За Егото

[angel]

Здравей,Тангра разбирам те много добре.Виж какво научи се да уважаваш себе си първо.Но не в егоестичния смисъл на думата.Да уважаваш себе си узначава да не допускаш в себе си страхът който ражда останалите негативни чувства.А те са завист,злоба,ревност,омраза,ненавист,лакомия,егоизъм,и други подобни.Няма ли ги в теб ? Ще имаш успех във всичко но ако ги допуснеш да преобладават в теб това означава че неуважаваш себе си.Тогава те ще се възползват от предоставената им възможност от теб за да те унищожат.А за да се справиш с всичко това трябва да имаш воля.А как да имаш воля като в теб е пуснат мисловният вирус на страхът от неизвестното,който така хубаво си върши работата,и гледа да бъде унищожено всичко хубаво в теб и което хубаво предстои да дойде в теб.Е какво да кажем всяка една наша мисъл се превръща в енергия за нашия организъм който го храни и го кара да произведе същата енергия и да бъде излъчена навън в пространството за да приеме или повика себеподобна и да се върне отново в нас но с друга вече по-голяма и мотирала сила.И това се повтаря постоянно.Е сега кой ни е виновен за всичко което ни се случва в живота,нима приятели,приятелки,лекари,или управници,НЕ за всичко виновни сме си самите ние.ВИНОВНИ НЯМА ИМА САМО СТРАХ КОЙТО РАЖДА ВСИЧКО КОЕТО ИЗБРОИХ ДОСЕГА.Пази се от всякакъв вид манипулатори достатъчно е една реплика да чуеш от тях която носи страх и заразата на мисловния вирус ще бъде предадена в теб.Всичко добро на всички.Ангел

[WhiteRider]

защо реши, че танграта се страхува първо, ако си отговориш на този въпрос ще видиш, че всички съвети по-нататък са излишни. не създавай проблем, за да се направиш, че го решаваш после.

[Tangrata_]

може би трябва да отворим отделна тема за страха.
Всеки човек се страхува, страхувам се и аз. Не толкова да направя нещо, а по-скоро да не успея в това което съм решил и пътя, по който вървя.
Наистина човек трябва да бъде позитивен.

[WhiteRider]

страхът до голяма степен е свързан и със самото тяло. случвало ми се е в тялото да има страх, а аз да съм нещо отделно. свързано е също с дишането, плиткото повърхностно дишане извиква страх към тялото, пълното и равномерно дълбоко дишане извиква любов и сигурност към тялото. умът също влияе с това, което "вдишва" като нагласа. има също измамно усещане за сигурност, когато тя е обусловена от нещо външно, в това число и ботоворенето на нещо извън теб, намирането на някаква сигурност в книга, личност или концепция. страхът като предпазна мярка може да се трансцедентира в умереност и последователност, според мен на най-ниско ниво е несигурност, а след това е период на забавяне на темпото, за да се обмисли. надценяването и бързането е също толкова деструктивно колкото страхът. когато се надскочат и двете (а това предполага и някакво ниво на интеграция на двете) пътят става много по-отворен.

[Tangrata_]

Какво стана, никой ли няма да даде акъл как да съчетаем съвременния светски живот с духовното развитие? Или това не го пише в книжките ?

Отново факта, че жените предпочитат мъже с по-голямо его (особено тези жени, които имат избор. Другите е ясно, че ще предпочетат това, което има) се подмина с мълчание.
Темата е за егото все пак. Хайде да видим хубаво ли е това его, лошо ли е, и защо жените чак толкова не харесват мъже без его.

[WhiteRider]

