Какво обичаме, какво мразим

[insomnia1304]

Над 100 години в "обръщение" е свобода или смърт,всичко или нищо,само Левски-долу ...и т.н...

Да помислим и си отговорим - между обичта и омразата има ли нещо друго и какво е то?
 

[fishbone]

Може би там сме самите ние. Поне така ми се струва.

[Iris]

Има полюси, има и противоположности. Между противоположностите има единствено избор – едното или другото. Между полюсите има точка на баланс, такава в която и двата полюса се проявяват, без едното да е за сметка на другото. Между полюсите винаги има сродство, те са еднородни, а взаимодействието им е творчески процес. Между противоположностите няма сродство. Те не могат да се съвместят. Всъщност думите могат да доведат до объркване, защото „противоположност“ също произлиза от „полюс“, но за съжаление в българския език липсва друга подходяща дума. Имаме полюси от едно и също нещо. И двете са еднакво необходими за съществуването на това нещо. Противоположностите не са част от едно цяло. Имаме любов и омраза – това са противоположности, различни посоки. Човек избира/изпитва или едното, или другото. И двете са проявление на активния принцип. Имаме безразличие – пасивен принцип. Активното и пасивното; положителното и отрицателното; мъжкото и женското начало са полюси. Те могат да си взаимодействат и това води до реален резултат.

[marhs]

Над 100 години в "обръщение" е свобода или смърт,всичко или нищо,само Левски-долу ...и т.н...

Да помислим и си отговорим - между обичта и омразата има ли нещо друго и какво е то?
 

Ами между тях може да има доста други емоционални или неутрални човешки състояния и чувства: приятелство, радост, тъга, труд и различни други взаимоотношения. Обичта и омразата са само две от многото човешки състояния.

[алибаба]

Омразата и Обичта ги оприличавам на свиване и разширяване. Всъщност в тези крайни варианти май не съм ги изпитвала тези чувства, но например раздразнение и симпатия.
И когато изпитвам раздразнение се чувствам свита и затворена и мисля лоши неща за себе си, движенията ми стават некоординирани, спъвам се, блъскам се във врати, раздразнението се разпростира над всичко и нищо не ми върви.
При симпатия - движенията ми стават хармонични и плавни, някакъв порядък се появява и чувство за смисъл, без конкретен повод, събужда ми се чувство за хумор, въображение, творчество...изглеждам много добре и всичко се нагласява идеално, случват се благоприятни съвпадения...
С други думи и двете състояния засягат основно мен, а конкретния повод (обект)по чийто адрес може да са изпитани просто изгубва всякакво значение.
Акцентът остава на трансформацията.
Случва се трансформация, която в първия случай ме превръща в затворено (ограничено)неприятно създание, а във втория - в точно обратното.

[marhs]

Омразата и Обичта ги оприличавам на свиване и разширяване. Всъщност в тези крайни варианти май не съм ги изпитвала тези чувства, но например раздразнение и симпатия.........

Права си за това.
Затова трябва на неприятните неща и хора да не се обръща такова внимание, да се загърбват.И да търсим приятното.
Естествено симпатията и любовта отключват най-доброто у човека.
Сега идва и пролет-най-хубавото време за приятни моменти 

[persefona]

Като видях тази тема се сетих за едно много готино филмче:

"10 неща, които мразя в теб"- младежка комедия. Адаптация по Шекспир. И по точно по "Укротяване на опърничавата" 

та там накрая, учениците трябваше да напишат сонет в стил Шекспир и Кет (се) 'обясни' любовта си с 10 неща, които мрази в него.

Няма да се задълбочавам в противоположности и невъзможности, но ще каже, че аз

Обожавам Емоциите! Силните. Яките. Запомнящите се.

А сега да помисля... за 10 неща, които мразя в себе си, но Той ги обича...

1. Веднъж казах: "колко съм проста"- отговор:"не си проста, а НЕИНФОРМИРАНА"
2. Мразя мълчанието (не тишината, а мълчанието, когато изисквам на всяка цена отговор, без значение дали е положителен или отрицателен- думите за мен са като въздуха)- отговор: да но мълчанието е Разбиране (всъщност).
3. Мразя наивността. Да но ми казаха, че съм дете, а толкова малко останаха.
4. Мразя слънцето, и обичам дъжда, заради пречистващата му сила. Да но когато ми каже 'слънце' усещам, че наистина мога да стопля някой.
5. Мразя да съм ядосана. Погрознавям. Но той обожава, когато ударя по масата- имало толкова страст.
6. Мразя нещастни и в калпаво настроение хора около мен. Но е супер, когато тези хора ми кажат "оправи ми настроението за седмици напред".
7. Мразя да плача, но на сутринта се чувствам толкова...чиста.
8. Мразя, човека, когото обичам да е далече. не. Не ми липсва. Просто ме притеснява безсилието ми, че ако има нужда от мен, аз няма да съм там. Но така разбирам колко СИЛНО го обичам всъщност, защото се налага само с мисъл от разстояние да съм с него.
9. Мразя да ... прося. Респективно да оставам без пари и да ми се налага да искам заем от някой. Никога не съм искала, но след това като съм имала дълго съм помнила некомфортното чувство.
10. Мразя да СЕ мразя за нещо. Затова се старая преди да намразя да заобичам. Трудно е. Но с времето става все по-интересно.
 

[marhs]

Женската логика е много труден и романтичен лабиринт.
Въпроса е да знаеш входа и изхода, иначе може да се изпадне в много затруднения. ;D

[why now]

Обичам всяка една емоция,която ме кара да чуствам,че живея.
Мразя монотонноста,еднообразието,правенето на нещата по навик и защото "така трябва".
Обичам да гледам хората и да усещам как преживяват нещата и силата им да ги преодоляват въпреки ****.

[sunin]

Мразя бездушието на ``стадото`` в България, което е 95% от населението. Обичам ПЪТЯ!

[insomnia1304]

Приказка за стълбата

Автор:  Христо Смирненски

Посветено на всички, които ще кажат:
“Това не се отнася до мене!”

http://www.ivanstamenov.com/?p=1226#more-1226

[marhs]

Мразя бездушието на ``стадото`` в България, което е 95% от населението. Обичам ПЪТЯ!

По-скоро е страх.

[sunin]

Страхът е вкоренен в тях през периода на управление на тоталитарната власт. В началото на 90-те започна моралния упадък и бездушното поведение като цяло, което превърна нацията ни в истинско ``СТАДО``! А новите поколения са духовно опропастени
и тенденцията се засилва все повече и повече.

[Tangrata_]

Мразя бездушието на ``стадото`` в България, което е 95% от населението. Обичам ПЪТЯ!

По-скоро е страх.

Страхът поражда бездуше.
Нали сте гледали М. Войни. Йода казва, "страхът е тъмната страна на силата"

[ДАВИД]

Не мразя...