За Сънищата, Осъзнатите Сънища и Опитностите Извън Тялото

[Iveta]

Хаха, не е за вярване Снощи се рових доста, четох на различни места, питах приятели езотерици и най-накрая ми просветна. Става въпрос за мейл получен на 18-ти март в 9:08 pm, т.г. Нищо позитивно.
Благодаря ти, Мagnolia!

[Magnolia]

Аз бях сигурна, че ще откриеш отговора сама.   Отстрани само догадки могат да се правят,  в повечето случаи - неточни.

[Iveta]

Не само догадки, хората отсреща могат да ти дадат насока. За 18, четох и тук http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1971

[pph]

Получих поредното частично преживяване на OBE, но отново с променлив успех. Бях се събудил преди това за около 1 час и пак легнах, вече беше светло. Усетих, че при заспиване, точно преди да заспя успях да си запазя съзнанието и усетих сънната парализа. Започна някакво ужасно пищене в ушите след което се изместих с второто си тяло настрани от физическото. Започнах леко да се движа, но се огледах и видях, че всичко е тъмно и се стреснах, защото в действителност беше светло(около 12:00). След което пожелах да се върна. При връщането заварих за няколко секунди сънната парализа.

Извода от преживяното ми е, че страха ми пречи от по-нататъшни пътувания. Другото, което не мога да си обесня, защо всичко около мен беше все едно е вечер?

Другото, което забелязах е, че когато човек е уморен, шанса да стигне до подобни преживявания е по-голям.

[WhiteKnight]

Всячески се стремя да избягвам сънищата си, защото в по-голямата си част са неприятни. Лягам си късно нарочно, уморявам се и т.н. Но не става. Особенно след като се събудя да ходя до тоалетната примерно към 3-4-5 сутринта и след това просто няма начин как да не сънувам. Или пък не мога да заспя, но със затворени очи се въртя с часове в леглото и пак сънувам, без да съм заспал, но все лоши неща. Това се случва с много мои приятели и познати. Знам относително как да се контролирам и предразполагам към спокойствие, но изглежда просто проблема е в облъчванията, които ни правят, по множество начини. !?

[merulious]

Точно пък това със ставането по малките часове е една от техниките, които се използват за целенасочено (и осъзнато) сънуване. Просто правиш всичко противопоказно за "проблема" ти. Дай си малко почивка, така само си стресираш допълнително организма и ако очакваш, че като се изтощаваш и натоварваш, ще се получи, много се лъжеш.
А почивката включва освен избягването на стрес през деня (доколкото може все пак), и олекотен хранителен режим, особено вечер преди лягане. Да не говорим, че е противопоказно по всяка линия да се яде поне 4 часа преди сън. Може да пробваш и с вана или горещ душ преди лягане, и двете много отпускат.
Може би ще си помогнеш и ако си записваш сънищата, колкото и да ти се струва неприятна идеята. Възможно е да ти хрумне какво игнорираш, та да те тормози в сънищата ти, понеже веднъж нещо като му дойде време да излезе от подсъзнанието на повърхността, няма да миряса докато не ти привлече вниманието. По един или друг начин...

[x_name41]

Знаете ли, снощи сънувах много ужасен и кратък сън свързан, като че ли с някакъв апокалипсис. Значи сънувам следното нещо, намирам се в двора на ранчото часът е някъде към обяд а времето е слънчево и приятно, небето е ясно синьо и безоблачно, но изведнъж като от нищото картината започна да се променя драстично, цялото небе взе да почервенява значително (все едно гори) съпроводено с постепенно засилващо се излъчване на интензивна инфрачервена топлина, като в един момент топлината става толкова непоносима че не може да се диша направо а на близо гледам от земята започва да излиза лава и магмени потоци ужас, и тогава се събудих. Бих искал още веднъж да отбележа, че сънят беше много кратък и ясен.

[Magnolia]

Вчера или завчера слънцето беше изключително и непривично силно.Не знам дали има връзка със съня ти.

[gosho]

Относно сънищата според мен това са мисли, които се изразяват чрез образи. До този извод стигнах от състоянията преди и след заспиване - това, за което си мисля, е и това, което виждам и се разиграва като сюжет пред мен. Проблемът обаче е, че дори и в тези състояния на полу-сън, много бързо забравям какво си мисля/сънувам.
Та въпросът ми е как бихме могли да не забравяме толкова лесно сънищата и да можем да си ги спомняме в повече детайли... Аз лично се упражнявам, докато съм буден, да си следя потока от мисли и често се връщам минути дори часове назад, за да си спомня какво точно съм мислел. Когато ставам се опитвам веднага да си припомня какво съм сънувал - обикновено са много на брой сънища - и да си припомня всеки един детайл, само че колкото повече се задълбочавам в определен сън или детайл, толкова повече останалите ми убягват и ги забравям. Чувал съм, че е добра идея да си имаш тефтерче до леглото и да си записваш сънищата веднага като станеш, само че нямам време за това, пък и някои работи просто не могат да се опишат в писмен вид с думи... Вие какви методи ползвате за припомняне?

