Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: optimus7 в Март 15, 2008, 16:52:20 pm
-
Бих искал да обменим малко информация относно използването на състраданието като съзидателна сила. Може би това да се обърне срещу нас? Не сваляме ли по този начин енергийната си защита, превръщайки се в "мишени"? Аз лично съм имал случаи, в който съм изпитвал състрадание, опитвал съм се да помогна, а като резултат се чувствам като изцеден и все едно аз съм се натоварил с проблеми. В крайна сметка май не е проблема в състраданието, просто не знам как да се пазя. Има и нещо друго. Направи ми впечатление, че има доста хора които се опитват да предизвикват състрадание при положение че всичко си им е наред (намирисват ми на ОП-ове) :-\ Освен да ги избягваме, но сигурно има и други начини да се предпазим (защита)?
-
Наистина проблема е сложен защото това е една емоция, която ни прави духовни същества. Същевременно наистина има такива, които се опитват да се възпозлват от нея по доста долен начин. В резултат на това аз лично станах малко по-нечувствителен особено към "страданието" показано по телевизията и имам 1 наум за него.И ми прави впечатление че често се улавям да ми е мъчно повече за животни бозайници в определени ситуации отколкото за някои "хора".
-
Да Алиен. Напоследък по телевизиите масово се използват "похвати" за предизвикване на първосигнално състрадание: говорят, говорят после покажат една снимка на някой нещастник и задължителния завършек е посочване на банкова сметка в евро и лева или номер за пращане "импулсен" СМС.
Не че не съм се качвал в началото на този влак, но вече не си и помислям да го правя. И останалите съветвам да не го правят. Защо ли?
Защото преди да излъчат такъв материал е редно да кажат що абдикиралата държава не дава пари за това. Въпреки, че по конституция за всеки е длъжна да го прави.
Да кажат, че държавата вместо да помогне на малцината такива случаи - е пренасочила парите към мисиите на воените зад граница с безумна задача да крапят на Мойсей жезъла. Както и че бюджета е източен от сателитни фирми и мръсни схеми...
И чак тогава да кажат: при така "затруднената" държава Ви молим да не ядете днес за обяд и със спестените средства да помогнете на този човек.
Темата бе за общия случай на състрадание, но се надявам да не съм ви досадил с моето конкретизиране.
-
Състраданието е най-великата черта, която постулира будизмът. Буда постигнал Своето пълно съвършенство и това Му предоставило възможност да навлезе в дълбоката безметежност на Абсолюта. Вместо това, сърцето на Буда се изпълнило с дълбока скръб за Неговите събратя и Той останал долу, в сангга*, за да служи на всички живи същества - в обикновено тяло, с обикновените неволи, които спохождат хората. Въпреки, че бил съвършен, Буда живял като обикновен див човек в гората, хранел се със същото, с което и братята Му, носел същите дрехи и накрая умрял от старост и изтощение - като най-обикновен човек. Безграничната състрадателност на Хилядолотосния е Неговото най-значимо за будистите качество. Ето защо, когато постъпвате в сангга, един от вашите обети като будист е такъв: Аз ще постигна всичкото знание и ще постигна всичкото съвършенство, но няма да спра да служа, докато и последният не премине по Пътя.
________________
*Сангга - будистка общност; църква
Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.
Състраданието е велика сила, проява на Любовта. Състраданието е форма на свърване, а най-великата свръзка е Любовта. Състраданието прави хората "по-широки", позволява им да надмогнат ограничаващото Его и да достигнат до другия отсреща, да го почувстват и да разберат единността си с него. Всички ние сме едно.Същевременно, състраданието се използва по най-вероломен начин, подобно на "троянски кон", за да се вкарва чрез него по пътя на добродетелта едно ужасно катранено зло в хората. Това е най-мерзко похищение, при което умишлено демонстрират пред вас зло и злоупотребяват с доброто у вас. Със състраданието злоупотребяват всички медийни проекти, които се стремят всячески да показват ужасни неща и по този начин държат в страх и подчинение огромни маси от хора. Чрез състрадание циганките по подлезите изстръгват надници от порядъка на 500-1000лева, които след това заминават по каналния ред за златни накити или за уиски и пури на някой мургав барон. Колко от вас, почтено изкарващи си парите с труд читатели на xNet, изкарва 1000лева дори на месец, камо ли на ден?!
