Темата отново започва да забива в игри на думи и други подобни ала-баланици...
Не познавам егоист, който да е способен на дълбока обич/любов, защото единственото, за което той използва могъщата сила на любовта, е за собствено утвърждаване - обществен престиж, собствена значимост, замазване на болезнено хипертрофирали комплекси, и прочее.
Много е трудно с тази програма за себеутвърждаване по дифолт, да се обърнеш на другата страна, и да почнеш да обръщаш внимание на финия начин, по който е сътворена паяжината на Илюзията. Да забелязваш детайлите, и във всеки от тях да виждаш кое е, и кое не е свързано с чистата енергия на Любовта.
Животът в черупката на егото е достатъчно деструктивен дори само от факта, че човек изживява живота си, лъжейки самия себе си, и използвайки Извора на живота (който всъщност представлява любовта в чистия й вид) за собствени малки, частични и социално обусловени цели. Това е живот на самозадоволяване, и всичкият секс на света не може да спаси съзнанието от неговата будност за този факт. Живот в постоянно самоизмъчване, замаскирано зад някаква обществена фасада на благоприличие, благосъстояние или "благородство".
Няма, и няма и да има живот за Любовта, там, където вирее необузданият егоизъм. Това е най-голямото, епохално предизвикателство за нас - хората. Дали ще самоналожим своето изгнание в затвора на Егото, или ще издигнем съзнанието си поне няколко стъпала по-нагоре в еволюцията обратно към единния Източник на любов и светлина...