Автор Тема: Състраданието  (Прочетена 9606 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен optimus7

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 18
Състраданието
« -: Март 15, 2008, 16:52:20 pm »
Бих искал да обменим малко информация относно използването на състраданието като съзидателна сила. Може би това да се обърне срещу нас? Не сваляме ли по този начин енергийната си защита, превръщайки се в "мишени"? Аз лично съм имал случаи, в който съм изпитвал състрадание, опитвал съм се да помогна, а като резултат се чувствам като изцеден и все едно аз съм се натоварил с проблеми. В крайна сметка май не е проблема в състраданието, просто не знам как да се пазя. Има и нещо друго. Направи ми впечатление, че има доста хора които се опитват да предизвикват състрадание при положение че всичко си им е наред (намирисват ми на ОП-ове) :-\ Освен да ги избягваме, но сигурно има и други начини да се предпазим (защита)?
« Последна редакция: Март 15, 2008, 17:32:56 pm от H. »
In the spark of the enemy there will be salvation and in the darkness hour there will be light !!!

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Относно: Състраданието
« Отговор #1 -: Март 15, 2008, 20:19:17 pm »
Наистина проблема е сложен защото това е една емоция, която ни прави духовни същества. Същевременно наистина има такива, които се опитват да се възпозлват от нея по доста долен начин. В резултат на това аз лично станах малко по-нечувствителен особено към "страданието" показано по телевизията и имам 1 наум за него.И ми прави впечатление че често се улавям да ми е мъчно повече за животни бозайници в определени ситуации отколкото за някои "хора".
« Последна редакция: Март 15, 2008, 20:20:08 pm от Alien »

georgi_nz

  • Гост
Относно: Състраданието
« Отговор #2 -: Март 15, 2008, 22:04:01 pm »
Да Алиен. Напоследък по телевизиите масово се използват "похвати" за предизвикване на първосигнално състрадание: говорят, говорят после покажат една снимка на някой нещастник и задължителния завършек е посочване на банкова сметка в евро и лева или номер за пращане "импулсен" СМС.
Не че не съм се качвал в началото на този влак, но вече не си и помислям да го правя. И останалите съветвам да не го правят. Защо ли?
Защото преди да излъчат такъв материал е редно да кажат що абдикиралата  държава не дава пари за това. Въпреки, че по конституция за всеки е длъжна да го прави.
Да кажат, че държавата вместо да помогне на малцината такива случаи - е пренасочила парите към мисиите на воените зад граница с безумна задача да крапят на Мойсей жезъла. Както и че бюджета е източен от сателитни фирми и мръсни схеми...
И чак тогава да кажат: при така "затруднената" държава Ви молим да не ядете днес за обяд и със спестените средства да помогнете на този човек.

Темата бе за общия случай на състрадание, но се надявам да не съм ви досадил с моето конкретизиране.
« Последна редакция: Март 15, 2008, 22:05:29 pm от georgi_nz »

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Състраданието
« Отговор #3 -: Март 15, 2008, 23:07:17 pm »
Състраданието е най-великата черта, която постулира будизмът. Буда постигнал Своето пълно съвършенство и това Му предоставило възможност да навлезе в дълбоката безметежност на Абсолюта. Вместо това, сърцето на Буда се изпълнило с дълбока скръб за Неговите събратя и Той останал долу, в сангга*, за да служи на всички живи същества - в обикновено тяло, с обикновените неволи, които спохождат хората. Въпреки, че бил съвършен, Буда живял като обикновен див човек в гората, хранел се със същото, с което и братята Му, носел същите дрехи и накрая умрял от старост и изтощение - като най-обикновен човек. Безграничната състрадателност на Хилядолотосния е Неговото най-значимо за будистите качество. Ето защо, когато постъпвате в сангга, един от вашите обети като будист е такъв: Аз ще постигна всичкото знание и ще постигна всичкото съвършенство, но няма да спра да служа, докато и последният не премине по Пътя.
________________

*Сангга - будистка общност; църква

Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.


Състраданието е велика сила, проява на Любовта. Състраданието е форма на свърване, а най-великата свръзка е Любовта. Състраданието прави хората "по-широки", позволява им да надмогнат ограничаващото Его и да достигнат до другия отсреща, да го почувстват и да разберат единността си с него. Всички ние сме едно.Същевременно, състраданието се използва по най-вероломен начин, подобно на "троянски кон", за да се вкарва чрез него по пътя на добродетелта едно ужасно катранено зло в хората. Това е най-мерзко похищение, при което умишлено демонстрират пред вас зло и злоупотребяват с доброто у вас. Със състраданието злоупотребяват всички медийни проекти, които се стремят всячески да показват ужасни неща и по този начин държат в страх и подчинение огромни маси от хора. Чрез състрадание циганките по подлезите изстръгват надници от порядъка на 500-1000лева, които след това заминават по каналния ред за златни накити или за уиски и пури на някой мургав барон. Колко от вас, почтено изкарващи си парите с труд читатели на xNet, изкарва 1000лева дори на месец, камо ли на ден?!