Къде е проблемът при състраданието? Ако вие сте изпълнени с благородство, състраданието ви не може да се превърне в "троянски кон" и никакъв отрицателен Лууш (http://www.xnetbg.com/new/forum2/index.php/topic,3913.0.html) няма да бъде изкормен от вас, колкото и неправда да съ-страдвате. Състраданието се превръща в "троянски кон" при онези хора, при които то е проява на лична слабост и само до някъде наподобява благородното чувство на съпричастност. Разбира се, всички ние сме убедени винаги, че истински съчувстваме на страдащите и изпитваме желание нещастието им да се прекрати. Мнозина обаче изпитват това желание не заради друго, а заради постановка на Его-то си; заради подсъзнателния страх, че "това може да ме сполети и мен"! Такова състрадание не е никакво истинско състрадание, а само лицемерно прикрит страх. Тъкмо на това се надяват нашите недоброжелатели, заливайки ни с трагични новини. Ефектът от това за слабия е да укрепява своето Его, да служим все по-робски на собствената си ненакърнимост. Истински свободният, щедрият и благороден сипе навред без страх, че ще загуби - подобно на Слънце, греещо във всички посоки и постоянно. За такъв човек състраданието е форма на неговото собствено проявление - така, както свещта се проявява с огън, поддържайки светлината. Страхливецът, егоистът и социалният нагаждач състрадва само от желанието си ако един ден той изпадне в нужда, да получи същото състрадание; той влага в себе си. Никакъв друг мотив не води егоиста към това велико действие на духа! Ето къде се проявява възможността състраданието да се превърне в нещо, което ни изпива и прави да се чувстваме употребени като парцал. Защото истински благородният, чувстващият постоянна връзка с Безкрайното, нито може да бъде докоснат от енергийните паразити, които гравитират около умишлено осакатяващите се и специално трениращи фразата "За хлебец, чедо, гладна съм!", нито може да бъде отслабен енергийно от чудовищните медийни екипи, повишаващи гледаемото рекламно време с ужасните си морални атентати. Човек наистина и напълно трябва да остави себе си настрана, да забрави своето Его и да служи на целостта. Тогава неговото състрадание не се проявява като вземане от собствената му сфера и предаване за полза на бедстващия, а се превръща в тържествено проявление на Великия принцип на единността, който властва в цялата Вселена. Състраданието не е да се сковаваш в негласен ужас, който те кара да искаш "някой нещо да направи". Състраданието е духовно да възприемаш чуждото положение, да го micro-изживяваш в съзнанието си и да го пречистваш, благославяш, развръзваш; да го правиш по-нататък ненужно и да призоваваш всички светли сили, които изваждат от това; ако ли накрая сам можеш да извадиш, състраданието е да протегнеш ръка и да измъкнеш, а след това да изчезнеш - без да чакаш благодарности, похвали или заплата. При всички положения обаче състраданието е свързано със запазването на една вътрешна чистота.
-
Владимир Соловьов има много интересни идеи по настоящата тема.
"Оправдание на доброто", така се казва един от емблематичните му трудове.
Според Соловьов състраданието е едно от трите самостойни добродетели. Доколко нещо може да бъде самостойно, разбира се е спорно.
Но интересно е, че състраданието не е присъщо само за човека, то се среща и при животните и изглежда като нещо изначално.
В крайна сметка състраданието не е резултат, то е предпоставка. Също така е многоизмерно. Обикновен пример е когато нагрубим някой и моментално съжаляваме за това, още преди да сме го превъртяли аналитично през мозъка си.
Това се отнася някак косвено към състраданието, но е убедително.
Също така състраданието е способно да надмогне други висши механизми като самосъхранинето. Например случаи в които човек рискува живота си за да спаси непознат.
То е многоизмерно но не бива да се бърка с обикновено съжаление. Състраданието е по-близко до съпричастност, отколкото до съжаление. И загатва за нещо общо между хората.