[kambera]

Пробвай постоянно да си задаваш въпроса: Аз сънувам ли?  - Говоря даже и когато си сигурен , че си буден, на работа, докато пътуваш и така нататък. Все някога наистина ще си го зададеш насън, тоест сънувайки и тогава идва момента на осъзнаването, като сигурен съм, първите няколко пъти ще се събуждаш моментално.

[m2f]

Относно сънищата според мен това са мисли, които се изразяват чрез образи. До този извод стигнах от състоянията преди и след заспиване - това, за което си мисля, е и това, което виждам и се разиграва като сюжет пред мен.

Може би е така, защото в астрала мислите ни и намеренията ни се материализират без забавяне...Случвало ми се е да си проектирам сън на дадена тема, но не и в подробностите.

Когато ставам се опитвам веднага да си припомня какво съм сънувал - обикновено са много на брой сънища - и да си припомня всеки един детайл, само че колкото повече се задълбочавам в определен сън или детайл, толкова повече останалите ми убягват и ги забравям.

Точно така става и при мен. Понякога някой сън успява да "ми избяга", но ми оставя някакво ЧУВСТВО, по което успявам в течение на деня да се добера до него. Но не винаги успявам.

[eli]

От много време насам наблюдавам странен феномен, ще го нарека "Сънища за края на света". Сигурна съм, че почти на всеки се е случвало да сънува нещо подобно. Без да се замислям, аз мога да разкажа поне три мои такива, единия, от които се случи наскоро. Той е и повода да отворя тази тема.

Нека не започваме да спорим какво ги поражда. Причини много. Всекидневно сме заливани с информация и очакване за края на света - било то портали за промяна под наслова 11:11, предсказания на маите за 2012, сблъсъци с невидими планети, извънземни инвазии, библейски апокалипсис и т.н. Истината е, че хората са очаквали края на света още първи век по времето на Исус. Може би сънищата ни са породени още от онези времена, когато хората са чакали промяната. Или може би са плод на машината за масово промиване на мозъци, коята неуспоримо действа в живота ни.

Мисля си, че ако споделим и разкажем сънищата си, ще имаме над какво да разсъждаме, за да научим повече за този странен феномен. Плод на нашето собствено Аз ли е той или сънуваме общия сън на колективното съзнание? Приличат ли си нашите сънища за края на света или всеки един е различен? Признак на страх от разрушение или надежда, че след разрухата ще съградим нещо ново и по-добро?

Очаквам вашите истории и ви благодаря, че ги споделяте. Аз също ще споделя моите в някой от следващите си постове.

[peace]

Вижте това филмче(има английски субтитри).

[Frozaskes]

