Теорията “ЛУУШ”

[Iris]

Всеки се храни с нещо. Човек винаги губи от отрицателните си емоции. При положителните не е така, въпреки че и в двата случая човешките емоции могат да бъдат използвани за храна. Проблемът значи не е в тези, които се хранят с отделените от човека еманации.

[Max]

Имам въпроси свързани с написаното от Монро.Същото сподели и kosev.
И тъй, ето какво ме терзае:
Градината на Някой за производство на Лууш.
Изпитах гняв, когато преди толкова време четох за това, изпитвам гняв при всяко препрочитане.
Такава е била и първата реакция на Монро, но после той казва нещо от рода на: "А защо да не даваме, като имаме толкова много?", "Какво би направила кравата Гърнзи, ако знаеше къде Той носи бялата течност. Ще се разбунтува? Тогава ще си загуби пасището..."
Така съм го запомнил, когато намеря текста, може да го коригирам.
Да ме извинят тези, които не са чели Монро, нямам под ръка в момента електронния вариант на книгата му, за да постна въпросния откъс.

Какво питам всъщност?
Как вие приемате историята за производството на Лууш?
Кастанеда също твърди, че някой ни използва за храна /Воладорес/
Има и други теории, според които човека за нещо го използват.
Искам да си изясня това. Може този въпрос да се окаже най-важния при търсенето на причините за хала на който сме.

Ако някой реши да ме критикува, за това, че донякъде повтарям вече писани неща в темата, да знае, че е по следната причина: по недоглеждане открих тема за Монро и тъй като вече имало тема, в която се обсъжда неговата теория за Лууш,поста ми беше присъединен към нея.
Извинявам се.