Ок, ще опитам да изясня за какво става дума
Пояснението, което ще направя няма да е пълно, а само подсказка, тъй като цялата информация е във въпросния исторически материал. Самият материал
е на български, но и на английски също. Така представен в линковете
не е източник, а събраното от мен, един вид цялостно обрисуване на световната история във вид на хроника. Това е напълно възможно да се направи, но не е изпълнено досега поради пристрастията, които съществуват при всички хора, както и страхът да не се засегне някой. В материала не се дават оценки, присъди и т.н. за историческите събития, само е опитано да бъдат описани максимално достоверно. Самата форма е направена, че да предава информация, т.е. е част от съдържанието.
Целта е да започва на български, но поради начина на структуриране основния текст в първата половина е на английски, така е в две еднакви части по 60 страници, като календара ни, на двата езика. Всичко е подредено около родната ни история, която е част от световната, която съответно трябва също да се покаже, за да бъде и нашата цялостна. Основната идея е за приемственост между държавите, а те са най-висшето творение на един народ, отразяващи директно състоянието му.
Тази приемственост съществува от зората на историята. Шумерите за се смятали за наследници на Дилмун, Вавилон е бил възприеман като нов Ериду, Персите са считали държавата си за продължител на Асирия. Вече по-късно и Елините, оттам Рим и след това съвременните търсят от него такава приемственост. В началото е дадена обобщено историята от тази гледна точка, като първо са държавите накратко последователно, а после и владетелите им са в непрекъснат вид преди подробното описване на държавите, за да бъдат личностите преди колективизма.
Следващата част е най-важната за нас, родната история. Също най-спорната, ние като народ днес не зачитаме себе си, оттам и сами изкривяваме историята си. Не се преглеждат критично византийските източници, родните високомерно се набедяват за приказки и фантазии, и прочее. Една от най-важните особености в нашата държава, това че имената на владетелите се определят според календара ни, което е нещо като коронация, характерна само за легитимните такива, е напълно пренебрегната.
Някои от най-тежките случаи ще спомена. Най-важният документ, което е именника, се преглежда повърхностно без да се отчитат всички особености. Като къде е сложен, той и текстово е направен така, че да се свързва с библията, използваната титла, невярно приписвана за славянска, продължаващото и днес превеждане на календарните термини чрез тюркските езици. И въобще защо е създаден, целта е била вътрешно утвърждаване на държавата след известен период на дестабилизация, като се свърже с годишнина от възстановяване на държавата.
Преди години един чужд изследовател, сравнявайки управлението на Маламир и Пресиян определя, че всъщност е един владетел, същото е направено по-късно и от български. Азбуката се датира 863 г. погрешно, използвайки чуждо ни за епохата летоброене, така подценявайки я като създадена набързо за конюнктурата на деня. Иваил „свинаря“ е пример за едва ли не отвращение сред историците към родното, наричайки го маруля, не знам дали все още това пише в учебниците. Преди много години е направено едно изследване за това кога действително падаме под османско, и че държавата ни съществува всъщност до 1422 г.
Друг съществен момент е, разбира се, за произхода ни, а между другото няма друг такъв народ като нас днес, който да извежда името си от бъркоч. Иначе има достатъчно обосновани изследвания относно „Балхара“ и Бактрия, за да не се спирам подробно на тях, затова ще премина нататък.
Днес е популярна тезата за тракийския произход, но защо тя е несъстоятелна: по това време Траките вече са римски граждани, със съответно самосъзнание за Римляни; средновековните Българи не се възприемат като техни потомци, дори изселват населението. Славянското население на Балканите не е съществено, но има показания, че тракийското започва да възприема славянския език, с който поначало е близък и има контакти векове преди това. Колкото до това, че едно население не може да изчезне, днес сме пряк пример за възможно драстично намаляване и евентуално приобщаване към други.
Има няколко насоки, които подсказват за произхода на Българите от Асирийците в Месопотамия. Културната близост,отново е надменно игнорирана, езиковите податки, самите възгледи и извори на средновековните Българи, историческите данни за тези процеси, съвременните генетични изследвания, които могат да имат поддържащ характер. След падането на Асирия районът е почти ненаселен, а проблемите с датирането края на управлението на Ашурбанипал индиректно дават кога започва конфликта и разделението, причинило последващото падане на Асирия. Средновековните източници за Зиези вече указват период след това преселение в района на Памир.
След родната продължава с най-древната история в Месопотамия, трябва да се имат предвид и легендите им за това от къде произхождат, за потопа в Черно море вече има достатъчно доказателства. В царските списъци годините на управление са дадени в такъв вид, че да покажат величието на владетелите, използвайки 60-ата бройна система, затова са толкова дълги. Отделните династии в повечето случаи се застъпват, а не са последователни, което като цяло е известно, но не е правено пълно съпоставяне заради фантастично дългите години. Установена е отдавна сравнително точна дата за локалния потоп от Персийския залив. Има няколко ключови дати, за които има повече данни, падането на Вавилон от Хетите, управлението на Шамши-Адад и други. И вече заедно с царските списъци може да направи цялостни съпоставяне и да се подредят в непротиворечиво датиране до към първото хилядолетие преди н.е., когато датите са твърдо установени. Колкото до Израел, част е от Месопотамия културно и историческо, повече от даденото в материала ще бъде извън обхвата му.
Следващата част е за Европа, която ни е най-близка, затова е и по-подробно. Която е древната европейска история, свързана изцяло със земеделците. В по-ново, от историческа гледна точка, време за източната и за западната част на комтинента. Островната като по-особена е отделно заедно с Новия свят. Тук има не толкова неясноти кое кога е станало, колкото интерпретацията, Европа като водеща е нормално има донякъде преиначаване, макар и не драстично.
Завършва с Азия и Китай. Азия като ислямският сват, свързан с Европа, там има твърде много нагнетено напрежение, за да може да се възприема всичко обективно и от двете страни. Китай, имат прекомерно дълги години назад в историята, но данните за начало на държавността показват именно 1620 г, преди н.е., подобна дата дори е като цяло възприета от историците. За степната империя, с която ни обединяват понякога, връзките с хуните са индиректни, като държавна терминология от идно-европейците и епизодично елит обратно.
Това е според структурата на историческият материал. Вече конкретно съдържанието по всеки пункт целта е да бъде максимално достоверно и съобразено с историческите извори, и изобщо с историческата достоверност. Защото едно фалшиво възвеличаване само ни унижава и прави по-малки, отколкото можем да сме, достойни сме само ако зачитаме „противника“, нали така.
Всеки опит за пълно описание на световната история винаги ще бъде нещо малко, оттам и заглавието. Крайната дата в хрониката е 2017, трябва да има завършек като исторически материал. Не виждам какво повече мога да изкажа, единствено ако има конкретни въпроси за нещо ако е неясно.
Това е, ами както се казва, благодаря за вниманието
https://files.fm/u/2mek7unfx - папката с файловете
https://files.fm/f/kujmnze9md - файла с материала
Последни публикации