Защита всеки има и тя зависи от нивото на осъзнатост. Това до каква степен сме осъзнати в ежедневната си дейност. Дали не правим нещата автоматично или полуавтоматично.
Няколко години занимания с Тай Чи и Айкидо ми помогнаха до голяма степен в издигане нивото на осъзнатост. Спазвах леко загатнат съвет, пропускан от мнозина. При тренировка всеки вектор на приложена сила се задействаше единствено чрез напълно осъзнат и контролиран процес, наблюдаван с детско любопитство. След стотиците повторения в залата (и не само) при реална ситуация реакците ми станаха мигновени с отсъствие на мисли (спиране на вътрешния диалог). Състоянието е съноподобно. Намерението приложено при конкретни физически действия. Просто ставах наблюдател.
Но тава състояние започна да се проявява при сънищата и осъзнатите сънища. Себеусещането ми бе еднакво (и още е)
Разтърсващото беше когато преди около година забелязах, че мимолетни мисли, заявени еднократно намерения, започваха да се реализират до няколко минути. Забавяне на дъжд, появата на НЛО, пристигане на нужния автобус, такси по поръчка, забавяне на влак .... на два пъти и форума спира, след като заключавах, че нямам нужда от такъв форум.
Но кагато реших да експериментирам не се получаваше нищо.
След размисли и медитации чух с моя глас думите "Мога да модифицирам събитията ако е засегнат само един човек." Разбира се се подведох но за кратко. В повечето от случаите нямах личен интерес, т.е. беше ми безразлично какво ще стане. Просто се шегувах "Добре, така да бъде!". И бидеше така.... Но от спиране на форума бяха засегнати много хора. Влака не беше празен. Аз ли бях причината или просто предусещах събитията? Дали не си въобразявах?
Оттеглих се от форума по тези причини. Спрях да ползвам интернет, не четях нищо, спрях да медитирам. Усилено се заех със земеделие. Но нещата не се промениха.
Сега вече знам ползата от спиране на вътрешния диалог. Знам и ползата от липсата на желания. А отсъствието на емоциите не е сравнимо с нищо.
Не съм станал ясновиждащ или ясночуващ. Просто силата, която усещам у себе си ... без думи.
Разбрах, че едва сега съм застанал на прага и пътя по който мислех, че от години вървя в действителност е бил "пътечката в двора ми".
"Ти си Това" и "Хакери на сънища" ми изясниха някои неща. Допълниха се много добре.
Ако някой съфорумец се наеме да преведе втората част на книгата, мисля ще бъде от полза на недостатъчно добре разбиращите руски език. А и превеждащия ще навлезе много по-добре в нещата отколкото само да чете.
Хайде някой по желание, че да не си възнамирявам на случаен принцип.