това е странно твърдение за мъжете без его, например ошо е имал преди всичко женски фен клуб, кришнамурти си изпатва най-много от една жена, която лудо го преследва години наред и след като разбира, че нищо няма да стане започва да пише сума ти лъжи за него. около йогананда е имало страшно много хора, които са отдавали духа си на неговото присъствие.
ако обаче имаш предвид класата на духовно търсещите, то те все още си имат его, дори много по-голямо от колкото по-материалните им събратя. имат си материално насоченото его, което им помага в някаква степен да оцеляват в света, но то е подплътено с далеч по-финото и опасно духовно его, че са нещо много повече от останалите и че светът е суета, която трябва да се презира. не само за жените, но за всеки подобно отношение би било отблъскващо.
аз лично съм привърженик на този път, чрез който егото кристализира до такава степен, че нищо не му липсва. шри ауробиндо го нарича извисяване на егото, трансформация на ниските му проявления и засилване на енергията му в определени области. в тълкуване на дзен ошо казва, че ако егото не е като диамант никога не може да го оставиш. винаги нещо, което не си преживял ще те тегли обратно. винаги ще има неизпълнено желание/самскара/васана.
аз харесвам хора с плътно живо присъствие, които не се страхуват да заявят кои са, без това да влиза в конфликт с околния свят. ако има желание за надмощие или потискане тогава има и сравнение, а егото също така е сравнение, действие, разграничение. в повечето случаи личността съществува само, за да се съревновава с някоя друга личност или групова личност (област на социалния живот, която трябва да бъде покорена).
специално при някои жени, реакцията на коренната чакра - центъра за оцеляване, издръжка, притежания и сигурност - е много силен и те си действат само от него. естествено за това ниво на съзнание е да търсят партньор, който да удовлетвори тези желания. а също така не биха забелязали някое друго същество, което действа от малко по-висок център, например желанието за умствена работа, менталния център на сл. сплит, ще им стори като висене в облаците, защото за тях няма практичността и материалността на тяхното съзнание.

[Alien]

специално при някои жени, реакцията на коренната чакра - центъра за оцеляване, издръжка, притежания и сигурност - е много силен и те си действат само от него. естествено за това ниво на съзнание е да търсят партньор, който да удовлетвори тези желания. а също така не биха забелязали някое друго същество, което действа от малко по-висок център, например желанието за умствена работа, менталния център на сл. сплит, ще им стори като висене в облаците, защото за тях няма практичността и материалността на тяхното съзнание.

Ей тва трябва да са сложи в рамка - много добре казано 

[Albinoni]

специално при някои жени, реакцията на коренната чакра - центъра за оцеляване, издръжка, притежания и сигурност - е много силен и те си действат само от него. естествено за това ниво на съзнание е да търсят партньор, който да удовлетвори тези желания. а също така не биха забелязали някое друго същество, което действа от малко по-висок център, например желанието за умствена работа, менталния център на сл. сплит, ще им стори като висене в облаците, защото за тях няма практичността и материалността на тяхното съзнание.

Ей тва трябва да са сложи в рамка - много добре казано 

Но не е правило ...

[Tangrata_]

напротив, правило е, което има малко изключения.
... има няма 1 % или по-малко.

[Albinoni]

напротив, правило е, което има малко изключения.
... има няма 1 % или по-малко.

Пошегувах се
Жалко е, но е така  - и сред жените, и сред мъжете има духовно ниско организирани, ограничени в собствените си елементарни модели, хора...но оптимизма е в "изключенията"

Отговора е някъде тук  >  егото в положителния си смисъл, става полезно когато...:
"Тъй като сме свързани с Източника, можем да отдаваме енергия и на другите без да се отслабваме, тъй като резервите ни постоянно се обновяват. Но ако се откъснем от извора, хората бързо ще ни пресушат, тъй като запасите ни няма да изтраят вечно.
...можете да помогнете на милиони хора без дори да излизате от стаята си. Вибрациите не познават граници. Хармоничните вълни които ще еманират от вас ще се разпространяват в атмосферата и ще въздействат на всички твари които срещат. Така, по най-прост начин и съвсем естествено вие ставате добродетели на цялото човечество, дори на растенията, животните и камъните. Благословени са тези които разбират и живеят според тази философия, защото те ще се освободят от цялата си нищета и ограничения! Никакви думи не могат да опишат величието на човека който е успял да се освободи." М.Иванов

Надменното, болно "Его"  идва на такова състояние и израз при липса на благодарност в сърцето (и за мъже, и за жени), благодарност към Източника на живот, към висшите светове и същества, благодарност за всички възможности във всеки миг, които НЕ СА ни даденост, но са ни ДАР... Духът на недоволство, на себелюбие, вследствие на неоценяване на шанса ДА БЪДЕШ, е разрушителният екстракт подхранващ болното самомнително его. Има ли благодарност в сърцето на човека, има ли любов и радост насочена към мига на живот - тук и сега, включващ  ВСИЧКО - няма его, има естествено възприемане на себе си, като част от една единна реалност, има желание да разбираш, а не само да бъдеш разбран,  има желание да бъдеш полезен, а не само да консумираш  и т.н. .. Тук може вече много да се продължава, но не виждам смисъл. Това са основните неща.

