В англоезичната channeling-литература се говори за “веществото” Лууш, което наподобява етерна субстанция, възникваща от съзнателните процеси, с които човекът възприема Реалността около себе си. Счита се, че човешките възприятия и съзнателни интерпретации на това, към което насочваме вниманието си, са способни да възпроизведат определени остатъчни “вещества”, които ние нарекохме Лууш. Тези “вещества” придобиват самостоятелна плътност и по-нататък с тях се обясняват цели метафизични сектори, като митологичните реалности например, така наречените мафлоци или устойчиви теории, парадигми, с които си служим през епохите и избираме да определяме като “най-важното от живота”. Според тази теория например сега, когато четете този текст, също възпроизвеждате определени настроения, съпреживяване, приемане или отхвърляне, съпричастност или отегчение. Всички тези чувства отделят нещо като светъл прашец от енергийната ви структура, който психологически може да се обясни като насоченост на вашето внимание към определени посоки на мислене, които ви свързват с вярваната от вас Вселена. Матрицата или липсата на Матрица, в зависимост от това накъде сте насочили мислите си. Тези насочени резултати от вашето съзнание, наречени от теорията “Лууш”, са особено ценен субтант на едно по-нататъшно градиране на Реалността. Казахме, това са системите от възгледи, митологии, устойчиви образи, които [ни] обясняват света и дават вдъхновение за по-нататъшното развитие. Определени далекоизточни възгледи съединяват този устойчив субстрат с идеите за Карма, или устойчиво и справедливо еволюционно развитие, което по силата на доктрината можем да проследим до бъдещия му край, все едно, че разсъждаваме за отминала история; разказ от типа на митологията, религията или възпитателната цел на нравоучението. Теорията “Лууш” продължава и нататък, като засяга още метафизични въпроси, свързани с енергоинформационните паразити (мафлоци) и свързаните с това Предразсъдъчни светове. Предразсъдъчни светове тук наричаме един вид устойчиви системи на интерпретация на света, един вид колективни матрици на възприятие-интерпретация, която хората избират и съответно преживяват относително единно, “на стада”. Теорията “Лууш” учи, че това специално метафизично вещество, отделяно от нашето съзнание, може да послужи в изграждането на тези “по-горни светове”, които можем да сравним със “световете” на изкуството, науката, религията, както и медийния образ. Медийният образ е особено актуален днес, когато публичният разказ се тиражира с масови средства за информиране, в особено голям размер. Счита се, че веществото “Лууш” притежава особени свойства, които зависят от настроението ни в момента, когато сме създавали този Лууш. Нашето съзнание може да създава “доброкачествен” Лууш, но също така и по-малко качествен, като например продуцирания по време на раздразнение, страх или физически стрес. Всичките тези чувства от гледна точка на осъзнаването са съвсем илюзорни, но преживяването на временната физическа реалност като “реална”, прави изпитанието на негативните чувства да създаде един особен вид “черен Лууш”, който особено много се харесва на някои недоброжелателно настроени към земляните раси. Става дума за извънземни същества, рептилии, които опитват да въведат драконови порядки от типа на тоталитарните империи или лицемерния разврат в така наречените “демокрации”. Единствените места по Земята, където са останали напълно свободни от това драконовско влияние, днес са около дивите планини и горски райони, където все още “Медийният образ” на масово тиражираната тирада не е завладял мисловното пространство. В останалите урбанистично концентрирани култури хората “сънуват” един масов сън, наречен с гръмкото име “глобална цивилизация”. Да оставим това настрана. Концепцията на теорията “Лууш” е, че създаваното от нас мисловно вещество привлича към нас определен тип същества, намерения и идеи, които от своя страна предизвикват “прожектирането” на по-нататъшния “филм на реалността”, възприеман от всеки от нас по отделно като “истинската реалност”. От тук извеждат някои далекоизточни теории, като признават фалша на видимото и го детронират напълно от стремленията си, естествено преминавайки по този начин към това, което християните, юдеите и мюсулманите могат да определят като Царство небесно. Според конспираторските идеи, които гравитират около теорията “Лууш”, съществуват определен тип съзнания, които “се хранят” с произвеждания от нас Лууш и заради това съзнателно се опитват да ни накарат да го произвеждаме за тях. Това е един вид енергоинформационен паразитизъм, при който един вид човечеството страда от колективна психическа болест, ограничаваща съзнателните ни стремежи само към неща, които ни карат да произвеждаме безмислено голямо количество Лууш. Това са силно непродуктивни откъм еволюционен заряд зони, които бълват Лууш, обилно събиран от нашите паразити и развъждащ ги около градските съсредоточия в огромни количества, сякаш са хлеБарки. Тези животни съсредоточават нашето внимание в точно определени неща, които да въздействат на способностите ни за интерпретация по точно определен начин и този начин да ни накара да “изплюем” още малко Лууш. “Купете си още двойно количество по-вкусен кетчуп и ние ще Ви вземем само още 20 стотинки с Новото Меню на McDonald’s” Говори се, че тези енергоинформационни паразити са придобили организирано съзнание и са изградили за хората един вид “ферми”, концентрационни лагери за размножаване, уголемяване и заколение чрез тъй нареченото робство “Цивилизация”, в което на всеки му се налага във все по-еднообразна степен да се концентрира преди всичко в усвояване на един вид етикет и език, подчиняването на напълно