Егото търси власт, за да се наложи. Егото и плътта си приличат по това, че "вземат" ли властта стават ненаситни. Вместо да са изразители на волята на притежателя им, сами налагат волята си. Егото се култивира, демоните се овладяват. Всеки има свои демони, породени от допускането на исканията на егото и задоволяване на тези искания. Всеки има и избора да има за водач егото си или висшия си Аз. Христос не дарява сляпо примирение, а връзка с висшия ни Аз, за да сме свободни, имайки баланс и да не се терзаем от противоречия, да се чувстваме цели, не отсъстващи от земното, нито вкопчени в пребиваването си, а умиротворени и смирени, спокойни за утрешния ден, такъв какъвто е, знаейки че имаме толкова, колкото ни е необходимо на нас самите, според избора и волята ни. Когато ползвам цитата от Матея свето Евангелие Глава 7/6: "Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат.", казвам, че дарявайки святото на този, който не го разбира, а иска друго, единствения резултат ще е не Дар, а светотатство и дори обида, защото за едни е ценно едно за други друго. Всеки според разбирането си. Всеки му според вярата.
