човекът, за когото монро споменава, още докато четях книгата през 90те години, ми се струва, че е бил Тот - и като разговор, и като описание (тогава имах увлечение по търсене на информация за това същество и Аменти). Идеята за безсмъртието е интересна, но скоро открих, че то се схваща по друг начин от т.нар.Учители - като непрекъснатост в съзнанието, когато се преминава от един живот в друг, т.е. не се губят спомените.
Не помня в коя книга имаше историята на един такъв човек, за когото се твърдеше, че имал спомени от последните си 40ина живота, и се казваше, че сега работел в министерство на отбраната в САЩ.
Има няколко общи признака, по които може да се обобщи как става запазването на спомените - постоянно активирано светлинно тяло (не астрално), връзка на душата с тялото (при 99% от хората душата е сведена до малка искра над главата и почти няма пряка връзка с тялото) и последното (което може би кореспондира с казаното от Кастанеда за Земята) - хармонизиране на меридианите от енергийните полета с тези на планетата (така жизнената сила тече непрекъснато през тялото без изкривявания) - има много хора, особено тези страдащи от тежки болести, при които осите на енергийното тяло са изместени спрямо тези на планетарните решетки и в тях почти не навлиза прана енергия.
