Търсейки повече инфо в нета за котките и техните способности, отново съ върнах в този сайт. Темата ме вълнува, защото преживявах загубата на едно любящо същество съвсем скоро. Много хора са губили любимците си и това се прежвява тежко. Само че ми се ще да споделя обстоятелствата около живота и смъртта на нашето коте.
Намерих го по обява в интернет.Беше само на месец, останало последно невзето от котилото, но родено първо, 8 ч. преди другите три. Уговорих се за следващия ден, а през нощта го сънувах. Стопанката му го подстригваше. Живя мъничето при нас точно 50 дни, гледано с много обич и носещо ни много обич и радост. За него аз бях майката. Спеше на главата или врата ми, ровеше в косите ми. Нощта преди да се случи нещастието с него, по-точно с нея, получи разстройство. Събуди ме, после пак заспахме. И тогава ми се яви сън - на входната врата стоеше момиче с черно куче. Скарвам се на приятеля ми, че е пуснал кучето, което може да нарани котето ни. Само че в този момент момичето виждам, че държи две котета - едното е нашето, а другото - съвсем същото, почти като огледален образ - негово сестриче. Успокоявам се.
През деня всичко е вървяло добре. Докато котето не скочило от 4-я етаж. Приятелят ми оставил вратата на терасата отворена и то е полетяло. Ветеринарите не успяха да го спасят. Сетих се чак вечерта за съня си, който може би е бел предупреждение, а може би предсказване на неизбежното. Първото ми коте загина, защото среща куче, разхождано от момиче...
Много се чудя какво е предизвикало случката - казват, че домашните животни поемат част от кармата ни. От това, което прочетох за котките и мисията им в Атлантида, разбрах, убедих се, че те са пратени да ни помагат. Същият следобед, когато се е случило падането, аз бях на работа, но ровех в нета и все попадах на статии за Бастет. Определено любимото ми животно е котка и нашега ме наричат Повелителката на котките, макар че нямам свита от улични храненици. Знам само, че имам дълбока психична връзка със съществото, което ми е близко. Когато починеше, идваше насън и ми говоеше мъдро с човешки слова. Докато са живи, не ги сънувам да говорят...
Имате ли някакви коментарии, мисли, идеи, четено, видяно, чуто по темата?
Моля, споделете знанията и вижданията си.