-
??? Само да попитам ???
:) СЪСТРАДАНИЕ... Вероятно означава да съпреживеем болката заедно със страдащият :'(
А дали всеки страдащ с когото съпреживяваме си научава урока заради,който му е изпратено страданието? ;)
И дали този урок не се повтаря за пореден път защото отново някой помага на страдащият??? :-X
-
Как се съ-страда-ва?!
Не сме ли всички в принудителна "поза състрадание"?! Ако "в болката е истината", истината (знанието) също е болка. Всички сме заедно в казана и преживяваме общо страдание. Това вероятно автоматично "включва" състраданието у тези, които поне малко осъзнават положението си. Може би има връзка с познаването на другите като част от Бога, Вселената или както всеки си го нарича?! Дали не е въпрос на разбиране, че страданието на "ближния" е нашето собствено?!
Бъркам ли дотук?
Имам една любима песен на NIN - "We're in this together" ;)
-
:) Чичо Бил ,
Именно защото сме в един и същ казан и до колкото познаваме останалите "съказанци" смятам, че всеки съпреживява болката поне на онези около себе си .:-\ Но според мен съпреживяването е правопропорционално на нивото до което е достигнало събуждането на индивида.
;)Един бърз пример" Когато вали дъжд всеки се мокри, но в различна степен, на различни места от тялото и дрехите си.Един си е взел чадър, друг дъждобран, а трети минава м/у капките
:oОбаче всички съчувстват на онзи,който се е намокрил най-много... :o
Защо ли? :-X
-
??? Само да попитам ???
:) СЪСТРАДАНИЕ... Вероятно означава да съпреживеем болката заедно със страдащият :'(
Мисля си че можем да изживеем болка от положението на другия и без самият той да я изживява. Това пак е състрадание. Да страдаш защото другия страда не е съвсем на място. В много случаи страданията са полезни за човека който ги изживява. Можем да изпитваме състрадание поради несъвършеноството, поради пропусканите възможности от другите, поради несправедливостта, която хората могат да проявят срещу определен човек или от глупавата реакция на последния спрямо тази несправедливост и др.
А дали всеки страдащ с когото съпреживяваме си научава урока заради,който му е изпратено страданието? ;)
И дали този урок не се повтаря за пореден път защото отново някой помага на страдащият??? :-X
Ние не изпитваме състраданието за да може човекът към който го изпитваме да си научи урока. Състраданието е едно чувство. То е нашата реакция спрямо нещо, което сме възприели, но по никакъв начин не оказва влияние на това, което е извън нас самите. Изпитвайки състрадание ние можем да упражним волята си за да повлияем на външните за нас условия, но самото състрадание не може да направи това. Какво означава да помогнеш на страдащият? Понякога помощта може да се изрази в това да го оставиш да страда. Нужно е човек сам да развие сили да се справя с проблемите в живота си. Ако силите му не са достатъчни може да го подкрепим, но ако той може да се справи сам е престъпление ние да вършим всичко вместо него. Преценката е трудна и трябва да се прави според случая, често без да сме съвсем наясно с всички последствия и това доколко те ще са положителни и доколко отрицателни, но такъв е животът.
-
:)
Да и все пак на кого е необходимо нашето състрадание? Нали мъдрите казват,че в страданието се повдигаме? Ако отнемеш възможността за страдание на някого днес ,утре по-готов ли ще е да страда два пъти повече??? Защото ОТЛАГАНЕТО не значи ОТМЯНА или някой има друга идея ??? :)
-
Може ли да дадеш (разкажеш) някой конкретен пример за това, което казваш?
Някак ще е по-ясно. Не мога да ти проследя мисълта. Абстрактното мислене не е от силните ми страни ...
-
:)Всеки родител се опитва всячески да предпази децата си от горещата ютия, а детето винаги поднася едното пръстче за да провери какво е това. Когато обаче няколко пъти не сме допуснали на леко затоплена ютия да усети само на едното си прустче, че тя е топла и носи болка, след време детето издебва момент когато майката е разсеяна ,а ютията много сгорещена и си лепва цялата длан :nea:
Ето този пример може да се пренесе навсякъде в живота.
