Какво обичаме, какво мразим

[Здравец]

Може би не харесвам националистите и шовинистите, които в мозъка им е сбълркана дефиницията за патриотизъм и фашизам.

По-скоро нещо сбъркано има в теб, щом казваш:

.., като всеки истински българин, мразиш България и себеподобните си.

Здравец  говоря за рогачите, които изразяват основно обичта си с думите - Смърт на ......./чифути, турци и т.н./

Нещо май се опитваш да ми вкараш думи в устата ми, дето никога не съм ги казвал!
Кога съм изрекъл смърт на този или онзи?
Лъжец!

[Tangrata_]

Не, ни най малко не мразя българите или България. Напротив!

За омразата, виждам, че Жоро Велев е отговорил.
Но явно на всеки му е трудно да разбере другия.

[Iris]

Я по-добре си поустни наръчника с готовите изводи, че не мога вече да ги чета един по един.Натоварва ме и предпочитам да е наведнъж, за да приключи въпроса.
И почни да мислиш, всички сме виждали докъде стига човек, който се опира на Поговорко-шаблонната система.

Нали знаеш, че като се ядосваш/мразиш, отделяш отрицателни енергии и храниш едни същества дето много се говори за тях из този форум. „Наръчникът си с готови изводи“ го спестявам съвсем умишлено. Иначе мога да пусна няколкостотин мнения с тематика, духовни учения, морал, психология, духовни ценности, добродетели и др. подобни, но ти едва ли ще ги прочетеш всичките, затова че ще си го спестя.

[Mirotvorec]

При истинските българи омразата е отстъпила на разбирането.

Да даде Бог повече такива люде! Разбирането на нещата означава, че те вече са Наблюдатели, т.е. Свободни.

[radon]

Когато човек, не разбира се страхува. Когато разбере, благодари!

[Breath]

Въобще не помня от кого четох интересната забележка, че омразата и любовта стоят в краищата на една и съща пръчка.Или ос...или меридиан,кой както ще.

Кибалион:

Доброто и Злото не са абсолютни. Единия край на скалата наричаме Добро, а другият Зло, или едната цел е добра, а другата – зла, взависимост от използването на термините. Едно нещо е "по-малко добро" всравнение с друго, което е по-високо в скалата. Но това по-малко добро нещо, на свой ред, е по-добро в сравнение със следващото под него и т.н..

"По-голямото или по-малкото" се определят от мястото си върху скалата.

Същото важи за менталното ниво. "Любов и Омраза" обикновенно се разглеждат като неща, които са диаметрално противоположни едно на друго, абсолютно различни, несъвместими.

Но, ние прилагаме Принципа на Противоположностите и откриваме, че не съществува такова нещо като Абсолютна Любов и Абсолютна Омраза разграничени една от друга. Двете са просто термини, приложени към двата полюса на едно и също нещо.

Започвайки от някоя точка на скалата, откриваме "повече любов" или "по-малко омраза", докато се издигаме нагоре, или "по-малко омраза" и "по-малко любов", когато се движим надолу, като това  е вярно независимо от каква точка, висока или ниска сме тръгнали. Съществуват степени на любов и омраза, както съществува и средна точка, където "харесвам и нехаресвам" стават толкова неясни, че е трудно да се направи разлика между тях.

[Спорт-Здраве3]

Я по-добре си поустни наръчника с готовите изводи, че не мога вече да ги чета един по един.Натоварва ме и предпочитам да е наведнъж, за да приключи въпроса.
И почни да мислиш, всички сме виждали докъде стига човек, който се опира на Поговорко-шаблонната система.

Нали знаеш, че като се ядосваш/мразиш, отделяш отрицателни енергии и храниш едни същества дето много се говори за тях из този форум. „Наръчникът си с готови изводи“ го спестявам съвсем умишлено. Иначе мога да пусна няколкостотин мнения с тематика, духовни учения, морал, психология, духовни ценности, добродетели и др. подобни, но ти едва ли ще ги прочетеш всичките, затова че ще си го спестя.

