За Сънищата, Осъзнатите Сънища и Опитностите Извън Тялото

[Trandev]

Имам въпрос към теб, Trandev, използвал ли си умението си за други конкретни цели или само за целите, за които казваш? 

Не, дори не съм се опитвал, достатъчно ми беше, че знаех, че сънувам и да бъда най- близкия зрител.

[machinehead]

Аз имам въпрос..
Всеки пък когато имам преживявания в други реалностти,особено ако са малко преди да се събудя,цял ден ми е отпаднало и уморено. И имам чувството, че все едно съм спала 2 часа само, някой знае ли защо се получава така?

[arakha]

При мен се получава така когато изразходвам много енергия в даденото ниво.Не знам какви действия извършваш в историята на съня но внимавай и си пази поне малко енергия.Може да ти потрябва там, а и да не се получава така, че да си уморена след сън.

[machinehead]

Аз все още не мога да си контролирам сънищата..
но напоследък колкото повече си ги спомням и колкото повече са,толкова по-уморена съм.Преди малко спах 4 часа сънувах отнво и сега се чувствам като абсолютен труп,спането още повече ме уморява вместо да ме зареди с енергия.

[DAOC]

Аз пък всеки ден сънувам и даже помня част от сънищата, но това не зависи от това сутрин дали съм се наспал или не. Да не би да е друга причината, а не сънуването? Надявам се говориш за спане и сънуване , не нещо спешъл !?!

[m2f]

напоследък колкото повече си ги спомням и колкото повече са,толкова по-уморена съм.Преди малко спах 4 часа сънувах отнво и сега се чувствам като абсолютен труп,спането още повече ме уморява вместо да ме зареди с енергия.

И аз имам такива моменти. Като цяло психическата енергия която разходваш като буден, я разходваш и като спящ /сънуващ и помнещ сънищата си/. Според мен е съвсем логично. Физически си почиваш, но психически не. Помненето на сънищата е свързано с поддържане на активност на кората на главния мозък /цитирам по памет един психолог/.
Преди време това много ми беше дотежало и на мене, чувствах се все едно, че живея два живота. Но сега преодолях тази умора. Може би защото сънищата ми станаха интересни и това неутрализира умората ми /знаеш, като правиш нещо което ти харесва не чувстваш умора/.  

П.П. Нима би предпочела да не си помниш сънищата? Аз не, за нищо на света!

[machinehead]

Надявам се скоро и аз да я преодолея или по-скоро да науча как да си пазя енергията.
Иначе не, със сигурност не бих предпочела да не помня къде съм била през нощта. : P

[Djijko]

Имала съм ОИТ няколко пъти и ТОВА не е сън,по никакъв начин не може да се сравни със сън.Съвсем различно е,съзнанието е абсолютно будно,всеки който е излизал от тялото си ще го потвърди.
И понеже сънувам много и постоянно,и помня голяма част от сънищата си,мога да кажа,че ги обичам!Обичам да спя,да сънувам и да помня.Нямам пророчески сънища,за мен те са паралелно съществуване на Духа и неговите странствания.Забавно и вълнуващо е.
Затова най-интересно ми беше осъзнатото сънуване,нямах такъв опит.Наскоро се случи нещо като опит за осъзнаване в съня.Макар,че се изплащих леко и се събудих,сега вече имам представа и за това.Не зная защо,но ми се струва,поне на мен,че е по-лесно да имам ОИТ,отколкото да сънувам осъзнато.Правя опити в тази насока,ще видим докъде ще стигна.
Изводът-Животът наяве и насън е вълнуващ и вълшебен-насладете му се,пътешественици!

[m2f]

Djijko, значи доколкото те разбрах имаш личен опит с: 1/сънища, които просто помниш 2/осъзнато сънуване и 3/ ОИТ, така ли е? Ако е така, то имам молба към теб - направи ми кратък стегнат паралел, като наблегнеш на различията между трите преживявания, става ли? От кое в кое преминаваш, в каква последователност, как усещаш момента на прехода, как разбираш, че си във въпросното състояние и т.н. Ще е полезно и интересно, поне за мен. 

