Много разпален дебат се е заформил тук. За съжаление нямах възможност да се включа навреме. Имах коментар по доста от споделените мнения. Обаче мисля да пропусна почти безконечното цитиране и репликиране.
eses,
струва ми се, че остана неразбрана. Аз поне оставам с това впечатление. Ще спомена един-два принципа върху които се надявам всеки да поразмисли насаме.
"Подобното привлича подобно." познат и като закон за привличането във финните пластове на мирозданието.
"Върху каквото фокусираш вниманието си, това и ти се случва." "Каквото осъзнаваш, това и преживяваш."
Какви ли още думи бих могъл да ползвам за да се разбере, че ние сами сътворяваме реалността си?
Ние, сме около 2/3 нематериални. Както е некоректно да се преекспонира физическото, същото е и да се пренебрегва. Други преекспонират чувствата/емоциите. Трети са се забили в ума/мислите/егото/интелекта. "Ум, Дух и тяло" ... казват някои. Говорейки "астралното ми тяло ....", "етерното ми тяло.....", " мислите ми....", " чувствата ми са....." ние вкарваме разделение сами в себе си. Саморазкъсваме се. Вкарваме емоции, а най-силната и програмираща е страха. Тя те компресира/свива преди да те разкъса. После е ред на съмнението, което живее при липсата на знание/опит или вяра. А после някакви си същества били виновни? Ами когато се размирише, било на хубаво или на развалено, все ще се намери кой да се възползва.
От мислите и чувствата, които излъчваме, зависят светогледа, постъпките и реакциите на ситуации и обекти. Ако не осъзнаем, че сме "3 в 1" то всякакви и реални и въображаеми същества и привидения ще ни тормозят. Реалните са съзнания а въображаемите са продукт на съзнания. И едните и другите са активни, но в различна степен.
Да се върна отново на заключението от досегашния ми опит. В каквото вярваме и допускаме това и преживяваме. Случват ни се разбира се и неща извън системата ни от убеждения. Те са другата част от реалността. Колкото повече се оттърсим от предубеждения, очаквания, желания и страхове, толкова по точно ще възприемем обективната реалност. В противен случай, всяко едно от споменатите ще програмира съответните събития. Ще привлече към нас съответните фактори, които и ще преживеем.
Едва-едва сме осъзнато във физическия/материалния пласт. Също едва-едва в мислите и чувствата си. Обаче и трите пласта са преплетени взаимно тук където сме. Люшкаме се ежеминутно от материалното, през чувствата и мислите. Обаче изключително рядко се самоосъзнаваме едновременно и в трите. В момента с тази тема опитваме да се осъзнаваме в пласта, който наричаме сънища. Това е поредното стъпало към самите нас. Към обединяването, т.е. осъзнаването ни като цялостни многомерни Аз. В сънищата ни присъстват всички знания, опит, чувства, емоции, желания, мечти, но и страхове. Умишлено отделям емоцията "страх", защото е най-деструктивна от всичко познато ми. Най-спъващата. В основата на всичко деструктивно е страха а той се поражда при липса на знание/опит. За придобиването на знание обаче е нужно обективно, без предубеждения, вярвания, желания и въображение да наблюдаваме света. Но за същества изтъкани от емоции, чувства и желания едва ли има по-трудно. Осъзнаването на сън е един от шансовете да преживеем всичко, да осъзнаем, че решенията взимаме ние. Обаче това няма как да стане докато не приемем и поемем отговорност за собствените си действия. Ние, а не който и да е друг, сме отговорни за случващото ни се. Нито някой има за самоцел да ни нарани(то е и невъзможно), нито Бог или Господ е тръгнал да ни наказва, когато си изгорим ръката(примерно). Просто сме се наврели в огъня, а според наблюденията той обикновено изгаря.
Ако чрез безпристрастно наблюдение узнаем принципите върху които се гради тази реалност, ще остане само да ги приложим...ако това искаме.
Нали знаете: "Незнанието не оправдава неспазването." Аз бих добавил, че го обяснява.
Да бъдем като децата. Любопитни но не наивни. Наивни децата стават, когато започнат да вярват на описанията на света, които възрастните им дават.
Повечето от нас, тук в темата, описаха съновните и извънтелесните си преживявания, като от "последна инстанция". Аз също го правя понякога, нали съм човек. И всеки е прав за своя си свят. В това си писане скицирах нещата, както са в моя. С което следва, че не абсолютизирам и не претендирам някой да приема или отхвърля каквото и да е. Просто споделяне. (а беше време когато воювах за да се наложа
)
И за финал един съвет.
Ако харесвате преживяванията си, продължавайте смело в същия дух със същите методи.
Ако не, то огледайте се и изберете друга версия на най-добрата визия която бихте искали да ви се случи. Или както мен напоследък, бъдете предимно безпристрастни и отстранени наблюдатели на Света. И не на последно, не ме вземайте изобщо на сериозно.
