Мръсният вход
Откъс от книгата на Ернст Мулдашев - "От кого сме произлезли?"
Да си представим, че шлосерът Н., който живее, да речем, в апартамент № 34 на шестия етаж на девететажен панелен блок, излиза сутрин от жилището си. Излиза в лошо настроение (съседът алкохолик на седмия етаж цяла нощ е „бучал") и заключва бронираната си врата с двадесетсантиметров гаражен ключ. Газейки фасове и шлюпки от семки, пристъпва към асансьора и натиска бутона, прогорен с угарка. Докато го чака, мрачно се взира в стените, уж не толкова отдавна боядисани с мръснозелена боя, но вече олющени и „художествено оформени" с думи като „х..." и „Fuck you". Става му студено, тъй като прозорецът вече цяла година е счупен. „Кой ли мерзавец го е строшил! И къде ли гледа жилищната комисия, все й е тая!" - мисли той.
Свежият ветрец донася траен мирис на помийна яма „Пак ли е задръстен сметопроводът? А и да не е, ще сипват покрай него. Ех, че народ! Живеем като в помия" - мисли шлосерът, подритва гнил домат и обилно се изплюва върху вратата на асансьора.
Отваря асансьора, влиза и натиска бутона за първия етаж, който също е пробит от цигара, стиска си носа, като се старае да не стъпи в локвата пикня, но вижда, че има и нещо по-сериозно. „Свине, а не хора! Пътувам като в тоалетна" - мисли шлосерът.
След като си дръпва лакета, прилепнал към дъвката на стената, той най-после излиза. Тегли тлъста псувня, с удоволствие вдишва с пълни гърди, но болезнено се спъва в някакъв сандък, оставен бог знае от кого. „Не хора, а твари" - измърморва, рита потрошената входна врата и излиза навън. Оглежда разсипания боклук и стъпва на тротоара. Заобикаля няколкото локви, образували се на местата на вечните ями в асфалта, поглежда към красивата девойка с гумени галоши, която стои до кално място, където би трябвало да има полянка, и към разхождащия се, отвратителен на вид пес с размери на теле. Песът започва да души шлосера и гръмко лае. „Джеси" - крещи девойката.
„Сигурно подушва миризмата на асансьора - мисли мъжът. — Ех че кучета са развъдили, като динозаври. Опасно е да се излиза на улицата, тези твари не само крака, но и з... ще ти отхапят."
По пътя към трамвайната спирка има канавка с прехвърлена над нея дъска. Когато е отгоре, шлосерът си казва: „Някакви перила да бяха измислили, може някой да падне. Колко ли пияни са се изръсили. Година вече не я заравят. Що за държава! Жалба ли да пиша?".
Мъжът преминава канавката, повдига крачолите си, почистени предишния ден, и тръгва с неестествена походка, стараейки се да не изцапа панталона си с рядката кал, размазана по асфалта на половин километър наоколо. Стигнал най-после до чист асфалт, той се опитва да махне калта от обувките си. След като оглежда панталона си, с удовлетворение си казва: „Само до кръста съм се изцапал. А стругарят Васка вчера дойде и мръсотията беше по ушите му. Що за народ! Като свине живеем в калта. Трудно ли е да се зарови канавката? Що за правителство!".
В очакване на трамвая Н. оглежда хората на спирката. Буца от злоба напира в гърлото му: „Тези сигурно с...т в асансьора и копаят канавки. Твари, а не хора."
След като блъска някого така, че да го заболи, шлосерът се пъха в трамвая. Вижда свободно място и бързичко се намества. До него застава старица с мрежичка в ръка. Той обръща глава и гледа през стъклото, сякаш мяркащите се пейзажи са му безкрайно интересни. „Тази пък развалина къде е тръгнала сутрин. По-добре да беше си седяла вкъщи. Народила пиянкаджии посранковци, които бъркат асансьора с тоалетна. А и уважение иска!".
Мъжът преминава през овехтялата въртележка на входа на завода и започва работа. Стиска в менгемето една заготовка и мрачно я обработва с пилата. „Ама защо я пиля? Заради тази заплата ли? Пиля си тук, а животът ми е кучешки."
Взема половинлитровия си буркан, отива в пушалнята, налива вода в него и пъха бързовара. Изпушва цигарата и пие чай от буркана. „Като последна отрепка пия чай. В пушалнята до тоалетната. Никаква грижа за работния човек! Да бяха ни купили поне ръбести чаши."
Надмогвайки себе си, шлосерът отива на работното си място и пили детайла. Настъпва време за обяд. „Дали да отида в стола. Ама докато чакаш на опашката, червата ти ще се скъсат. И готвачите всичките са крадльовци. Правят кюфтета от сланина и хляб, да бяха турили поне малко месо. Салатите вчерашни... Алуминиевите вилици са огънати като спирали. Работят същите твари като в нашия вход. Е, добре, ще вървя в пушалнята, ще си хапна сандвичите с чай. Ама трябва да ида в столовата, да си гепя една лъжица. Моята някакъв негодник я сви."
Шлосерът продължава мрачно да работи следобед, но спира и отива в тоалетната. „Ама че воня, по-зле от асансьора - мисли той, качвайки се върху чинията и измъквайки вестник от джоба си. — Всичко е зацапано, можеш ли да седнеш! Седиш като кокошка на пръта и работата е ясна, не улучваш целта. Поне тоалетна хартия да имаше, казват, във вестника канцерогени имало. Добре поне, че е безплатно! Че на гарата всички си плащат. А ако нямаш пари, да се н...ш ли? Ама че мастни работят там! Пред тях да се изтървеш, няма да те пуснат!"
