Какво обичаме, какво мразим

[алибаба]

Да, не е зле да си припомняме по-често, че сомо човек има власт над себе си...един вид ние не можем един на друг почти нищо да направим - не можем ни да се спасяваме, ни да се нараняваме.....е, разбира се не говоря за това ако забиеш нож в някого, ще нараниш тъканите му естествено...но не говоря за това....
Много пъти съм изпадала в заблуждението, да се опитвам да помогна и винаги без изключение си получавам заслуженото - удар по главата, шамар, или пък съм подгонена от обекта на спасяването си...та трябва аз да се чудя как да се спасявам после  ;D И това ме отрезвява...тогава се сещам, че май пак съм се поувлякла за пореден път...и че поривът за помагане е бил поредният опит на егото ми да се нагизди с една шик добавка към амплоато си - това на спасител.
С отмъщението е нещо подобно но в обратна посока.
И въпреки всичко ние хората наистина си помагаме един на друг. Но по-скоро чрез шамарите, а не чрез милувките... ;D

[konstantin2007]

Алибаба,"Непоискано добро,задължително се отплаща със зло"
Това още ли не си го разбрала?И си е в реда на нещата да е така!Защото не можеш да"спасиш"някой,който няма желание да бъде спасяван.Намесваш се в свободният му избор.Дето викат..."направи добро,за да изядеш..еди кво си "
От друга страна,когато ни помолят за помощ,е също толкова лошо да откажем,колкото и да окажем непоискана такава!

[алибаба]

Не е да не съм го разбрала, знам го....и не веднъж съм давала обет пред себе си никога да не правя подобна глупост, но става така, че в някакъв момент отново съм заспала, увлякла съм се и т.н.
Бедна ти е фантазията колко пъти вече съм "заспивала" СЛЕД момента в който се пробудих....от тогава непрестанно се боря с дрямката и наистина ако трябва да кажа от какво ме е най-страх, то е, че ще заспя окончателно и всичките ми усилия до мемента ще са били напразно, ще се събудя в някой следващ живот в същото (а може и в по) окаяно положение в което бях преди да осъзная егото като роля и това ще се повтаря милиарди пъти, и вероатно се е повтаряло вече толкова пъти....оказа се, че акта на освобождение може да не струва нищо ако не знаеш как ДА БЪДЕШ свободен, как да живееш като свободен човек...
Ако си прекарал целия си съзнателен живот в опити за САМОосвобождаване, в битки и усилия за това, ти не можеш да правиш нищо друго, и тръгваш да освобождаващ другите...все едно цял живот си бил в армията и си воювал...как да живееш после мирен живот!
Е, кажете ми, който може, сега наистина моля за това, кажете ми КАК?!!

[konstantin2007]

Ами как..разбираш,че хората за чието"освобождение"се бориш са си свободни(а дори и да не са,не е твоя работа)и прехвърляш усилията и енергията отдадени на общото благо,за своето собствено"спасяване"това е формулата....Ефектът на 100-те маймуни.Няма нужда човек да се бори с вятърни мелници..
И щом,човек веднъж се е"събудил"няма опасност от повторно заспиване!Позадрямваме отново..но за малко.нещо като почивка и завръщане в старото аз,само за да разбереме,че то вече не е така измамно удобно и комфортно    

[алибаба]

Опасност от ново заспиване има и тя не е никак малка. Щеше да е много лесно ако нямаше такава опасност, защото всеки един човек в живота си е имал, има и ще има моменти на пробуждане. Разтърсващи моменти на кристално осъзнаване...които траят известно време и лека полека човекът пак се връща в предишното положение...до следващото събуждане, когато се чуди как така е бил заспал отново....

[konstantin2007]

Опасност от ново заспиване има и тя не е никак малка.

Е,явно нещата са строго индивидуални.Аз за себе си,не мисля,че има връщане назад.Т.е.отново изпадане в летаргичен сън.Няма как да стане.

[fishbone]

Опасност от ново заспиване има и тя не е никак малка. Щеше да е много лесно ако нямаше такава опасност, защото всеки един човек в живота си е имал, има и ще има моменти на...

Точно казано. По скоро бих го нарекъл момент на завръщане. Завръщане в омагьосания кръг.
И тук става ясно, че не е изключено прасето да се върне в бълвоча си. След което възниква въпроса: Каква е ползата и цената на това осъзнаване, пробуждане, просветление, събуждане или там както искате го наречете след като то е нещо прерходно да не кажа и илюзорно, както и негарантиращо нашето спасение от този омагьосан кръг в който се върти човешкото същество с всички негови съставни части.
В крайна сметка от където сме тръгнали натам отиваме. Изходът и входът са едно и също място.
И да не забравя важността на условията на развитие, защотото те са един основните фактори определящи качаството на еманацията от еволюционна гледна точка.

