ОК, Гил! Защо работи официалната наука – с това експозе явно целиш да ме убедиш, че каквото и да се каже по въпроса оттук-нататък, то де факто ще противоречи на истината! Да видим дали си прав, обаче! Нямам за цел да критикувам един или друг учен, всъщност навсякъде ще цитирам единствено това, което предлагат науките история, археология и астрономия! Към поста си прилагам три зип-файла, съдържащи набор от статии с чието съдържание е добре да се запознаеш преди отново да се включиш в дискусията. Към тях съм приложил линкове към оригиналите, в случай че се заинтересуваш. Прилагам и един PDF с труда на Микола по този въпрос! Не смятам да споря за общоизвестни неща, като това например, че Именникът на Българските ханове се явява единствен източник на информация за календара на прабългарите. Няма да оспорвам казаното от теб относно съдържанието му, както и това дали е лунен, слънчев или е смесен. Последното си има своите тези и антитези. Смятам да се фокусирам върху ценността на календара, върху което беше и твоят акцент в първите ти постове, където нарече проучванията в тази област "фантасмагории", нали така!
Затова, нека първо нека прочетем, какво мисли академик Д. Мишев по въпроса:
"Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година. Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето. ЗНАКЪТ НА КАЛЕНДАРА представлява РАВНОРАМЕНЕН КРЪСТ с образите на Слънцето и Юпитер в горните междурамия на кръста. КРЪСТЪТ е универсално изображение от най-дълбока древност, символизиращо връзката между небето и земята. То се получава по законите на календара. В дните на пролетното и есенното равноденствие /22 март и 22 септември/ сенките върху земната повърхност, хвърлени от вертикална ос, са двете равни рамене на кръста /по хоризонтала/. В дните на лятното и
зимното слънцестоене (22 юни и 22 декември) сенките очертават късата и дългата част на кръста по вертикала.
НАЧАЛО НА ДРЕВНОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
Известно е, че древните българи са знаели отлично основните закономерности на движението на планетите и Земята около Слънцето, и въз основа на тези свои познания са носители на знанието за един от най-съвършените и до днес календари. По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. В съответствие с древнобългарския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен. Към всяка четвърта година се е отчитал един допълнителен ден, наречен "Ден на слънцето”. Най-късият зимен ден и “денят на слънцето” не са били в неделя. Дванадесет месеца формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия. Така всеки член на древнобългарското общество можел самостоятелно да води отчет за изминалото време. В древнобългарското летоброене има периоди от време равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332, … древнобългарски години, срещащи се и като множители, и като интервали от време. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древнобългарски години. Отбелязан е във фрагментарния надпис на кан Омуртаг и се отнася към 823-та година от новата ера. Той представлява 14 реда текст, навярно заключителна част от договор, сключен между Дунавска България и Византия. Надписът е издълбан с хубави букви върху мрамор и по всяка вероятност произхожда от столицата Плиска*. Ето какво е записано в него:
“[…на владетеля] името е [Омуртаг кан ювиги]. Годината от появата на истинския бог бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…” Това историческо свидетелство може да се приеме за доказателство за ранните начала във времеизмерването по българския календар. Според изчисленията на големия български историк проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2001 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 506 г. от началото на древнобългарското летоброене. Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска."
акад. Д. Мишев – БАН
Източник:
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4318Защо ли в ЮНЕСКО мислят че календара на Прабългарите е най-точният в света...
"Както се разхождал по брега на Жълтата река и размишлявал над философския въпрос кое е първо - яйцето или кокошката- Лао Дзъ се спънал в нещо и едва не се удавил. Какво било учудването му, че препъни камъкът била черупка от костенурка със странни рисунки. Като се вгледал в тях, той разбрал, че това е древен календар.
