Последни публикации1
НЛО / Re: Бг Електрогравитация!
« Последна публикация от x_name44 - Вчера в 09:23:36 »Отдавна не е писано в тази тема и реших да напиша някои неща. Тъй-като teogen е основоположник на електрогравитацията в България то нека първо отдам уважение и респект за това защото пръв единствен той прозря истината за НЛО (най общо казано). Моите проучвания по въпроса започнаха на малко по късен етап и аз също стигнах до този общ възглед. При по детайлно проучване от моя страна се оказа, че лифтерната технология би могла да се усъвършенства по конкретни начини които ще споделя а подемната сила би могла да се увеличи на порядъци при определени условия. Вижданията ми относно как би станало това не се различават много от посочените от teogen, но същевременно с това включват и един по задълбочен възглед (ако мога така да се изразя). Първият и съществен момент е идеята и визията за кондензатора като задвижващ, двигателен компонент на бъдещето за бъдещите превозни средства и транспорт. Те се делят на два вида: симетрични и асиметрични. При симетричните и асиметричните диелектрика може да бъде въздушен или от твърд материал (най често керамика, порцелан, бариев титанат, кварц и др.) Нека уточня особенностите и разликите между двата вида кондензатори. При симетричният вид кондензатор за да се получи "тяга" или пропулсивна сила е необходимо прилагането на DC високо напрежение или импулсно такова, като прилагането на AC (променливо) високо напрежение не би довело до получаване на "тяга" или пропулсивна сила тъй-като се получава взаимно неутрализиране на силите един вид. Единственният начин да се получи "тяга" или пропулсивна сила при прилагането на AC (променливо) високо напрежение върху симетричен кондензатор е да се "подпре" AC високоволтовия захранващ източник чрез DC захранващ източник като по този начин се поляризира офсета (нулата) която разделя двата полупериода на AC съставляващата, по този начин се получава необходимата поляризация върху диелектрика като единия полупериод или направо цялата синусоида на AC високото напрежение се намира над нулата или офсета (който формира минуса), ето какво имам предвид показано на картинката. Друг важен момент е вида на диелектрика, ако е въздушен то риска от диелектричен пробив е много голям а и диелектричната константа на въздуха е 1. При въздушен диелектрик и при прилагане на високо постоянно напрежение постоянно протича заряд и разряд между електродите (съществува динамичен процес във диелектричната среда) и благодарение именно на тази динамика (този диелектричен стрес така да се каже) се получава и тази т. нар. "тяга" или пропулсивна сила. Нека сега разгледаме по подробно какво се получава ако сложим твърд диелектрик (керамичен материал) с диелектрична константа примерно по голяма от 1 между електродите на симетричен кондензатор при подадено постоянно високо напрежение между електродите му. В този случай ние ще видим, че в първия момент за определен период от време протича динамичен процес на заряд при, който от захранващия източник се черпи определено количество енергия с който се зарежда кондензатора със високо напрежение, когато се зареди зарядният ток намалява и процеса на заряд приключва при което се формира почти стационарен процес при който липсва динамика или тя е почти незначителна спрямо първия случай и именно затова формираната "тяга" или пропулсивна сила е значително по малка в сравнение със случая във който се използва въздушен диелектрик (като съотношението пропулсивна сила или тяга/мощност се запазва и е еднакво за двата случая, но затова по надолу). Използването на импулсно високо напрежение позволява да се увеличи малко тягата но това пак е свързано с необходимоста от динамика върху кондензатора. До тук разглежданите случаи са маломощни и слаби и неможе да се очаква нещо кой знае какво същественно, същото нещо важи и за асиметричния вид кондензатори. Нека сега разгледаме възможноста за усъвършенстването и увеличаването на "тягата" или пропулсивната сила на порядъци. Според експериментални данни се вижда ясно съотношение между приложена мощност върху кондензатора и получена тяга или пропулсивна сила, което е от около 0.1 грам на 1ват до 1 грам на 1 ват или над 1 грам на 1 ват (зависи от конструктивния подход), това е в съответствие със посоченото по горе където се споменава за необходимоста от динамичен процес върху диелектрика на кондензатора (диелектричен стрес). Нека стане ясно че погрешно е схващането че е необходимо само високо напрежение за получаване на "тяга" или пропулсивна сила защото е необходим динамичен процес а съответно и протичането на някакъв ток във веригата. Разбира се една и съща мощност може да се получи при различни стойности на приложените напрежение и ток, като по този начин би могъл да се редуцира тока до минимум за сметка на увеличаването на напрежението но "тягата" или пропулсивната сила си остава една и съща. За да се увеличи тягата е необходимо да се увеличи и прилаганата мощност върху кондензатора като по този начин се увеличава интензитета на динамиката и диелектричният стрес върху диелектрика на кондензатора. Нека предварително уточня че също по експериментален начин е установено че поляритета приложен между електродите на асиметричен кондензатор не влияе на вектора на формираната "тяга" или пропулсивна сила и затова асиметричният кондензатор със твърд диелектрик е правилният избор, а тъй-като той е реактивен компонент би могъл да влезе в състава на резонансна верига включваща индуктивност със голям качествен фактор и ниско активно съпротивление при, което във контура да се развие много голяма реактивна мощност при високо напрежение и съответно с много ниска консумация от захранващия източник. Получената "тяга" или пропулсивна сила ще е на порядъци по голяма от тази при останалите случаи които разгледах накратко по горе, тъй-като тягата зависи от развиваната високоволтова реактивна мощност във системата като тук съотношението вместо грам на ват е грам на волт-ампер реактивни. Редуцирането на мощноста от захранващия източник зависи от Q фактора на индуктивноста а получената реактивна мощност във контура зависи както от Q фактора така и от съотношенията на параметрите на индуктивноста, кондензатора и честотата. За възбуждане на колебания във резонансната верига би могло да се използва както паралелно така и последователно възбуждане чрез съответните драйвери. Ето тук продължението на темата