Именно - виждаш ли? Когато съдя за хората според себе си, много често съм прав, защото това е най-добрия начин да ги разбереш.Значи затова всичко,което пишеш,ми изглежда като копи-пейст.То Е...тоест дори не преработваш чрез личната си реч повечето неща.А когато го правиш, бас ловя, че изпитваш голямо задоволство от упражняване на литературните си дадености и затова философстваш, плетеш чаршафи и ръсиш меродия навсякъде,без да казваш кой знае какво.Не те обвинявам - не е моя работа,просто не ми продавай краставици.
И стига плашил хората с Торбалан.Бръмбърите се хранят с тор,така че не сери! Щото има едни насекоми,дето се хранят с тези неща! Да не им даваме повод...

Големите рептилий,голямото нещо.Ако ща ще се ядосвам и ако ща ще си мразя колкото си искам и няма да се ограничавам заради някъв гущер или заради Торбалан.

[Iris]

Споко де, никого не се опитвам да уплаша. Не претендирам и за уникалност на това, което съм написал, нито тая някакви специални очаквания за това как ще бъде прието. Споделям си мнението, пък дали е клиширано не ми пука. Конкретно по темата, ти изрази някои свои възгледи за обичта и омразата, но аз пък от своя страна нямам спомени да съм мразил. То освен хора, не виждам какво друго може да се мрази. Понякога може и да се ядосам за нещо, но след десет секунди най-много ми минава. Като се абстрахирам от себе си, не е трудно. Както и да е, няма значение.

 

[Kida]

Омразата си е типично състояние на човека в днешни дни ;)Само погледнете хората до 18 и ще видите, че днешната младеж е бъкана от хора, които мразят не само света, родителите, даскалото, а и самите себе си. Повечето от тях надали и си имат на идея, че всъшност цялата тази омраза е чист егоизъм. Хората сме егоисти. Някои по-малко, но повечето бая. Всеки е искал най-хубавото парче торта

Често се заблуждавах, че не мога да мразя, но от безспирните лъжи и от това да ме държат в неведение в крайна сметка ме накара да намразя хората от голямото "Добро утро" - хора, парадиращи със средствата си. Като имаш пари - дръж си ги. Като нямаш акъл - пръскай ги за боклуци от рода на последният модел чанта на Луиз Вюитон или новия парфюм на някоя звезда. Някои може и да си помислят, че завиждам. До някъде може би е вярно, но ми е омръзнало от лапетии, които те наричат боклук само защото нямаш 20лв. джобни като тях.

А обичта към нещо/някой е още по-странна. Особено от както в последно време (най-често по време на 14 февруари с бума от сърчица и гадни розови зайци с надпис I love you) думата "обичам" изцяло е загубила сила. Всички обичат, ама в крайна сметка обичат само собствения си задник.

Човека е странно животно. Сами си преебаваме живота

[Спорт-Здраве3]

Всъщност всичко, към което човек може да има отношение(тоест включително да обича) може да бъде мразено.А това са всички неща.
Като се замисли човек, най-безсмислено и базово в омразата е да се мрази друг човек.Когато влезеш в него роля и се почувстваш човека,когото мразиш, най-често откриваш, че на драго сърце би постъпвал така както той постъпва.
А ако две ненавиждащи се страни разменят мислено местата си и осъзнаят,че се мразят по един и същи начин, това чувство на споделена омраза бързо ще ги накара да разберат една друга и да потушат ненавистта си.

Тоест заключението е, че човек може да мрази само себе си.Колкото повече мрази и ненавижда - толкова повече открива себе си в нещата.А това е много добър начин за себеопознаване.

Така е и не само с обичането,а с всичко останало...но омразата и любовта според мен е най-лесният начин.

И ако някой казва, че само обича, без да мрази нищо, или въобще не е размишлявал над себе си, или въобще не държи на сериозността и съдържанието на поуста си и просто си сърфира и пише поредното празно изказване, за да минава времето.

И така за мен Ницше отново е гениален тъкмо по тази тема,с думите си, че на велика обич е способен онзи,който е способен на велика омраза.


П.П.Също ми е странно, че само аз съм на мнение в тоя тъп интернет, че "безусловната любов" е поредната гадна лъжа, а нещото, за което всъщност става дума, е безусловното безразличие.А то е крайно неподходящо за това ниво в играта.

[хадзапи]

Може да се замислим и, че всъщност безусловната любов и безусловното безразличие да са две страни на едно и също нещо?