Къде е проблемът при състраданието? Ако вие сте изпълнени с благородство, състраданието ви не може да се превърне в "троянски кон" и никакъв отрицателен Лууш няма да бъде изкормен от вас, колкото и неправда да съ-страдвате. Състраданието се превръща в "троянски кон" при онези хора, при които то е проява на лична слабост и само до някъде наподобява благородното чувство на съпричастност. Разбира се, всички ние сме убедени винаги, че истински съчувстваме на страдащите и изпитваме желание нещастието им да се прекрати. Мнозина обаче изпитват това желание не заради друго, а заради постановка на Его-то си; заради подсъзнателния страх, че "това може да ме сполети и мен"! Такова състрадание не е никакво истинско състрадание, а само лицемерно прикрит страх. Тъкмо на това се надяват нашите недоброжелатели, заливайки ни с трагични новини. Ефектът от това за слабия е да укрепява своето Его, да служим все по-робски на собствената си ненакърнимост. Истински свободният, щедрият и благороден сипе навред без страх, че ще загуби - подобно на Слънце, греещо във всички посоки и постоянно. За такъв човек състраданието е форма на неговото собствено проявление - така, както свещта се проявява с огън, поддържайки светлината. Страхливецът, егоистът и социалният нагаждач състрадва само от желанието си ако един ден той изпадне в нужда, да получи същото състрадание; той влага в себе си. Никакъв друг мотив не води егоиста към това велико действие на духа! Ето къде се проявява възможността състраданието да се превърне в нещо, което ни изпива и прави да се чувстваме употребени като парцал. Защото истински благородният, чувстващият постоянна връзка с Безкрайното, нито може да бъде докоснат от енергийните паразити, които гравитират около умишлено осакатяващите се и специално трениращи фразата "За хлебец, чедо, гладна съм!", нито може да бъде отслабен енергийно от чудовищните медийни екипи, повишаващи гледаемото рекламно време с ужасните си морални атентати. Човек наистина и напълно трябва да остави себе си настрана, да забрави своето Его и да служи на целостта. Тогава неговото състрадание не се проявява като вземане от собствената му сфера и предаване за полза на бедстващия, а се превръща в тържествено проявление на Великия принцип на единността, който властва в цялата Вселена. Състраданието не е да се сковаваш в негласен ужас, който те кара да искаш "някой нещо да направи". Състраданието е духовно да възприемаш чуждото положение, да го micro-изживяваш в съзнанието си и да го пречистваш, благославяш, развръзваш; да го правиш по-нататък ненужно и да призоваваш всички светли сили, които изваждат от това; ако ли накрая сам можеш да извадиш, състраданието е да протегнеш ръка и да измъкнеш, а след това да изчезнеш - без да чакаш благодарности, похвали или заплата. При всички положения обаче състраданието е свързано със запазването на една вътрешна чистота.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Относно: Състраданието
« Отговор #4 -: Март 16, 2008, 20:40:13 pm »
Владимир Соловьов има много интересни идеи по настоящата тема.
"Оправдание на доброто", така се казва един от емблематичните му трудове.
Според Соловьов състраданието е едно от трите самостойни добродетели. Доколко нещо може да бъде самостойно, разбира се е спорно.
Но интересно е, че състраданието не е присъщо само за човека, то се среща и при животните и изглежда като нещо изначално.
В крайна сметка състраданието не е резултат, то е предпоставка. Също така е многоизмерно. Обикновен пример е когато нагрубим някой и моментално съжаляваме за това, още преди да сме го превъртяли аналитично през мозъка си.
Това се отнася някак косвено към състраданието, но е убедително.
Също така състраданието е способно да надмогне други висши механизми като самосъхранинето. Например случаи в които човек рискува живота си за да спаси непознат.
То е  многоизмерно но не бива да се бърка с обикновено съжаление. Състраданието е по-близко до съпричастност, отколкото до съжаление. И загатва за нещо общо между хората.

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Състраданието
« Отговор #5 -: Юли 23, 2009, 11:08:15 am »
  ??? Само да попитам  ???

