Здравейте и поздравления за форума! Нова съм и още объркана, за което моля за снизхождение. Явно /не/случайно попаднах тук, търсейки отзиви за книгите на Ян ван Хелсинг – от тях тръгна всичко някак си.....и от известно време ви чета, но мястото е доста обширно и не смогвам с материала. Избрах да изокам в тази тема, тъй като „случките” ми са разнородни и още не мога да се ориентирам къде другаде биха били на място.
Ще се опитам да ги подредя в хронология.
1. Преди около 11 години /живеех още с родителите си/, една нощ преживях за пръв път едно различно събуждане. Не стряскане от кошмар или болка от заета неудобна поза... Събудих се, защото усетих, че някой ме вдига, използвайки завивките, за да ме носи нанякъде. Беше за секунда. Не видях нищо, бях и в ступор, но в съзнанието ми, за съвсем кратък миг, имаше черни плътни образи. Не помня да съм сънувала нещо до преди да се събудя, тоест не беше като продължение на някакъв сън. Не помня и да съм усетила друго – било студ или миризми. Няма смисъл да описвам страха.
2. Пак по това време имах един котарак, много умен и гальовен. Не беше чисто домашен, и навън си ходеше. Но явно нещо се разболя по едно време, защото не искаше да яде и спа близо два дни вътре. /Само да вметна, че живеех в двуетажна къща, на втория етаж, с вътрешна стълба, водеща към външната врата на първия етаж./ На третия ден, влизайки в хола, го виждам, че спи на един стол. След секунди скочи от стола на пода и тръгна към стълбата да слиза, очевидно с намерението да излезе навън. Аз го повиках, но той не ме погледна дори. Тръгнах след него, с идеята да му отворя долу външната врата. И бях на около шест-седем метра след него, когато видях как вместо да застане до вратата и да ме изчака да му отворя, той просто мина през нея!
А аз поседях вцепенена няколко секунди, не отидох до вратата и изобщо не помръднах напред, а дадох кръгом. На другия ден споделих с една позната случилото се, но тя ме изгледа с нищо добро в погледа, затова си наложих да повярвам, че ми се е привидяло всичко това, за по-лесно, нали разбирате... Котът не се върна повече.
Вметвам също, че за тези две „случки” не мога да кажа коя от тях предхожда другата.
Впоследствие се преместих да живея на друго място - с мъжа ми и детето ми, където съм и до момента. И 2-3 години след настаняването ни в новия ни дом, „случка” №1 се повтори, а след още година – и потрети! Само че, тези черните /този път ги осъзнавам като трима, точно като от съседната тема – с качулките/, изнагляха повече, защото сега се будя от дърпане на краката ми. Успявам само да изритам, след което ступорът ме обхваща, те изчезват, а на мен сърцето ми бие като барабан. За мен най-интересно в случая е, че това се случва само, когато спя сама /мъжът ми дава дежурства от време на време през нощта/. В негово присъствие никой не идва за мен. Отбелязвам също, че не изпитвам страх преди да си легна, не се „навивам” тъй да се каже, спокойно си заспивам.
Стана дълго, извинявам се. Имам още две неща да споделя, но по-нататък. Ако изобщо някой има нерви да ме изчете, ще съм благодарна на коментарите ви.