   Понеже от доста време мисля да споделя един мой сън или по-скоро преживяване(Вие преценете), който някак си все го отлагам поради една или друга причина... та днес седя и си преглеждам ъпдейтите в любимите ми сайтове и случайно гледам Alien качил нова статия в Паралелната Реалност, която се отнася точно за сънищата и порталите, а и в Спиралата качиха Хакери на Сънища 2, та реших... ДНЕС ЩЕ Е! Крайно време е! А и ако другата година вземе да свърши света, може да остна без отговор и още по-зле за мен Дето се казва "По-добре преди, от колкото след 2012-та"   .
         За въпросното мое преживяване писах   преди доста години в един специализиран форум за ОИТ, ОС и т.н., но по една или друга причина не получих задоволителен отговор. Сега се надявам някой от Вас, ако е чел нещо или е имал подобно преживяване, което да си го е обяснил или може да го преповтори или контролира, да го сподели... Ще се опитам да го опиша максимално подробно, въпреки че беше преди 5-6 год.
    В един хубав слънчев ден някъде към 14:30/15 без нещо, си лягам за обикновенна следобедна дрямка. С единствената идея да полежа малко, щото нищо друго не ми се правеше. Както обикновенно си лягам на лявата страна с леко присвито тяло. Проблемът беше, че емоционалното ми състояние не беше много добро, да не кажа, че бях направо съсипан, в смисъл такъв, че по онова време имах разногласия с едно гадже и щяхме да се разделяме или поне бяхме в процес на разделяне, на което на мене ми беше много гадно  Та лежа си аз и си мисля, ядосвам се, колко гаден е света и колко скапан е живота   ... и че нещо не ми се живее ... мислите ми бушуваха като цунами в главата ми. Тялото обаче се отпускаше все повече и повече. Явно съм запазил концентрация по някакъв начин, щото единственото което си спомням беше, че както ми беше черно пред очите, както обикновенно е, когато си ги затвориш, изведнъж станах и седнах на леглото   (WTF). До колкото мога да си спомня, мога да го оприлича, все едно на черен фон се появява малка бяла точка, която се приближава към тебе със сташна скорост и когато стане толкова голяма, че обхване цялото поле на зрение, вече си във друго състояние... незнам, дано да ме разбирате, щото ми е трудно да го обясня.  Та в другото състояние на възприемане (така да го кажем), бях седнал в леглото и си гледах бюрото с компютъра. Виждах го размазано все едно сега се събуждам и очите са ми подгизнали от сълзи, само дето не си осещам тялото, нито очите да щипят или да пулсират или пък да ме болят, ако евентуално съм плакал или нещо такова. НЕ! Виждам едно такова замъглено... само дето всичко ми трепери, много странно вибрира на висока честота, незнам на каква, трепти и вибрира. Все едно да мигаш колкото можеш по-бързо, само че без да си затваряш и отваряш клепачите. Седя така известно време и гледам компа, малко след това почна да ми се фокусира погледа или възприятието. Все така си ми трепери, само че вече забелязвам, че не е само погледа, като възприятие, ами всичко което  усещех, като тяло, щото честно казано незнам да имах такова. Знам,
че имам де, ама немога да го видя. Виждах само от първо лице/1st person. Ставам от леглото с ясната идея/цел че "трябва да медититам" (от какъв зор, още незнам). И в тоя момент започвам да осъзнавам, все повече и повече от това което виждам. Гледам си стаята цялата беше в светло синя, много жива светлина, като че ли блещукаше също така.Синята светлина като че ли  влизаше и излизаше едновременно от предметите. От всичко, което можеше да се определи като материя. Толкова красива, жива синя светлина не съм виждал никъде...никога!. Сякаш целите предмети в стаята бяха изтъкани от нея. Можех да виждам през тях... бяха някак си прозрачни, все едно гъстотата на светлината я определях спрямо фокуса на погледа си. Светлината влизаше на 45 градуса от прозореца. Всеки един предмет, който погледнех имах чувството, че е важен и принадлежи към стаята по някакъв начин или към къщата, или към нещо по-голямо (това беше само като усещане). Ако исках можех да го разглеждам/усещам/възприемам като отделен предмет, ако исках можех да го възприемам към цялото. Тука трябва да отбележа, че цялото това поле от информация което описах по-горе се разви за има-
няма 2 сек. докато ставах от леглото и сядах на пода до бюрото да медитирам. Като през цялото това време трептенето не спираше, по-скоро започвах да свиквам с него. Седнах си аз на пода да медитирам, само че не в поза Лотос, а ми както се сяда в каратето - на колена с петите отзад. Тогава всъщност започна размишлението, какво всъщност се случва (явно до тоя момент съм бил на автопилот ). Вдигам си ръката да я огледам - абсолютно същата, само дето и ръката ми е
"направена" от синята светлина/енергия. Завъртях си дланта да я огледам по-добре. В следващия момент се сещам за какво съм си мислил преди да заспя и си казвам нещо от сорта на: "Еми много ми е мъчно, ама са какво да направя". Тука оточнявам, че не го "казвам", такова усещане има, може и само да съм си го помислил. Интереснто беше, че нямах вътрешен диалог. Имаше една пустош, една липса на мисли, ако се зародеше някаква мисъл или беше абсолютно правилна (всмисъл, че не трябва да размишляваш върху нея), или някак си знаех отговора. Малко след това погледа ми се фокусира