:) СЪСТРАДАНИЕ... Вероятно означава да съпреживеем болката заедно със страдащият :'(
А дали всеки страдащ с когото съпреживяваме си научава урока заради,който му е изпратено страданието?  ;)
И дали този урок не се повтаря за пореден път защото отново някой помага на страдащият??? :-X
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен 4i4obil

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 109
Re:Състраданието
« Отговор #6 -: Юли 23, 2009, 15:30:25 pm »
Как се съ-страда-ва?!
Не сме ли всички в принудителна "поза състрадание"?! Ако "в болката е истината", истината (знанието) също е болка. Всички сме заедно в казана и преживяваме общо страдание. Това вероятно автоматично "включва" състраданието у тези, които поне малко осъзнават положението си. Може би има връзка с познаването на другите като част от Бога, Вселената или както всеки си го нарича?! Дали не е въпрос на разбиране, че страданието на "ближния" е нашето собствено?!
Бъркам ли дотук?

Имам една любима песен на NIN - "We're in this together" ;)

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Състраданието
« Отговор #7 -: Юли 24, 2009, 09:05:42 am »
 :) Чичо Бил ,
Именно защото сме в един и същ казан и до колкото познаваме останалите "съказанци" смятам, че всеки съпреживява болката поне на онези около себе си .:-\ Но според мен съпреживяването е правопропорционално на нивото до което е достигнало събуждането на индивида.
 ;)Един бърз пример" Когато вали дъжд всеки се мокри, но в различна степен, на различни места от тялото и дрехите си.Един си е взел чадър, друг дъждобран, а трети минава м/у капките
 :oОбаче всички съчувстват на онзи,който се е намокрил най-много... :o
Защо ли?  :-X
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Състраданието
« Отговор #8 -: Юли 24, 2009, 09:41:38 am »
 ??? Само да попитам  ???

:) СЪСТРАДАНИЕ... Вероятно означава да съпреживеем болката заедно със страдащият :'(
Мисля си че можем да изживеем болка от положението на другия и без самият той да я изживява. Това пак е състрадание. Да страдаш защото другия страда не е съвсем на място. В много случаи страданията са полезни за човека който ги изживява. Можем да изпитваме състрадание поради несъвършеноството, поради пропусканите възможности от другите, поради несправедливостта, която хората могат да проявят срещу определен човек или от глупавата реакция на последния спрямо тази несправедливост и др.

А дали всеки страдащ с когото съпреживяваме си научава урока заради,който му е изпратено страданието?  ;)
И дали този урок не се повтаря за пореден път защото отново някой помага на страдащият??? :-X
Ние не изпитваме състраданието за да може човекът към който го изпитваме да си научи урока. Състраданието е едно чувство. То е нашата реакция спрямо нещо, което сме възприели, но по никакъв начин не оказва влияние на това, което е извън нас самите. Изпитвайки състрадание ние можем да упражним волята си за да повлияем на външните за нас условия, но самото състрадание не може да направи това. Какво означава да помогнеш на страдащият? Понякога помощта може да се изрази в това да го оставиш да страда. Нужно е човек сам да развие сили да се справя с проблемите в живота си. Ако силите му не са достатъчни може да го подкрепим, но ако той може да се справи сам е престъпление ние да вършим всичко вместо него. Преценката е трудна и трябва да се прави според случая, често без да сме съвсем наясно с всички последствия и това доколко те ще са положителни и доколко отрицателни, но такъв е животът.
« Последна редакция: Юли 24, 2009, 09:47:15 am от Iris »

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Състраданието
« Отговор #9 -: Август 09, 2009, 10:17:57 am »
 :)
Да и все пак на кого е необходимо нашето състрадание? Нали мъдрите казват,че в страданието се повдигаме? Ако отнемеш възможността за страдание на някого днес ,утре по-готов ли ще е да страда два пъти повече??? Защото ОТЛАГАНЕТО не значи ОТМЯНА или някой има друга идея ??? :)
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Състраданието
« Отговор #10 -: Август 09, 2009, 12:54:13 pm »
Може ли да дадеш (разкажеш) някой конкретен пример за това, което казваш?