[konstantin2007]

И да не забравя важността на условията на развитие, защотото те са един основните фактори определящи качаството на еманацията от еволюционна гледна точка.

http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Много обичам високопарни фрази,без ясен смисъл

[fishbone]

3. филос. Излъчване на цялото световно многообразие от свръхсъвършеното божествено начало;
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Ще спамим ли сега? Какъв ти е дерта я ми обясни, че не те разбрах.

[алибаба]

Честно казано това за еманацията и аз много не го схванах  
Обаче, пробуждането е необходимо. Не се връщаме там откъдето сме дошли, или поне не и същите, връщаме се но по-различни. Както не може едно цвете ако е стигнало до фаза стебло с 4 листа да се върне на фаза покълнек...то ще се върне чрез семената които самото то ще произведе като се превърне в зряло растение, но не и самото то...просто като е тръгнало да се развива няма как да се върне назад.
Мен мисълта да се върна назад обратно в "бълвоча" , т.е. в състояние на тотална обърканост и свързаното с нея страдание, ми е ужасяваща. Проблема е, че много бързо се забравя лошото. Понякога ми се струва, че никога не е било, че никога никакви страдания не съм имала, че това е някакъв далечен сън, от който вече почти нищо не си спомням..а не искам да забравям.
Имам един приятел който казваше защо хората в България са на това дередже - "много бързо забравиха комунизма", дори и тези, които живяха през времето му, какво да кажем за тези, които само са чули или чели и за които той нищо не означава.
Същото е и с това, за което говорим...

[konstantin2007]

3. филос. Излъчване на цялото световно многообразие от свръхсъвършеното божествено начало;
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Ще спамим ли сега? Какъв ти е дерта я ми обясни, че не те разбрах.

Като ще гърмиш,можеш да започнеш първо от себе си
Обаче преди това ми обясни,за какъв келепир му е на"Излъчването на цялото световно многообразие от свръхсъвършеното божествено начало" да..се определя от"важността на условията на развитие, защотото те са един основните фактори определящи качаството на еманацията  от еволюционна гледна точка."
 

[fishbone]

Не зглобявай нови измишльотини оцветявайки ги в червено. По добре ме попитай какво точно не ти е ясно. И недей да кълнеш, че хич не е полезно за потомството.

[konstantin2007]

Божкеееее,само ти посочих за какво да използваш оръжието(което така смело размахваш)по най-рационален начин.И къде видя,че те кълна?
Измишльотините,са цитат от уикпедията псочен от самият теб и заместващ дума отново използвана от самият теб и отново цитат този път твой личен бисер!Като искаш да кажеш нещо,го направи на разбираем език..ама така,че и ти самият да се разбереш!

[fishbone]

Айде айде не се оправдавай, ами си размърдай мозъка. И пиши на лични, че прееба хубавата тема.

[konstantin2007]

Честно казано това за еманацията и аз много не го схванах  
Обаче, пробуждането е необходимо. Не се връщаме там откъдето сме дошли, или поне не и същите, връщаме се но по-различни. Както не може едно цвете ако е стигнало до фаза стебло с 4 листа да се върне на фаза покълнек...то ще се върне чрез семената които самото то ще произведе като се превърне в зряло растение, но не и самото то...просто като е тръгнало да се развива няма как да се върне назад.
Мен мисълта да се върна назад обратно в "бълвоча" , т.е. в състояние на тотална обърканост и свързаното с нея страдание, ми е ужасяваща. Проблема е, че много бързо се забравя лошото. Понякога ми се струва, че никога не е било, че никога никакви страдания не съм имала, че това е някакъв далечен сън, от който вече почти нищо не си спомням..а не искам да забравям.
Имам един приятел който казваше защо хората в България са на това дередже - "много бързо забравиха комунизма", дори и тези, които живяха през времето му, какво да кажем за тези, които само са чули или чели и за които той нищо не означава.
Същото е и с това, за което говорим...

Не мисля,че сме го збравили,камо ли пък ще стане бързо
И до днес отличителна черта е да говорим с надути,заучени фрази,също като по времето на светлият комунизъм,да сме многословни без да казваме нищо съществено.....И ето това е нещо което мразя!
И точно както цветето не може от завършен екземпляр да се върне във фазата на кълн,то така и едно съзнание не може да се затвори!Затова казвам,че връщане назад няма!Променяме се.Така е.И промяната понякога е болезнена.И трудна.Понякога може и да ни се иска да се предадем и отново да заспим.Но дали е възможен същият дълбок и спокоен сън?Не мисля.


п.с.Рибаря,не съм аз тази която е прецакала темата(не знам около теб и обкръжението ти как казвате,но прецакано звучи малко по-добре,ми се струва)Ти си този който се опитва да каже нещо със наизустени фрази и дори не може да обясни какво точно е искал да каже!Избиваш комплекси,може би...не знам.Във всеки случай,един отворен и широк интелект,не би използвал думи,които му е пределно ясно,че са непонятни за част от четящите..Да не говорим,че написаното от теб си е пълна безсмислица