[ultrafutur]

Егоизмът е обратна любов.
Егоизмът е загриженост към някого или нещо - той е стремеж това, към което е загрижен, да бъде удовлетворено. Обикновено егоизмът се грижи за една ядка, която по правило се съдържа вътре в него, като й дава абсолютен приоритет над останалите неща. Така егоизмът по принцип се затваря в една малка цел (себе си) и става нечувствителен за всеобхващащия свят. При любовта обаче се случва чудо: тя признава за своя ядка целия обхващащ ни свят и по този начин се разгръща до такива вездесъщи размери, до които всяко его би искало да се домогне и които никоя човешка мисловност не би могла да обеме. Тези размери са размерите на самата божественост, която изпълва всичко. Ето каква е величествената същност на любовта и нейното възвишено, трансформиращо въздействие спрямо всеки, който я изпита!

                                                                                                                                                    Fly Dragon

[Tangrata_]

Теоретично може и да звучи добре, от общуването си с хора в практиката обаче се оказа, че много повече хора са егоцентрични отколкото си мислех. Дори и хора, които сериозно се интересуват от духовно развитие, неегоистична любов и т.н. в крайна сметка търсят в живота си някой да обича конкретно тях (т.е. егоистично) и те да обичат конкретно някой (т.е. пак егоистично).
Практиката ми е показала, че хората не дават пет пари за тази неегоистична любов, ако ще да е и 100 пъти по голяма от егоистичната. И тук не говоря за някакви хора на лошо ниво с активизирани долни чакри и не знам какво, а за най-нормални хора.

И аз да съм, ще искам момиче дето да обича мен (и децата ми), а не птичките и пчеличките само. Мисля и с всеки е така, но малко хора си го представят в детайли и може би не знаят какво твърдят.

А колкото до Ошо, който беше даден за пример, многото му обожателки са най вероятно в следствие от лидерската му позиция в определен кръг от хора. т.е. типичен пример на стаден инстинкт. Духовната му любов няма нищо общо в случая. Това което задейства механизма на сексуално харесване е било лидерската му позиция, защото жените обичат водачите. Нивото на духовното му развитие няма нищо общо, а и не би могло да има - то нито може да се оцени и определи, нито пък влияе по някакъв начин механизма на привличане (у жените а  и не само).

[Tangrata_]

егоистично е.
Всяко нещо, което касае конкретно твоята личност е нещо егоистично. Дори и желанието да имаш деца и да ги обичаш е егоистично.

Ето една проста проверка:
ако мъжът ти пред теб редовно прави любов с други момичета, тебе ще те боли ли ?
Ако да, тогава любовта ти е егоистична. - Ти го искаш за себе си.

Проблема е, че не харесваш думичката "егоистична", някак звучи ти грозно и не искаш да  си я прикачиш на тебе или на близките ти. Но ако човек се опознае малко по-внимателно и е честен спрямо себе си, ще се окаже, че е доста обикновено същество, и си има своите светски страсти и привързаности.
Оказва се, че почти всички хора обичат егоистично (включително и аз, например) и това си е в реда на нещата (поне за тази реалност).
Може и да ни се иска да сме някакви полу хора полу богове и да приемаме и предаваме божествена любов в огромни количества, но дали реално се получава така не се знае. А реалността е мярка за истината, не желанието.

Може би за някои урока е да обичат светски някого, и така да започнат да се учат на божествената любов.
Чувствам, че на мен обаче съдбата ми е отредила друго. Май е време за следващото стъпало, въпреки че не ми се иска ... Време е да се научи, че между светската и божествената любов има разлика и човек може и е длъжен да обича, дори и привидно сам ...

[iti]

Tangrata_   и теб ли те отрязаха, че много теоритизираш.  В човекът има толкова много вътрешни конфликти, та ако очакваш хората да не си противоречат ще има да чаааакаш, особено пък жените. Но повечето хора не ги съзнават. Когато съзнаваш различните гласове в теб и престанеш да се опитваш непременно да си харесаш един от тях и да го наречеш "истина" (най-вече според повода...) ще видиш, че човекът никога няма да може да постигне летаргичната хармония. Баланс и дисбаланс винааги се борят. Както в Космосът има две големи сили - на създаването и разрушението. Те съвместими ли са - не, но не може нито без едната, нито без другата.

Относно неегоистичната любов, жените много си по темата и то с един такъв силен... егоизъм. Точно и както правят това и доста мъже. Разбира се двата пола си имат различни доводи. Любовта тук е егоистична и вече се опитах да пиша и за това, и защо е така. Всеки има право да твърди каквото иска и да си го изживява.

