Последни публикации1
Геополитика /Политически Конспирации и Нов Световен Ред / Re: Войната в Украйна - 24.02.2022
« Последна публикация от HomerCat - Вчера в 19:13:58 »Докато обмислям доколко удачно би ми се получила една тема за вътрешните аспекти на войната,реших да преведа нещо,един вид като чернова,докато мозъкът ми на заден план си подрежда информацията.
Разбиране на „волята за борба“ (или битка)
Източник:
https://www.rand.org/ard/projects/will-to-fight.html
През пролетта и лятото на 2014 г. Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) постигна серия от зашеметяващи военни победи в Северен Ирак.
Особено шокираща за цивилните наблюдатели беше новината, че сравнително малък брой бойци надделяват над значителни сили на иракската армия.
На хартия,по-голямата иракска сила имаше ясното предимство. На практика,тяхното числено превъзходство изчезна, когато силите им избягаха, без да имат воля да се бият срещу настъплението на ИДИЛ.
Това не беше първият път, когато конфликт е разрешен от силна или слаба воля за борба, нито ще бъде последният. Както американската армия, така и морската пехота на САЩ твърдят, че волята за битка е най-важният фактор във войната. Волята за битка помага да се определи дали дадена военна част остава в битката и също колко добре се бие. След като конфликтът е започнал, правителствените лидери определят как и кога войните приключват, а политическите и икономически променливи – националната воля за борба – определят дали конфликтът продължава.
Армията на САЩ помоли Центъра RAND Arroyo да помогне на лидерите на САЩ да разберат по-добре и да повлияят на волята за битка както на национално ниво, така и на тактическо и оперативно ниво. Резултатите от това проучване съдържат широко приложими уроци за САЩ и техните съюзници.
Какво е воля за борба?
Най-общо казано, волята за битка е разположението и решението да се биете, да продължите да се биете и да победите. Няма обаче общоприето определение за воля за борба. Няма начин да се определи точно количествено волята за борба или да се очертае нейната точна стойност. Въпреки това волята за борба може да бъде по-ясно разбрана и практически приложена. За да направи това, екипът на RAND предприе литературен преглед на над 200 публикувани произведения, прегледа военната доктрина на САЩ и съюзниците, проведе 68 интервюта с експерти по темата и анализира исторически случаи, военни игри и симулации. Резултатът е набор от дефиниции, обяснения и модели, предназначени да помогнат за отстраняване на тази празнина в общото познание относно волята за борба.
И така, как RAND определя волята за битка на военна част или нация?
Военна част и организационна воля за борба
Войниците и формираните от тях части развиват склонност да се бият или да не се бият и да действат или да не действат, когато се страхуват от смъртта. Склонността е вероятност: Войниците са повече или по-малко склонни да се бият или да бягат, да се бият агресивно или пасивно, да следват заповеди или да прекъсват, да бягат или да се предадат. Повлияни от това разположение, те вземат решения в разгара на битката и дори когато са далеч от битката, но може би все още поставят под въпрос своята отдаденост на мисията. Волята на военната част за битка е разположението и решението да се бият, да действат или да упорстват според нуждите.
Национална воля за борба
Войните рядко свършват просто защото една армия унищожава друга. Правителствените лидери определят как и кога приключват войните и може да им се наложи да решават много пъти по време на конфликт дали страната им трябва да продължи да понася рискове и жертви или е време да спрат да се бият. Осезаеми фактори, като оставащ брой оръжия и войски, очевидно са част от изчислението на решението, но често по-малко осезаеми политически и икономически променливи в крайна сметка определят дали конфликтът да продължи. Националната воля за битка е решимостта на националното правителство да провежда продължителни военни и други операции за някаква цел, дори когато очакванията за успех намаляват или необходимостта от значителни политически, икономически и военни жертви нараства.
*****
Предполагам,сред прочетените от тях книги е и „За Войната“ на Генерал Карл фон Клаузевиц.Там има глава и за моралните сили като елемент на войната.Какво разбира авторът под това,може да се прочете тук.
https://www.gutenberg.org/files/1946/1946-h/1946-h.htm#chap17
Кабинетните моралисти,които не са ходили на война сигурно разбират друго.
Все пак,какво е войната според автора:
https://www.gutenberg.org/files/1946/1946-h/1946-h.htm#chap01
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Няма да навлизаме в нито едно от неразбираемите определения на войната, използвани от публицистите. Ще се придържаме към елемента на самото нещо, към дуела. Войната не е нищо друго освен дуел в широк мащаб. Ако възприемем като единица безбройните дуели, които съставляват една война, ще го направим най-добре, като приемем за себе си двама борци. Всеки се стреми с физическа сила да принуди другия да се подчини на волята му: всеки се стреми да отхвърли своя противник и по този начин да го направи неспособен за по-нататъшна съпротива.
Следователно войната е акт на насилие, целящ да принуди противника ни да изпълни нашата воля.
Някой би могъл да каже - е то много ясно,че е така.
Надявам се,че е ясно и това,че горното определение за война е напълно валидно и за информационната,която се води срещу българското информационно пространство от двете воюващи във и през Украина страни - Евроатлантизма и Путлеризма,или иначе казано - Западната и Източната кула на Мордор.
Да оставим засега Злия Запад настрана,че е много преекспониран.
Аз насочвам мерника си,тъй да се каже към онези,които го преекспонират с пламенен устрем - русофилистичните ПУТриоти.
Колко са тия сред нас,които осъзнават,че тая сган извършва акт на насилие,целящ да ни подчини на чужда воля?
