В зип 03 има публикувана статия на руски език. А това е превода и:
ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРИНЦИПИ НА БЪЛГАРИСТИКАТА
Те /българите – бел. Sirius/ са били наричани по различен начин – китайците са ги наричали хунну – сюнну /от китайското ху – чуждородец (по Боровков), о-кут или огур, полюхан – българин, шан-ху; сасанидските перси – туран, торкан, ефталити, древните армени – болкар, булх, чени /китайци/, хуни; древните гърци и римляни – хуни, скити, варвари, тюрки, българи, булгарос, вулгарос, онгури, уногондури; арабите – булган, бурджан, сакалиба; будистите - тибетци и индусите – уйгури, но в действителност и в основата си това са били българи, по-извесни на света като булгари /Н. Баскаков/, а в съвременната българска наука, като прабългари.
Още в края на ІV хилядолетие преди н.е., смесилите се с европеидната раса прото-тюрки и монголи от Саяно-Алтайския регион, се разделят на огуро-тюрки от ре-езиковия клон от една страна и на огузо-тюрки от зе-езиковия клон от друга, в която се намират предшествениците на огузите, кипчаките, уйгурите и карлуките.
Първият клон, по мое виждане /на автора на статията/, може да се нарече Български (Bulgarian), а в археологическата експонента на този клон Афанасиевската култура (Golden 1980,42-43), чиито по-късен приемник и продължител, се явява Карасукската култура /Добрев, Юхас/.
С течение на времето, отделните племена се консолидирали в Минусинската котловина, която се явява и прародина на булгарите /Bulgars/, въобще и в частност на болгарите /Bоlgars/ - хуни (сюни), турани, волжските, кавказките, кубанските, приднепровските, анатолийските, придунавските, македонските, трансилванските, панонските и др.
В Минусинската котловина, най-близки съседи на българите са протоогузотюрките, индоиранците, неголяма група от които с течение на времето се е преляла в българите, създавайки нов клон, от който по-късно произлезли източноиранците /усуните/, монголите, тунгусо-манджурите, фино-угрите, кипчаките, китайските общности динлин и юечжи, китайците, тохарите и др.
Индоиранците от Андроновската култура до края на ІІІ хилядолетие преди н.е., са успели да опитомят коня, извършвайки по този начин първата и най-важна за човечеството революция, а афанасиевите българи в Минусинската котловина са били първите, които са го пренесли в останалия свят.
В своята прародина българите са били предимно номади и скотовъдци, но допълнително и успешно са се занимавали и със земеделие и по археологически данни още в Бронзовата епоха в края на ІІІ-то и началото на ІІ-то хилядолетие преди н.е., те са жънели с бронзови сърпове, живели са и са строили постоянни дървени домове, а по време на извеждане на животните на паша в яловете, са използвали и преносими шатри – юрти. Погребвали са мъртвите си с изрисувани гипсови маски поставени на лицата им, в гробове /на бълг. – ковчег/, богато украсени, строили с храмове и светилища със скулптури и рисунки, а в скалите са издълбавали изображения на хора и животни, правели са и каменни фигурки на същите типажи /Артамонов 1973, 218-219; Крадин 2003, 151; Новгородова 1981, 203-231; Савинов 1981, 232-248; Юхас 1985, 2б/.
В средата на І хилядолетие преди н.е., в Северозападен и Северен Китай, булгарите /Bulgars/, вече чувствително се диференцирали в три сравнително различни и самостоятелни племенни групи:
• Авари /на китайски – ухуан/, прадеди на по-късните ефталити
• Болгарите /Bоlgars/ - на китайски Poluohan, Poliuhan, Buliuhan, Buluojian, Bulugen (според професор Chen), в това число и племе с името булк - на китайски поуку/пугу/боху, а също и сабирите – на китайски сянби, кутригури и др.
• Хазарите – на китайски хесе.
Без да считаме тюркутите, които действително са извършили мащабен в дълбочината си, но оставащ единствено военен поход чак до Крим, късноантичните и ранносредновековните българи, по същество се явяват първите и единствени излезли на историческата сцена и които в продължение на 10 – 12 века са мигрирали, разпространявали, общували, заселвали и владяли много територии и народи от Алтай, до Балкана и р. Рейн.