[Zayl]

 м2ф извинявай, че се намесвам в разговора ви , но ще ми е интересно да сверя с опита и на други
 При мен разликите ги усещам така:
1- както си го описал - сънища, които просто помня. Събуждам се и помня какво съм сънувал - като филмова лента.
2- обикновенно ми прещраква нещо докато сънувам, някаква абсурдност в съня, казваш си "к'во става подяволите т'ва е невъзможно - явно сънувам" и поемам контрол над деиствията си. Тука трябва да отбележа, че колкото повече се мъчиш да контролираш толкова повече те изхвърля от съня
3- няма начин да го сбъркаш, усеща се преход и липства абсурдността и трудността да се контролираш като в т.2. Прехода е . . . сложен за обяснение, нещо като удар 10см под пъпа, но няма болка а само топлина и следва едно "изскачане" от тялото .
 

 

[Djijko]

Когато сънувам си сънувам.От малка сънищата ми са много "живи",цветни,с ясни ,дори на моменти физически усещания.Но си е сън,когато се събудя,зная.
С осъзнато сънуване казах,че нямам опит.Наскоро се случи в съня,който помня много добре,една сянка мина зад мен ,по-скоро я усетих и ме повика по име-два пъти.Още помня гласът!Беше ясен и звънтящ,сякаш облечен в цвят,много сложно за обяснение...
осъзнах че мястото на този глас не е в точно този сън,беше различен,не се вързваше със съня,и се изплаших и се събудих.А да,и още един сън с убийтва в който се осъзнах какво правя/аз убивах/ и заявих,пак на сън,че не мога да понеса да правя такива неща и просто се събудих.
Не мога като други хора да се осъзная и да продължа да сънувам,аз се събуждам
ОИТ- това си е съвсем отделно.Случва се или веднага след като си легна,или ако се събудя през нощта.Започват режещи,нещо като вибрации в корема и дланите на ръцете.Когато успея да ги задържа и когато не ме хване шубето,естествено,или се изстрелвам право нагоре,или ми се е случвало да се пльосна по "корем"на земята отвън.Била съм на различни места,веднъж дори бях в открития космос.
Излизайки винаги съм в този физически свят първо,той е отправна точка.
Ако питате за усещания и съзнание-да има ги,аз съм си аз,но сякаш изчистена от някой черти на характера ми.Срещала съм и хора и същности,но не като в сън,различно е...затова казах,че само който го е изживявал ще разбере.И ако дори само веднъж ти се случи,никога няма да можеш да объркаш усещанията.

[arakha]

Djiijko:"Ако питате за усещания и съзнание-да има ги,аз съм си аз,но сякаш изчистена от някой черти на характера ми.Срещала съм и хора и същности,но не като в сън,различно е...затова казах,че само който го е изживявал ще разбере.И ако дори само веднъж ти се случи,никога няма да можеш да объркаш усещанията."

Съгласен съм с теб.Освен черти от характера при мен се усилват и някои усещания и чувства.За съжаление моя опит с ОИТ е повече по време на сън, а не в осъзнато състояние...Е,когато имам такова преживяване в сън пак съм осъзнат но самото излизане(не го помня) не е както когато го правиш съзнателно или си буден.
И да, когато сънуваме също може да имаме опитност извън тялото.Една част от времето за сън се използва за това, обаче не винаги помним "пикника" ;D.

[m2f]

Съзнателното ОИТ за мен си остава само недостъпна мечта за момента - нищо подобно никога не ми се е случвало. И аз сънувам цял живот - живо , цветно и ярко. Това с черно - белите сънища мисля, че е пълна глупост - според мен такива не съществуват.
От около 20 години сънувам и помня. Колебая се дали сънувам осъзнато или не, ето затова задавам въпроси. Много често знам, че сънувам, или сънувам, че сънувам, или се оглеждам в огледала, витрини, водни повърхности, осъзнавам себе си и какво върша, но някак нямам стимул да взема управлението, някакси оставам пасивна и така ми е добре. Мисля, че ми липсва агресия за това, или пък преценявам, че да гледам е напълно достатъчно. И аз съм чувала един път глас, /не мисъл в ума ми, а звук в ума ми!!!/, но той по - скоро ме успокояваше, не се уплаших. Това, което аз търся като ефект е ОИТ по време на сън /защото явно не ставам за осъзнато ОИТ по ред причини/. Затова и въпросите ми са предимно натам: различават ли се по усещания съзнателното ОИТ и ОИТ по време на сън по друго, освен по пропускането на въпросните неприятни вибрации? Местата на които попадаме при съзнателно ОИТ и ОИТ по време на сън едни и същи ли са?
Благодарна съм за всеки споделен опит!