Дали наистина е било така, както разказва легендата, не се знае. Не се знае и дали Лао Дзъ е решил фундаменталния въпрос за яйцето и кокошката. Но векове наред продължил спорът кой календар е по-стар - прабългарският, намерен на гърба на костенурката или китайският. И кой от кого е заимствал. Единственият писмен документ, който дава много малка и непълна информация за календарната система, е Именникът на българските ханове. Въпреки това български и чуждестранни учени утвърждават неговото съществуване. Борис Рогев в книгата си "Астрономически основи на първобългарското летоброене", издание на БАН 1974 г. установява, че прабългарският календар не е нито китайски, нито тюркски, а предхожда всички известни в Азия календарни системи. С 2000 г. той е по-стар от китайския, халдейския и египетския. Още в ХVII век известният китайски учен Джао Ин доказал, че прабългарите не са заимствали от китайците, а точно обратното. Той проследява наличието на животинския циклов календар в Китай до I век, и твърди, че цикълът произхожда от "северните цивилизации" и че "в епохата на Хан (206 г. пр.н.е. - 25 г. н.е.) западната граница на Китай била нарушена от пришълци,които се заселили в Ухуан и се смесили с местното население. Тогава именно цикълът се разпространил в Срединното царство". Казват, че тогава се наложило да построят и Великата китайска стена,за да спре набезите на българите. Това е времето на Централноазиатския хунски племенен съюз, в който влизат и българите от рода Дуло. Затова можем спокойно да кажем, че принадлежи на българската цивилизация, народа на рода Дуло,от който произхождат Авитохол и хан Кубрат. По последни данни прабългарският календар е най-съвършенния в света и началото му е през 5505 г.пр. Христа. В същността си е информация за най-точното време на планетата с месеците, дните, часовете, минутите; съдържа „Златното число” 365, което се дели на 4-колкото са сезоните; на 13, колкото са седмиците в тях; на 52, колкото са годишните седмици и на 7, колкото са дните в седмицата.Има и един празен ден преди Нова година - Еднажден и един свързан с лятното слънцестоене - Еньов ден. На всеки 60 г. Се прави корекция на високостния ден. Цикълът от 60 г. За древния астролог се равнявал на 1 звезден ден. Самият календар представлява мандала, в която са включени слънчевият и лунният цикъл, а в средата е магическа янтра (най- ниският в математиката квадрат),наречен от науката модел на Вселената или център Тангра. В квадрата са включени числата от 1 до 9, а в центъра е числото 5. Цифрите са разположени така,че сборът от числата по хоризонтала, вертикала и диагонала винаги е равен на 15. Вечният календар на българите е сакрална схема за хармония, космогоничен модел на системата Земя - Вселена, изразен по прост начин, на символичен език, космически код на времето. Описание на цялотос различни символи, модули и елементи, които фиксират абстрактно върху черупката на костенурка движението на съзвездия, оприли чени на животни в бита. Схемата на календара била прилагана от предците ни при строежа на юртата, която в същността си е една малка обсерватория. Календарът е признат и от ЮНЕСКО за един от най-точните в историята. Засъжаление, по нещастно стечение на историческите събития, времето ни еоставило малко археологически паметници и трябва да учим историята си отчуждите хроники на победените от българите, които по обясними причини са омаловажавали нашето историческо присъствие. А затова, че не сме направили нищо за собствена слава си е наш проблем. И сега си четем хороскопите по китайския календар. Заинтригуван от всичко това, аз обобщихнай-старите варианти на Вечния календар на българите и създадох съвременната ни представа за него в една картина."
Източник:
http://www.health.bg/lang_bg/magazine.php?id=29&p=27 Нека прочетем какво има да ни каже и Петър Константинов по този въпрос:
“Календарът като документ за измерване на времето е съществувал от дълбока древност в различни цивилизации. Един от най-старите календари е този на прабългарите, създаден както се твърди в 2824 г. пр. н. е. Добре известно е, че календарите още от древността са създавани било като лунни, било като слънчеви. Слънчевите отговарят на астрономическия цикъл при движението на Земята около Слънцето. Лунните се основават на движението на Луната около Земята. Лунниат месец е времето между две новолуния -29 дни 14 часа и 14 минути. Понеже астрономическата година е с 10 дни по-дълга, налага се на всеки три години да се въвежда по още един месец. В календара на прабългарите годината започва от най-късия ден - денят на зимното слънцестоене. Той е нулев ден, не се брои в годината и в съвременото летоброене отговаря на 22 декември.
Бройните 364 дни са разделени на четири сезона по 91 дни, отговарящи на днешните зима, пролет, лято, есен. Имаме достатъчно сведения още от далечното ни минало, че началото на всеки сезон е било свързано с една или друга проява от битовия и духовен живот на българина и е било празнувано в много от случаите особено тържествено. Месеците в прабългарския календар не са имали имена, а са били означавани с числителните редни на тюркския език на прабългарите. От тях са запазени само няколко: алем - първи месец, вечен - третия, бехти – петия. Годините обаче са означавани с имена на животни. Дванадесет години в прабългарския календар образуват един цикъл, след приключването на който започва нов пак с първата година от цикъла. Имената на годините по ред са : мишка, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овен, маймуна, кокошка, куче и свиня.
Произнасяни с тюркския език на прабългарите - сомор=мишка, шегор=вол, етх=куче, дохс=свиня и пр.- те звучат като антични заклинания. Вън от съмнение е, че цикличността в календара на прабългарите е подобна на тази, използвана в календарите на други източни народи и е вековен извор вероятно от емпирично наблюдаваните биологични, климатични и астрономични цикли. Дори и да имат някакво магическо предназначение, названията на годините са явно свързани с духовния и материален бит на древния ни народ. Цял един огромен и разнолик свят отразяващ природни явления и закони и преди всичко вечната борба за оцеляване сред стихиите на безплодните степи и кървавата напаст на чужди племена.