В началото на миналия век се е мислело, че в Късната Античност и Ранното Средновековие, в Кавказ, Анатолия и Европа и без да се вземат в предвид родствените им авари и хазари, само българските племена са били около десет и са наричани по петнадесет различни начина /по Моравчик/, но сега вече “ От античните източници са известни около тридесет племена от българския кръг /включително и вариантите/”, според професор Егоров, при това само в Кавказ, в VІ-ти век се формирали три сравнително обособени и самостоятелни племенни обединения – купи болгар, кучи болгар и чавдар болгар /Хоренаци/, към едно от които е принадлежало и племето на онгурите, чието източно-иранско име е ванандур/уногондур, от които произлизат собствено и придунавските българи.
Още от древни времена, най-близки и неизменни съседи на българските племена и народи са били прото иранците, източните прото иранци, асианите, китайските усуни, согдите, персите, аланите и др., с които българите са общували и обменяли елементи от материалната и духовната си култура и език, а с част от някои от тези племена, например дунавските алани, направо са се преляли в съседните си български общности, в резултат на което и самите българи са били частично иранизирани.
В основата си и като цяло българите са европеиден народ, в който се преплитат чертите на расово-антропологичния тураноиден тип, за което съществена е ролята на андроновсия антропологичен тип (Liptak 1983, 134) и на прото иранците от ІІІ хилядолетие преди новата ера живеещи в западната част на Минусинската котловина и се формирали окончателно като общност в началото на Новата ера в Средна Азия (Laslo, Racz 1984), носители на преобладаващите български и ирански типове белези /Добрев/.
При придвижването си на запад, българските племена създали, организирали и оглавили българската Източнохунска империя в Централна Азия, българската Западнохунска империя в Европа, Кавказка Барсилия, приазовска Велика България, Хазарския Каганат, Волжска България, Придунавската империя на Първото Българско Царство, Аварския Каганат, Керамисийска България в Македония, в своята основа е българско и Унгарското кралство, а в Древен Китай е имало и напълно български по произхода си монархически династии, самостоятелни български княжества или жупанства са се образували по целия път на миграцията на българите на запад, например – Духлати в днешен Казахстан, но те са били не малко и Трансилвания и в Панония.
Българите са вървяли начело на Великото преселение на народите; именно те се явяват и причината за издигането на Великата китайска стена; много по-късно отблъсквайки Византия отвъд Среден Дунав и Балкана, те са подготвили гибелта и са участвували в унищожаването на Западната Римска Империя, а по този начин и в унищожаването на Робовладелския строй, давайки началото на новия Феодален строй.
Българите са пренесли в Европа и нова бойна тактика с активно участие на конницата, включваща сабята, седлото, стремената, шпорите, окачващо-наборния пояс /Панченко 2007, 5-10/, каруцата, но преди всичко културологически изключително значимите думи “книга” и “буква”, които още около Новата ера, те заимствали от китайците, като при последната фонетическите форми се наблюдават добре и в унгарския и в чувашкия език.
В различна степен е приносът на булгарите и болгарите, взели участие в етногенезиса на бурятите, монголите, китайците, някои памирски ирански народи и афганците, уйгурите и киргизите, казахите в чието формирование присъства и българския род Дуло – Духлатите в Шежир, башкирите, татарите – с чувствителна тежест, добре се долавят следите им на основата на диалектната лексика у тюркмените, азерите, гагаузите, турците, балкарците, осетите, арменците, в големи части от кавказките народи, приуралските угро-фински народи, при руснаците, украинците, белорусите, поляците, чехите, сърбите, хърватите, при румънците – с чувствителна тежест, при унгарците – с чувствителна тежест, при италианците, при немците – по линия на баварските немци /според професор Фрицлер/, при норвежците, шведите и дори при ирландците.
Значителен и съществен е българският принос в руската народност, държава и култура: Киевската Рус е възникнала и се е образувала върху земите на Северните българи, известни повече като Черни българи, които източните славяни са претопили и асимилирали, така че по време на княз Игор, бългринът по произход мислител Боян, вече с нищо не се различавал от останалите руснаци. Оттогава в руския език са останали редица български думи, като байтур – богатур, телега – български – талига и др. /по Мендес/
Дъщерята на българския княз Владимир-Расате, княгиня Олга, по рождение Елена е майка на св. св. Борис и Глеб /Добрев/ и е една от радетелките на масовата християнизация на Киевска Рус от придунавските българи, започнал и продължил с векове процес на предаване на руснаците на писмеността и книжовността.
Българите от Източна Европа, в това число и Волжските българи, се явяват основатели редица големи руски градове като Киев, Казан, Новгород, Владимир и особено на един от големите мегаполиси на днешния свят – Москва, със знаменития си площад Арбат, наречен на името на българския княз Арпад. /Добрев/
Източник:
http://bolgnames.com/text/Principles.htmlПревод от руски: Sirius
