Приемам, че егото е отражение на илюзията за отделеност. Под въздействието на центробежните сили, отдалечавйки се от централната галактика сме формирали усещането за отделеност и самодостатъчност. Сега обаче, започваме да изпитваме центростремителна сила. Постепенно с променящата се сетивност ще изчезне илюзията в т.ч. и манипулираната илюзия. Днес егото интензивно се стимулира, като последена възможност да се запази контрола над човечеството. Страх крепи егото, незнанието поражда страха. Истинското знание е забранено. Ниска вибрация, висока плътност, силно его.
Когато светът бъде видян от всички, в неговата многомерност, холографска, честотна и спираловидна същност, когато човешкия мозък започне да функционира пълноценно с пълния си капацитет, ще изчезне и потребността от свиване на съзнанието в тесните граници на егото. Времето на съня изтече, а с това и времето на тайните в тоалените.
Но ще каже някой, как това се измерва с един човешки живот? Измерва се с много животи преминаващи в безсмъртие, но това не е ли друга илюзия?
Да това е парадокса на събуждането, когато си добре закотвен, а вече си подложен на вибрациите на новата реалност. Вярвам, че сме на прага. Вярвам в цикличността, но и в това, че има съзнание от обединени същности. Божествения план трябва да се открои от т.н. матрица на съзнанието( от егрегориалното излъчване на колонизаторите).
Моето его също е силно. Въпроса който често си задавам е, докога?
