Всичко е въпрос на избор, следователно на индивидуален опит. Едни идват за едно тук на Земята, други за друго. Всеки с опита си. Лично аз не съм любопитна личност, при все това има теми, които целеустремено ме притеглят от най-ранно детство, затова и не хвърлям поглед встрани, не отделям внимание на опитности, които не са ми при сърце. Ако го направя ще значи, че лишавам Висшето си Аз от смисъл, както и близките си от Обич, внимание, грижа. Когато залитам си виждам знаците и стоя с "отворени очи", за да се коригирам. Преди време казах, имам дълг към Живота. Под това разбирам да ценя и отдавам значимото на всяка жизнена проява, доколкото ми позволява натурата, опита, и др. качества, както и да развивам необходимите. Под дълг разбирам осъзнатостта, която имам вседствие на опита и ценността на Живота. Под Живот разбирам Пътя, извървян СЪС СЪРЦЕ. Не деля Любов и Дълг, у мен са равностойни. Но Дълга сам по себе си не ражда Любов. Затова и под Закон - Разбирам т.н Етични норми, валидни за всеки, за да ни опазят по пътя ни по време на Земното съществуване, да ни осигурят Баланс и хармоничен Живот.
За мен развитието на Човешката история преминава през етапи-цикли. Знам, че са седем на брой. Има човеци, които "живеят" сега, но опитността им отговаря на предходни епохи, а други носят информация за бъдещи епохи. Това е така, защото Духовното не следва материалната проява паралелно, поради личната воля за развитие у всеки, вследствие на дуалната проява на въплъщението. Времето на т.н "Старозаветие" е по скоро свързано с понятието Закон и Дълг, в смисъла на подчинението. С идването на Христос-Иисус добиваме Сърдечното измерение и вътрешното понятие за Любов- Закон, слети в единна воля, но това не е валидно у всеки, защото сме на различен етап на осъзнатост. След Христос нямаме оправдание за това, че не знаем. Не можем да твърдим, че има зло и добро, след като единния ни е дал знак, чрез въплатения Логос -Иисус Христос, че сме братя в Дух. От Момента на Голгота всеки има лична Отговорност за собственото си САМООСЪЗНАВАНЕ като Човек, призван да бъде Бог. Да осъзнае всеки у себе си и да допусне Христовото Съзнание да слее в едно воля-сърце, та Душата свободно да изживява своите опитности, осветлявайки проявата на материята, по силата на присъствието на Висшия Аз у ВСЕКИ ЧОВЕК.