-
:)Всеки родител се опитва всячески да предпази децата си от горещата ютия, а детето винаги поднася едното пръстче за да провери какво е това. Когато обаче няколко пъти не сме допуснали на леко затоплена ютия да усети само на едното си прустче, че тя е топла и носи болка, след време детето издебва момент когато майката е разсеяна ,а ютията много сгорещена и си лепва цялата длан :nea:
Ето този пример може да се пренесе навсякъде в живота.
Този пример не го свързвам много със състраданието. По-скоро ако детето се опари можем да проявим съчувствие. Детето може да изпитва болка, но това не означава че страда. Страданието е нещо по-дълбоко от болката и е по-скоро психическо състояние. Наистина страданието често съпътства болката, но е добре да ги различаваме.
В случая, който даваш за пример имаме по-скоро желание на родителите да дадат някакъв по-безболезнен пример на детето, който да го предпази от евентуална бъдеща болка. Родителите се опитват да предотвратят възможни бъдещи страдания за детето, но те още не съществуват. Затова и мисля, че не можем да говорим за състрадание. Може би предвидливост (резултат от собствения опит на родителите), може би известна доза страх (за здравето на детето), примесени разбира се с обич, но не и състрадание.
:)
Да и все пак на кого е необходимо нашето състрадание? Нали мъдрите казват,че в страданието се повдигаме? Ако отнемеш възможността за страдание на някого днес ,утре по-готов ли ще е да страда два пъти повече??? Защото ОТЛАГАНЕТО не значи ОТМЯНА или някой има друга идея ??? :)
Нашето състрадание е необходимо най-вече на самите нас. То може да бъде от полза и за този към когото е насочено, ако в последния има желание не толкова да избяга от страданието си, а желание за промяна (защото страданието в общия случай е резултат от неразумно поведение). Тогава нашето състрадание ще даде сили на този човек (най-вече психични). Ако ние изпитваме състрадание, а отсрещната страна няма желание да промени самите причини за своето страдание, то тогава генерираните от нашето състрадание сили ще бъдат отблъснати от него.
„Нали мъдрите казват, че в страданието се повдигаме?“ - Да, но не всяко страдание, а осмисленото; това, чиито причини сме открили и желаем да не пораждаме отново. Разбирайки смисъла и причините на дадено наше страдание, ние го приемаме като нещо породено от самите нас, съзираме справедливостта във всичко случващо се и осъзнаваме, че единствено от нас зависи да внесем някаква промяна. Разбира се вече породените следствия (страдания) най-вероятно ще е необходимо да бъдат изтърпени докрай.
-
4i4obil го каза съвсем точно:
Може би има връзка с познаването на другите като част от Бога, Вселената или както всеки си го нарича?! Дали не е въпрос на разбиране, че страданието на "ближния" е нашето собствено?!
Състрадане е онзи кратък миг, в който усещаме всеобщата свързаност и
възприемаме болката на другия като наша собствена.
Състраданието е емоционално изживяване и не е задължително да включва
физическа намеса в обстоятелствата.
-
В момент на състрадание се отказваме от егото си.
Т.е. точно махаме ограничението (поне частично) между нашата личност и света.
Може би в момент, когато свърши наше страдание ефекта е същия.
защото страданието в общия случай е резултат от неразумно поведение
По-често - от неразумен начин на мислене, не толкова от самото поведение.
Алдонеа,
за възпитанието на децата няма универсален правилен начин.
Не винаги един родител може да прецени колко точно да покаже на детето си, че нещо е лошо.
Примера с ютията и пръстите не винаги е приложим.
Винаги действието се пречупва спрямо индивидуалността на самия родител. И зависи от неговата преценка.
Навремето хората са спуквали от бой с колани децата си, именно за да ги научат на правилното поведение и по-малкото зло.
Те са изхождали от същата презумпция - по-добре да страда сега по-малко, отколкото после повече.
Но дали такива боища са били наистина необходими? Очевидно рецепта няма. Спор няма - едно пръстче изгорено е по-добре, отколкото цялата ръка.
