Христос е роден като човека Иисус и представлява въплътения Логос - А и Я, начало и край - намерението на Бог, творящото словото, промисъла, първопричината.
Ето това бих искала да го разчепкаме.
Доколкото съм прочела и разбрала, Исус претърпява трансформация около 33-тата си година, след потапянето му в река /кръщенето му/. Тогава "над главата му се спуска бял гълъб - светия дух" и човека се променя драматично - става учител. До тогава си е бил обикновен човек.
Отделно има конспиративни твърдения, че човека Исус и ходил в Тибет да учи медитация и подобни практики.
Извинявам се, не съм от най-запознатите по въпроса, ще се радвам някой да ми просветли нещата /ама без цитати, защото ще се изгубя в тях!/.
В кой момент е човек Исус, в кой момент - въплътен Логос? И каква е разликата м/у мен и Исус, след като той самият казва, че такава технически няма?
Привет m2f,
За Тибетското евангелие има спорове и до ден днешен, свързани с неговата автентичност и произход. Така и не се достига до първоизточника, има само преписи, които не потвърждават идентичността на автора му.
Христос представлява Събуденото Божествено Съзнание У Всеки Човек - ПРИЗВАНИЕ за всеки човешки син, по силата на подобието ни с Отеца. Христос съдържа всеки човек у себе си в съгласие, цялата еволюция на Съзнанието.
Иисус пости в пустинята, след Кръщенето на река Йордан, и бива изкушаван от Лукавия, стремящ се да отклони Иисус от духовното преображение, за да не осъществи връзката между Земното и Духовно пребиваване. Лукавия му предлага да ползва властта си над Света, знаейки кой е Иисус, след Кръщенето - Логоса - Словото, съдържащо Същността на Бог.
„В начало бе словото...” - Йоана „Аз съм алфата и омегата”- Иисус
את(ет) иврит = първото и последното-началото и карая-„алеф и тав” = гр.”алфа и омега”
алеф - началото, на иврит = Бик (символ на баланса на женската и мъжката същности – съотносен у много древни мистерии , представящи преодоляване на хаоса и природните стихи)
тав – последната буква със значение „знак”, който орача на нивата следва при оран, за да са прави браздите.
את Означава Изпълнената промисъл, самото осъществяване, още от началото на Битието, където Духа изпълва проявата на Бог при сътворението. Цялото. Всички букви от азбуката. Всички стъпки от Сътворението следващи пътя към Бога, в Безкрая...
Иисус е човек, както всеки друг, но с чиста душа, перфектен съсъд на Христос. Човек, който е израснал духовно и проявен физически, в степен на пълно разкриване на цялата човешка природа, преодоляла земните противоречия, еволюционно/кармично/ приходила от сътворението до онзи момент при река Йордан. Иисус е преминал своя кармичен път до онзи момент на Кръщенето, преодолявайки Егото си, за да може да приеме в себе си Логоса. Затова и говори неприемливи за другите неща – Да обичаме врага си. Как това кореспондира с деята за „кармата”?- Обичайки врага си, най-просто казано се отказваме от безкрайната игра на дуалността, причиняваща спор и всякога ответ, а този ответ предизвиква причино - следствени връзки и така до безкрай, затваряйки ни в порочния кръг на битийните прояви.
Осъщественото Христово съзнание в Иисус изцяло прекъсва кармичната обусловеност, в следствие на което Човек бива Свободен да Бъде Съзнателно Себе си- едновременно Индивидуалност и син Божи. Всеки е син Божи, в същината си, но повечето от нас се държим като деца избягали от вкъщи.
Иисус е очакван, още от сътворението на човека, за да осъществи баланса, свидетелствайки, за единния произход на всеки човек от Бог, тъй като след въплъщението си човек губи връзка с Бога, както и Земята като цяло. Той – Иисус е висшето стъпало до Бога, всеки друг „аватар”, открехва бавно вратата към духовното измерение, било той Буда или друг, все просветени. Иисус е цялостното собствено измерение на Бог, като въплътен негов смисъл - намерение, не просто аватар, а доказателство за намерението ЛИЧНО НА БОГ да се въплъти, проявен творящ Логос-Слово и невидим, вътреприсъстващ ,както творящ така и присъстващ у творението. Затова при Иисус няма дуален спор, който по един или друг начин спъва душите човешки. Само като човек Бог би могъл да извърви тежкия път, който всеки от нас минава по отделно, от сътворението до сега, чрез Иисус, но в рамките на един човешки живот, преодолявайки всички клопки на дуалната човешка природа, до пълно разкриване на Висшия Аз у човека. Бог пожела да се роди като човек, с което засвидетелства обвързаността си с човека като Отец със Син и след Възкресението Духа Божи биде присъствен за Човеците, та да Осветли пътя им към Отеца. Чрез пробуждането на Христовото Съзнание у всеки, чрез всеки един човек се осъществява връзката на Земното царство с Духовното. Което като етап бележи прехода от дуалност към съгласуваност и единство у всеки един човек. Поради различните духовни моменти на пробуждане за всеки човек, този преход се осъществява неедновременно. Като време за Земята, това е цяла епоха на пробуждане.
