Аз.
И това върви директно ръка за ръка с булото на забравата, защото ако си спомняхме всичко, щяхме да помним, че сме всичко, следователно вече нямаше да бъдем човек, душа ... ние бихме били Първоизточникът!
Така че, ако искате да бъдете човек, трябва да съществувате в рамките на забравата, която определя ограничение. Това ви дава усещане за пълна яснота, че сте нещо, а не останалото.Самото определение за съществуване в Дуалността.
Но само по себе,си трябва да се вземе предвид, че Дуалността като такава, „нещо, а не другото, друго нещо“ се случва до пълното интегриране на цялото, на самия Източник, който, тъй като включва всичко, всичко е част от едно и също и няма двойственост.
Така завесата на забравата, усещането за протичане на времето и идеята за окончателност са неразделни части от концепцията, която определя душата.
(*). От горния абзац ще извлека едно предложение за гледна точка с практическа стойност: На всички "нива" от Източника "надолу" има дуалност.
Робърт: Разбира се много добре и тази рамка на паметта го определя като нещо с индивидуалност, което, когато се деинкарнира, ще се обедини с Цялото, с цялата „лента”, Източника. Еха. Дори темата за завесата на забравата е разбрана. Но тогава има „воал“ на забравата в другите „плътности“? В "5D" например? За да можете да изпитате тези „D“, тези психични състояния.
Swaruu X: Да, има. В други плътности има завеса на забравата, винаги ще има (* по „лентата“) до интеграция с Цялото, с първоначалния Източник. Винаги ще има завеса на забравата по един или друг начин, стига да има двойственост.
Дори когато е обезплътен (disembodied), когато умира, умът се разширява, съзнанието, но дори там, все още има завеса на забравата. Защото вие влизате само в точка на по-голямо разширяване,но не и в Източника, защото усещането все още остава, идеята да бъдете „нещо“ (душа във всеки случай), а не цялото.
Така че, когато се дезинкарнираме, да кажем, че човек е имал съзнание за паметта от 42 до 52, както в примера по-горе, при дезинкарнация ще има съзнание за памет от 2026 до 2982, но все пак ще има ограничение. Но в сравнение със страхотната информираност за паметта от 42 до 52, която той е имал в живота, разширяването е изумително.
Но завесата на ограничението на забравата все още е налице.
(*). Veil - воал,було,завеса,покривало.
Робърт: Добре. По един или друг начин се разбира добре, благодаря. Разбира се, точка с по-голямо разширение от тях би определила "D", но не чак до Източника.
Swaruu X: И с това, което обяснявам по-горе, няма плътности.(*)
(*). Ако е така,то няма разлика между 3Д и 5Д като "по-висше" ниво или плътност,от което следва,според мен,че да се обявяват 3Д кората като неистински спрямо тези от "5Д" е извъртане,за да се оправдае вмешателството на тези влечуги в човешките дела.
Робърт: Да.Състоянията на съзнание на това, което всяка „душа“ помни, маркират от „къде до къде“.Това, което възприемате.
Swaruu X: Това отново е просто още един набор от идеи. Изкуствени ограничения на ума, който ги е дефинирал, използвайки свои собствени дефиниции за възприятие ограничение, съзнание и времева рамка. Да,точно така.Всички Swaruu са един човек.
Вие наблюдавате само този човек в рамките на различни ситуации и моменти от живота му и сред вариантите на възможностите на
собствения му живот, като пресичате възможностите между времевите линии, които сами по себе си не съществуват. Времевите линии са само дефиниции, основани на идеи, които да се опитат да обяснят необяснимото.
(*). В името Swaruu X,хиксът означава римското 10. Сваруу,версия 10 или иначе казано,още по-голям „участък“ от измервателната лента-Източник.Доколкото съм разбрал и от предишни текстове.
Робърт: Да, разбирам. Така че, за да бъде разбрано,вие сте определени цифри на тази лента, нали?
Swaruu X: Измервателната лента се разширява в други посоки, но, да.
Робърт: Да, разбира се, че не е линейно.
Swaruu X: Може да се каже, че използвайки идеите на Yázhi, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 на Swaruu са представяне върху „измервателна лента“ на времева прогресия,където горният(по-големият) номер включва тези под него. Но това не е толкова просто. Защото да бъдем заедно в определен момент, като Yázhi и аз сега, има тенденция да изравнява нашия ум, съзнанието. Така че това, което Yázhi знае и е, е това, което имам в себе си и обратно (vice versa).
Дори така и това не е толкова просто. Защото Yázhi е навън и си играе с велосипеда, а аз пиша тук. Yázhi е Swaruu с тяло във (*процес на) формиране, аз съм напълно оформена. Те са две точки на внимание, където,да, приоритетите, нуждите и интересите се променят.Все пак разбирам необходимостта да играя на куклите на Yázhi. И тя разбира моята нужда от медитация и упражнения.
Ние сме едни и същи ... но в същото време запазваме индивидуалността и с нея можем да се насладим на добър разговор между нас двете. И в крайна сметка се борим, както ни се случва често.
Робърт: Много добре обяснено.Така че вие се учите от нея сега,а тя от вас, защото вие сте едно и също „съзнание“ в този случай - в две различни тела.
Swaruu X: Да. Но сега не е като 12 да знае повече от 10. Същото е, взаимният ни опит ни подхранва и двете.
Робърт: Да. Искам да кажа, вие интегрирате нейната точка на внимание и обратно.
Swaruu X: Да, и фактът, че имаме достъп до различни спомени и гледни точки, прави това „сякаш“ сме различен човек.
Без да е това. И това се разширява до всички хора във Вселената, на тях им се случва същото. Такива сме всички.И да, тя и аз обикновено се караме. Защото имаме различни точки на внимание, дори да се разбираме. Защото като малко момиче,тя иска да прави всичко, но не измерва последиците. И това я излага на опасност.(*) И моята роля сега е да се грижа за нея, сякаш съм й майка.
*****
(*). С оглед на всичко гореказано,няма отделна душа/човек/личност/Yázhi като нещо отделно,щото ’сичко е Източник,следователно няма отделен персонаж,който да е в опасност.Така че,за какво са всички тия разправии?
Предстоящо:
"Кралицата на Съветския Съюз"
(* мое заглавие,но преразказвам информация от swaruu.org)