Какви са ресурсите ни от морални сили и воля за битка?
Такава някаква тема,мисля аз,че е остро актуална.
А як ви думаєте?
Разбиране на „волята за борба“ (или битка)
Източник:
https://www.rand.org/ard/projects/will-to-fight.html
През пролетта и лятото на 2014 г. Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) постигна серия от зашеметяващи военни победи в Северен Ирак.
Особено шокираща за цивилните наблюдатели беше новината, че сравнително малък брой бойци надделяват над значителни сили на иракската армия.
На хартия,по-голямата иракска сила имаше ясното предимство. На практика,тяхното числено превъзходство изчезна, когато силите им избягаха, без да имат воля да се бият срещу настъплението на ИДИЛ.
Това не беше първият път, когато конфликт е разрешен от силна или слаба воля за борба, нито ще бъде последният. Както американската армия, така и морската пехота на САЩ твърдят, че волята за битка е най-важният фактор във войната. Волята за битка помага да се определи дали дадена военна част остава в битката и също колко добре се бие. След като конфликтът е започнал, правителствените лидери определят как и кога войните приключват, а политическите и икономически променливи – националната воля за борба – определят дали конфликтът продължава.
Армията на САЩ помоли Центъра RAND Arroyo да помогне на лидерите на САЩ да разберат по-добре и да повлияят на волята за битка както на национално ниво, така и на тактическо и оперативно ниво. Резултатите от това проучване съдържат широко приложими уроци за САЩ и техните съюзници.
Какво е воля за борба?
Най-общо казано, волята за битка е разположението и решението да се биете, да продължите да се биете и да победите. Няма обаче общоприето определение за воля за борба. Няма начин да се определи точно количествено волята за борба или да се очертае нейната точна стойност. Въпреки това волята за борба може да бъде по-ясно разбрана и практически приложена. За да направи това, екипът на RAND предприе литературен преглед на над 200 публикувани произведения, прегледа военната доктрина на САЩ и съюзниците, проведе 68 интервюта с експерти по темата и анализира исторически случаи, военни игри и симулации. Резултатът е набор от дефиниции, обяснения и модели, предназначени да помогнат за отстраняване на тази празнина в общото познание относно волята за борба.
И така, как RAND определя волята за битка на военна част или нация?
Военна част и организационна воля за борба
Войниците и формираните от тях части развиват склонност да се бият или да не се бият и да действат или да не действат, когато се страхуват от смъртта. Склонността е вероятност: Войниците са повече или по-малко склонни да се бият или да бягат, да се бият агресивно или пасивно, да следват заповеди или да прекъсват, да бягат или да се предадат. Повлияни от това разположение, те вземат решения в разгара на битката и дори когато са далеч от битката, но може би все още поставят под въпрос своята отдаденост на мисията. Волята на военната част за битка е разположението и решението да се бият, да действат или да упорстват според нуждите.
Национална воля за борба
Войните рядко свършват просто защото една армия унищожава друга. Правителствените лидери определят как и кога приключват войните и може да им се наложи да решават много пъти по време на конфликт дали страната им трябва да продължи да понася рискове и жертви или е време да спрат да се бият. Осезаеми фактори, като оставащ брой оръжия и войски, очевидно са част от изчислението на решението, но често по-малко осезаеми политически и икономически променливи в крайна сметка определят дали конфликтът да продължи. Националната воля за битка е решимостта на националното правителство да провежда продължителни военни и други операции за някаква цел, дори когато очакванията за успех намаляват или необходимостта от значителни политически, икономически и военни жертви нараства.
*****
Предполагам,сред прочетените от тях книги е и „За Войната“ на Генерал Карл фон Клаузевиц.Там има глава и за моралните сили като елемент на войната.Какво разбира авторът под това,може да се прочете тук.
https://www.gutenberg.org/files/1946/1946-h/1946-h.htm#chap17
Кабинетните моралисти,които не са ходили на война сигурно разбират друго.
Все пак,какво е войната според автора:
https://www.gutenberg.org/files/1946/1946-h/1946-h.htm#chap01
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Няма да навлизаме в нито едно от неразбираемите определения на войната, използвани от публицистите. Ще се придържаме към елемента на самото нещо, към дуела. Войната не е нищо друго освен дуел в широк мащаб. Ако възприемем като единица безбройните дуели, които съставляват една война, ще го направим най-добре, като приемем за себе си двама борци. Всеки се стреми с физическа сила да принуди другия да се подчини на волята му: всеки се стреми да отхвърли своя противник и по този начин да го направи неспособен за по-нататъшна съпротива.
Следователно войната е акт на насилие, целящ да принуди противника ни да изпълни нашата воля.
Някой би могъл да каже - е то много ясно,че е така.
Надявам се,че е ясно и това,че горното определение за война е напълно валидно и за информационната,която се води срещу българското информационно пространство от двете воюващи във и през Украина страни - Евроатлантизма и Путлеризма,или иначе казано - Западната и Източната кула на Мордор.
Да оставим засега Злия Запад настрана,че е много преекспониран.
Аз насочвам мерника си,тъй да се каже към онези,които го преекспонират с пламенен устрем - русофилистичните ПУТриоти.
Колко са тия сред нас,които осъзнават,че тая сган извършва акт на насилие,целящ да ни подчини на чужда воля?
Какви са ресурсите ни от морални сили и воля за битка?
Такава някаква тема,мисля аз,че е остро актуална.
А як ви думаєте?
