Мой адвокат на следствието беше проф. Янко Янков. Знаех, че той също е защитавал Рачев през 1995 година и му споделих за инцидента в Ботевград. Янко ми отговори, че Антон Радославов Рачев е вербуван от ДС и по лично нареждане на ген. Бриго Аспарухов му се изплаща нелоша заплата, за да върши провокации срещу такива като мен. А пък прословутото му дело по чл. 108 се оказало заради оклепани с боя руски гробове в Русе. Само че се наложило да го изкарат политически и му лепнали „пропаганда”. Ако някой се съмнява, да пита професора. Доколкото го познавам, той няма да се отметне от думите си. И нещо документирано. Из писмо на проф. Янко Янков до тогавашния Главен покурор на РъБъ Никола филчев. Датата е 23 март 2002 г.: „Господин Главен Прокурор, През 1996-1997 г. българските медии се занимаваха изключително усилено с разбъркани в пропаганден миксер, но имащи пределно ясна стратегическа конфигурация четири типа съобщения: 1) за ескалация на националистически, расови и фашистки прояви на (по същество персонално и организационно неидентифицирани) български младежи; 2) за загрижеността на западните политици за етническия мир на Балканите; 3) за мъдрата политика на парламентарно представените партии и преди всичко на управляващата партия СДС относно етническия мир в България. /…/ 2) че особено силно бе активизирано представянето в медиите на дейността на “групата” на едно младо и доста глупаво момче - Антон Рачев от Русе. /…/ 3) че Рачев (когото също така познавам лично от няколко години) е манипулиран директно по две линии: от сегашните български тайни служби; и от няколко души българи, живеещи в Швейцария и Германия (които също така много добре познавам лично и много отдавна!), които са известни сред цялата българска емиграция на Запад именно като изпратени там от комунистическите български тайни служби, за да създават провокационен “националистичен български колорит”. (Единият от тях, съвсем наскоро по това време се бе оженил за една видна българка, изпълняваща функцията “дипломатически представител (посланик) на България”, с която се познаваме много отдавна – тъй като завършихме заедно Юридическия факултет и тъй като сме земляци и познавам семейството й, и за която още като студент знаех, че е вербувана от ДС).
В контекста на всичките тези (а и на други!) лични и професионални знания, аз още тогава направих и публично обявих прогнозата си, че сегашният управляващ елит под ръководството на управляващата партия СДС ще организира фалшиви прояви на национализъм, чрез които ще цели да шантажира Запада за уж “съществуваща опасност”, след което ще демонстрира “толерантност и мъдрост”, в контекста на които ще се опита да изпроси от Запада определени политически и икономически дивиденти заради “заслугите” си при решаването на важния за Запада проблем – запазването на етническия мир в България.” Писмото на Янков до Филчев се отнасяше до опита да бъда съден, така че имам пълното право да го цитирам. Тогава с Янко проведохме дълъг разговор на тема „Антон Рачев”, недоразумения не би трябвало да има. Рачев се е опитал да ме вземе за поредното конарче, ама тоя път канарчето му е отлетяло.
Работата беше ясна. Принципът е, такъв тип да го режеш от корен и да не му позволяваш да се приближава до теб. Хубаво, ама се случи пак да го срещна. Тони, както си му е реда се усмихва и се преструва, че нищо няма. И даже ми подарява малка книжка, която издали съвместно с русенския поет Атанас Ганчев. Виждате и нея на снимка. Лошо нема, могли хората, издали книжка. Нема лошо, ама има. Прибрах се вкъщи и се зачетох. Ганчев е добър поет и своите стихове сам си ги пише. За разлика от Антон Рачев, който своите статии само ги преписва. Тук виждате една такава статия. Копирам я цялата, за да не кажете, че си измислям. Отново ви обръщам внимание върху годината, през която е издадена книжката – 2000. Същата статия, с незначителни разлики беше публикувана във вестник „Нова демокрация” през месец май 1991 година. По една случайност главен редактор на този брой, а също автор на въпросната статия бях аз. Тук пускам главата на същия брой, сканираната статия я прилагам отделно. Подписана е като редакционна, но е писана от главния редактор, тоест от мен. Това беше обичайна практика в редакциите по онова време. Прилагам и снимка на редакционното каре. Изглежда някой от някого е преписвал, само където не знам кой от кого. Оставам на вас да прецените. В същата книжка се намират и други, писани от мен текстове, леко преработени. Но поне не са подписани с името на Рачев. Вероятно от страх. Не всеки ще посмее да сложи своето име под „Зов”, включен и в „Кръгове” по особен начин. Веднъж му загатнах КАКВО е „Зов” и нищо, че беше пиян, може да е запомнил. Книжката е любопитна и с факта, че като един от нейните рецензенти е посочен починалият три години по-рано Владимир Свинтила. Ще добавя, че Антон Радославов Рачев е роден на 12 ноември 1968 година, а Владимир Свинтила, с когото аз го запознах, е виждал всичко на всичко два пъти. Спомням си фраза от някакъв филм: „Толкова млад, а вече англичанин!”. Същият Рачев през 1995 година беше издал брошура от 30 страници, в която излагаше възгледи, твърде различни от възгледите, изложени в статията. Тоест, че в основата на българската държава трябва да стои християнството. Не уточняваше кое християнство, защото цитираше както православни, така католически и протестантски автори. Имам и брошурата, но не ми се занимава да я сканирам или преписвам. Не си заслужава труда. Споменавам я, единствено за да предупредя, че съм в състояние да я приложа като доказателство за истинността на своите твърдения. Брошурата е издадена от Монархическо-Консервативния съюз с председател Иван Марчевски от Велико Търново. Нарича се „Духовната държава”. Когато го видях за последен път, Марчевски заяви, че е прекъснал всякакви връзки с Рачев и нямам основание да не му вярвам. Моите възгледи в основни линии си останаха същите, каквито бяха не само през 1991 година, но и доста години преди това. Не съм фанатик, но държа на своето си мнение.