Но докъде може да достигне старанието на родителите в това?
Всичко зависи до колко родителят е разумен и справедлив.
Но наистина не виждам какво общо има състраданието тук. Някак не е по темата.
-
А според това, което сам съм преживял, състраданието няма нищо общо със страдание.Доколкото има общо, дотолкова е маловажно последствие.
Всъщност състраданието означава "влизане под кожата на другите" или емоционалното(а не интелектуалното) разбиране на другия.За да успее човек да съпреживее емоционалното състояние на другия, трябва да бъде състрадателен.
Естествено, най-вещите убийци, психолози, детективи, военни и прочие хора, чиито занимания се базират на разбирането на другите с цел манипулация или с каквато и да е друга цел, са състрадателни.
Това, че някой избира да не изпитва болката, нещастието и лайната на другите, не означава, че не е състрадателен.Това схващане е поредния бул-шит в морално-лингвистичния микс на нашата неадекватна, некадърна и несъвместима по наш адрес цивилизация.
И още по-невярно е, че човек се отказва от егото си, докато е състрадателен.Това първо е качество, а не копче на пералня, която не пълни вода докато центрофугира и второ за да бъде състрадателен, човек трябва да е запознат твърде добре с егото си и да го усеща достатъчно силно, за да може да открие общите му елементи с това на останалите.
И преди да ме затрупате с fluffy bunn-ване, ви казвам, че каквото съм казал, съм го казал на читателите.Не си правете труда да проявявате наглостта си като ме убеждавате, че това, което съм преживял, е грешно, тъй като аз няма да си правя труда да се изказвам отново в тая тема.
-
Не си правете труда да проявявате наглостта си като ме убеждавате, че това, което съм преживял, е грешно, тъй като аз няма да си правя труда да се изказвам отново в тая тема.
Ако възприемаш несъгласието на пишещите тук като наглост, то това твое изказване е два пъти по-нагло. Не смяташ ли, че обиждаш по този начин форума? Ако ти не искаш да спазваш някакви етични норми, така широко заклеймявани от теб като бул-шит(или както там се пише) на играта, наречена "живот на Земята", то позволи на другите да си я играят, без да им лепваш етикети.
Всъщност, етикетите не са ли пак към същата тази игра. :blum2:
Нищо лично, разбира се. ;) Голям процент от твоите реакции са ми до болка познати и даже и състрадание не изпитвам. Сега се сещам, че според Дао състраданието е наистина огромна сила, от която обаче все пак ще е нужно да се откажем, за да се потопим в...пустотата.
-
Състраданието задължително трябва да се разглежда от два ъгъла.
1) От ъгъла на емоционалноста - когато емоцията решава ставаме самите ние лесно манипулируеми тоест жертви с всички произтичащи от това последици.
2) Ако приемем състраданието с разума си и се постараем да разберем нуждата на другия и при условие, че ни помоли за помощ и помогнем - подчертавам задължително трябва да бъдем помолени - то тогава можем да бъдем доволни от себе си. Натрапената помощ е грубо вмешателство в съдбата на индивида защото може да попречи за усвояването на определен кармичен урок и независимо от помоща ни болката ще остане или ще се повтори задължително с по-голяма сила.
3) Лично аз смятам, че състраданието и прошката са ориентирани повече към самия даряващ отколкото към получаващият ги. Алдонея ти как мислиш?
С уважение към аудиторията: Туров
-
Състраданието е велика сила, проява на Любовта. Състраданието е форма на свърване, а най-великата свръзка е Любовта. Състраданието прави хората "по-широки", позволява им да надмогнат ограничаващото Его и да достигнат до другия отсреща, да го почувстват и да разберат единността си с него. Всички ние сме едно.Същевременно, състраданието се използва по най-вероломен начин, подобно на "троянски кон", за да се вкарва чрез него по пътя на добродетелта едно ужасно катранено зло в хората...
Това мнение съдържа всичко, което аз бих искала да кажа за съсдтраданието и дори много повече. Мисля, че изчерпва темата доста добре и съветвам пишещите тук, които се чудят какво е истинско състрадание да го прочетат внимателно.