безхарактерен делови живот и урешдане на едно материално стопанисване, свързано с някакъв вид семейно планиране и даване на поколение. Твърде малко място остава за едно цялостно зареждане на себе си с напълно чисто, дълго и ненасилствено развитие, израстване и успокояване на спокойствието от глъчката на живота, сравнимо спокойствие с най-дълбинните медитации на съзерцанието. Изнервеният автотрафик, бързането по график и притеснението за кредит, съчетани с постоянна реклама (Купете още един!), порно-стимулация и отлагане на истинското съвършенство за някой бъдещ момент, който междувременно винаги, когато настъпи, е твърде кратък, се определят като умишлени патила, въведени в ежедневието на хората, за да се принудят те да отделят още и още количества Лууш от своето притеснение, задъхване и изнервяне, вместо да бъдат оставени на спокойствие за съпреживяването на такива възвишени “понятия”, каквито са Радостта, Бистротата и Летенето през приказни пространства. Вместо това витаят чувство на отговорност, предпазливост, безпокойство, трудност в доверието или наказване на отдаденото доверие, насилие, фарс, военно-болестна психоза или твърде скучновати индекси от фондовите борси на новия политически цвят в Дядо-Мартовата вратовръзка. Според теорията ние биваме задържани в обятията на един изкуствен ред, който не е нито необходим за нас, нито приятен, за да произвеждаме повече Лууш от обикновено и за сметка на това изоставаме в своето развитие, заслабваме, убъркваме се и в последна сметка образуваме един по-ниско развит “цивилизационен организъм”, резултатите от което са бедствия, недоимък, война, разврат и драматизъм. Паралелно с това човешкият вид е способен и на много други цивилизационни модели, определяни днес като утопии, романтизми, идеали. Всички реалности, които можем да си представим, са напълно възможни според теорията “Лууш”, която изобразява продуцираното от нас вещество като корелативно на посоките, към които сме съсредоточили вниманието си. Така например, ако един човек се “зариби” от дадена религия, е способен да си предизвика едно истинско обкръжение от ангели и божества; ако друг бъде силно впечатлен от творчеството на определен автор, е способен да реконструира образи от неговото творчество в своята собствена реалност; ако накрая човек повярва в рекламите на CNN, е напълно резонно да се очаква, че той ще започне да “сънува” именно такъв свят, какъвто му указва съответната TелеVизия. Ето защо, според конспиративната теория, е толкова важно кой ще владее медиите, съобщаващи на обществеността кое е “същественото от деня”. В действителност номенклатурата на обществени знаци, с които ние говорим като с думи и съпреживяваме своята реалност, може да бъде и много по-различна от общоустановената. УПРАЖНЕНИЕ: наблюдавайте по някое време внимателно телевизията или някой вестник; какво искат да ви накарат да поставите във вашето внимание? Ето защо е било толкова важно с какви съобщения ще бъде заредена официалната религия, или изкуството, когато в миналото тези дейности са се възприемали като един вид “библейски код” или “висше съглашение” за разпознаване на реалността и може би – нейното модифициране “по волята Божия, която ни е дадено да изпълняваме”. Днес вниманието към тези символни езици е по-фриволно, главно под влиянието на секуларизацията и сериозен анализ на човешката мотивация, намерения и същност продължава да се прави предимно в маркетингови фирми, политически щабове или институти за управление на кризи. Някои конспиративни теории определят занижаването на интереса към философско-идеалистично обяснение на реалността като преднамерен акт на нашите енерго-паразитиращи гравитанти, които се стремят да ни държат откъснати от нашата еволюция и да ни принуждават да им произвеждаме все повече Лууш. Счита се, че най-полезния за тях вид Лууш е произвеждания в състояния на страх, депресия, сексуална възбуда или безмислено угнетяване и отегчение. Произвежданият от нас Лууш в състояния на радост, детска жиненост и чистосърдечно тържество е по-непригоден за паразитиращите същества и те отчаяно се стремят да ни накарат да не изпитваме такива състояния. Те постоянно влизат в главите ни, въздействат на мозъчните ни процеси и се явяват като мисловни образи в съзнанията ни, опитващи се да ни накарат да се раздразним на нещо, да се притесним, да изпитаме страх или сексуално желание. Човекът по този начин се озлобява, загубва сърдечното си отношение към света и престава да обича всички; загубва яснотата на възприятията си, става по-малко мисловно подвижен, придобива рутина и загубва способностите си да се адаптира по градивен за него начин спрямо “прожектирания като Реалност филм”. Човешкият живот става скучен, невротизиран, болезнен, мъчителен и безмислен, подхранван само привидно от усилията за просперитет и постиганите лично-обществени човешки “каузи”. (Шест Шест . Мамо, мамо, имам шестица и по биология, и по математика! Браво, мами!”) По този начин “глобалната цивилизация” формира общество, което е способно да произвежда големи количества стресов Лууш, но не и да постига онези представи за истинско и необвързано съвършенство, които смеем да си представим в най-великолепните романи и в съкровените изповеди на религиозната красота. Еволюцията се забавя, а критериите за нейното постигане се изместват от въображението, под предлога на неговата “непостижимост” и се съсредоточават в колективния сън, представляващ “кошарата на стадото, произвеждащо стресов Лууш”. Освобождаването от предразсъдъчни, натрапчиви и формални обяснения-заместители на реалността, която ни интересува и сме приели да изживеем като свой живот, позволява да поемем истинската отговорност за красивата ни Еволюция.