[Iris]

Безразличието е липса на любов. Докато при омразата имаме противоположна посока на енергията спрямо любовта, при безразличието тази енергия въобще липсва. Светлина и мрак – двете са несъвместими, второто просто изразява липсата на първото. Същото е с любовта и безразличието.

[Спорт-Здраве3]

След като знаеш,че безразличието е липса на любов,ще те питам нещо друго:

Можеш ли да ми кажеш - Защо безразличието не представлява съвкупност от равни части от всички чувства?

[Joro Velev]

И ако някой казва, че само обича, без да мрази нищо, или въобще не е размишлявал над себе си, или въобще не държи на сериозността и съдържанието на поуста си и просто си сърфира и пише поредното празно изказване, за да минава времето.

   Свобода на мислене, изразяване и действие.
   Разсъжденията, според мен, са стойностни когато си свободен от емоции. Ако не, то могат се пръкна всякакви заключения. Като се видиш в криво огледало се смееш обикновено, а повлиян от емоции се приемаш сериозно? Това за мен е несериозно.
   И друг път съм писал, че правя разлика между емоции и чувства. За мен омразата е емоция а любовта е чувство. А за други е точно обратно... Чувствата извират от същноста ни а емоциите ни заливат отвън. Емоциите сравнени с чувствата са краткотрайни и за съжаление най-срещани.
   Предполагам, че идея си нямаш колко и за какво съм мислил? Какво да говорим за размишления над себе си. Та нали всички хора са егоисти? (особено аз) Само в нюансите се различават. Ако не обичаш себе си, как би очаквал някой друг да те обикне? Нескопосано е да не харесваш себе си и да негодуваш от харесването или нехаресването на околните. Ако личното съвпада с мнението на околните - супер, пък било то и негативно и критично. Така дори не е задължително да се само-харесваш и да си самовлюбен, ама все си е по-добре нали? Ако ти се харесваш/обичаш но другите не - поразмисли се. Така правя аз.
   Безразличието равносилно ли е на отказ от промяна? Ако да, то прилича по нещо на любовта. Нали ако обичаш нещо едва ли желаеш промяната му? (тук се сещам за онази любов, при която партньорите се стремят да променят възлюбения по свое усмотрение и като успеят приключват с "Край, ти вече не си същия/същата." Ако обичаш се отдаваш, раздаваш се. Ако търсиш обич/любов следва, че тя ти липсва и неможеш да я дариш, каквото и да става. Да, прекрасно е да бъдеш обичан, но е несравнимо да умееш да даряваш любовта си. Опитай, ако това е разбирането ти.
   Това на кратко е мъглявото ми размишление за взаимоотношенията между личности. За друго, само питай.
   Ако пък някой му дойде музата да ме изпита и поразпита - ще отговоря. Примерно - да пробваме кое според вас е нормално да се мрази. Предлагайте обекти и субекти пък да видим какво ще се пръкне от заблудената ми кратуна. Тъкмо да проверя за пореден път дали това, което съм изразил е вярно или не.
 

  П.С.
   Да спомена, че не съм чел дебели книги. Ако съм засегнал авторитета на някой дългописал мислител, му се извинявам за загубеното време. Моя живот, както всеки от Вас, си го живея лично и както го разбирам.

[Tangrata_]

Ами всъщност аз съм против идеята за мразенето, затова ще кажа, че аз не обичам снега, студа и зимата.
И колкото и да ми обясняваш, че са част от цялото, и на други хора може и да им харесват, на мен пък не ми харесват!
Искам да излизам навън, да ходя свободно, с леки дрехи, да се пека и почернявам на слънцето, да се разхождам в парка ( с някое девойче) (сега само правим едното нещо по цял ден), да играя баскетбол, да играя баскетбол, да играя баскетбол, гол до кръста и на слънце.

Такам, пак го избих на това какво харесвам, а не какво мразя ... не знам що така.

А към спорта и здравето искам да запитам (щото той твърди, че щом обичаш нещо, трябва и да го мразиш),
та искам да запитам как така след като обичам спорта, баскетбола, танците, бойните изкуства, после бих могъл да ги мразя?
Ами аз пък не ги мразя! А и те са толкова абстрактни, (нямат и его), така че не виждам какво в тях (или пък у тях), бих могъл да мразя !?
Може ли да ме осветлиш/просветлиш по въпроса ?