Това, което аз бих написала от мен е, че преди да се научим да съпреживяваме болките на другите, трябва първо да се научим да преживяваме нашите собствени. Ако не можем на себе си да помагаме в трудните моменти, то как тогава можем да помогнем на някой друг.
-
Типична ситуация на здрав програминг.
1.Импулс за размисъл./импулс с корен разум/
2.Прикрито ниво на инстинктен отговор./Огледало извежда информация на екрана с неясен корен/
3.Открито ниво инстинкт./Огледало изпълнява "повтаряй дефиницията"/
Това изглежда така:
В крайна сметка май не е проблема в състраданието, просто не знам как да се пазя./dir/
>Състрадание - info.pack_1
>Състрадание - info.pack_2
>Състрадание - info.pack_3
>Състрадание - unable to perform...floating point not loaded!
>Unexisting directory... R_etry I_gnore
>Състрадание - deffinition
>Състрадание - deffinition
>Състрадание - deffinition
>...cyclick redundancy check...veryfication not matched by the user...
>Unhandled exception...S_end report
"В крайна сметка май не е проблема в състраданието, просто не знам как да се пазя."
optimus7, засякъл си основния "severe error" в състрадателната функция на обществената програма.Става дума за следното.
Ето това е състрадание:
"състрадание
ср., само ед. Съчувствие, жалост, скръб, предизвикани от чуждо нещастие или скръб. Видът му будеше състрадание."
1.Състраданието изключва безпристрастието и обратно.
2.Състрадането НЕ Е това, което осъществява връзката между страните и НЕ Е самото осъзнаване на положението на другия.Състраданието е ПРИСТРАСТИЕТО ПРИ ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧУЖДОТО ПОЛОЖЕНИЕ.
Осъзнаването на чуждото положение се извършва от Егото.Ако Егото е достатъчно пъстро и може да помещава чуждата ситуация в представите си, това ще стане.Ако ти самият решиш да си пристрастен към това положение(а не да си безразличен), това вече е състрадание.
Затова състрадание без его не може да има.Обмисли нещата от тази гледна точка и ще видиш, че ти правиш обратното - пазиш се от състрадание.Затова се чувстваш "затормозен с чужди проблеми", защото съзнателно се съпротивляваш на пристрастието към чуждото положение.
И най-вече, личен съвет от мен - ако не искаш да си пристрастен на чуждото положение, тогава недей се насилва.Това е само за онези, които има какво да научат от чуждото положение - онези, които вече са научили урока на съответното положение, никога не биха му били пристрастни.Именно защото са осъзнали същността му и нещата за тях винаги ще изглеждат по-прости, отколкото за онзи, на който се опитват да са пристрастни.
-
Спорт-Здраве4, всичко, което си написал, щеше да бъде абсолютно вярно ако ние бяхме само софтуер и нищо друго. Представяш нещата все едно софтуера ни ни оправлява, а всъщност е точно обратното - ние оправляваме софтуера си. И да, невъзможно е да се изпитва състрадание от някой, който се чувства безпомощна жертва на собствените си програми. Такъв човек трябва първо да помогне на себе си, за да може ясно да вижда след това, как да помага на другите.И не, състраданието не е "ПРИСТРАТИЕТО при осъзнаването на чуждото положение", а е точно обратното - истинското състрадание може да прояви само с БЕЗПРИСТАСТИЕ.
-
Спорт-Здраве4, всичко, което си написал, щеше да бъде абсолютно вярно ако ние бяхме само софтуер и нищо друго.
Интересно наблюдение. Спорт- Здраве4ето може и да има желязна логика, но забравя понякога, че човек е по- скоро и до голяма степен алогично същество, което не може да се поставя в рамки.
-
Спорт-Здраве4, всичко, което си написал, щеше да бъде абсолютно вярно ако ние бяхме само софтуер и нищо друго. Представяш нещата все едно софтуера ни ни оправлява, а всъщност е точно обратното - ние оправляваме софтуера си. И да, невъзможно е да се изпитва състрадание от някой, който се чувства безпомощна жертва на собствените си програми. Такъв човек трябва първо да помогне на себе си, за да може ясно да вижда след това, как да помага на другите.И не, състраданието не е "ПРИСТРАТИЕТО при осъзнаването на чуждото положение", а е точно обратното - истинското състрадание може да прояви само с БЕЗПРИСТАСТИЕ.