Правилно си се насочил да гледаш реалният живот и реалните постъпки, там е истината, вероятно тази която търсиш, защото вероятно не разбирането на духовните ценности ти куца, а ей това дето го виждаш - разбирането на реалността. А тя е нещо много сложно за разбиране, нещо което не можеш да прочетеш ни в една книга и за което не можеш да говориш с ни един човек. Уж всички общуваме, а цялата работа е една илюзия, един сън, понякога колективен, понякога личен.

Беше питал как се обединияват нещата духовно и материално. Никак., ако пиаш това което си мисля. Материалното е външното, душевното е преживяването, а духовното е съзнтелния опит и мислене. Това са различни неща. Материалното служи за проявяване на душата и духа, но как това ще стане... по какъв ли не начин. Проблемът се крие в чистата статистика. Огромната част от хората са способни да се изразяват само материално, земно. Има част която се изразява доста добре душевно - и жени, и мъже, но не са много. Между двете ОБОБЩЕНИ категории съществува голяма разлика. Душевно настоерниете не се поддават толкова силно на инстинктите. Но пък интелекта им е още слаб и попиват идеи и идеали като гъба, защото търсят нещо в което да се вкопчат, в което да намерят смисъл. В същото време, възприемането на една философия не ги прави третата категория  - духовни. И продължават да бъдат подтиквани от това което ги кара душата им.  А душата им си има ценности точно както материята си има ценности - вяра, любов, отдаване. Никой не казва, че това са лоши неща, напротив. Както и материята не е нещо лошо . Но проблемът се крие точно в тая дума - ценности. Това значи, че ги отделяш и казваш - това е по-важно. Но... животът тук учи на баланс, не на любов, не на справедливост, не на каквото се сетиш. Баланс. И затова тези душевни ценности се срутват и душата останала без тях се опитва да си намери нови. Тъй че ако смяташ, че пък можеш да намериш подобен в лицето на душевен човек - пак се лъжеш. Той може да ти създаде още по-големи неприятности, защото душевно можеш да се свържеш с него. А тази връзка е много силна. Не е като да спиш просто с някой, не е като днешното ни общество дето изповядва серийна моногамност, в най-добрият си вариант.  Дори се съмнявам, че връзката между душите може да се развали. Човешки можеш да я развалиш, но душевното си остава.

А какво да говорим за духовното ниво. Виждаш, че животът е зациклил на ниво материя, ниво душа почти не се изполва, ниво дух винаги е било за малцина. И ти искаш реално да преживееш какво е духовният живот тук? Как да стане. Изтокът се опитва, но не мисля, че е резултатно. Това тяхното не е истински живот. След като си на Земята и трябва да проявиш духът си на нея, то трябва да го направиш, чрез човешкото същество което си. Това включва его, емоции, конфликти, любов във всичките й форми, дори и омраза. Това й е интересно на любовта тук - че приема много форми, че е лична, че зависи от теб. Но на душевно ниво човек, не е готов да понесе всичката болка и неудовлетвореност които тя носи. Почвайки да развиваш духът си, можеш там да намериш обежище, вяра, сила, посока. Но този който не може, често трябва да се потопи в някакъв род илюзия, за да има в какво да вярва и да върви напред.

Не всеки който говори за духовното наистина е духовен. Освен това не го приемай само в положителната му светлина. Съществува както духовно положително, така и духовно отрицателно. Убеден съм, че има и зли хора на духовно ниво, черпещи от там силата си. Духовно, душевно, материално са само степени на проявление, нищо повече, не признак на еволюция и разбиране на живота. Но тъй като човекът се движи в обратната посока - от материалното към духа, на него му се струва, че това е единственият път на еволюцията. Не е. Духовно злите ми се струва, че не са се изразявали душевно.  Но това не им пречи да се изразят примерно материално.  Вероятно големи разочарования очакват тези които разчитат някое извънземно да им посочи пътя. Та дори и то да е на много високо духовно ниво, а пък може да е и на много високо душевно и да обича всички много дълбоко... Но тук трябва да се проявят и трите аспекта. И тъй като извънземен, не може да разбере материалният, земен аспект, то той отпада първи от уравнението.

[Albinoni]

Мнооого теория , изтрих си постовете, защото виждам, че се продължава  все в този "транжорно"-философски стил. Моят съвет   е - действайте!, теориите няма да ви дадат опита... Написани са хиляди томове, поезия, литературни шедьоври... но опита си е личен... Това е от мен.