Осъзнах се в съня си (почти всичко можех да правя и съзнавах, че съм в спалнята у дома). После нещо ми щъкна в главата и си поставих дланта на дясната ръка точно пред челото ми и затворих очи. Тогава започнах да виждам ярък лъч светлина всред тъмнината, който се прострелва все едно през 'третото ми око' (междувеждието). Леко се стреснах и отворих очи, за да спра това, което виждах, защото разбирах, че нещо ще се случи. Непосредствено след, като спрях, обаче го направих отново и задържах повече вниманието си върху този лъч.
Следващото нещо, което помня е, че се озовах заедно с още 2-3ма мои познати(някои от тях знаех в реалният си живот други явно само в съня си ги разпознавах, като приятели)- озовахме се в някаква друга, непозната стая. Тази стая беше затъмнена, защото прозорците бяха закрити от пердета. Беше дори мрачна, заради времето отвънка. Доближих се до прзорците и отвърнах едно от пердетата да видя, що беше навън.
Беше гадно време. Беше облачно, валеше умерен дъжд и погръмваше слабо, но грохотно. Беше привечер със сигорност, ала поради злокобността, която придаваха облаците мога да кажа- че изглеждаше, като късна вечер. Видях къщи, които светеха. Всеки все едно се беше прибрал, поради лошото време. Забелязах, обаче земята. Беше разбита и неравна, главно пръст и кал се виждаше, рядко асвалт. Това, което е по-странното обаче- беше самата му неравност и неравномерост, явно предизвикана от тия дупки с големината на баскетболни топки и повече. Все едно е имало преди това голям дъжд от огнени кълба/късове на нещо. Те тотално бяха разбили земята.
Видяхме в стаята легла. На всяко легло имаше бял, със сбита информация, лист с данни. Видяхме, че леглата са наши и че тези данни бяха за всеки един от нас, поставени на съответното легло. Тогава разбрахме, че сме се озовали в много много близко бъдеще и можехме да разберем, какво ще ни се случи и за съжаление и по-фрапантното- кога точно ще умре всеки един от нас. Всеки лист съдържаше подробна информация- за това как/къде и по какъв начин всеки от нас умира в настоящето, което живеехме. Към всеки лист съответстващ на всеки един от нас имаше приложена и снимка/и от детството (все едно разглеждахме наши досиета, които съдържаха всичко за нас- какво сме представлявали, като личности). Двама от приятелите ми много се разстроиха и единият, от които бе момиче, дори се разплака, защото и двамата видяха от листите си, че изключително скоро ще умрат в настоящето. После аз отидох да видя какво има за мене на моето легло (видях що видях- няма значение;>. После забелязах още едно допълнително легло, несъотвестващо на нито един от нас. Отидох да огледам листа на това легло. Разбрах някак си, като прозрение, докато държах и разглеждах листа, че това ще се случи в настоящето ми. Губят ми се спомени, защото се мъчех да запомня, колкото се можеше повече, но някак си вниманието ми беше много слабо. Колкото повече се мъчех да запомня, за да предупредя хората в настоящето ми, какво предстои и ги очаква- толкова повече, като по ирония неможех да запомня нищо! За това се опитах да грабна съществена информация от подробният лист и успях да 'хвана' само една дата със сигорност- 11.05.2011.