Напълно съм съгласен с теб, просто говорим на различни диалекти.
Каквото имаш предвид под "не софтуерът управлява нас, а ние управляваме софтуера", това имам предвид аз, когато казвам, че за да имаме власт над себе си, трябва да имаме силно его(за да не ставаме уред на външна култура...или "софтуеър" както казваш).
Ще забележиш, че в тази тема се говори смесено за двата вида състрадание.В тълковния речник състраданието се описва като пристрастно осъзнаване положението на другия.В езотериката състраданието представлява самата способност за осъзнаване на чуждото положение или по-скоро в езотериката "състрадание=влизане под кожата на другия" и се отнася и за щастието например.
Тъй като думата е една обаче, се замислих, в крайна сметка от какво зависи състраданието? От това дали човек има достатъчен контрол над собствения си софтуеър(по твоята метафора), за да може да превключва между различни операционни системи - тоест, от това доколко широко понятие е егото му, за да може да го наглася към представата за друго его.
И тъй като в крайна сметка всеки има избор - пристрастен ли да бъде към подкожието на другия, или не...и тъй като някои хора издигат на пиадестал състраданието като любов и тн, реших да деполяризирам малко светлата страна като всея смут.
А и си заслужава да се осъзнае момента на избора при състраданието, от който избор самото състрадание е независимо - него ще го има независимо дали ни пука за положението на другия или не, след като вече го осъзнаваме.(последното се отнася до езотеричния смисъл на състрадание=свързване)
-
Най -грозно казано състраданието е страхът на егото, че това може да се случи и на него. В такава ситуация изчезва гордостта и се чувстваме уязвими, за това не ни харесва.
В какъв тип състрадание ще изкристализира нечие страдание, зависи единствено от степента на осъзнатост.
Пристрастната осъзнатост е абсолютно наложителна за да се почерпи опит от чуждо преживяване (съпреживяване) независимо дали ще е съвсем първично (страх, уязвимост) или по възвишено (съпричастност като духовно същество).
В чистият езотеризъм страданието, състраданието, щастието, нещастието и др. от тоя род са илюзия. Всички те се дължат на себеотъждествяването с формата.
-
Aх, ThreeFaces, колко добре казано! Дойдохме си на думата! :-*
-
Да се отъждествиш с другия, до усетиш неговата болка - физическа или психическа е съчувствие. Състраданието в езотериката е нещо различно. То се отнася до духовната човешка същност и невъзможността и да се прояви правилно. Човек бива блъснат от автомобил. Ние се поставяме на негово място и съпреживяваме неговата болка - това е съчувствие. Състрадание може да се появи, ако жертвата изпита омраза към шофьора, пожелае възмездие, да му навреди, да му отмъсти. Жертвата в случая не реагира правилно (от гледна точка на духовната си същност) на събитието и с това си създава нови тежки последствия. Това е причината поради която можем да изпитаме състрадание към жертвата, а не поради физическата болка, която изпитва. Състрадание изпитваме осъзнавайки човешкото несъвършенство. Състрадание можем да изпитаме примерно към един силно пиян човек вършещ някаква простотия, въпреки че последния в пиянството си въобще не страда и дори се чувства щастлив. Но тези му действия въпреки че пияният ги осъзнава като щастие, от гледна точка на духовната му същност, това щастие е илюзорно и фалшиво, и тя страда (тук последната дума не е съвсем на място, по-скоро става въпрос за невъзможност на духовната същност да се наложи над въплътената личност). Затова в този случай ние изпитваме състрадание към привидно щастливия пиян човек.
Значи в обобщение, съчувствие изпитваме към това, което се случва на човека, а състрадание към начина по който самият човек реагира на случващото се.
-
Според мен optimus7 трябва да е много доволен, защото чак сега се вижда за какво мащабно поле на проявата се е замислил.