Толкова загадъчно-привлекателни са названията на годините от прабългарския календар, толкова недвусмислено ни внушават те връзката им с ежедневните и празнични вълнения на далечните ни предци, че някои ентусиазирани изследователи са побързали да нарекат с тях и дванадесетте месеца на прабългарската година, за да обяснят целогодишната цикличност в някогашния ни стопански и обществен живот. Опитът на древните обаче е разкривал в много по-широка панорама ритмиката в живота на природата и човека и е правил много по-обобщени изводи, които намират потвърждение дори и при съвременните научни проучвания на този вечен кръговрат в законите и проявите на живата материя.
Създали своя държава на юг от Дунава, включили се във формирането, заедно със славяни те и останките от местното тракийско население, са създали нова единна народност. Българите продължават да използват стария си календар дори до края на 9 век. Последното известно споменаване на дати е засега бележката от началото на 10 век на българския книжовник Туодор черноризец Доксов1 творил през времето на "нашия български княз Симеон" Доброписецът съобщава в бележката си за смъртта на княз Борис-Михоил ,бащата на Симеон и отбелязва: "Този Борис покръсти българите в годината Ехт-Бехти". Последните две думи са от прабългарската летобройна система и означават, че покръстването е станало в петия месец от единадесетата година на цикличния прабългарски календар.
Това именно сведение използва проф. Васил Златарски за да изчисли и уточни, че знаменателното събитие е станало в първата половина на септември 865 година. Със същия пиетет към природата, с чувство за още по-дълбока връзка с плодородната земя е изпълнен и календара, който са ползвали другите две съставки на формираната между 7 и 9 век българска народност- славяните и местното тракийско население. За тях новата година е започвала на първи март. Ден свързан с началото на полската работа, на възраждането на живота, на надеждите за плодоносна, здрава и благодатна година. Най-старият славянски календар е от 6-5 век пр. н. е. Изписан върху запазен глинен съд той разкрива и днес безспорната връзка между месеците и сезоните от една страна, и духовния и материален живот на славяните от друга.
Годишният кръговрат в този календар е калейдоскоп на делници и празници, свързани преди всичко с живота на хората и плодородната сила на земята. Дори имената на месеците в славянския календар етимологично произхождат от названията на климатичните и сезонни промени в природата през годината. Тези поетични и звучни имена, използвани и в старобългарския език, са останали да съществуват и досега в някои славянски езици и преди всичко в полския и украинския. Календарът на славяните е възторжена прослава на природата и на човешката радост от плодородието на земята. Най-забележителните славянски празници са свързани именно със сезонните промени в природата и съпровождащите ги битово-поминъчни събития и духовни вълнения.
След приемането на христианството народът ни възприема действащия по това време византийски календар. Забележителното при него е ,че нова година се е празнувала на 1 септември. Денят в който започва есенната сеитба, в който се хвърля първото зърно в разораната пръст и се отправя благослов за здраве и благоденствие сред хората. До преди 3-4 десетилетия този ден се празнуваше мълчаливо и достойно из много места в нашата страна. Воловете биваха обкичвани с цветя и обредни кърпи, на първа оран се тръгваше като на празник. В известен период от следосвобожденския ни живот той беше обявен дори като "ден на земата".
Тези бегли сведения за древните календари,с които още в самото начало на формирането си като народност са си служели нашите предци, са достатъчно убедително доказателство за здравата и вековна връзка, която е съществувала между ежедневието и празниците на народа ни и вечните прояви на живата природа. С тази нескончаема възпроизводителност на живота в природата е свързана цялата невероятно богата народна митология и обредност, нравствените устои и съкровенните интимни изживявания на човека. Народът ни е съхранил най-здравите етични и естетически възгледи за битието и най-поетичните вълнения на човешката душа в сезонните празници. Целият ни фолклор е живописен и наситен с лични вълнения и житейска мъдрост народен календар, който е предавал от поколение на поколение не само пожелания, надежди и топла човешка признателност, но преди всичко най-ценните житейски сентенции.”
Източник:
http://www.sexnature.org/content/view/1120/89/Това не са объркани мисли на случайни хора Гил! Не са и разсъждения на неуспели в попрището люде, търсещи известност. Всъщност, искам да ти кажа и друго - така и не успях да намеря нещо което да подкрепи твоята теза, макар че търсих цяла нощ! Така и не видях в твоя пост линк, препратка или както искаш го наречи към такава информация. Оставам с впечатление че свободно интерпретираш фактите, изказвайки лични съмнения по въпроса! Това че си имаш мнение и че го отстояваш е ОК, но е добре и да го подкрепиш с нещо! Прощавай за тона ми, но морфологичния анализ на постовете в темата, само подчертава липсата на информация! Затова и прилагам зип-файловете. Ако те интересуват, разбира се. Поздрави!!!