Забравил да пусне водата, шлосерът излиза от тоалетната и продължава да пили. Настроението му е лошо, работата не върви. Измерва с шублер обработения детайл, съпоставя го с чертежа и установява, че е произвел натурален брак. Плюе на пода, спомня си мръсния вход, вонящия асансьор, канавката с прехвърлената дъска, половинлитровия буркан за чай, огънатата алуминиева вилица, платената тоалетна. „Ама да върви по дяволите тоя детайл. Ще отиде при ония твари. Нека тяхната машина да се троши с него, нека по-добре някакъв негодник да я ремонтира, отколкото да с...е в асансьора!"
След приключването на работния ден, стараейки се да си подобри настроението, той купува бутилка водка от магазина. Заедно със стругаря Васка и общия работник Колка търсят удобно място, за да ликвидират бутилката. „Казват, че в чужбина работните хора ходят в ресторанти. А при нас те са почти златни, а и на входа стоят едни чукове, няма да те пуснат."
Шлосерът, Васка и Колка изпиват заедно бутилката на един ъгъл. Добре наквасен, по пътя за вкъщи Н. стига до канавката с дъската, подхлъзва се на нея, пада на ръба и добре омазва с кал и без това изцапаните си панталони. Измъква се и проклинайки всичко, влиза във входа си. Тъмно е, някой е развил крушките, а асансьорът дълго не идва. „Коя ли кучка се вози в тази „пътуваща тоалетна". Ох, че зор имам, как да търпя до квартирата!"
Най-после вратата на асансьора се отваря. Шлосерът с удовлетворение отбелязва, че пикнята на пода вече е засъхнала, а по-сериозното нещо някой го е размазал. „Ами защо да търпя - казва си той, разкопчава се и пикае в асансьора. - Утре поне в собствената си урина ще бъда."
Напълно разбираемо е, че шлосерът Н. през целия ден, като се започне от мръсния вход, е подложен на купчина отрицателни битови емоции. Над него надвисва негативната психична аура, която се отразява върху резултатите от работата му. В мащабите на страната това води до снижаване качествата на руската продукция. В резултат от негативната аура работникът започва да намира удовлетворение в пиенето и в това самият той да върши мръсотии. Разчита на правителството и народа, които са длъжни да му създадат достойни условия за живот и работа, въпреки че той лениво обработва детайла и няма да си мръдне пръста, за да оправи създалото се положение.
Преустройството би трябвало да започне не само с икономически проекти, но и така, че хората сами да си създават достойни условия за живот и да се самоуважават. Поне да бяхме взели пример от японците. Японският работник, независимо дали е шлосер, стругар или боклукчия, ходи на работа с костюм, бяла риза и вратовръзка. Горд е, че работи. Сменя костюма със специално облекло и върши всяка работа с удоволствие, защото уважава себе си и хората, за които я върши. След работа японците се преобличат и често отиват в ресторантчета (сравнително евтини), пият бира или саке и развеселени се връщат вкъщи. В Япония канавките се заравят същия ден. Никой дори и не си помисля да използва асансьорите като тоалетни. Над хората в Япония има позитивна психична аура.
Защо все пак президентът на Русия и правителството не предприемат мерки срещу негативната психична аура? Главната причина е, че те не само не разбират нейната роля, но и не забелязват причините, които я предизвикват. Например в Кремъл във всички тоалетни висят кърпи, които много отдавна са забранени от санитарните власти като преносители на инфекции. Депутатите и правителството си бършат в тях ръцете, а на тоалетните чинии се качват също като шлосера Н. Не навсякъде има тоалетна хартия, често вместо нея се използват разни проекти за постановления и т.н.
Един високопоставен субект в областта на градската архитектура имаше разкошен офис, чиято входна врата безобразно хлопаше, разтърсвайки всичко, но той дори не я забелязваше. Затова пък портиерката не дочуваше.
Министърът на културата никога не е убеждавал руските кинорежисьори, че не бива безкрайно да се изтъкват отрицателните моменти в живота, дори и да са правдиви, че не трябва постоянно да се показва реалистичната кал, че е необходимо да се избират високи и красиви актьори, а не къси мъжленца, облечени със сиви отвратителни пуловери. След като изгледа подобен филм, шлосерът Н. веднага ще види собствената си действителност, ще й се надсмее, но това само ще засили негативизма и безизходицата му. Трябва в определена степен да се взема пример от холивудските филми с тяхната превзетост и щастлив край.
Един от най-популярните руски вестници писа, че във връзка с идването в Москва на мага Копърфийлд, способен да изтрива сгради от лицето на земята, най-силното желание на московчани било това да е сградата на Държавната дума с всички депутати в нея. Шлосерът Н., след като прочете тези вестникарски редове, може би ще си помисли, че да се изтрият от лицето на земята народните избраници, означава в крайна сметка да се изтрие изобщо този народ. Все пак не бива постоянно да се хулят депутатите и да се показват в идиотски комичен план.
Негативната аура над Русия достигна апогея си при изборите за губернатор на Иркутск през 1997 г. За поста претендираха крадец, насилник и педераст. Вестниците оповестиха "достойнствата" на всеки от тях. Народът избра крадеца. Очевидно краденето е изглеждало „по-привлекателна" черта в сравнение с насилието и хомосексуализма.