върху вратата на стаята, която се падаше точно срещу мен. Беше леко открехната и се виждаше светлина зад нея. По едно време усещам присъстието на нещо/някой/няколко. Имам усещането, че зад стената Нещото се приближава до вратата. Нещо като тъмни сенки или знам как да го опиша... силуети. Та стоят зад вратата, аз не ги виждам само ги усещам, че са там.Наднича/т през полуотвора на вратата, поглежда/т към леглото (където трябва да е физическото ми тялото)  и "казват": "Спи, дай не го побудим"/"Май е по-добре на го будим, спи". Не си спомням дали ме беше страх... май не,
не изпитвах страх, някак си интуитивно знаех, че няма да ми направят нищо лошо. Само че ми стана страшно притеснено, когато 1 сек след това погледнах на долу и установих, че съм гол, както майка ме е родила   . Толкова ми стана притеснено, че цялото ми възприятие, отиде по дяволите. С една мисъл се хвърлих в кревата и се завих с одеялото. За да се скрия, ако тия вземат да влязат в стаята, много ясно че ще ме видят гол. Помислих си: "Ще се правя на заспал докато си отидат или докато ми изчезе усещането, че има някой на вратата". От процепа който беше на вратата се вижда
моето легло. Следващото интересно нещо е, че когато се хвърлих в леглото и се завих, като че ли нямаше граница или преход към нормалното ми състояние. Спомням си че лежах и очаквах някой да влезе в стаята. Все още имах усещането, че някой ме гледа от процепа на полуотворената врата. Знаех че съм в нормално състояние. След около 5-6 сек, като че ли отиде в кухнята. Вътрешния диалог започна на ново... почнах да мисля, може да е някой роднина, може да е някой приятел дошъл да ме търси за нещо? Хмм... най-добре да стана да проверя. Събрах всичкия си кураж (щото усещането за непозната черна сянка в другата стая още стоеше, а и страха от неизвестното се усилваше) и отидох в кухнята. Тъкмо обмислях как да започна разговора с тоя който беше там... когато разбрах, че нямаше никой. Бях сам на целия етаж изрично проверих всички стаи. Даже по телефона звънях да всички приятели, които предполгам, че може да са идвали през последния 1 час. Всеки един от тях е бил минимум на няколко километра от нас.
   Споменът за тая случка и до ден днешен си стои почти непокътнат. Опитал съм се да влизам в същото състояние, чрез релаксация и хеми-синк само че не става. В повечето пъти заспивам или се изнервям и прекъсвам. Просто незнам как се получи първя път. Може би силната емоция е била нещо, като катализатор на процеса. Това е един единствен път. По онова време тъкмо бях приключил с трилогията на Р. Монро. След това четях всичко което ми попадне за ОИТ и ОС, както и до ден днешен. Та... съфорумници, кажете как става прехода от едното състояние към другото, на Вас нещо такова случвало ли ви се? Понеже не съм имал съзнателен ОИТ или ОС незнам как стават нещата, немога да ги сравнявам. Предварително благодаря.
        С риск поста да стане умопомрачаващо дълъг ще добавя още един сън, понеже става въпрос за апокалиптични сънища... то всъщност са два, ама за сега ще опиша само единия на бързо.
        Сънувам, че гледам към небето. Беше синю, хубаво и ясно . Намирам се в моя град на една улица до една църква, само че не ги виждам, само знам че са там... поне трябва да са там. От лявата страна на погледа ми беше връх Ком, само че по-голямата част от зрениеето ми се заемеше от това което беше вдясно. А там имаше огромна междупространствена дупка през която ясно се виждаха 3 планети наредени една зад друга. Стъпаловидно нагоре. Беше изключително красиво и същевременно умопомрачаващо шокиращо . Горе-долу ако можете да си представите, че гледате небето малко над хоризонта и 2/3 са заети от въпросната дупка/портал. Та седят си там планетите, в нещо като синю-зелена мараня. Неможах да разбера кой планети са. Само че май зад тия 3-те които ясно се виждаха имаше още водещи нагоре. Бяха една зад друга. Първата беше цяла (беше в синю-зелена мараня, като че си имаше атмосфера и всичкие неща, за нормална планета) Втората зад първата се виждаше 1/4 (ако може да си го представите), след това 3-тата зад 2-рата пак 1/4 и така образуваха нещо като стъпаловижда структура нагоре. А какво имаше на края незнам. Якото беше, че все едно да си на земята и да виждаш какво става на повърхността Плутон или Нептун , като м/у планетите съответно се виждаше Космическото пространство със звездите и всичките му екстри. И така както си ги гледам унемял от гледката изведнъж от Горе... НАЙ-отгоре се срелна някакъв метеорит, който като че ли използваше подравняването на планетите като път да мине през дупката и да падне на нашата планетка. Та мина през дупката метеора и се разби някаде в града. И вместо да има експлозия започнаха да изничат разни червени кристали от земята   огромни, около 2-3 метра. В различни форми и посоки. Тоя сън беше доста осъзнат. Рядко имам чак толкова запомнящ се сън. В повечето пъти си спомням само детайли, а сега всичко, като на филм. Направо все едно бях свидетел на нещо реално случващо се. Като се събудих бях с едно такова гадно усещане, все едно наистина идва края на света. И тука съответно възниква въпроса... радиацията ли се е повишила и ми влияе зле или наистина идва нещо страшно...   ? Или може би е крайно време да спра да чета за 2012, конспирации и НЛО...  
        Стига толкова от мен, че и без това ме болят пръстите от писане. Весело посрещане на Коледа и Нова Година, да сте живи и здрави и повече оптимизъм през 2012.  
          

[mitko]

   Типично  несъзнателно  излизане!  Съзнателното  (волевото  е  по  лесно),  но  и  там  първият  път  е  шокиращ!  По  този  въпрос  съм  писал  по-горе  в  темата