[Djijko]

Първо-убедена съм,че всеки може да има опитности извън тялото!
Щом дори мъжът ми,който е доста песимистичен по отношение на това,се е отделил,значи всеки може.Той го направи един следобед,слушайки диск с инструкции на Р.Монро.Институтът Монро има продукт от 5 диска,разработен точно за това.Та вторият диск е лека хипноза/водена от Монро,неговият глас/ на фона на хемисинк звуци.
Мъжът ми е от онзи тип хора,които заспиват за 30сек.,явно е доста податлив и на
хипноза./Тук следваше разказ за неговия опит,обаче котката се цопна на клавиатурата и го изтри,а не ми се пише втори път,друг път ще го напиша пак/

Ще кажа само,отново,че звукът от записа копира честотата на въпросните вибрации.
Аз съм ги слушала 4,5 пъти през деня винаги и не ми дейтват.Не мога да се отпусна достатъчно.

При мен има успех и друга "хватка"-ударно четене на окриляваща,ангелска литература.Това е важно условие,за да бъде вдигнато будното съзнание на по-висока честота.Но само с четене,ако не го чувствате и преживявате,не става!

От малка съм усещала вибрациите,но не знаех изобщо какво става.Години наред си мислех,че спя.За това помагаше един факт-че няма абсолютно нищо старашно!Никаква заплаха от вън,от други същества и т.н.Чела съм разни бъртвежи на незапознати/да не ги наричам по друг начин/ колко е опасно,как може да....дори не ми се цитира.
Това е абсурд!От 3-4годишна имам спомени как се гледам отстрани в леглото в една болница в Ст.Загора.30 години по-късно все още съм си в тялото и никой не ме е нападал,заплашвал или други глупости.

Страхът ми се появи,когато вече бях прочела Монро/преди няколко години/и то дори не първият път,малко след това,а вторият на следващата нощ,когато бях обещала да се върна на едно място и някой ми помагаше да изляза,но беше избрал да ме тегли за краката.Явно усили издърпването,'краката ми" се опряха в стената отсреща и се стреснах.После се постараха повече и така...

Мисля,че когато сънуваме духът ни наистина напуска тялото,но отива на едно само място и там изживява сънища по скоро като холограми.Така мисля аз.И затова за хората,които могат да се осъзнаят в съня си/аз все още не мога/,това място е отправна точка за странствания.Споделих преди,че за мен отправна точка е този физически свят-виждам светлините на града в далечината,понякога усещам хлад гогато изляза и т.н.А те тръгват директно от астрала.Това е по-лесно,защото ми се е случвало да изляза,да полетя малко,да не зная какво да правя и хайде обратно което си е чисто пилеене на талант...
Може би има и друга група,които осъзнавайки се в съня си все пак не напускат това място,а пренареждат сценария по начин,който искат.Но те си остават на едно и също място и не "пътуват'.
Това засега,стана дълъг пост...

[m2f]

Постът ти е най - доброто обяснение, което съм чела напоследък по въпроса, благодаря ти. Ключът за осъзнатото ОИТ е в способността да релаксираш - умствено и физически и това е огромна пречка за мен - тялото ми никога не е било 100% отпуснато, а умът ми е като някое куче "с вирнати уши - нащрек" Да не би да пропусне нещо... Опитвах да го излъжа - не става. Хеми синк-а и честотния генератор ми действат добре, но нищо повече. Аз съм от хората, за които хипнотизаторите казват, че "щръкват" по средата на сеанса. Та затова твърдя, че не всички стават еднакво добре за осъзнато ОИТ. Трябва да си предразположен, податлив. А иначе си права - че всички без изключение го можем - и нощем като заспим, и като умрем го правим в крайна сметка, къде помнещи, къде непомнещи...
П.П. Казваш, че тези,които изживяват ОИТ тръгват или от физическия свят или от астрала. Това на което казваш физически свят не е ли и то част от астрала - т.е. астралното копие на физическия свят?
П.П.2 И за мен кошмарите на Монро са брътвежи. Не за друго, а защото според мен човек се озовава там, където му е мястото в момента /където го отведе собствената му доминираща честота/ и ако си на висота няма как да попаднеш при нискоастралните извращения. Просто няма да си на тяхната честота. Не, че Монро не е видял каквото е видял...но това си е неговия "филм"...
П.П.3 Кой те дърпаше за краката? Приятел? Водач? Или не си разбрала кой?