Този клип ме върна към спомените от "онова" време. Като всяка "върховна" лъжа и в това филмче има и лъжа и истина и не малко демагогия. Да захочнем първо от действителността на онова време, отразена посредством посланията, изписани към този клип: 1-во, прави силно впечатление една фигура и личност, произхождаща от Народа. До тук добре, съвсем вярно е отразено. Човекът от Народа е естествен, с чувство за хумор, безкористен, неподкупен, способен да прощава, гледащ на околните, като на самия себе си, отзивчив и т.н. На колко от изброените от мен качества и добродетели отговаря личността и държавника Тодор Живков? По моя преценка на всички, с изключение на едно- БЕЗКОРИСТНОСТ. Къде е слабото място /ахилесовата пета/ на Живков? - неутолимата жажда за власт, запазване на властта на всяка цена, без оглед на средствата, с които да бъде постигната. Забележете, тук става дума само за власт, материалните "ценности" нямат никакво значение за "Другаря" Живков. Въпреки това той в стремежа да остане на върха на всяка цена, е облагодетелствал обкръжението си, което на практика не го прави много по-различен от предшествениците и приемниците си. Самият факт да се задържиш на власт в продължение на четиридесет и повече години, говори сам за себе си. Това изисква изключителни умения и гъвкавост, каквито той притежава в изобилие. Тези негови качества компенсират изключителната му неграмотност, а оттам и неприкритата неприязън, която изпитваше към българската интелигенция. В никакъв случай не мога да отрека някои положителни неща от управлението на Тодор Живков. Трудно ми е да ги синтезирам в писмен вид /може би защото мисълта изпреварва пръстите/, но ще направя едно обобщение, вместо заключение. Ползите и вредите от онези години взаимно се изключваха. Ще дам нагледен пример: - Цитирам по памет: "При неговото управление децата играеха на двора до 12 часа през нощта, колите и вратите на жилищата не се заключваха". Аз много добре си спомням онези времена, когато наистина не се заключвахме в къщи. Това предполага някаква сигурност от кражби, убийства, всякакви посегателства към личността и т.н., но това е сигурността на затворника от посегателства спрямо него извън стените на затвора. От една страна имаше сигурност, а от друга не смееш да споделиш каквото и да е, независимо с кой, защото не знаеш дали не е доносник към тайните служби. Всяка мисъл, всяко чувство беше предварително премерено, преди да кажеш и една дума инстинкта действаше, като компилатор и направляваше действието. В онези години всичко беше една илюзия за обикновените хора. Те безрезервно вярваха в управата и Партията, но смееха ли да се оплакват?