Добре, за да стане ясно ще разкажа три случая с мен.
1. Първия път , за който имам спомен.
Събудих се внезапно от силен трус.Беше еднократен отдолу нагоре.Понечих да скоча, за да събудя останалите, в случай, че земетресението не ги е събудило.
Не можах да помръдна.Целият бях неподвижен, само очите ми гледаха към лампата.Обикновено спим на светло – навик )))
Опитвах и опитвах, но не можах да се раздвижа.Сякаш бях в замръзнал в леден блок.Не ми беше студено, просто усещането за абсолютна неподвижност беше такова.След някое време това изчезна, скочих и се развиках „Ставайте, може да се повтори”.Изпосъбудих ги, те недоумяваха за какво говоря, никой не беше усетил земетресението.Аз тогава още не знаех, че не е имало такова.Целия ден слушах новините, с надеждата да чуя, че някъде в България е било регистрирано земетресение, питах всички, колеги, познати, никой не беше усети нищо.Накрая в късните новини, в 22:00 споменаха бегло, че в Пакистан или в Афганистан, вече съм забравил, имало земетресение и умрели не помня колко души.Представете си, повярвах, че съм усетил това земетресение и тайничко се възгордях (изчервявам се )))
Та случаят, както разбрах по- късно, изобщо не е свързан със сеизмологията, но тогава не го знаех.
2.Събудих се от усещането за силен натиск в областта на гръдния кош, който ми пречеше да дишам.Помислих, че котаракът ми е легнал върху мен.Той имаше навик да се вмъква при мен и жена ми в леглото, затова бяхме започнали да го оставяме да спи в кухнята.Та тази нощ той е бил затворен там, но усещането, че нещо има върху мен и с тежестта си ми пречи да дишам, ме наведе на мисълта за него.Опитах се да се раздвижа, за да го махна и отново същата неподвижност.Няколко неуспешни опита.Времето тече, а аз не дишам, "ще умра", това ми казва ума.Опитах да извикам, за да ми помогне някой.Никакъв звук .Не можех и да викам,можех само да мисля, умът ми беше напълно буден.И ми казваше, че е минало много време без да дишам.В представите ми това бяха около 15 минути.Разбрах че съм умрял.Докато се питах това ли е то да умреш, усетих как състоянието ми се променя, сякаш се втечнявам и се стичам надолу по етажите.Кой знае защо, реших че съм стигнал до третия етаж и докосвам с лявата си ръка, ако е било ръка ( явно опит да си служа с познати неща) крак на легло.По-късно си намерих предлог, посетих съседите на третия етаж, влязох в стаята, където си мислех че съм стигнал,(точно под моята и видях че има такова легло).Може разбира се и случайно да е било.Не си правя някакви сериозни изводи.
Та какво стана после не знам. Или съм изпаднал в безсъзнание от ужаса на мисълта че съм умрял или от това състояние съм преминал в сън.Но се събудих на сутринта и си спомних преживяването.По реакцията на останалите се убедих, че още съм жив.
3.Легнах си много късно, страшно уморен, след дълго взиране в монитора.Вече отпускайки се, почти унесен усетих, че нещо ме обгръща и започвам да се сковавам.Заставих се да обърна главата си, просто да я раздвижа и усетих че успявам да преодолея настъпващото сковаване.Преди да се справя с това, обаче, докато усещах как тялото ми се поддава на неподвижността, се случи нещо, което си позволявам да пропусна.
Понякога това започва с едно усещане , че главата ми потъва, докато тялото ми лежи хоризонтално.Друг път се е случвало това да започне от едната ми ръка, като усещане, че тя е съд с течност и течността някак се движи, след това състоянието обхваща цялото тяло.Способността ми да мисля и осъзнавам къде съм и какво става с мен са много ясни, даже много повече от обикновено.Понякога успявам да преодолея състоянието, ако го уловя в началото, но друг път сякаш изпадам в безсъзнание и се събуждам чак сутринта, без да знам какво се е случило с мен.
Забелязал съм само, че ключов момент в преодоляването на това състояние е да раздвижа главата си, ако ми достигне воля за това.Не винаги съм успявал.
Тези, които сте го преживявали, какво е това и как се справяте?