Някак ще е по-ясно. Не мога да ти проследя мисълта. Абстрактното мислене не е от силните ми страни ...
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Състраданието
« Отговор #11 -: Август 09, 2009, 22:56:04 pm »
 :)Всеки родител се опитва всячески да предпази децата си от горещата ютия, а детето винаги поднася едното пръстче за да провери какво е това. Когато обаче няколко пъти не сме допуснали на леко затоплена ютия да усети само на едното си прустче, че тя е топла и носи болка, след време детето издебва момент когато майката е разсеяна ,а ютията много сгорещена и си лепва цялата длан :nea:
Ето този пример може да се пренесе  навсякъде в живота.
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Състраданието
« Отговор #12 -: Август 10, 2009, 00:15:54 am »
:)Всеки родител се опитва всячески да предпази децата си от горещата ютия, а детето винаги поднася едното пръстче за да провери какво е това. Когато обаче няколко пъти не сме допуснали на леко затоплена ютия да усети само на едното си прустче, че тя е топла и носи болка, след време детето издебва момент когато майката е разсеяна ,а ютията много сгорещена и си лепва цялата длан :nea:
Ето този пример може да се пренесе  навсякъде в живота.
Този пример не го свързвам много със състраданието. По-скоро ако детето се опари можем да проявим съчувствие. Детето може да изпитва болка, но това не означава че страда. Страданието е нещо по-дълбоко от болката и е по-скоро психическо състояние. Наистина страданието често съпътства болката, но е добре да ги различаваме.

В случая, който даваш за пример имаме по-скоро желание на родителите да дадат някакъв по-безболезнен пример на детето, който да го предпази от евентуална бъдеща болка. Родителите се опитват да предотвратят възможни бъдещи страдания за детето, но те още не съществуват. Затова и мисля, че не можем да говорим за състрадание. Може би предвидливост (резултат от собствения опит на родителите), може би известна доза страх (за здравето на детето), примесени разбира се с обич, но не и състрадание.

:)
Да и все пак на кого е необходимо нашето състрадание? Нали мъдрите казват,че в страданието се повдигаме? Ако отнемеш възможността за страдание на някого днес ,утре по-готов ли ще е да страда два пъти повече??? Защото ОТЛАГАНЕТО не значи ОТМЯНА или някой има друга идея ??? :)
Нашето състрадание е необходимо най-вече на самите нас. То може да бъде от полза и за този към когото е насочено, ако в последния има желание не толкова да избяга от страданието си, а желание за промяна (защото страданието в общия случай е резултат от неразумно поведение). Тогава нашето състрадание ще даде сили на този човек (най-вече психични). Ако ние изпитваме състрадание, а отсрещната страна няма желание да промени самите причини за своето страдание, то тогава генерираните от нашето състрадание сили ще бъдат отблъснати от него.
„Нали мъдрите казват, че в страданието се повдигаме?“ - Да, но не всяко страдание, а осмисленото; това, чиито причини сме открили и желаем да не пораждаме отново. Разбирайки смисъла и причините на дадено наше страдание, ние го приемаме като нещо породено от самите нас, съзираме справедливостта във всичко случващо се и осъзнаваме, че единствено от нас зависи да внесем някаква промяна. Разбира се вече породените следствия (страдания) най-вероятно ще е необходимо да бъдат изтърпени докрай.

Неактивен ThreeFaces

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 137
  • Omnia ab Uno
Re:Състраданието
« Отговор #13 -: Август 10, 2009, 05:33:03 am »
4i4obil го каза съвсем точно:
Може би има връзка с познаването на другите като част от Бога, Вселената или както всеки си го нарича?! Дали не е въпрос на разбиране, че страданието на "ближния" е нашето собствено?!

Състрадане е онзи кратък миг, в който усещаме всеобщата свързаност и
възприемаме болката на другия като наша собствена.
Състраданието е емоционално изживяване и не е задължително да включва
физическа намеса в обстоятелствата.
« Последна редакция: Август 10, 2009, 05:34:29 am от ThreeFaces »

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Състраданието
« Отговор #14 -: Август 10, 2009, 10:18:59 am »
В момент на състрадание се отказваме от егото си.
Т.е. точно махаме ограничението (поне частично) между нашата личност и света.


Може би в момент, когато свърши наше страдание ефекта е същия.

Цитат
защото страданието в общия случай е резултат от неразумно поведение
По-често - от неразумен начин на мислене, не толкова от самото поведение.


Алдонеа,
за възпитанието на децата няма универсален правилен начин.
Не винаги един родител може да прецени колко точно да покаже на детето си, че нещо е лошо.
Примера с ютията и пръстите не винаги е приложим.
Винаги действието се пречупва спрямо индивидуалността на самия родител. И зависи от неговата преценка.

Навремето хората са спуквали от бой с колани децата си, именно за да ги научат на правилното поведение и по-малкото зло.
Те са изхождали от същата презумпция - по-добре да страда сега по-малко, отколкото после повече.

Но дали такива боища са били наистина необходими? Очевидно рецепта няма. Спор няма - едно пръстче изгорено е по-добре, отколкото цялата ръка.
Но докъде може да достигне старанието на родителите в това?
Всичко зависи до колко родителят е разумен и справедлив.

Но наистина не виждам какво общо има състраданието тук. Някак не е по темата.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27