Да, великолепният израз на Threefaces за "страха на егото, че това може да му се случи и на него" е познат на всички ни.
Iris според мен също е абсолютно прав за това, че до сега доста пообъркахме нещата със съчувствието и състраданието.
Човек може да изпитва състрадание и е способен да го прави пристрастно, безпристрастно, да се страхува от това и още прочие комплекси.Аз лично се радвам, че в процеса на тази тема онагледихме в букви поставянето на състраданието в най-комерсиалните му рамки или иначе казано - онагледихме гафове в дефиницията за състрадание, която се приема от масовия човек като първична.
Също така, благодарение на Iris, си обясних моят тип състрадание.То просто не съществува като такова, каквото останалите го очакват.Аз съм изключително съчувстващ човек, но не ми дреме особено за оценките на хората към личното им положение и за очакванията им по адрес на моето съчувствие, които никога не се удовлетворяват.
В конкретния пример с пияния, който върши глупости...Моята нормативна система изключва нищожностите на живота и приема самият живот като нещо изключително забавно.Така че аз състрадавам на този човек, зная как вероятно се чувства и защо вероятно е избрал това решение, само че се радвам за него.
Радвам се първо, че се забавлява - пука му за нещо несъществено, от което не се умира.
Радвам се второ, че проявява свободната си воля и е решил да се напие по случая - това е неговият избор и аз се радвам че му е забавно и че участва в живота.
Той естествено в повечето пъти ще помисли, че му се подигравам или че съм много жесток човек.
Това обикновено става, защото рядко има хора, на които им е познато чувството да не изпитваш забавление от живота и не виждат съкровището в това да им пука за несъществени неща.Тоест рядко някой съчувства на мен, защото не всяко съчувствие е лесно.
И най-вече - масата народ не може да разбере позицията ми на забавление от чуждото нещастие, защото се заблуждава в дефиницията за съчувствие и състрадание и защото се заблуждава в идеята на това да живееш.
-
Състраданието задължително трябва да се разглежда от два ъгъла.
1) От ъгъла на емоционалноста - когато емоцията решава ставаме самите ние лесно манипулируеми тоест жертви с всички произтичащи от това последици.
2) Ако приемем състраданието с разума си и се постараем да разберем нуждата на другия и при условие, че ни помоли за помощ и помогнем - подчертавам задължително трябва да бъдем помолени - то тогава можем да бъдем доволни от себе си. Натрапената помощ е грубо вмешателство в съдбата на индивида защото може да попречи за усвояването на определен кармичен урок и независимо от помоща ни болката ще остане или ще се повтори задължително с по-голяма сила.
3) Лично аз смятам, че състраданието и прошката са ориентирани повече към самия даряващ отколкото към получаващият ги. Алдонея ти как мислиш?
С уважение към аудиторията: Туров
:) Да и аз така смятам, че БЛАГОВОЛЕНИЕ получава ДАВАЩИЯТ. За което има и една прекрасна мъдрост. "НЕ ЗНАЕМ КАКВО ГУБИМ ,ПЕЧЕЛЕЙКИ И КАКВО ПЕЧЕЛИМ ГУБЕЙКИ"
Парадоксално налииии... :hi:
-
хич
-
По темата, аз защити никога не съм си правила,защото не смятам ,че има от какво да се пазя. Основен закон, когато не вярваш в нещо, то не може да те застигне и така аз защити не правя, а имаше период, в който много страдах за другите,за всички, много често се разплаквах само при вида на хората, защото ми изглеждат нещастни. От дете съм страдала за хората, но стигнах до едно друго заключение, че страданието само по себе си, предизивква страдание и че ако искам хората да не страдат трябва да действам и аз да съм щастлива с надеждата, че ще им дам пример, засега успявам и мога да се похваля с няколко живота по щастливи, след този извод.
Спорт Здраве, имам усещането, че имаш непреодолимото желание да спориш, изказваш гръмки мнения и предварително се застраховаш от нападки. И всичко това е даже в синхрон със ника ти, спориш за спорта и си прецакваш здравето в 4 степен. ;D