Филмчето наистина е трогващо.
Въпреки това,аз все още твърдя,че няма причина за гордост,защото:
Понякога се питам въпроса...ние българи ли сме? Да си някакъв не означава просто да носиш гена на някого.Означава в какво обкръжение се намираш, в какви условия си поставен, какви препятствия се изправят пред теб, до какви идеи имаш достъп и до каква информация, какви шансове имаш за изява,от колко и какви хора се влияеш, колко и какъв опит имаш възможността да събереш...
Генът според мен е много по-малък по влияние от всичко това.
Онези българи,на които всички се възхищаваме и които са толкова много потънали в загадки и неизвестности, са били понякога на друго място, винаги в други обстоятелства,в друга обстановка,заобиколени от различни хора, имали са достъп до различна информация,мислели са в други посоки,начинът им на изява и възможностите им за това са били различни,сблъсквали са се с различни трудности,имали са други очаквания...
За да се запази един народ непроменен по своя ген...според мен той трябва да е подсилен.Или ако някой ще - да е въплътен,не само чрез човешкото тяло.Трябва да е обвит от плът,която да го изхранва,а именно - горните неща,които са наречени култура.
Както няма кокъл,който да не изгнива,когато не е обвит в плът,така няма и ген,който да не деградира,когато не е посаден в култура.
Сещам се за едни думи,не зная кой ги казва:
"...изминалата история всъщност е маловажна.Това,което наиситна е важно,е тук и сега.Сега - това е,когато се опитваме да преживеем онова,което е налично там,в "сега".Няма смисъл да се опитваме да мислим,какво бихме преживели в миналото,защото има само "сега".
Това е сега,този момент.Нищо мистично,просто "сега" - много просто и прямо.Пред "сега" винаги изниква нещо - това е една интелигентност.Чувството,че взаимодестваш с реалността,стъпка по стъпка от "сега".И може би това е,относно "сега",което плаши.Когато сме изплашени от "сега",ние скачаме към "минало" или "бъдеще".
По този начин,отказвайки се от взаимодействието и опита,който "сега" носи,ние се отказваме и от движението.Забравяме,че отиваме някъде,правейки стъпка след стъпка в "сега"...и просто чакаме да умрем.
Това е проблем.И той представлява недоверието в "сега".Не осъзнаваме,че пребиваването в "сега",дарява някой мощни неща.Толкова мощно и интелигентно е "сега",че не можем да се изправим лице в лице с него.Затова вземаме назаем от миналото, за да поканим бъдещето.
И...може би затова търсим религията.Може би затова протестираме по улиците,може би затова се оплакваме на обществото.Може би затова гласуваме за президентите...Много е иронично.Много смешно наиситна."
Онези българи са минало.Онези постижения са минало.Онази страна, България, е минало.Нея вече я няма.
И няма ни и нас! На тези,които още кретат, им трябва само още една доза бъдеще - само още един кредит,само още един план,само още едно изплащане, само още една дата на календара...за да изчезнат като останалите.
В моите очи всички онези организации или групи, занимаващи се с опити да съживят национализма, родолюбието, силата на България ако ще някой...това са сякаш политици,стоящи в далечни, непознати конферентни зали,без телефони,без прозорци и без врати,планиращи мечти и съмнително възможни неща - писатели,поети и мечтатели,осамотили се в най-невидимите лабиринти,опитващи се да впрегнат всички останали в игри,хабящи безкрайно безценното време.
Това са борци за МИ-НА-ЛО-ТО.Канещи бъдещето за съюзник.
Това са слепци за мен - планиращи всеобщ напредък и слава за народа, докато пред праговете им се разразява кървавото клане на личността - загива моралът, възпирятието, свободата, мнението, мисленето...личностите биват заколвани, отделинят човек подлежи на унищожение.
Нима още има някой,който смята,че родолюбието и културата са това,което съхранява личността?
Само свободата на избор може да даде живот на личността.Нима има значение кои са българите, каква им е държавата, какви са им разложените гени, когато никоя личност няма избора да е свободна.
